№ 1758
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Снежана П. Т.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100106577 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 25 100 лв.
Ищецът Х. Т. И., чрез процесуалния си представител адв. С. И. твърди в
исковата си молба, че предявил на 04.10.2019 г. искова молба пред АССГ, с която
заявил няколко обективно съединени иска, един от които за обезщетение поради липса
на лечение за рецидивирала туберкулоза. Въз основа на исковата молба било
образувано адм. дело 11195/2019 г. на АССГ. Твърди се, че АССГ пропуснал да се
произнесе по заявения иск за обезщетение поради липса на лечение за рецидивирала
туберкулоза. Твърди се, че и касационната инстанция пропуснала да се произнесе по
този иск, поради което с две молби от 17.03.2021 г. и 12.04.2021 г. поискал на
основание чл. 250 от ГПК АССГ допълнително да се произнесе по този иск. Въпреки
това АССГ отново отказал с определение от 14.05.2021 г. да се произнесе по така
заявения иск, което наложило ищецът да предяви отново на 25.05.2021 г. ново дело
пред АССГ, образувано като адм. дело 5038/21 г. и искът по него бил уважен частично
респ. решението било обжалвано като касационния състав, разглеждащ
производството по адм. дело 245/2022 г. продължил да бави делото и умишлено
бездействал, поради което бил принуден да подаде този иск. Твърди се, че е претърпял
неимуществена увреда, изразяваща се във „фрустрация, малоценност, безпомощност,
накърняване на чувството му за справедливост, загуба на доверие в правораздаването и
неговите функции за защита на основни права, гарантирани от ЕКПЧ и изобщо в
държавността, поради забавянето на делото респ. от усилията за повторно водене на
делото“.
1
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от предявяване на
иска и е сезирал съда с искане да осъди АССГ да му заплати сумата от 25 100 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът – Административен съд – София град, чрез своите процесуални
представители оспорва иска по основание и размер в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК.
Контролиращата страна – Прокуратурата на РБ, оспорва иска чрез
процесуалния си представител като заявява становище за липса на предпоставките на
нормата на чл. 2б от ЗОДОВ.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С нормата на чл. 2б от ЗОДОВ се създаде национален компенсаторен механизъм
за бавно правосъдие като вътрешноправно средство за защита и самостоятелна
хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок т.е наличие на нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ респ. възможност да
претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на
правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок като отговорността е
деликтна. Допустимостта на иска за обезщетение на вредите от нарушение на правото
по чл. 6 §1 от ЕКПЧ по висящо производство не е обусловена от абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 8 ал.2 от ЗОДОВ да е изчерпана административната
процедура за обезщетение на вредите по реда на глава III от ЗСВ и да няма постигнато
споразумение /решение 210/15.06.2015 г. по гр.д. 3053/2014 г. на Трето ГО на ВКС/.
Липсва легална дефиниция на понятието „разумен срок”, а съгласно практиката
на ВКС /решение 66/02.04.2015 г. по гр. д. 5813/2014 г. на Трето ГО на ВКС/
разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си
за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на
делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи.
Ищецът поддържа твърдения в исковата си молба, че с оглед липсата на
произнасяне по един от заявените искове, предмет на адм. дело 11195/2019 г. на АССГ
и отказа на съдията да допълни постановеното решение по реда на чл. 250 от ГПК бил
принуден да предяви същата претенция в ново съдебно производство, което ненужно
довело до забава на търсената защита респ. съдебните състави „умишлено
бездействали и не се произнасяли“.
2
Видно от данните по делото, адм. дело 11195/2019 г. е образувано в АССГ на
04.10.2019 г. по повод искова молба на настоящия ищец срещу ГД“ИН“. По делото са
проведени две съдебни заседания. Първото съдебно заседание е от 24.02.2020 г. и е
отложено с оглед предоставена възможност на ищеца да направи отвод на АССГ /стр.
166 в делото на АССГ/, предвид обективираните му изявления в съдебния протокол.
На 05.03.2020 г. делото е изпратено на ВАС / стр. 166 в адм. дело/ по повод депозирана
молба за бавност от настоящия ищец респ. същото е върнато от ВАС на 12.03.2020 г.
/стр. 167 в адм. дело/. Второто съдебно заседание е проведено на 08.06.2020 г. По
делото е постановено съдебно решение 3652/07.07.2020 г. На 13.07.2020 г. е депозирана
касационна жалба от настоящия ищец и по повод на същата е образувано к.адм. дело
9065/2020 г. по описа на АССГ, 6 касационен състав на 16.09.2020 г. По делото е
проведено съдебно заседание на 22.01.2021 г., на което по почин на настоящия ищец е
отведен съдебния състав. На 17.02.2021 г. е извършено ново разпределение на делото
чрез системата за случайно разпределение като производството по него е насрочено за
26.02.2021 г. На проведеното на сочената дата съдебно заседание е даден ход по
същество. Касационният състав на АССГ се е произнесъл по касационната жалба с
окончателно решение 1573/12.03.2021 г. На 17.03.2021 г. настоящият ищец е депозирал
искане по реда на чл. 250 от ГПК. След осъществена размяна на съдебни книжа,
касационния състав на АССГ е оставил без уважение искането по чл. 250 от ГПК с
определение 3409/14.05.2021 г. това.
Второто административно дело – адм. дело 5038/21 г., за което са изложени
твърдения в исковата молба, че е образувано пред АССГ с оглед пропуска на съда да
се произнесе по цялото искане респ. отказа по чл. 250 от ГПК не е приложено по
делото с оглед неговата висящност, видно от писмото на АССГ с вх. №
60873/27.09.2022 г. Движението по делото и извършените по него процесуални
действия съставляват общодостъпна информация с оглед компютърната
информационна система на АССГ и предвид разпоредбата на чл. 64 ал.1 от ЗСВ. При
служебна справка в същата се установява, че делото е образувано на 25.05.2021 г. На
17.06.2021 г. е отведен съдебния състав. На 06.10.2021 г. е проведено открито съдебно
заседание от новия съдия-докладчик, на което заседание същото е обявено за решаване.
По делото е постановено решение 5885/18.10.2021 г. По повод депозирана касационна
жалба е образувано на 11.01.2022 г. касационно производство пред АССГ на
11.01.2022 г. като след няколко заявени отвода на съдии от АССГ по делото са
проведени две открити заседания като същото е обявено за решаване на 07.10.2022 г.
По същото е постановено решение 6448/03.11.2022 г., представено по делото от
ищеца.
От тези установени по делото обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че след образуване и на двете административни дела по същите са били
извършвани бързи, своевременни и ритмични действия от страна на съдебните състави,
3
които покриват изискванията на регламентирания в чл. 11 от АПК принцип за бързина
и икономия на административния процес. И двете административни производства се
включват в статистическия срок за максимално приключване на делата с произнасяне
по съществото на спора в рамките на една година, утвърден от ВСС и МП, въпреки
свръх високата натовареност на съдиите от АССГ. Първото административно
производство е приключило за 9 месеца на първа инстанция респ. за шест месеца на
касационна инстанция. Второто административно производство е приключило за пет
месеца на първа инстанция респ. за девет месеца в касационна инстанция,
обстоятелства, които следва да се съобразят с оглед нормата на чл. 235 ал.3 от ГПК.
Дори част от тези периоди, релевантни по второто административно производство,
попадат в приложното поле на чл. 329 ал.1 от ЗСВ.
Не могат да бъдат споделени твърденията в исковата молба, че с оглед
процесуален пропуск на съда по първото административно производство се наложило
образуването на второто производство довело до фактическа забава от три години.
Преценка за наличието на процесуалните условия на чл. 250 от ГПК е предоставено на
съдебния състав, разглеждащ производството, която подлежи на проверка по реда на
инстанционния контрол. Такава не може да се извърши от настоящия съдебен състав в
рамките на настоящото производство. Следва обаче да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 250 ал.1 изр.2 пр. 1 от ГПК, искането за допълване на съдебно
решение следва да се депозира от страната в месечен срок от неговото връчване на
същата. Решението по адм. дело 11159/2019 г. е връчено на настоящия ищец на
13.07.2020 г./ стр. 189 в кориците на адм. дело/. Искането по чл. 250 от ГПК е
отправено едва на 17.03.2021 г. и то пред касационната инстанция след постановяване
на краен съдебен акт от същата.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че заявения иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Разноски за ответника не се следват с оглед липсата на заявено искане в този
смисъл респ. липсата на данни по делото такива да са сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. **** – адв. С. И. иск с правно основание чл. 2б ал.1 вр. с чл. 4 от ЗОДОВ
срещу АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ГРАД, с адрес: гр. София, ул. **** за
заплащане на сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на разглеждане на адм. дело 11195/2019 г. и адм. дело
4
5038/2021 г. по описа на АССГ в неразумен срок по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на контролираща страна –
Прокуратурата на РБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5