Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 332 12.02.2019 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на осми януари две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка
Атанасова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6526 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Лотос ОД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. Александровска № 32, представлявано от Я. И. Б., против И.М.М., ЕГН **********, адрес ***, ***, с която се претендира установяване съществуването на вземания в
полза на ищеца за сумата от 10000
лева дължима главница по договор за заем от 20.11.2015 г., и анекси към него от
20.12.2015 г., 20.01.2016 г., 20.02.2016 г., 20.03.2016 г., 20.04.2016,
20.05.2016 г. и 02.03.2017 г., сумата от 2040 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.03.2017 г.
до 02.09.2017 г., сумата от 1057,02 лева,
представляваща неустойка за периода от 02.04.2017 г. до 03.07.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2585/04.07.2018 г.
по ч. гр. д. № 5062/2018 г. по описа на БРС. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми.
Сочи се,
че между страните е сключен договор за паричен заем от 20.11.2015 г. за
сумата от 10000 лева, която е усвоена изцяло. Срокът на погасяване е уговорен
на 17.05.2016 г., а дължимата възнаградителна лихва – 3,4 % върху заетата сума.
С анекси действието на договора е продължавано до 02.09.2017 г.
Моли съда да уважи
исковете и да му присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна е
оспорила иска. Сочи се, че договорът
е недействителен поради противоречие със закона – чл. 22 ЗПК и ЗОПБ, а клаузата
за определяне на лихва – нищожна поради противоречие с чл. 19 ЗПК. Анексите към
него също са недействителни.
Уговорката за
лихва е нищожна поради прекомерност.
Освен това към
момента ищецът е отписан от регистъра на кредитните институции, поради което не
може да търси вземания по договори за кредит.
Моли съда да
отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Представен е договор за заем от 20.11.2015 г. и анекси към него от 20.12.2015 г., 20.01.2016 г., 20.02.2016
г., 20.03.2016 г., 20.04.2016, 20.05.2016 г. и 02.03.2017 г. г., сключени между „Лотос од” ООД като заемодател и И.М.
като заемополучател. В
договора е посочено, че на М. е
предоставен заем в размер на 10000 лева, като в края на договора е инкорпорирана разписка за
получаване на сумата от М. на 20.11.2015. Уговорена е месечна лихва в размер на
3,4 % върху заетата сума, платима до 20-то число на текущия месец. При забава
заемателят дължи неустойка, равна на ОЛП на БНБ плюс 10 % годишно. Срокът за
погасяване на кредита е удължен с анекс до 02.09.2017 г.
Изготвена е съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е посочило, че задължението на М. е
осчетоводено от ищцовото дружество, като главницата възлиза на 10000 лева, а
възнаградителната лихва за периода 20.11.2015 г. – 02.09.2017 г. – 2040 лева.
Вещото лице е изчислила, че неустойката за периода 02.04.2017 г. – 03.07.2018
г. възлиза на 1272,32 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявеният главен иске с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за заем, което се установява посредством
представените писмени доказателства – договор за заем. Установява се, че „Лотос од” ООД е бил изправна страна по договора и е предал сумата от 10000 лева на ответника, видно от договора за
заем. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение,
цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на заемателя
да връща ежемесечно уговорена в договора минимална погасителна вноска. Неоснователно
е наведеното в отговора възражение, че договорът е недействителен поради
противоречие със закона – чл. 22 ЗПК и ЗОПБ. Съгласно чл. 22 ЗПК освен
при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал.
1, т. 7 – 9. В случая обаче ЗПК е неприложим, тъй като сключеният между страните договор
за заем не попада под приложното поле на закона, тъй като не е договор за
потребителски кредит. С разпоредбите на ЗОПБ пък законодателят санкционира извършване на плащания в брой над
10000 лева, като повелява, че плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, но неспазването на тези
изисквания не води до недействителност на договора, а до възможност за санкция
на неизпълнилия условията на закона.
Поради това съдът счита, че
договорът за заем е валиден, поради което за ответника е възникнало задължение
на падежа 02.09.2017 г. да
върне предадената му в заем сума в размер на 10000 лева. М. не е сторил това,
поради което искът за заплащане на главница е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По отношение на иска за заплащане на
възнаградителна лихва съдът намира следното:
В
сключения между страните договор е уговорена месечна лихва в размер на 3,4 %
върху заетата сума, платима до 20-то число на текущия месец. Неоснователно е възражението на ответника, че клаузата за
определяне на лихва е нищожна поради противоречие с чл. 19 ЗПК. Както бе
посочено по-горе, посоченият закон е неприложим в случая. Следва да се разгледа
обаче възражението, че уговорката за лихва е нищожна поради прекомерност. Съдебната практика трайно приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва (напр. решение № 906/30.12.2004 г. по
гр. д. 1106/2003 г.
на ВКС, 2 г. о.,
решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о., решение № 1270/09.01.2009 г. по
гр. д. 5093/2007 г.
на ВКС, 2 г. о.). Следователно при преценка съответствието на спорната възнаградителна клауза с добрите нрави,
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен
– към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване
на договора размерът на законната лихва е 10,01 %. Следователно, уговорената с
процесния договор възнаградителна лихва в размер на 3,4 % на месец или 40,8 % годишно е четирикратно по-висок
от размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката
противоречи на добрите нрави
и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника.
Искът за присъждане на уговорената в чл. 6.2 от договора неустойка за периода
02.04.2017 г. – 03.07.2018 г. съдът намира за основателен. Страните са
уговорили, че М. дължи неустойка върху непогасената част от заетата сума за
времето на забавата. В случая не установено ответникът да е изпълнил
задължението си за връщане на заетата сума, поради което и дължи уговорената
неустойка. Нейният размер съобразно заключението на вещото лице възлиза на
1272,32 лева. Тъй като претенцията е заявена до размера от 1057,02 лева, следва
да бъде изцяло уважена.
Неоснователно
е възражението на ответника, че към момента ищецът е отписан от регистъра на
кредитните институции, поради което не може да търси вземания по договори за
кредит. В случая правото на ищеца да получи процесната сума произхожда от
сключения между страните валиден договор за заем и именно това е основанието на
предявения иск.
В
тежест на ответника по делото бе да докаже, че е изпълнил насрещното си парично
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с начисленото
оскъпяване, в сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на
договорените суми от страна на ответника липсват, въпреки изрично
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Изложените
съображения дават основание на съда да приеме, че за ответника съществува
задължение за плащане на претендираните суми за главница и неустойка към ищеца,
поради което исковете следва да бъдат уважени по отношение
претендираната главница и неустойка. По отношение на иска за заплащане на
възнаградителна лихва искът следва да бъде отхвърлен поради нищожност на
клаузата.
Предвид
уважаването на главните искове за главница и неустойка, предявените в условията
на евентуалност осъдителни искове не следва да бъдат разглеждани. Предявеният в
условията на евентуалност осъдителен иск за присъждане на възнаградителна лихва
следва да бъде отхвърлен поради съображенията, изложени по-горе, за
неоснователност на главния такъв.
Ответникът
дължи направените от ищеца разноски за настоящото производство съразмерно с
уважената част от исковете в размер на общо 1410,62 лева за исковото и
заповедното производство.
Поради
изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.М.М., ЕГН **********, адрес ***, ***, че дължи на „Лотос ОД“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
Александровска № 32, представлявано от Я. И. Б., сумата от 10000 лева
(десет хиляди лева), дължима главница по договор за заем от 20.11.2015 г. и
анекси към него от 20.12.2015 г., 20.01.2016 г., 20.02.2016 г., 20.03.2016 г.,
20.04.2016, 20.05.2016 г. и 02.03.2017 г., сумата от 1057,02 лева (хиляда и
петдесет и седем лева и две стотинки), представляваща неустойка за
периода от 02.04.2017 г. до 03.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението - 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2585/04.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5062/2018 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лотос ОД“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
Александровска № 32, представлявано от Я.И. Б., срещу И.М.М., ЕГН **********,
адрес ***, ****, иск за приемане за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 2040 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 02.03.2017 г. до 02.09.2017 г. по договор за заем от 20.11.2015
г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2585/04.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5062/2018 г. по описа на БРС,
както и предявеният в условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да
плати на ищеца същата сума.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********, адрес ***, ****, да заплати на „Лотос ОД“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Александровска №
32, представлявано от Я* И* Б., сумата от 1410,62 лева (хиляда четиристотин и десет лева и
шестдесет и две стотинки) съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оритинала:
СА