Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, втори тричленен състав, в публичното
заседание на седми октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА С.
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. дело №
1796/2021г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр.
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.
285, ал. 1, второ изречение от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
Образувано е по касационна жалба от адв.В.М. и
адв.Ц.Л., като процесуални представители на З.К.Б., ЕГН ********** срещу Решение № 798/11.06.2021г. на Административен съд – Варна, постановено по адм.д. № 2352/2020г., с което е отхвърлен предявеният
от Б. иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София за присъждане на сумата 20 000лв. като обезщетение за
неимуществени вреди в периода 05.02.2020г. – 30.09.2020г.,
които са пряка последица от действия и бездействия на административните органи
в Затворническо общежитие – Разделна – неспазване на задължението за
осигуряване на безопасни , здравословни и хигиенни условия. Претендира се присъждане
на законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване
на главницата. В жалбата са изложени твърдения, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни
основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по подробно
изложени съображения; настоящата искова претенция представлява автономно
средство за защита на частноправните събекти срещу несъобразена със закона
административна дейност.Поради изложените съображения моли съда да отмени
обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи иска, така както е
предявен. В съдебно заседание и по съществото на спора касаторът не се явява. В
депозирана по делото молба, чрез пълномощниците си поддържа жалбата и моли съда
да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, в депозирания по
делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. По делото не бяха
установени незаконосъобразни бездействия на ответника през процесния период, с
което да е нарушен принципа на чл.3 от ЗИНЗС.Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Моли решението на едноличния състав
на Административен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Предмет
на касационно оспорване е Решение № 798/11.06.2021г.
на Административен съд - Варна, постановено по
адм. дело № 2352/2020г. Същото е постановено в производство
по чл. 284 от ЗИНЗС, образувано по иск на З.К.Б., ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за
присъждане на сумата от 20 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди в периода 05.02.2020г. – 30.09.2020г., изразени в безсъние, липса на
апетит, апатия, негативни емоции, изключително силни нравствени, емоционални,
психически и психологически терзания на личността, накърняване на човешкото
достойство, негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния
мир. Претендира се и за присъждане на
законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
погасяване на главницата.
Първоинстанционният
съд е формирал правен извод за неоснователност на предявения
иск и го е отхвърлил. Приел
е недоказаност на нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в проявено спрямо касатора дори и еднократно, унизяващо достойнството му
отношение.По отношение твърдението за неосигуряване на течаща вода в ЗО
Разделна, е приел, че същото е недоказано. За да е налице нарушение на правата
на касатора по слмисъла на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ е
необходимо, в условията на въведен режим на водоподаване поради обективни
обстоятелства в ЗО да не е бил осигурен друг способ за задоволяване на лишените
от свобода с питейна вода и такава за хигиенни нужди, а настоящият случай не
такъв. Съдът е приел за недоказани също така твърденията за липса на действия
по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията, както
и твърденията за липса на осигурени медицински прегледи и грижи за
здравето. Недоказани са твърденията за
невъзможност на касатора да проведе двучасово свиждане, поради липса на помещение,
както и че на мястото за престой на открито липсва санитарен възел и навес за
предпазване от неблагоприятните метеорологични условия. По всяко едно от
възраженията и твърденията в исковата молба, съдът се е приознесъл като е
изложил подробни мотиви. В този смисъл е формирал извод за неоснователност на предявения иск по 284 ал.1 от ЗИНЗ, поради което го е отхвърли.
Касационната
жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК,
в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е
неоснователна.
В
пределите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват
основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на Административен съд - Варна. Същото е и правилно.
Касационната
инстанция счита, че административният съд е приложил правилно материалния закон
на база събраните доказателства и формираните от него изводи са съответни на
правото. Основателността на иска за вреди с правно основание чл.284
ал. 1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките - акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното
/чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда.
Съдът намира, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явява недоказан.
Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл. 3 от ЕКПЧ налага на
държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при
условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на
изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по
отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното
и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на
законовите изисквания. В случая чрез събраните писмени и гласни доказателства
не се установиха твърденията на
ищеца, в това число и с допуснатата по делото съдебно психологична експертиза. Не са
налице релевираните от касатора действия или бездействия, които да нарушават забраната на чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС за унизително отношение спрямо него. Липсва елемент от
фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Не
се доказват и настъпили вреди в правната сфера на Б. – психически страдания, нито причинна връзка между оплакванията
му за тревожност и подтиснатост и твърдените незаконосъобразни
действия/бездействия на служители на ГД "Изпълнение на наказанията"
София.
По тези съображения, касационният състав намира, че не се
установяват твърдените в жалбата нарушения на първоинстанционния
административен състав, представляващи касационни основания, и жалбата следва
да бъде отхвърлена.
От процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна
сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 27ж от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на
ГДИН – София да се присъди
ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се заплати от касатора.
Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс, Административен съд – Варна, ІХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 798/11.06.2021г. на Административен съд –
Варна, постановено по адм.д. № 2352/2020г.
ОСЪЖДА З.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати
на ГДИН – София сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.