Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260045/гр. Варна, 08.10.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Ели
Тодорова като разгледа докладваното
от съдия Г. Йовчев в.т.д.№305/2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на
И.Й.И. *** срещу решение
№15/13.04.2020 г. по т.д.21/2020 г. по
описа на ОС - Търговище, в частта с която е отхвърлен иска му срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, със седалище
гр.София, за
заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 29.06.2016 г. на територията на
община Омуртаг, на път II-48
– Котел – Омуртаг, за което ищецът е признат за виновен с присъда по НОХД №
205/ 2017 г. на РС-Омуртаг, но за причиняване на вредите вина има и другият
водач С. И., за горницата над 7350 лева до 50 000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.10. 2018 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон, неправилно интерпретиране на
доказателствата и необосновани изводи. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания, а приетият размер на съпричиняване е
необосновано завишен. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част
не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди
Насрещната страна ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, със седалище гр.София е
подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Варненският
апелативен
съд, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Страните не оспорват предпоставките за
възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при
съответното авторство, противоправност на деянието; наличието на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество
по застраховка „гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя; наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия.
Следователно – процесните претенции са
доказани по основание, доказано е и насрещното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Въззивните възражения са сведени
единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния
закон – чл.52 ЗЗД, като въззивникът поддържа, че е налице занижаване размера на
присъденото обезщетение, както и че определеният размер на съпричиняване е
много висок.
В този предметен обхват следва да се
произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК., предвид
съвпадащите твърдения на страните, че виновният за произшествието водач може да търси обезщетение за вреди в
самостоятелен процес и да бъде обезщетен, поради наличие на съвина на
пострадалия.
От съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертно заключение се установява, че непосредствено след
произшествието – 29.06.2016 г., са констатирани следните травматични увреждания,
получени от въззивника И.И.: разкъсване на слезката и
многофрагментно счупване на дясната бедрена кост, с разместване на костните
фрагменти и лек плеврален излив, с минимално количество събрана течност в левия
костодиафрагмален синус, като след проведени оперативни интервенции слезката е
премахната, а костите на бедрото са фиксирани с плака и винтове, отстранени на
11.10.2017 г. Съдът не кредитира заключението относно предполагаемите болки в
коремната област и бедрото, както и възможната загуба на трудоспособност, тъй
като са прогнозируеми и не са резултат от непосредствени констатации от страна
на вещото лице. Според вещото лице, към момента на прегледа, кракът е леко
скъсен и има леко накуцваща походка, която се коригира с ортопедични обувки.
От
показанията на свид.Й. се установява, че няколко месеца след операцията,
въззивникът е бил поС.но на легло и обслужван от близките си за хранене и
хигиенни нужди, после е започнал да се придвижва с проходилка, а в края на
януари 2017 г. да върви с помощта на бастун. Според свидетелката, след
произшествието физическото и емоционалното съС.ие на въззивника се е променило,
същият изгубил работоспособността си, станал е избухлив,
оганичил е социалните си контакти.
По отношение на размера, съдът
съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера
и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки
и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност.
За определяне на размера на
обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния
случай следва да се вземе изживяното по време и след произшествието, съответно
изключително негативното му отражение във физически, психологически и
емоционален план, периода на лечение на въззивника, времето през което е бил
затруднен да се обслужва самостоятелно, да се движи нормално, което безспорно е
довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Наред с това, следва да се
съобрази, че болките и страданията,
във физически, психологичен и
емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото
престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на
събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху
неимуществената сфера на въззивника, поради което критерият на справедливостта
изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира
неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.
Предвид това и съобразявайки се с
факта, че четири години след произшествието, въззивникът все още е ограничен
във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за
определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по
справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 49
000 лева.
По отношение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да
е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за
настъпването му или го е улеснило.
С
влязла в сила присъда от 15.03. 2018 г., по НОХД № 205/ 2017 г. на РС-Омуртаг,
изменена с решение по ВНОХД № 93/ 2018 г. по описа на ОС-Търговище, въззивникът
И. е признат за виновен в това, че на 29.06. 2016 г., при управление на МПС,
л.а. „Мерцедес Спринтер”, собственост на „Антар” ООД, със седалище гр.Търговище,
нарушил правилата за движение по чл. 37, ал. 1, изр. 1-во от ЗДП – при завиване
наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС, предприел завиване
наляво, за да навлезе в пътя, водещ към с. Веренци, община Омуртаг, без да
пропусне насрещно движещия се л.а. марка „Форд Рейнджър”, с рег. № СА 1666 СТ,
управляван от С. И. от гр. Варна, собственост на „Мото Пфое Викинг Инс” ООД,
със седалище гр.Варна, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал
ПТП с този автомобил, вследствие на което причинил телесна повреда на повече от
едно лице, за което му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода,
отложено за изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Съгласно изслушаната по делото
повторна техническа
експертиза, непосредствено преди инцидента, видимостта на въззивника като водач
на автомобила „Мерцедес” е била около 200 метра, като времето е било ясно и
сухо, поради което същият е имал възможност отдалеч да възприеме всяко движещо
се срещу превозно средство и да го изчака преди да предприеме маневра ляв
завой, тъй като движещия се срещу него е с предимство на пътя. Вместо това
обаче, въззивникът самонадеяно е предприел неочаквана маневра завой наляво, с
което е предизвикал настъпването на пътно-транспортното произшествие.
Независимо, че насрещният автомобил се е движил със скорост, надвишаваща
разрешената за движение по подобен път – 138,5
км/ч, при позволена 90 км/ч., то основната причина за катастрофата е
навлизането в насрещната лента от страна на въззивника и отнемането на
предимство на движещия се срещу него автомобил.
Предвид изложеното
по-горе, отчитайки поведението на водача на лекия автомобил, който е нарушил
правилата на чл.20, ал.2 и чл.
21, ал.1 от ЗДП, като се е движил с превишена скорост и не е направил опит да
намали скоростта или да спре, но същевременно вземайки предвид и
поведението на въззивника, който ако беше спазил правилата за движение по пътищата и беше изчакал да премине
движещия се срещу него с предимство автомобил, произшествие въобще е нямало да
настъпи, независимо от скоростта на движение на насрещния, съдът намира, че с това
си неправомерно действие въззивникът в огромна степен е допринесл за
собственото си увреждане, поради което съдът приема, че приносът му за настъпване на вредоносния
резултат е в размер на 85 %.
След като се приспадне
размера на приетото съпричиняване на вредоносния резултат, то дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се определи в размер на 7350
лева.
Като е стигнал до същите правни
изводи, ОС - Търговище е постановил правилно съдебено решение, което следва да
бъде потвърдено, като въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК, препраща и към
мотивите на първоинстанционния съд.
Водим от гореизложеното, Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№15/13.04.2020 г. по т.д.21/2020 г. по
описа на ОС - Търговище, в частта с която е отхвърлен иска на И.Й.И. *** срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, със седалище
гр.София, за
заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 29.06.2016 г. на територията на община
Омуртаг, на път II-48
– Котел – Омуртаг, за което ищецът е признат за виновен с присъда по НОХД №
205/ 2017 г. на РС-Омуртаг, но за причиняване на вредите вина има и другият
водач С. И., за горницата над 7350 лева до 50 000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.10. 2018 г. до окончателното изплащане.
В останалата част, решението е влязло
в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК,
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: