№ 3864
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110209067 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Г. С. А., ЕГН **********, с адрес
********, чрез адв.К. Г. от ***, против Електронен фиш, Серия *****, издаден
от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр.
с ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство или система.
Жалбоподателят оспорва процесният ел.фиш, като неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
Оспорва авторството на деянието. Навежда доводи, че не притежава
СУМПС, за да управлява процесното МПС, а освен това живее в *** и на
процесната дата не се е намирала в ***. Сочи, че от ел.фиш не става ясно в
какво качество е санкционирана – на собственик или ползвател, доколкото е
записана като собственик на автомобила, чиято достоверност оспорва, тъй
като процесното МПС към датата на деянието е било собственост на
лизингодателя. Навежда доводи, че договорът за лизинг е сключен по време на
граждански брак, поради което не става ясно защо контролните органи са
1
приели, че именно жалбоподателят, който няма СУМПС, а не друго лице, е
управлявало автомобила.
Оспорва връчването на ел.фиш, тъй като същият не е връчен от
органите по чл.165 от ЗДвП, а от служител на Гранична полиция на ГКПП
„Връшка чука“.
Оспорва техническата изправност на радара, с който е извършено
измерването на скоростта, доколкото в ел.фиш липсват данни за това.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощения
процесуален представител на жалбоподателя – адв.К. Г. от ***, в които излага
съображения за отмяна на процесния ел.фиш, аналогични на изложените в
жалбата. Допълнително развива аргументи, че жалбоподателят е записан с
още едно лице като ползвател на процесното МПС, но тъй като същият няма
валидно издадено СУМПС, като ползвател може да го ползва за други нужди,
но не и по предназначение, а именно: да го управлява, като наред с горното не
е е обсъдено семейното положение на санкционираното лице, а предвид
горното намира за неприложима разпоредбата на чл.187а от ЗДвП, която
предвижда хипотези на прехвърляне отговорността на трети лица. По
отношение на ангажираните доказателства относно АТСС, навежда доводи, че
от тях не става ясно за какъв срок е валидна извършената проверка, доколкото
липсват такива данни в съставения протокол, а от проверката на уреда са
изминали повече от два месеца, което хипотетично би могло да се отрази на
точността на измерването, тъй като вероятно се ползва всеки ден и при
различни климатични условия. С оглед на горното счита, че няма безспорни и
категорични данни относно изправността и техническата годност на АТСС.
Претендира присъждане на направените разноски, за което прилага
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш - СДВР-
МВР, надлежно призована, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.С. М., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да постанови решение, с което да потвърди процесния ел.фиш, като
правилен и законосъобразен. Подробни аргументи излага в писмени бележки.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
2
възнаграждение. При условията на алтернативност прави изрично възражение
за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
25.05.2025 г., съгласно приложената справка от АИС-АНД. Връчването е
редовно, доколкото същото е сторено от органи от системата на МВР, в
случая – органите на Гранична полиция. Освен това, връчването на ел.фиш
има единствено и само информативно значение, чиято целт е да стигне до
знанието на адресата, което в случая е сторено. Жалбата е подадена в съда на
05.06.2025 г., видно от датата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е ел.фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия *****, за това, че на
22.05.2023 г., в 11:58 часа, в ***, по ***, с посока от *** към ***, при
ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в населено
място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил ***, с рег.
№*******, установено и заснето с АТСС №MD1197, като разрешената
стойност на скоростта е 50 км/ч, установената стойност на скоростта след
приспаднат толеранс от 3% е 78 км/ч, а превишената стойност на скоростта е
28 км/ч, и нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш, Серия ***** на 01.03.2023 г.
За посоченото нарушение на жалбоподателя Г. С. А., в качеството на
регистриран ползвател на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
3
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш
и ел.фиш, Серия *****, ведно със справка АИС-АНД; снимков материал –
заснетия видеоклип и два броя снимков материал на процесното АТСС и
поставения пътен знак В-26; Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване на ДИМ на РХърватска; разпечатка от ел.страница на БИМ за
вписан тип средство за измерване; Протокол от последваща проверка на БИМ;
справка АИС-АНД; справка АИС-КАТ „Първоначална регистрация на МПС“;
Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; справка за
нарушител/водач; Сертификат за успешно завършен курс на обучение на
длъжностно лице от СДВР; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, относно изменение и допълнение на преходна заповед за
утвърждаване образци на ел.фишове.
С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на
АУАН и издаване на НП, като процедурата по издаване на ел.фиш е различна
от установената в ЗАНН. Началото на производството е поставено със
заснемане на извършеното нарушение в присъствие или отсъствие на
контролен орган, посредством техническо средство, което от своя страна може
да бъде стационарно или мобилно. Специалният начин за установяване на
административно нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат право за
установяване на нарушенията да използват технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и регистрационния
номер на автомобила, а съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в
административнонаказателното производство годни веществени
доказателства са снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи от посочения вид, каквито по делото са
налични за всички изложени обстоятелства в обжалвания ел.фиш.
4
Видно от процесния ел.фиш е, че същият е издаден от компетентен
орган /СДВР-МВР/ и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до неговата отмяна на формално основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с преносима видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2, №
от ДР В-46, и сериен номер MD1197, с място на монтаж: на триножник, за
която от приложените по делото решение за одобрение на типа на уреда за
измерване вписване на тип средство за измерване, съгласно разпечатка от
сайта на БИМ, и протокол за последваща проверка се установява, че
използваното към дата 22.05.2023 г. АТСС е вписано като одобрен тип на
06.07.2018 г., със срок на валидност до 13.06.2027 г., както и че същото е
преминало успешно последваща метрологична проверка на 14.03.2023 г., при
която е установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за
експлоатация в срок до една година, съгласно предвидените в специалния
закон срокове на валидност, а именно: до 14.03.2024 г. Видът и фабричният
номер на използваното АТСС е посочен в съставения протокол за използване
на АТСС на 22.05.2023 г., а в снимковия материал на заснетия с това
техническо средство видеоклип се съдържат данни за типа,
индентификационния и серийния номер на описаното в ел.фиш техническо
средство. В процесният ел.фиш използваното АТСС е правилно
индивидуализирано със сериен номер, доколкото данните за него изцяло
съответстват и на описаното в представените удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ,
като законът не поставя изисквания в съдържанието на ел.фиш да се отбелязва
изрично с мобилна или стационарна система за видеонаблюдение е заснето
нарушението, както и данни за техническата му изправност, респективно –
срока на действия на извършения метрологичен контрол. Ангажираните
доказателства от ответната страна, касаещи техническата изправност на
процесното АТСС, дават основание на съда да приеме, че същото е било годно
техническо средство към датата на нарушението, а направените възражения в
жалбата, че изминалият период от време /повече от два месеца/ от проверката
на уреда до измерването на скоростта, хипотетично би могло да се отрази на
неговата точност, заради разлика в климатичните условия, при които се
5
използва, се явяват напълно несъстоятелни.
По делото е приложен снимков материал – заснетия видеоклип, от който
се установява датата – 22.05.2023 г., часа – 11:58 часа, локацията на заснетото
МПС – ***, ***, отразено и със географски координати, посоката на движение
на ППС – приближаващи, заснетото превозно средство – лек автомобил с ясно
различим регистрационен номер - рег.№*******, измерената скорост на
движение – 81 км/ч, ограничението на скоростта на движение в този пътен
участък – 50 км/ч, както и данните за типа и серийния номер на използваното
АТСС.
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 22.05.2023 г. е било използвано АТСС от тип CORDON, със сериен номер
MD1197, разположено и настроено до пътното платно на триножник /видно от
приложения снимков материал/, от длъжностно лице от СДВР, успешно
завършило курс на обучение за работа с този вид технически средства, в
интервал от време от 11:00 часа до 13:00 часа на посочената дата, при
стационарен режим на измерване и с място на контрол – ***, ***, с посока на
задействане – приближаващи се МПС, с посока на движение от *** към ***.
Съгласно отразеното в протокола, ограничението на скоростта в посочения
пътен участък е 50 км/ч в населено място, въведено с пътен знак за
ограничение В-26, последното удостоверено с приложен снимков материал на
поставения пътен знак, въвеждащ отразеното ограничение на скоростта за
населено място.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът на ППС, а
когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – позвателят,
отговаря за извършеното с него нарушение. От приложената справка
„Първоначална регистрация на МПС“ се установява, че считано от 08.03.2018
г. собственик на заснетия лек автомобил е юридическото лице – *****, а като
негов регистриран ползвател е посочен единствено жалбоподателя – Г. С. А..
Няма данни по делото последният да е посочил конкретно лице, на което да е
предоставил за управление ползваното от него МПС на посочените дата, час и
място, т.е. в случая не е оборена презумцията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед
на което и от гледна точка на субекта на нарушението, ел.фиш е правилно и
законносъобразно издаден на физическото лице, което в качеството си на
единствен регистриран ползвател на процесното МПС към датата на
6
нарушението, дължи заплащане на глобата. Законодателят не поставя никакви
други изисквания, касаещи определяне субекта на нарушението, включително
дали е налице хипотеза на съсобственост /напр.СИО/ при придобиване на
ППС, дали регистрирания собственик или ползвател има валидно издадено
СУМПС, както и колко на брой са регистрираните собственици или
ползватели, доколкото санкцията се налага само на един от съсобствениците
или ползвателите. Предвид гореизложеното, всички релевирани възражения в
жалбата относно недоказаност на авторството на деянието в лицето на
единствения регистриран ползвател на процесния лек автомобил, не се
споделят от съда. Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че снимката на
нарушението ще установи, че друго лице, различно от жалбоподателя, е
управлявало автомобила, доколкото процесното АТСС заснема само
регистрационния номер на автомобила, но не и неговия водач. Тук следва да
се посочи, че липсата на придобита правоспособност от жалбоподателя,
съвсем не изключва възможността да ползва МПС-то по предназначение - да
го управлява, а липсата на валидно издадено СУМПС не е предпоставка за
освобождаването му от административнонаказателна отговорност, предвид
факта, че не Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като
действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, не е оборил презумцията и в настоящото
съдебно производство.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДвП. За установеното превишение на скоростта от 21 до 30
км/ч, /в случая превишението е 28 км/ч/, отчетено след приспадане на
толеранст от 3% в полза на водача от действително засечената скорост от 81
км/ч/, на разрешената скорост в населено място, ограничена до 50 км/ч с
поставен пътен знак В-26, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Касае
се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на физическото
лице – единствен вписан ползвател на процесното МПС в свидетелството за
регистрация, към датата на деянието.
В настоящия случай, в ел.фиш е прието, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е повторно, поради което санкцията е наложена на
7
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Според разпоредбата на §.6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите на чл.174, ал.2 от ЗДвП – в двегодишен срок от влизане в сила на НП,
с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е наложено като нов водач.
Следователно, следва да бъде доказано, че коментираното нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в законна сила на наказателно
постановление или ел.фиш, по аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, с който на
лицето е била наложена глоба за същото нарушение. Видно от справката
картон на жалбоподателя е, че с приложения ел.фиш, Серия *****, издаден от
ОДМВР-Монтана, на лицето е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като е отбелязано, че същият е влязъл в
сила. От приложената справка АИС-АНД се установява и точната дата на
влизането му в законна сила, а именно: на 01.03.2023 г. С оглед датата на
влизането му в сила – на 01.03.2023 г., нарушението на чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП, предмет на обжалвания ел.фиш, извършено на 22.05.2023 г. от
жалбоподателя, несъмнено е извършено в едногодишен срок от влизане в сила
на ел.фиш, Серия *****, т.е. налице е квалифициращия признак „повторност“
по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП. В случая е наложен двойният размер на
глобата в размер на 100 лева по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за превишаване на
скоростта от 21 до 30 км/ч, съобразно установената стойност на превишението
от 28 км/ч. С оглед на това обстоятелство, по отношение на жалбоподателя е
наложена глоба в двоен размер от 200 лева, на основание санкционната
разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена санкция,
в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, с оглед на
което съдът констатира, че материалният закон е правилно приложен.
По изложените по-горе съображения, обжалваният ел.фиш следва да
бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, следва на
ответната страна по жалбата – СДВР, да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращата
разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
8
на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случая за защита
по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание и не
представлява фактическа и правна сложност, поради което следва да се
присъди в полза на СДВР, юрисконсултско възнаграждение към минимума от
80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия *****, издаден
от СДВР-МВР, с който на Г. С. А., ЕГН **********, с адрес ********, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система,
като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, Г. С. А., ЕГН **********, с
адрес ********, да залати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, със седалище гр.София, сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, представляваща направени разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9