№ 117
гр. Търговище , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета И. Петрова
при участието на секретаря Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 647 ал.3 КЗ във връзка с чл. 189 ал.8 ЗДвП във връзка
с чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ТАРКТУР“ЕООД със седалище в град София, представлявано
от законния му представител и управител И. И. К., против Електронен фиш Серия Г
№0021057 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС,
издаден от ОД на МВР - Търговище. Според жалбоподателя в хода на АНПроизводство са
допуснати следните процесуалноправни нарушения: 1/липса на компетентност за издаване
на ЕФ, произтичаща от липса на посочено длъжностно лице, съставило фиша; 2/липса на
точно и пълно описание на използваното АТСС и на доказателства за неговата изправност;
3/изтекъл 3-месечен давностен срок за ангажиране на АНОтговорност на нарушителя;
4/необсъждане на обстоятелствата, обуславящи маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН.
Наред с това се изтъква, че посоченото в обжалвания ЕФ МПС не било собствено на
дружеството – жалбоподател и не се управлявало от лица, представляващи това дружество, а
доколкото било известно, автомобилът се управлявал от Темелко Темелков с посочени
данни в жалбата, който бил собственик на заложната къща, в която бил заложен автомобила.
Подчертава се, че на посочената в ЕФ дата управителят на дружеството – жалбоподател
категорично не бил управлявал посоченото МПС. Въз основа на последното се изтъква и
липса на реквизит по см.на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, поради неясно и противоречиво изложение
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Ето защо моли за пълна отмяна на
обжалваното НП. В с.з. не се явява жалбоподателя или негов представител, както и не е
представено становище от същия.
Ответникът – ОД на МВР- град Търговище, не изпраща представител по делото, но е
налице писмено становище от упълномощения гл.юрк.Л.Ж., който сочи, че е налице
1
снимков материал, доказващ нарушението, установено с АТСС ARH CAM S1 с Ф№11743с4.
В становището се поддържа, че с обжалвания ЕФ е ангажирана АНОтговорност на
„ТАРКТУР“ЕООД със седалище в град София, представлявано от законния му
представител и управител И. И. К., за това, че е установено, че юридическото лице,
притежаващо посоченото в ЕФ МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и
не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“на
автомобилистите, като нарушението е установено с АТСС. Изрично се посочва, че
нарушението е установено чрез преносима система за контрол, която е одобрен тип средство
за измерване. За издаването на обжалвания ЕФ се позовава изцяло на чл. 647 ал.3 КЗ.
Посочва, че са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, тъй като справката в АИС-КАТ относно
собствеността на МПС била направена на 27.11.2020г. Заявява, че ЕФ отговаря на
изискванията на чл. 189 ал.4 ЗДвП, включително и досежно достатъчното описание на
нарушението. Сочи, че към датата на установеното нарушение изискванията на чл. 7 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г.били отменени. Изтъква липса на основания за определяне
на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли за потвърждаване
на ЕФ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 27е от НЗПП.
По допустимостта на жалбата – с наличната по АНПреписка разпечатка от
системата на МВР и приложено копие на разписка се удостоверява, че обжалваният
електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 12.11.2020г. Жалбата е подадена от
визирания нарушител до АНОрган по куриер на 26.11.2020г./според представената
товарителница/, с което е спазен предвидения в чл. 189 ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за
обжалване от лице, имащо право на това. Ето защо жалбата е допустима.
По основателността на жалбата - Видно от приложения към
административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия Г №0021057 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД на МВР – Търговище, в същия е отразено, че на 07.09.2020г., в
17.56ч. в обл.Търговище, общ.Търговище, ПП I-4 км.242+657 до район за с. Б., юридическо
лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е
спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като нарушението е установено с АТСС №11743с4. В ЕФ е описано МПС,
а именно лек автомобил „Хонда ХР В“ с рег.№*****, собственост на „ТАРКТУР“ЕООД със
седалище в град София, представлявано от законния му представител и управител И. И. К..
Нарушението е квалифицирано по чл. 483 ал.1 т.1 КЗ и това е нарушената законова
разпоредба. Въз основа на последната и във връзка с чл. 638 ал.4 вр. с чл. 638 ал.1 т.2 вр.с
чл. 461 т.1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като са указани срока
за доброволно плащане и начините за това. Към електронния фиш е приложен снимков
материал – 1 брой снимка, която е получена в централната система чрез импорт на файл и
същата е с №11743с4/0207560, направена на 07.09.2019г. в 17.56.36.2 часа. На снимката
фронтално се вижда автомобил с рег.№ *****, пътуващ през посочена локация с
обл.Търговище, общ.Търговище, ПП I-4 км.242+657, като са посочени и GPS координатите
2
на мястото и са отразени данни за измерената скорост на движение и разрешената такава в
пътния участък. АНОрган е представил удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., от което
следва, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027г.
Неразделна част към удостоверението е описанието на техническите и метеорологични
характеристики на системата. Приложеното към АНПреписка писмо от 11.12.2017г. от БИМ
дава сведение за приключилата първоначална проверка на 28 броя от заявените средства за
измерване тип ARH CAM S1 като е дадено заключение за тяхното съответствие на
одобрения тип и едно от изброените по фабрични номера такова средство е №11743с4.
Депозираното писмо от 13.02.2020г. от БИМ дава сведение за извършена през м.октомври
2019г. проверка /с периодичност на проверката една година/на преносимата система за
разпознаване на скоростта тип ARH CAM S1 с Ф№11743с4, за което е издаден протокол
№74-С-ИСИС/29.10.2019г., също приложен по преписката. В последния БИМ е
удостоверил, че посоченото техническо средство за измерване съответства на одобрения
тип, като грешките не превишават максимално допустимите грешки за типа средство за
измерване и са установени като налични всички необходими надписи и означения върху
средството за измерване. Приложени са и утвърдени от министъра на вътрешните работи
организационно – технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за
контрол на скоростта“. Към преписката са приложени снимки от пътния участък, заснет в
случая, с посочени GPS координати, които съответстват на отразените в разпечатаната от
камерата снимка за регистрираното нарушение. Налице е и протокол за използване на АТСС
ARH CAM S1 №11743с4, който протокол има характера на официален документ с
доказателствена сила. В същия е отразено, че посоченото АТСС е използвано на 07.09.2020
г., с начало на работа 16.00ч. и край 20.00 ч. за контрол на участъка в обл.Търговище,
общ.Търговище, ПП I-4 км.242+657, с посока на движение на контролираните МПС Варна -
София, с ограничение на скоростта в този участък от 70 км/ч., т.е. в периода и в участъка, в
които е заснето движението на МПС на жалбоподателя. В същия протокол е посочено, че
посоката на заснемане на АТСС е насочена в двете посоки на движещи се автомобили, а
режимът на измерване на скоростта им е стационарен. В протокола е отразено, че са
направени общо 321 статични изображения и са установени същия брой нарушения.
Протоколът е подписан от съответния служител на ОДМВР – Търговище. Налице е снимка
на позиционираното АТСС. Към преписката е приложена справка от електронната страница
на Търговския регистър, от която следва, че „ТАРКТУР“ЕООД е със седалище в град
София, представлявано от законния му представител и управител И. И. К.. От базата данни
на МВР на 10.09.2020г. и на 22.01.2021г. са направени разпечатки относно регистрацията на
заснетия автомобил и от същите следва, че това е лек автомобил, чийто регистриран
собственик е „ТАРКТУР“ЕООД. Към преписката е приложена и разпечатка от системата на
„Гаранционен фонд“, от която е видно, че към 07.09.2020г. МПС с ДК№ ***** е нямало
активна застраховка“Гражданска отговорност“.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за
3
неоснователна. Разпоредбата на чл. 647 ал.3 Кодекса за застраховането гласи : „Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага.“. Тази разпоредба е процесуално – правното основание за издаване
на електронен фиш за установено нарушение по КЗ и предвид регламентацията на тази
разпоредба предвидената в нея процедура се прилага само за нарушения по чл. 638, ал. 4 КЗ
и по чл. 638 ал. 6 от КЗ. Относно процедурните изисквания към издаването на ЕФ
цитираната норма препраща към ЗДвП, в т.ч. и по отношение реквизитите на електронния
фиш, регламентирани в чл. 189 ал.4 ЗДвП, съгласно който „електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане“.
Поради своята специфика ЕФ се приравнява на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по
правното му действие/чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по отправените към същия изисквания за
форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т.см. е и ТР №1/26.02.2014г. на
ВАС. Автоматизираното издаване на електронния фиш предпоставя и реализирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във
времето производство по чл. 189 ЗДвП. Началото на производството по издаване на
електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством
техническо средство, което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на
установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само
с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният електронен фиш съдържа
всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. Ето защо и
оплакванията на жалбоподателя за неспазен реквизит относно обстоятелствата по
4
извършване на нарушението не могат да се приемат за основателни. В ЕФ е дадено и
словесно фактическо описание на нарушението, от което става ясно, че юридическото лице
– собственик на МПС, регистрирано надлежно в страната и не е спряно от движение, не е
сключило договор за ЗЗ“ГО“на автомобилистите. По ясен и недвусмислен начин е посочено
и мястото на нарушението, което напълно се подкрепя от наличните по преписката снимка и
протокол за използване на АТСС. Съдържащите се в обжалвания ЕФ данни относно тези
реквизити са напълно достатъчни, за да позволят на нарушителя да разбере относно какво
деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Направените от
жалбоподателя възражения във връзка с лицето, управлявало посочения в ЕФ автомобил, са
ирелевантни в случая. Визираната като нарушена законова норма на чл. 483 ал.1 т.1 КЗ
вменява в задължение на собственика на МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за ЗЗ“ГО“. В тази норма
не се изисква за осъществяване на състава на нарушението собственикът да е управлявал
същото. Управлението на МПС, за което няма сключена ЗЗ“ГО“, е заложено от
законодателя като предпоставка за установяване на горепосоченото административно
нарушение чрез използване на АТСС и издаване на ЕФ. В този смисъл следва да се посочи по
отношение състоянието на МПС в момента на фиксираното нарушение, че приложената към
преписката снимка, отпечатана от записващото устройство, ясно показва, че визираният в
ЕФ автомобил се намира в дясна лента за движение по пътно платно в посока приближаване
към АТСС, с включени светлини, като колелата му са стъпили на асфалта и не са върху
платформа на автомобил за пътна помощ, поради което следва, че МПС е било в движение.
Обсъдените по – горе документи установяват годността на ползваното в случая АТСС. За
доказване на нарушението по АНПреписка са налице категорични доказателства,
установяващи собствеността на МПС и липсата на сключена ЗЗ“ГО“ за същото към датата
на нарушението. Така установените факти доказват категорично реализираното
административно нарушение, което правилно е квалифицирано по чл. 483 ал.1 т.1 КЗ. В ЕФ
точно е посочено и правното основание за наложената имуществена санкция, а именно чл.
638 ал.4 КЗ, който представлява материално - правна разпоредба, комуникираща с
регламентиращата процедурата по установяване на нарушението с АТСС норма на чл. 647
ал.3 КЗ, и представляваща основанието за ангажиране административнонаказателната
отговорност на собствениците на моторните превозни средства, управлявани без сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "ГО". Тази норма препраща
досежно вида и размера на наказанията към чл. 638 ал.1 КЗ, чиято т.2 предвижда
имуществена санкция във фиксиран по закон размер от 2000 лева, приложима по отношение
на собствениците – юридически лица. Разпоредбата на чл. 638 ал.4 КЗ/посочена като
основание за реализиране на АНОтговорност на жалбоподателя в случая/ е категорична, че
при установено управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, отговорността се
понася от собственика на МПС под формата на налагане на глоба или имуществената
санкция по ал. 1. Изричното посочване на имуществената санкция като наказание за
нарушението по тази разпоредба, ясно сочи, че законодателят включва в кръга на субектите
5
на нарушението и юридическите лица, независимо от факта кое физическо лице е
управлявало автомобила. Началният текст на нормата на чл. 638 ал.4 КЗ/“ Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено…“/пък дава отговор на
въпроса за формата на акта, с който следва да се реализира АНОтговорност на съответното
лице, а именно : електронен фиш. В настоящия случай е налице управление на описаното в
ЕФ МПС в момента и на мястото, посочени в този ЕФ, което се установява от наличните по
преписката документи, като за целите на производството не е наложително да се установява
конкретното лице – водач. Разпоредбата на чл. 647 ал.3 КЗ също подкрепя правния извод за
правилно ангажираната с ЕФ отговорност на собственика на МПС, независимо от вида на
субекта/физическо или юридическо лице/. Съдържащата се в тази разпоредба изрична
забрана за прилагане на разпоредбата на чл. 189 ал.5 ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по
КЗ е крайно показателно, че законодателят при установяване субекта на нарушенията по чл.
638, ал. 4 и 6 КЗ не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния
момент, а определя като субект на това нарушение собственика на това МПС. Именно
определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 КЗ
позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС. Докато извършителят на
нарушението по чл. 638 ал.3 КЗ, който не е собственик на управляваното от него МПС, би
могъл да се установи не с АТСС, а чрез пряка проверка от контролните органи и съставяне
на АУАН. Съдът не намира за основателен и довода за изтекъл тримесечен давностен срок
по смисъла на чл. 34 ЗАНН в случая. Според отразеното в ЕФ нарушението е извършено на
07.09.2020г., а първата справка за собствеността на заснетото МПС е направена на
следващия ден – 10.09.2020г., от когато би могло да се приеме, че тече 3-месечния срок по
чл.34 от ЗАНН. Обжалваният ЕФ е издаден на 10.09.2020г. и е връчен на 12.11.2020г., т.е.в
рамките на тримесечен период от установяване на нарушителя.
Предвид изложените съображения обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на
АНОрган, който е представляван от юрисконсулт, изготвил писмено становище по делото.
Съгласно чл. 63 ал.3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността
за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая обжалваният ЕФ е
потвърден, което е аналогично на отхвърляне на жалбата. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
А според чл. 63 ал.5 ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
6
правната помощ. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима
нормата на чл. 27е НЗПП, съгласно която възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Съдът като
съобрази, че участието на юрисконсулта, представляващ ОДМВР – Търговище по делото, се
изразява в депозиране на писмено становище без присъствие в с.з., намира за адекватен
размер на юрисконсултското възнаграждение сумата в размер на 80 лева. Ето защо следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати по сметка на АНОрган разноски в размер на 80
лева за присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия Г №0021057 за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОД на МВР - Търговище, с който за административно
нарушение по чл. 483 ал. 1 т.1 от КЗ, извършено на 07.09.2020 г., в 17.56ч. в обл.Търговище,
общ.Търговище, ПП I-4 км.242+657 до район за с. Б., с МПС - лек автомобил „Хонда ХР В“ с
рег.№*****, собственост на „ТАРКТУР“ЕООД със седалище в град София, представлявано
от законния му представител и управител И. И. К., е наложено административно наказание
на основание чл. 638 ал.4 във връзка с чл. 638 ал.1 т.2 вр.с чл. 461 т.1 КЗ имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 и ал.5 ЗАНН „ТАРКТУР“ЕООД със седалище в
град София, с ЕИК – *********, представлявано от законния му представител и управител
И. И. К., да заплати по сметка на ОД на МВР - Търговище със седалище в град Търговище,
представлявано от директора Н. Н., сумата в размер на 80/осемдесет/лева, представляваща
присъдени разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7