РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Силистра, 22.10.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 167 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят "Таръма" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дулово, обл. Силистра, ул. "Силистренско шосе" № 18, оспорва заповед № 20-0259-000085 / 07.07.2020 г., издадена от началник на група в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на които желае нейната отмяна.
Ответникът – началник на група в Районно управление – Дулово при ОДМВР – Силистра – оспорва жалбата.
Съдът прие за установено следното:
С акт за установяване на административно нарушение серия Д № 522363 / 23.06.2020 г., съставен от длъжностно лице на Районно управление – Дулово при ОДМВР – Силистра, е констатирано, че на 10.06.2020 г., около 09,20 ч., в гр. Дулово, по ул. „Васил Левски“, ул. „Шуменско шосе“, ул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Тракия“ И.И.Д., ЕГН **********, без свидетелство за управление на моторно превозно средство – неправоспособен водач, – управлявал лек автомобил ***, чийто собственик е „Терра лизинг“ ООД, а ползвател – жалбоподателят.
Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение ответникът е издал обжалваната заповед № 20-0259-000085 / 07.07.2020 г., с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, е приложил прямо жалбоподателя принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че се прекратява регистрацията на лек автомобил ***, собственост на „Терра лизинг“ ООД – София, ползван от жалбоподателя и управляван на 10.06.2020 г., около 09,20 ч., в гр. Дулово, по ул. „Васил Левски“, ул. „Шуменско шосе“, ул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Тракия“ от неправоспособния водач И.И.Д., ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, една от хипотезите на принудителната административна мярка, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година, се свежда до управление на моторно превозно средство от неправоспособен водач. Предпоставките на тази законова хипотеза са осъществени, видно от гореописания акт за установяване на административно нарушение, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила (чл. 189, ал. 2 ЗДвП), необорена в настоящото производство. С оглед на това, обжалваната заповед се явява материално законосъобразна. Същата е издадена в писмена форма и съдържа надлежно оформено фактическо и правно основание, както и всички останали реквизити, изисквани от закона. Доколкото цялото производство пред ответника се изчерпва с издаването на заповедта, не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установява със заповедта да са преследвани цели, различни от законоустановените. Нейният автор е компетентен орган, чието овластяване е съдебно известен факт (чл. 172, ал. 1 ЗДвП). Следователно по отношение на оспорената заповед не са налице основанията за отмяна по чл. 146 АПК.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи. 1/ Жалбоподателят изразява оплакването, че е подавал неколкократно молби за получаване на фотокопие от оспорената заповед. По делото наистина са представени две такива молби (л. 7 – 10 от делото, но е налице също така и докладна записка (л. 16 от делото), видно от която, пълномощник на жалбоподателя е отказал на 07.07.2020 г. да му бъде връчена заповедта. Освен това, връчването на заповедта е от значение за правото на жалба, а това право е било упражнено своевременно от активно легитимираната страна. 2/ Никоя законова разпоредба не предписва, че наказателното постановление е необходима предпоставка за издаването на административен акт от категорията на процесната заповед. Нещо повече – дори актът за установяване на административно нарушение не е такава предпоставка. Въпросният акт, както се подчерта вече по-горе, има само доказателствено значение в развилото се пред ответника административно производство. 3/ Непосочването на началната дата на принудителната административна мярка има за своя последица това, че срокът на мярката започва да тече от датата, на която е изпълнена заповедта за прилагането на мярката. 4/ Относно адресата на процесната принудителната административна мярка следва да се има предвид, че, макар разпоредителната част от волеизявлението на ответната страна да визира жалбоподателя, това няма – спрямо спрямо вещните му права – никакво конститутивно действие. Последното настъпва автоматично спрямо вещноправната сфера на собственика на пътното превозно средство, което е обект на принудителната административна мярка, независимо от това кой е изрично посоченият адресат в административния акт за прилагането на мярката. Ето защо, дори да се приеме, че декларативното волеизявление на ответника неправилно визира ползвателя вместо собственика на автомобила, това не би могло да се счете за съществено нарушение. Следователно жалбата се явява неоснователна.
Настоящото решение не подлежи на обжалване по силата на чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Таръма" ЕООД, ЕИК *********, срещу заповед № 20-0259-000085 / 07.07.2020 г., издадена от началник на група в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: