РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.10.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ - ми състав, в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и тринадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ АНГЕЛОВ като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 99 по
описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 и чл. 204,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Г.А.Ч. ***
срещу ДНСК, със седалище гр. София. С исковата молба са предявени обективно
съединени искове. На първо място се претендира присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, за периода от 12.02.2007
г. -12.03.2013 г., изразяващи се в невъзможността на ищеца да ползва собствения
си имот по предназначение – да го отдава под наем, в размер на 36 500 лв.,
за периода от 12.02.2007 г. - 12.03.2013 г. Претенцията за имуществени вреди се
обосновава с отмяната на незаконосъобразен индивидуален административен акт
Заповед № ДК-09-02/12.02.2007 г. на Началника на РДНСК Русе, отменена с влязло
в сила съдебно решение, както и с незаконосъобразни действия на длъжностни лица
на ответника, изразяващи се в поставяне на забранителна лента на обекта, описан
в отменената заповед, препятстваща възможността на ищеца за ползване на имота
по предназначение /отдаване под наем/.
Твърди се, че във връзка с поставената забранителна
лента е препятстван достъпът до целия втори етаж на обекта, описан в
представения нотариален акт № 68/98 г. от ищеца и индивидуализиран в
представените скици от ищеца.
На второ място се претендира присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 20 000 лв., изразяващи
се в болка, страдание, непрекъснато безпокойство, страх, безсъние, загуба на
апетит, авторитет, чест и достойнство, за периода от 12.02.2007 г. - 12.03.2013
г.
Претенцията за неимуществени вреди се
обосновава с отмяната на незаконосъобразен индивидуален административен акт
Заповед № ДК-09-02/12.02.2007 г. на Началника на РДНСК Русе, отменена с влязло
в сила съдебно решение, както и с незаконосъобразни действия на длъжностни лица
на ответника, изразяващи се в поставяне на забранителна лента, на обекта,
описан в отменената заповед, препятстваща възможността на ищеца за ползване на
имота по предназначение. Твърди се, че във връзка с поставената забранителна
лента е препятстван достъпът до целия втори етаж на обекта, описан в
представения нотариален акт № 68/98 г. от ищеца и индивидуализиран в
представените скици от ищеца.
Твърди се, че вредите, за обезщетението
на които са предявени исковете, предмет на съдебното производство, са настъпили
като последица от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, извършени
във връзка „привеждане в изпълнение” на отменената заповед.
Претендира се законна лихва и върху
двете главници, считано от 12.02.2007 г. до окончателното им изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по исковете – ДНСК, със седалище гр.София,
чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на исковете,
като при условията на евентуалност, ако се приеме, че исковете са допустими оспорва
исковете, като неоснователни.
Моли съда да прекрати производството като
недопустимо или евентуално да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани,
както и акцесорната претенция за лихви.
Прави искане за присъждане на
направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Русе, участващ
в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ поддържа заключение за неоснователност на исковете.
Съдът, след като взе предвид фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в сила съдебно решение № 20/01.10.2007 г.
по адм.д. № 122/2007 г. на АС - Русе, е отменена Заповед №
ДК-09-02/12.02.2007г. на Началника на РДНСК Русе, в частта, в която е наредено
спиране на строителството на незаконен строеж, находящ се в ПИ №3959,кв.302 по
плана на гр. Русе, с административен адрес: ул.”Мостова” №24: 1/ “Надстройка-
на съществуваща тераса /с размери в план приблизително 3,45/3,20м/ на втори
етаж от двуетажна жилищна сграда и приобщаване на новоизграденото помещение към
съществуващото жилище, както и В ЧАСТТА, в която е разпоредено незабавно
прекъсване на захранването на строежа от доставчиците на ел. енергия и вода.
С влязло в сила съдебно решение № 20/01.10.2007 г.
по адм.д. № 122/2007 г. на АС - Русе, е отхвърлена
жалбата на Г.А.Ч. *** против Заповед №
ДК-09-02/12.02.2007 год. на Началника на РДНСК-Русе, в частта, в която е наредено спиране на строителството на
незаконен строеж, находящ се в ПИ №3959,кв.302 по плана на гр. Русе, с
административен адрес: ул.”Мостова” №24: 2/ Реконструкция на източната част / с
размери приблизително 4.50/4.20 м./ от съществуващото жилище на втори етаж,
състояща се в подмяна на дървен гредоред над помещенията със стоманобетонова
плоча.
Отмененият, с влязъл в сила съдебен акт,
административен акт на Началника на РДНСК Русе ищецът релевира като основание за
описаните в обстоятелствената част на исковата молба имуществени и
неимуществени вреди.
Като мотиви за отмяната, с решение № 20/01.10.2007 г.
по адм.д. № 122/2007 г. на АС – Русе, на Заповед № ДК-09-02/12.02.2007г. на
Началника на РДНСК Русе, в частта, в която е наредено спиране на строителството
на незаконен строеж, находящ се в ПИ №3959,кв.302 по плана на гр. Русе, с
административен адрес: ул.”Мостова” №24: 1/ “Надстройка- на съществуваща тераса
/с размери в план приблизително 3,45/3,20м/ на втори етаж от двуетажна жилищна
сграда и приобщаване на новоизграденото помещение към съществуващото жилище,
както и В ЧАСТТА, в която е разпоредено незабавно прекъсване на захранването на
строежа от доставчиците на ел. енергия и вода, съдът е посочил, че съгласно
разпоредбата на чл.27,ал.2,т.1 от АПК една от предпоставките за допустимост на
административното производство е липсата на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни. В мотивите на решението е посочено, че спирането на
строежа по т.1 от оспорената заповед, е било предмет на издадената преди това
Заповед №100/22.08.2002год. на Началника на РДНСК-Русе, която е била обжалвана,
а жалбата отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Съдът е изложил мотиви,
че при наличието на стабилен административен акт със същия предмет и страни,
издадената повторно Заповед № ДК-09-02/12.02.2007 г. на Началника на РДНСК
Русе, в т.1, е в нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменена и на
това основание в тази част.
В Заповед № 100/22.08.2002год. на Началника на
РДНСК-Русе, по т.1 от заповедта, е определен срок до 04.09.2002г. за доброволно
изпълнение на заповедта, като по т.2 е определена дата 10.09.2002г. за
принудително изпълнение на Заповедта, съгласно чл.49, ал.2 от ЗАП, с поставяне
на сигнални ленти, носещи удостоверителните знаци и печат на ДНСК, ограничаващи
достъпа до незаконния строеж.
Видно от констативен протокол, съставен от
длъжностни лица при РДНСК Русе, приложен на л.97 от делото, на 10.09.2002г.
служители на РДНСК Русе, в изпълнение на т.2 от Заповед № 100/22.08.02г. на
Началника на РДНСК, са поставили сигнална лента, носеща удостоверителните знаци
и печат на ДНСК, ограничаваща достъпа до незаконен строеж „надстройка – втори
етаж на съществуваща жилищна сграда” в УПИ № 3959 в кв.302 по плана на гр.Русе,
с административен адрес: гр.Русе, ул.”Мостова” № 24. В констативния протокол от
10.09.2002г. е удостоверено, че лентата е поставена на обособения отвор след
стълбището за втори етаж и препятства достъпа до незаконния строеж.
В констативен протокол от 15.10.2002г., съставен от
длъжностни лица при РДНСК Русе, приложен на л.98 от делото, служители на РДНСК
Русе, са удостоверили, че в изпълнение на т.2 от Заповед № 100/22.08.02г. на
Началника на РДНСК, са възстановили сигнална лента, носеща удостоверителните
знаци и печат на ДНСК, ограничаваща достъпа до незаконен строеж „надстройка –
втори етаж на съществуваща жилищна сграда” в УПИ № 3959 в кв.302 по плана на
гр.Русе, с административен адрес: гр.Русе, ул.”Мостова” № 24. В констативния протокол
от 15.10.2002г. е удостоверено, че лентата е поставена на входната врата към
сградата откъм двора и препятства достъпа до незаконния строеж.
По делото е приет констативен протокол от
03.05.06г., съставен от длъжностни лица при РДНСК Русе, приложен на л.95 от
делото, от който е удостоверено, че на 03.05.06г. е извършена проверка на
строеж „надстройка –втори етаж на съществуваща жилищна сграда в неурегулиран ПИ
с пл.№ 3959, кв.302 по плана на гр.Русе, на ул.”Мостова” № 24, във връзка с
изпълнение на Заповед № 100/22.08.02г., при която е констатирано, че на строежа
не се извършват строително-монтажни работи.
Съдът, след извършена справка по заверените преписи
на преписките по Заповед № 100/22.08.02г. на Началника на РДНСК и по Заповед №
ДК-09-02/12.02.2007 г. на Началника на РДНСК Русе, констатира, че не са налице
доказателства, от които да следва правният извод, че са извършени от органите
на ДНСК действия по изпълнението на Заповед № ДК-09-02/12.02.2007 г. на
Началника на РДНСК Русе.
Съдът счита, че останалите събрани по делото писмени
доказателства, гласните доказателства – показания на разпитани по делото
свидетели и заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза
са неотносими към правния спор и не следва да се обсъждат.
Съдът, при така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове.
Обективно съединените искове са процесуално допустими
по следните съображения:
1. С предявените искове се претендира присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, както и обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили за ищеца, вследствие на незаконосъобразен административен акт,
адресат на който е бил ищеца, поради което съдът приема, че Г.А.Ч. притежава
активна надлежна процесуална легитимация; налице е правен интерес от
предявяване на исковете.
2. Налице са и процесуалните предпоставки за
предявяване на исковете по този ред, съгласно чл. 204, ал. 1 и ал.4 от АПК. В
подадената пред Административен съд Русе искова молба се излагат фактически
основания за предявяване на исковете, съгласно които претендираните имуществени
и неимуществени вреди се твърди, че са настъпили в резултат на административен акт
– Заповед № ДК-09-02/12.02.2007 г. на Началника на РДНСК Русе, отменена с
влязло в сила съдебно решение, както и от незаконосъобразни действия на
длъжностни лица на ответника, изразяващи се в поставяне на забранителна лента
на обекта, описан в отменената заповед, препятстваща възможността на ищеца за
ползване на имота по предназначение.
3. Отмененият по съдебен ред административен акт – Заповед
№ ДК-09-02/12.02.2007 г. е издадена от Началника на РДНСК Русе.
Незаконосъобразните действия, от които се твърди, че са настъпили вредите, се
твърди, че са извършени от служители на РДНСК Русе.
Съгласно чл.221 от ЗУТ, ДНСК е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София. Тя се състои от централно управление и
регионални дирекции.
От анализа на цитираната разпоредба и Устройствения правилник
следва изводът, че РДНСК Русе не е ЮЛ,
като ДНСК, със седалище гр.София, със статут на ЮЛ, а съгласно чл. 205 от АПК
искът за обезщетение се счита за надлежно предявен, когато е насочен срещу
юридическото лице, в чиято структура е органът – издател на незаконосъобразния
административен акт, от чието действие или бездействие, се твърди, че са
причинени вредите, т.е. ДНСК – София е надлежния ответник в настоящото
производство.
По основателността на предявените обективно
съединени искове.
От наведените в исковата молба фактически и правни
основания, съдът приема, че исковете са предявени с правно основание чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ вр. чл. 203, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразен акт може да бъде ангажирана при безспорната
установеност на елементите от фактическия състав на цитираните норми. За
основателността на предявения иск следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: административен акт, чиято незаконосъобразност да е установена по
съдебен ред чрез отмяната му; настъпила вреда за ищеца имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт и настъпилата вреда. Отговорността е гаранционно обезпечителна, не се
изисква наличие на вина на ответника. Съгласно чл.204, ал.4 от АПК
незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение.
С влязло в сила съдебно решение № 20/01.10.2007 г.
по адм.д. № 122/2007 г. на АС – Русе /делото е приложено в цялост към
настоящото/, е отменена Заповед № ДК-09-02/12.02.2007г. на Началника на РДНСК
Русе, в частта, в която е наредено спиране на строителството на незаконен
строеж, находящ се в ПИ №3959,кв.302 по плана на гр. Русе, с административен
адрес: ул.”Мостова” №24: 1/ “Надстройка- на съществуваща тераса /с размери в
план приблизително 3,45/3,20м/ на втори етаж от двуетажна жилищна сграда и
приобщаване на новоизграденото помещение към съществуващото жилище, както и В
ЧАСТТА, в която е разпоредено незабавно прекъсване на захранването на строежа
от доставчиците на ел. енергия и вода.
Предвид изложеното, налице е първата от
предпоставките по чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.203,ал.1 от АПК – отменен
административен акт.
От събраните по делото доказателства е установено по
безспорен начин, че не са осъществени никакви действия от страна на органите на
ДНСК, които да са свързани с изпълнението на отменената с влязло в сила съдебно
решение Заповед № ДК-09-02/12.02.2007г. на Началника на РДНСК Русе, в частта, в която е наредено спиране на
строителството на незаконен строеж, находящ се в ПИ №3959,кв.302 по плана на
гр. Русе, с административен адрес: ул.”Мостова” №24: 1/ “Надстройка- на
съществуваща тераса /с размери в план приблизително 3,45/3,20м/ на втори етаж
от двуетажна жилищна сграда и приобщаване на новоизграденото помещение към
съществуващото жилище, както и В ЧАСТТА,
в която е разпоредено незабавно прекъсване на захранването на строежа от
доставчиците на ел. енергия и вода.
От изложеното следва правният извод, че от отменения
индивидуален административен акт не са настъпили твърдяните от ищеца в исковата
молба имуществени и неимуществени вреди, тъй като не са осъществени /изпълнени/
разпоредените с акта задължения. Отмененият административен акт не е повлиял
неблагоприятно върху правната сфера на ищеца, тъй като не е осъществено
изпълнение на разпоредителната част на заповедта.
По делото не се събраха и доказателства, които да
установяват незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника при и по
повод изпълнение на административна дейност.
От приетите по делото констативен протокол от
10.09.02г., съставен от длъжностни лица при РДНСК Русе, приложен на л.97 от
делото, констативен протокол от 15.10.2002г., съставен от длъжностни лица при
РДНСК Русе, приложен на л.98 от делото и констативен протокол от 03.05.06г.,
съставен от длъжностни лица при РДНСК Русе, приложен на л.95 от делото, които
по своята правна същност са официални удостоверителни документи и се ползват с
доказателствената сила по чл.179, ал.1 от ГПК, се установява, че е осъществено
изпълнението на Заповед № 100/22.08.02г. на Началника на РДНСК, което е
осъществено чрез поставяне на сигнална лента, носеща удостоверителните знаци и
печат на ДНСК, ограничаваща достъпа до незаконен строеж „надстройка – втори
етаж на съществуваща жилищна сграда” в УПИ № 3959 в кв.302 по плана на гр.Русе,
с административен адрес: гр.Русе, ул.”Мостова” № 24.
Поставянето на сигналната лента, носеща
удостоверителните знаци и печат на ДНСК, ограничаваща достъпа до незаконен
строеж „надстройка – втори етаж на съществуваща жилищна сграда” в УПИ № 3959 в кв.302
по плана на гр.Русе, с административен адрес: гр.Русе, ул.”Мостова” № 24, е
извършено в изпълнение на Заповед № 100/22.08.02г. на Началника на РДНСК,
поради което не е налице ограничаване на достъпа до имота по отношение на
ищеца, в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт.
С Решение по
адм.д. №42/2003 год. по описа на РОС, оставено в сила с Решение № 9161 от
15.10.2003 год. по адм.д. №4775/2003 год. на ВАС, е отхвърлена жалбата на
настоящия жалбоподател срещу Заповед №100/22.08.2002 год. на началника на
РДНСК-Русе, с която е спряно изпълнението на всички видове строителни и
монтажни работи на незаконен строеж: ”надстройка-втори етаж на съществуваща
жилищна сграда”, находящ се в ПИ №3959 в кв.302 по плана на гр. Русе, ул.
“Мостова” №24. Установено е, че строежът представлява- надстрояване на
съществуваща тераса на втори етаж на сградата и приобщаване към останалите
помещения на етажа.
Цитираната заповед е влязъл в сила стабилен
административен акт, като разпоредените с него задължения за ищеца са изпълнени
от органите на ДНСК, въз основа на изпълнително основание – влязъл в сила
административен акт.
Предвид изложените мотиви, съдът приема, че не е
налице и причинна връзка между твърдяните от ищеца в исковата молба вреди и
отменения акт.
Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка
последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.
е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния
административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха
действали съобразно закона.
Под преки вреди
се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. В случая твърдяните в
исковата молба вреди не са нито пряка, нито непосредствена последица от отменения
незаконосъобразен административен акт,
тъй като разпоредените с него задължения не са изпълнени.
При липсата на който и да е елемент от фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана
в нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, отговорност не може да се реализира.
Претенциите за репариране на имуществени и
неимуществени вреди на ищеца, са неоснователни.
Предявените обективно съединени искове за
обезщетения следва да се отхвърлят изцяло.
На основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да
бъде осъден да заплати разноските по производството в размер на 150лв. по
сметка на Административен съд Русе.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, на ответника се следват претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Същите са в размер на 1580лв., съгласно чл. 8, вр. с
чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Г.А.Ч. ***4, с ЕГН **********, обективно съединени искове, с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ вр. чл.203,ал.1 АПК,
срещу ДНСК, със седалище гр.София, за
сумата от 36500.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
/пропуснати ползи/, за периода от 12.02.2007г. до 12.03.2013г., както и за
сумата от 20000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за
периода от 12.02.2007г. до 12.03.2013г., от отменен незаконосъобразен акт - Заповед
№ ДК-09-02/12.02.2007г. на Началника на РДНСК Русе и незаконосъобразни действия
на служители при РДНСК Русе, ведно със законната лихва от 12.02.2007г. до
окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.А.Ч. ***4, с ЕГН **********, да заплати по сметка
на Административен съд Русе сумата от 150.00лв. за разноски по производството.
ОСЪЖДА Г.А.Ч. ***4, с ЕГН **********, да заплати на ДНСК,
със седалище гр.София, сумата 1580.00
лева - разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: