№ 231/07.02.2023
г.
гр. Пловдив,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХІХ –
административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две
хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СТОИЛ БОТЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ПЕТЪР КАСАБОВ |
|
При секретар |
ПЕТЯ ДОБРЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 3040 по описа на
съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна
жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН) – гр. София против решение
№ 1558 от 18.08.2022 г. по адм. д. 1003/2022 г. описа на Административен съд
гр. Пловдив.
С подадената от ГДИН София касационна
жалба се оспорва решение то на АС Пловдив в осъдителната му част. Иска се
постановяване на ново решение, с което да се отхвърли ищцовата претенция като
неоснователна, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение до
500 лв.
В съдебно заседание, касаторът ГДИН
София не се представлява.
Ответникът по касационната жалба се
представлява от адв. К., който изразява становище, че същата е неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави
в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен
в обжалваната му част, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред АС Пловдив е образувано и се е
развило по искова молба от Н.И.Г., чрез
адв. А.К., против ГДИН – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 21
000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на
затворническата администрация, за периоди: от 01.03.2015 г. до 20.01.2016 г.,
от 30.01.2016 г. до 01.07.2018 г. и от 14.02.2021 г. до 14.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. В исковата молба са изложени твърдения по
отношение на условията в Затвора – Пловдив, нетната площ на пренаселените
килии, в които е пребивавал, не е надвишавала 3 кв. м.; липсвала вентилация,
чрез която да се пречиства въздуха; към момента тоалетната била в лошо
състояние - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми
и умивалници; банята била в лошо състояние, като заедно се къпели около 30-40
човека, а душовете били само 5-6, като течала или гореща или ледено студена
вода, водата била с лошо качество и не ставала за пиене; липсвала достатъчно
светлина, а от малкия прозорец не можел да влиза достатъчно свеж въздух, което
довело до дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни
заболявания; по външните стени на затвора липсвала изолация и през зимата било
студено, като на ищеца не били предоставяни достатъчно дебели завивки; спалното
и постелъчно бельо се сменяло рядко, което създавало условия за развъждане на
насекоми; не са им раздавани достатъчно почиствани препарати за тоалетните и
спалните помещения; не били достатъчни шкафчетата в спалните помещения, а
наличните били изтърбушени и изпочупени; спрямо ищеца не се водила никаква
индивидуална и корекционна работа, не му била дадена възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което довело до
поведенческа и личностна криза. Аналогични са аргументите и по отношение
престоя на лицето в ОЗ – Смолян. Всичко изброено довело до нарушаване на чл.3
от КЗПЧ.
С решението си по делото, административният съд е осъдил
ГДИН София да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3209.00 (три хиляди двеста и девет)
лв., дължащи се на причинени от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3
от ЗИНЗС за периоди от
21.07.2016 г. – 28.11.2016 г. и от 14.02.2021 г. до 14.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2022
г., до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част, съдът
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
За да постанови този резултат, съдът е приел,
че при преценка на изложените в иска обстоятелства за липса
на достатъчно жилищна площ, администрацията на Затвора Пловдив не е представила
доказателства за времето от 21.07.2016г. до 27.11.2016г. или общо 129 дни.
Посочено е от тях, че не разполагат с тази информация, поради което на
основание чл.284 ал.5 ЗИНЗС, съдът е приел претенцията за настъпили
неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.
3 ЗИНЗС за доказана. За периода от 14.02.2021 г. до
14.04.2022г. от представените справки, съдът е установявил, че на ищеца не е
била осигурена изискуемата се по чл.43 ал.4 ЗИНЗС минимална жилищна площ от 4
кв.м. По отношение на останалите наведени с иска обстоятелства за извършени от
специализираната администрация нарушения на чл.3 ЗИНЗС, съдът ги е приел за
неоснователни и недоказани, като се е позовал на представените по делото
справки. Счетено е, че по делото е доказно, че помещенията, в които е
пребивавал Г. са с по два отваряеми прозореца с размери между
0.45-0.50м./1.00–1.10 м.; с прозорци разполагат и санитарните помещения, които
са с размери между 0.30-0.35м./1.10-1.17 м.; санитарният възел разполага с
течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация; на
всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, а работещите имат достъп /баня/ внеси работен ден; шкафчетата и леглата
са стандартни за всички лишени от свобода;
проветряването на стаята и хигиената на спалните помещения е пожелание
на лишените от свобода, като за целта получават съответните прибори, както и
могат да ги закупуват от лавката на затвора или да им бъдат предоставени от
близките, съгласно списъка на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти;
спалното бельо и друг постелен инвентар се получава в деня на постъпването в
МЛС, като лишените от свобода сами се грижат за чистотата му. Липсват данни Г.
да е подавал молби за допълнителен постелъчен инвентар, както и да е подавал
молби против условията в затвора. Сочи се също така, че през периодите на
престой в Затвора – Пловдив лицето не е работило, но ищецът е включен в
Програма за адаптация на новопостъпващи от 04.03.2021г., а в деня на
разпределението – 09.03.2021г., му е изготвена оценка на риска от вреди.
Установено е, че лицето няма наложени наказания и изготвената оценка на
правонарушения определя ниска степен на риск от вреди. Счетена е за
неоснователна претенцията, че с лицето
не е водела индивидуална работа, тъй като към административната преписка е
приложен дневник на индивидуалната работа,
от който е установявено, че за периода от 19.03.2021г. до 27.04.2022г.
такава е осъществявана в кабинета на д-р Д.. Аналогични изводи съдът е направил
и по отношение оплакванията от същото естество през времето на пребиваване в ОЗ
– Смолян към Затвора – Пловдив, като се е позовал на представените по делото
справки.
Съдът е обсъдил направеното
възражение за изтекла погасителна давност за периода, за който се претендира
обезщетение до 2018 г. и го е приел за неоснователно.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета –
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – неосигуряване на достатъчна жилищна площ
в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
За периода
21.07.2016г. до 27.11.2016г. затворническата администрация не е
представила изисканите от съда писмени доказателства, поради което правилно,
съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.5 от ЗИНЗС, съдът е приел за доказани
твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди за този период. За този
период, съдът е обсъдил и възражението за настъпила погасителна давност и тъй
като от представената справка за правното положение на лосв. се установява, че
последния е освободен от Затвора Пловдив на 21.09.2018 г., законосъобразно е
преценено, че петгодишния период по чл. 110 от ЗЗД не е бил изтекъл към датата
на предявяване на исковата молба.
За периода 14.02.2021 г. до 14.04.2022г. съдът се е
позовал на представените от Затвора Пловдив справки, от които се установява, че
на лицето не е била осигурена достатъчно жилищна площ, съгласно минималните
европейски стандарти от 4 кв. м. за лишен от свобода.
Неоснователни са доводите на ответната страна за
недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на
събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в
обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента
на въздействието върху ищеца на условията в Затвора – Пловдив, където е
изтърпявал наказание ищецът. Тези условия са несъответни на каквито и да е,
дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на
вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване
на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът
на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
е пребивавал в Затвора – Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в исковия период,
съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с
изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение
е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалби като неоснователна - без уважение.
Направено е искане за присъждане на разноски в полза на
процесуалния представител на жалбоподателя, адв. К., но доказателства, че Г.
попада в кръга лица по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА не са представени. В този смисъл,
съдът не може да извърши преценка дали представлявания е материално затруднено
лице, респективно дали са налице основанията за предоставяне на безплатна
правна помощ. Ето защо, искането се приема за неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XIХ – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1558
от 18.08.2022 г. по адм. д. 1003/2022 г. описа на Административен съд гр.
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.