Решение по дело №3040/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 231
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20227180703040
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 231/07.02.2023 г.

 

гр. Пловдив,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив – ХІХ – административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди  двадесет и трета година в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 СТОИЛ БОТЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ПЕТЪР КАСАБОВ
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

При секретар

ПЕТЯ ДОБРЕВА

и с участието

на прокурора

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното

от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ

по к.адм. дело № 3040  по описа на съда за 2022 г.

                              

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София против решение № 1558 от 18.08.2022 г. по адм. д. 1003/2022 г. описа на Административен съд гр. Пловдив.

С подадената от ГДИН София касационна жалба се оспорва решение то на АС Пловдив в осъдителната му част. Иска се постановяване на ново решение, с което да се отхвърли ищцовата претенция като неоснователна, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение до 500 лв.

В съдебно заседание, касаторът ГДИН София не се представлява.

Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. К., който изразява становище, че същата е неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред АС Пловдив е образувано и се е развило  по искова молба от Н.И.Г., чрез адв. А.К., против ГДИН – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 21 000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация, за периоди: от 01.03.2015 г. до 20.01.2016 г., от 30.01.2016 г. до 01.07.2018 г. и от 14.02.2021 г. до 14.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба.  В исковата молба са изложени твърдения по отношение на условията в Затвора – Пловдив, нетната площ на пренаселените килии, в които е пребивавал, не е надвишавала 3 кв. м.; липсвала вентилация, чрез която да се пречиства въздуха; към момента тоалетната била в лошо състояние - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми и умивалници; банята била в лошо състояние, като заедно се къпели около 30-40 човека, а душовете били само 5-6, като течала или гореща или ледено студена вода, водата била с лошо качество и не ставала за пиене; липсвала достатъчно светлина, а от малкия прозорец не можел да влиза достатъчно свеж въздух, което довело до дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания; по външните стени на затвора липсвала изолация и през зимата било студено, като на ищеца не били предоставяни достатъчно дебели завивки; спалното и постелъчно бельо се сменяло рядко, което създавало условия за развъждане на насекоми; не са им раздавани достатъчно почиствани препарати за тоалетните и спалните помещения; не били достатъчни шкафчетата в спалните помещения, а наличните били изтърбушени и изпочупени; спрямо ищеца не се водила никаква индивидуална и корекционна работа, не му била дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което довело до поведенческа и личностна криза. Аналогични са аргументите и по отношение престоя на лицето в ОЗ – Смолян. Всичко изброено довело до нарушаване на чл.3 от КЗПЧ.

С решението си по делото, административният съд е осъдил ГДИН София да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3209.00 (три хиляди двеста и девет) лв., дължащи се на причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС за периоди от 21.07.2016 г. – 28.11.2016 г. и от 14.02.2021 г. до 14.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част, съдът отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

  За да постанови този резултат, съдът е приел, че при преценка на изложените в иска обстоятелства за липса на достатъчно жилищна площ, администрацията на Затвора Пловдив не е представила доказателства за времето от 21.07.2016г. до 27.11.2016г. или общо 129 дни. Посочено е от тях, че не разполагат с тази информация, поради което на основание чл.284 ал.5 ЗИНЗС, съдът е приел претенцията за настъпили неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС  за доказана. За периода от 14.02.2021 г. до 14.04.2022г. от представените справки, съдът е установявил, че на ищеца не е била осигурена изискуемата се по чл.43 ал.4 ЗИНЗС минимална жилищна площ от 4 кв.м. По отношение на останалите наведени с иска обстоятелства за извършени от специализираната администрация нарушения на чл.3 ЗИНЗС, съдът ги е приел за неоснователни и недоказани, като се е позовал на представените по делото справки. Счетено е, че по делото е доказно, че помещенията, в които е пребивавал Г. са с по два отваряеми прозореца с размери между 0.45-0.50м./1.00–1.10 м.; с прозорци разполагат и санитарните помещения, които са с размери между 0.30-0.35м./1.10-1.17 м.; санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация; на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп /баня/ внеси работен ден; шкафчетата и леглата са стандартни за всички лишени от свобода;  проветряването на стаята и хигиената на спалните помещения е пожелание на лишените от свобода, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора или да им бъдат предоставени от близките, съгласно списъка на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти; спалното бельо и друг постелен инвентар се получава в деня на постъпването в МЛС, като лишените от свобода сами се грижат за чистотата му. Липсват данни Г. да е подавал молби за допълнителен постелъчен инвентар, както и да е подавал молби против условията в затвора. Сочи се също така, че през периодите на престой в Затвора – Пловдив лицето не е работило, но ищецът е включен в Програма за адаптация на новопостъпващи от 04.03.2021г., а в деня на разпределението – 09.03.2021г., му е изготвена оценка на риска от вреди. Установено е, че лицето няма наложени наказания и изготвената оценка на правонарушения определя ниска степен на риск от вреди. Счетена е за неоснователна  претенцията, че с лицето не е водела индивидуална работа, тъй като към административната преписка е приложен дневник на индивидуалната работа,  от който е установявено, че за периода от 19.03.2021г. до 27.04.2022г. такава е осъществявана в кабинета на д-р Д.. Аналогични изводи съдът е направил и по отношение оплакванията от същото естество през времето на пребиваване в ОЗ – Смолян към Затвора – Пловдив, като се е позовал на представените по делото справки.

Съдът е обсъдил направеното възражение за изтекла погасителна давност за периода, за който се претендира обезщетение до 2018 г. и го е приел за неоснователно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.     

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – неосигуряване на достатъчна жилищна площ в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

За периода  21.07.2016г. до 27.11.2016г. затворническата администрация не е представила изисканите от съда писмени доказателства, поради което правилно, съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.5 от ЗИНЗС, съдът е приел за доказани твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди за този период. За този период, съдът е обсъдил и възражението за настъпила погасителна давност и тъй като от представената справка за правното положение на лосв. се установява, че последния е освободен от Затвора Пловдив на 21.09.2018 г., законосъобразно е преценено, че петгодишния период по чл. 110 от ЗЗД не е бил изтекъл към датата на предявяване на исковата молба.

За периода 14.02.2021 г. до 14.04.2022г. съдът се е позовал на представените от Затвора Пловдив справки, от които се установява, че на лицето не е била осигурена достатъчно жилищна площ, съгласно минималните европейски стандарти от 4 кв. м. за лишен от свобода.

Неоснователни са доводите на ответната страна за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора – Пловдив, където е изтърпявал наказание ищецът. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.

От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора – Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в  исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационната жалби като неоснователна - без уважение.

Направено е искане за присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, адв. К., но доказателства, че Г. попада в кръга лица по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА не са представени. В този смисъл, съдът не може да извърши преценка дали представлявания е материално затруднено лице, респективно дали са налице основанията за предоставяне на безплатна правна помощ. Ето защо, искането се приема за неоснователно.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XIХ – състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1558 от 18.08.2022 г. по адм. д. 1003/2022 г. описа на Административен съд гр. Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                        2.