Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №…
гр.Козлодуй, 6 август 2019 година
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 6.08.2019 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 809 по описа за 2019 година на Козлодуйския районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Заседанието
е подготвително за разглеждане на делото съгласно разпоредбата на чл.140 от ГПК.
Съдебното производство е образувано по искова молба на Б.Г.Л., ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявил против търговско дружество „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Наско Асенов Михов – Изпълнителен директор, обективно съединени искове по чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 КТ за признаване на уволнението му със Заповед № 52 от 12.06.2019г. на изпълнителния директор за незаконно и отмяната му и за възстановяване на длъжността която е заемал при ответника преди уволнението Ръководител Сектор в Сектор „Реакторно - физични технологии", Цех „ХОГ", Управление „Експлоатация", Дирекция „Производство”.
Исковата молба е редовна: Исковата молба съдържа изискуемите по чл.127 и чл.128 от ГПК реквизити и в нея са посочени фактите, на които ищецът основава претенциите си, както и са направени доказателствени искания.
Исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК за писмен отговор. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете и излага подробни съображения, както и прилага писмени доказателства.
По допустимостта на претенциите: Съдът намира, че легитимацията на страните съответства на твърдяното спорно трудово правоотношение. Сезиран е компетентния съд, с оглед на което исковете са допустими.
По предварителните въпроси: Ищецът не е внесъл държавна такса при образуване на делото, тъй като е освободен по силата на закона - чл.83, ал.1 т.1 ГПК от заплащане на такава.
По доказателствените искания: Ищецът е представил писмени доказателства приложение към исковата молба – Заповед №52/12.06.2019г. на изпълнителния директор на "А.К." ЕАД; *** ЕАД; Искова молба по гр.дело №671/2019г. на КРС; Удостоверение актуално състояние СНЦ "СЯЕ"; Публикации в ИНТЕРНЕТ; удостоверения за правоспособност от АЯР, които не са оспорени от ответника в срока по чл.131 ГПК и следва съдът да ги приеме.
Ищецът с исковата молба е направил искания за събиране на доказателства - Да се изиска и приложи гр.дело №747/2016г. на КРС; Да се изиска и приложи справка от „А.К." ЕАД *** за работниците и служителите по §4 ПЗР и чл.69б КСО, с аналогични категория труд, стаж и възраст с тези на ищеца, които продължават да полагат труд, в това число колко и кои са членове на СНЦ "СЯЕ" и кои от тях не са членове; Да се изиска и приложи справка от „А.К." ЕАД *** за работници и служители на „А.К." ЕАД ***, които са упражнили правото си на „ранно пенсиониране", след което отново са сключили трудов договор с „А.К." ЕАД ***, по които съда следва да се произнесе като ги допусне като допустими и относими към предмета на спора и необходими за доказване на твърдяните от ищеца факти в исковата молба.
Ответникът с писмения отговор е представил писмени доказателства - копие на личното трудово досие на ищеца и Лицензия серия Е № 04441/25.06.2014 г.; Приложение № 5 към Лицензия серия Е № 04441/25.06.2014 г.; Удостоверение за правоспособност, издадени от АЯР - 4 бр.; Фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец май 2019 г. и Длъжностна характеристика ид. № ДОД.ОК.ДХ.0266, които съда следва да връчи на ищеца за становище в едноседмичен срок съгласно чл.312, ал.2 ГПК.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне и на списък на разноските, на основание чл.80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание за дата не по-късно от три седмици.
Водим
от изложените правни съображения и на основание чл.312, ал.1 т.1 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Ж Д А:
ПРИЕМА за разглеждане обективно съединените искове по чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 КТ на Б.Г.Л., ЕГН ********** с адрес *** против търговско дружество „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Наско Асенов Михов – Изпълнителен директор, за признаване на уволнението му със Заповед № 52 от 12.06.2019г. на изпълнителния директор за незаконно и отмяната му и за възстановяване на длъжността която е заемал при ответника преди уволнението Ръководител Сектор в Сектор „Реакторно-физични технологии", Цех „ХОГ", Управление „Експлоатация", Дирекция „Производство”.
ПРИЕМА писмен отговор на исковата молба от ответника.
На основание чл.312, ал.1 т.2 ГПК съдът съобщава
на страните доклада по делото:
Ищецът твърди, че е работил при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност Ръководител Сектор в Сектор „Реакторно - физични технологии", Дирекция „Производство", Управление „Експлоатация", Цех „ХОГ". Твърди, че със Заповед № 52/12.06.2019г. на изпълнителния директор трудовия му договор е прекратен на основание чл.328, ал.1 т.10 КТ, тъй като е придобил и упражнил през месец февруари 2016г. правото си на „ранно пенсиониране" по чл.69б КСО, при висящ спор с „А.К." ЕАД *** предмет на гражданско дело №101/2016г. на РС-Козлодуй по повод на предходно прекратяване на трудовия му договор, което е прието за незаконосъобразно и е отменено /обстоятелство, което е служебно известно на съда/. Излага твърдения, че е упражнил правото си на ранно пенсиониране мотивиран от факта, че след предходното уволнение в началото на 2016г. е останал без доходи за съществуването си, а след отмяната на заповедта за прекратяването на трудовия ми договор по гр.дело №101/2016г. е било невъзможно да отмени последиците на настъпилото „ранно пенсиониране", поради липсва на законова възможност.
Ищеца не оспорва, че е налице основанието за уволнението му по чл.328, ал.1 т.10 КТ, поради придобито и упражнено от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и поради това уволнението му е незаконно.
Оспорва уволнението си със заповед № 52/12.06.2019г. на изпълнителния директор като незаконосъобразно и иска да бъде отменено, а като последица от това да бъде възстановен на предишната работа по съображения, че е нарушен основния принцип на добросъвестност по чл.8 КТ, тъй като работодателя чрез предоставените му от закона средства е целял прекратяване на трудовия договор конкретно с него, без да се налага с оглед интереса и нуждите на работата, че уволнението му е мотивирано главно и единствено от факта, че е Председател на СНЦ „Синдикат на Ядрените Енергетици" в „А.К." ЕАД *** и, че е налице и дискриминация по признаците - лично и обществено положение, тъй като е работник и член на синдикална организация и неравно е третиран като синдикален член, доколкото нечленуващи в синдикална организация не са уволнявани при същите условия и по признак възраст, тъй като не са прилагани еднакви критерии от работодателя при осъществяване на правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ предвид обстоятелството, че в ответното дружество има работници и служители, придобили и упражнили право на пенсия по реда на § 4 от ПЗР КСО и по чл. 696 от КСО, които продължават да работят.
В подкрепа на тези си твърдения излага факти, че в качеството си на Председател на СНЦ "СЯЕ" в „А.К." ЕАД *** е водил успешно дела против работодателя, както следва: гр.д №747/2016г. на КРС, по което са присъдени 1 433 983.00 лева разпределени на работници и служители на дружеството. Освен това в качеството си на работник присъединил се към КТД от 2019г. в „А.К." ЕАД *** е образувал гражданско дело пред КРС, за обявяване на частична недействителност на клаузи от КТД, което е висящо. Като работник и синдикален ръководител редовно публикува критични становище против действия на ръководството на „А.К."ЕАД *** във вътрешната ИНТЕРНЕТ мрежа, което според него не се възприема положително от ръководството и, че са налице множество работници и служители в „А.К."ЕАД ***, с аналогична категория на труд, възраст и стаж, които са упражнили правото си на „ранно пенсиониране" и продължават да работят, или отново са сключили трудови договори и продължават да полагат труд, възможност , от която той е лишен.
Излага съображения и, че са нарушени чл. 16, вр. с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 15, чл. 25 и чл. 31 от Хартата на основните права и свободи, Директива 2000/78/ЕО от 27.11.2000 г., Конвенции с № № 111, 183, 122, всички на Международната организация на труда, където правото на труд на работниците и служителите е гарантирано в значително по - висша степен.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че е работил при него по силата на безсрочен трудов договор на посочената длъжност, нито факта на прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ с процесната заповед № 52/12.06.2019г. Тези обстоятелства съда приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Доколкото, както съда изложи по-горе ищеца не оспорва, че е налице основанието за уволнението му по чл.328, ал.1 т.10 КТ, поради придобито и упражнено от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съда приема и това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Правното основание на исковата претенция на ищеца е чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Твърдението на ищеца в исковата молба е за недобросъвестност от страна на работодателя при уволнението му и за дискриминация спрямо него. Това е според него основанието за незаконност на уволнението и то очертава предмета на иска. В този смисъл са и изложените факти и твърдяните обстоятелства.
Съда споделя доводите на ответника, че работодателя има право да прецени с кои работници да прекрати трудовото правоотношение, когато е налице съответния фактически състав. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася за целесъобразността.
В множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е изяснено, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал.1 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Съгласно
чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при
извършеното уволнение, така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на
работника или служителя – в този см. и решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. №
781/2010 г. на ІV ГО на ВКС.
В решение № 115/02.08.2013 г. по гр. дело № 626/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, по въпроса за разпределение на доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр, е прието следното: Съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В производството по трудов спор за отмяна на незаконно уволнение, ответникът-работодател следва да установи всички факти, дали му основание да упражни потестативното си право да прекрати извънсъдебно трудовото правоотношение. Когато работникът твърди, че уволнението му е проява на дискриминация, то съгласно чл. 9 от ЗЗДискр, ответникът-работодател следва да докаже, че правото на равно третиране не е било нарушено, но след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация.
В този смисъл и съда разпределя доказателствената тежест на страните в процеса - ищецът да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация и ответникът-работодател следва да докаже, че правото на равно третиране на ищеца не е било нарушено.
По доказателствата:
- на ищеца
ПРИЕМА писмените доказателства на ищеца приложени към исковата молба, които не са оспорени от ответника - Заповед №52/12.06.2019г. на изпълнителния директор на "А.К." ЕАД; ***ЕАД; Искова молба по гр.дело №671/2019г. на КРС; Удостоверение актуално състояние СНЦ"СЯЕ"; Публикации в ИНТЕРНЕТ и удостоверения за правоспособност от АЯР.
ПРИЛАГА СЛУЖЕБНО гражданско дело №747/2016г. по описа на Районен съд – Козлодуй;
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да представи исканите от ищеца с исковата молба писмени доказателства, които съда намира за допустими и относими към предмета на спора, а наред с това и необходими за доказване на твърдяните от ищеца факти в исковата молба
- справка за работниците и служителите в
дружеството с аналогични категория труд, стаж и възраст с тези на ищеца по §4
ПЗР и чл.69б КСО, които са придобили и упражнили правото си на „ранно
пенсиониране” и продължават да полагат труд, в това число колко и кои са
членове на СНЦ "СЯЕ" и кои от тях не са членове и
- справка за работници и служители на „А.К." ЕАД ***, които са придобили и упражнили правото си на „ранно пенсиониране", след което отново са сключили трудов договор с „А.К." ЕАД ***.
- на ответника
ПРИЛАГА писмените доказателства представени от ответника с писмения отговор - копие на личното трудово досие на ищеца и Лицензия серия Е № 04441/25.06.2014 г.; Приложение № 5 към Лицензия серия Е № 04441/25.06.2014 г.; Удостоверение за правоспособност, издадени от АЯР - 4 бр.; Фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец май 2019 г. и Длъжностна характеристика ид. № ДОД.ОК.ДХ.0266 и УКАЗВА на ищеца да вземе становище по тях в едноседмичен срок от получаването им с разпореждането на съда и писмения отговор съгласно чл.312, ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.312, ал.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия съобразявайки последиците от неизпълнение на указанията по чл.313 ГПК, а именно, че ако не упражнят своевременно тези си права ще загубят възможността да го сторят по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл.7 от ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед характера на спора, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на спора.
Като намира спора за подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействието на медиатор, съдът указва тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на споровете, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по-евтина и по-бърза процедура; страните контролират резултата и крайното решение с резултата е само воля на участниците, но не и на медиатора. Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
Съдът насрочва делото в открито съдебно
заседание на 19.08.2019г. от 13.00 часа, за когато да се призоват страните.
Преписи от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито съдебно заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
На ищеца да се изпрати препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: