№ 1469
гр. София, 03.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000501505 по описа за 2022 година
Производство по чл.248 ал.3 ГПК.
Делото е образувано по депозирана ч.ж. от адв.Ч. срещу определение от 06.01.2022г.
постановено по гр.д.№ 14 764/2019г. по описа на СГС, ГО, 1 състав, с което без разглеждане
е оставена молбата му за изменение на решението в частта за разноските.
Съобщението за това решение е връчено на молителя на 20.01.2022г.
Частната жалба срещу това определение е депозирана на 27.01.2022г. т.е. преди
изтичане на предвидения в чл.248 ГПК преклузивен срок.
Жалбоподателката твърди, че с определение от 06.01.2020г. е била освободена от
задължението за внасяне на д.т. и разноски по реда на чл.83 ал.2 ГПК. Още към Исковата
молба с вх. № 138368 от 11. 11. 2019 г. или с допълнителната Молба с вх. № 157134 от 18.
12. 2019 г. е представила Адвокатско пълномощно по чл. 38 ЗА, във връзка с чл. 78 от ГПК,
което се намира в кориците на делото. Затова единствените направени от нея разноски се
явяват именно тези за определяне на размера на адвокатското възнаграждение за първата
инстанция /възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция/, за
което изрично е било направено искане още с Исковата молба, а после и в Писменото
становище, съразмерно на уважената част от иска. Видно от протоколите по делото, във
всяко от 3 /трите/ проведени о.с.з. е посочено и записано, че; „ИЩЦАТА М. Г. М. - редовно
уведомена, не се явява, представлява се от адв. Ч. с пълномощно по делото”. /Протоколи от
13.10. 2020 г.: 19. 01. 2021 г.; и 13. 04. 2021 г./. Въпреки това съдът не е присъдил разноски,
като поради липсата на списък по чл.80 ГПК, е оставил без разглеждане молбата по чл.248
ГПК.
Ответникът по ч.ж. СО оспорва същата и моли съда да потвърди определението като
1
правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от постановеното съдебно решение по гр. д.
№ 14764/2019 г., СГС подробно, аргументирано и обосновано е отказал присъждането на
разноски, предвид обстоятелството, че ищецът не е представил лист с разноски до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. Съобразно текста на чл. 80
ГПК страната поскала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до
приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция, в противен случай
тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Съобразно ТР №
6/2012 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.. ВКС, ОСГТК е прието, че след като чл. 78, ал.
1 ГПК предвижда заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако имал такъв да се заплащат съобразно уважената част от
иска, то условие за присъждането им те действително да на направени и съответно това
обстоятелство да е удостоверено. В постановеното съдебно решение, съдебният състав
изрично се е произнесъл по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. В същото е подробно аргументирано обстоятелството
защо не следва и не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в проведеното
съдебно производство. Съгласно приетото Тълкувателно Решение № 6/2012 г. по ТД№ 6 по
описа за 2012 г. на ОСГТК е изрично посочено, че молбата по чл. 248 ГПК, при липсата на
представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, е недопустима. В тази връзка следва да се има
предвид и обстоятелството, че по делото не е представен договор за правна защита и
съдействие.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира, че частната жалба е редовна и допустима, а разгледана по
същество – същата е основателна.
С решение, постановено на 11.10.2021г. по гр.д. № 14 764/2019г. по описа на СГС,
ГО, 1 състав, съдът е уважил претенцията по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, като е присъдил
обезщетение в размер на 25 000 лв. за причинени неимуществени вреди от пропадане в
шахта и 1788 лв. имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законните последици.
Същевременно не са присъдени разноски в полза на ищцата, която е освободена от
заплащане на д.т. и разноски, а тъй като договор за правна защита и съдействие изобщо не е
представен по делото /от който да е видно дали и какво възнаграждение е било договорено/
разноски по реда на чл.38 ал.2 ЗА не са присъдени.
САС констатира, че по делото действително няма приложено пълномощно за адв.Ч.
нито към ИМ, нито в хода на производството, въпреки че той се е явявал в три о.с.з. и е
оказал адв.защита на ищцата. Съдът е пропуснал да констатира този факт до момента на
постановяване на съдебното решение, което е проблем на представителна власт първо и
едва след това на разноски.
С молба от 03.12.2021г. адв.Ч. е представил своето пълномощно от 30.07.2018г., в
което е изрично записано, че същото е безплатно.В последното о.с.з. е изрично направено
искане за присъждане на адв.хонорар по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
При тези данни, САС намира постановеното определение за неправилно по
следните съображения:
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 515/02.10.2015 г. по ч.
т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т.о., и определение № 213/31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021
2
г., ВКС, I т. о. Липсата на писмен договор не е пречка да бъде доказано в процеса
постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно в полза на адвоката на страната
представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно; Последното
обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна, не се
презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото; Изявлението за наличие на
конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза; Достатъчно за
уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА,
заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да
го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.
78 ГПК; Отсъствието на материализиран в писмен вид договор с уговорено в него безплатно
предоставяне на правна помощ не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА,
тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед възприетото в практиката на ВКС разрешение, че получилата безплатна
адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по
чл. 38, ал. 1 ЗА (решение № 67/29.06.2020 г. по гр. д. № 2008/2019 г. на ВКС, І г. о.,
определение № 1199/25.10.2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г., ВКС, IV г. о., определение №
656/16.12.2016 г. по ч. т. д. № 2523/2016 г. на ВКС, II т. о., и др.), твърдението на адв. Ч., че е
представлявал безплатно ищцата на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, следва да се счете за
истинно. При така установените обстоятелства и в зависимост от изхода на спора,
приключил с частично уважаване на исковите претенции, не съществува причина да се
отрече правото на адв.Ч. да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за
оказаното в производството пред СГС безплатно процесуално представителство на ищцата
в размер, определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото
да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл липсата
на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не
препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1
ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от
хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38,
ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради
3
което не е нужен списък по чл. 80 ГПК - той касае разноските, дължими на страните.
Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума.
В посочената хипотеза, претендираното вземане за разноски следва да е определено
или определяемо.
В настоящия случай, както в подадената ИМ, така и в проведеното о.с.з. на
13.04.2021г. процесуалният представител на ищцата изрично е поискал присъждане на
разноски по чл.38 ЗА, като е отразено изрично в протокола, че не представя списък, тъй като
ищцата е освободена от д.т. и разноски. Няма противоречие в постановената практика на
ВКС, че не е задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в отделен,
самостоятелен документ, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление на
страната. Достатъчно е да е налице яснота относно вида на претендираните разноски, както
и техният размер да бъде определен или определяем. Направено е изрично искане на
пълномощника на ищцата да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв, което е определяемо по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Т.е., това изявление до съда, инкорпорирано в
протокола представлява и списък по чл. 80 ГПК, в който търсените разноски са определени
по вид и определяеми по размер. Поради това, искането за изменение в частта за разноските
на постановеното решение е било допустимо заявено и е следвало да бъде разгледано по
същество от решаващия съд.
Дали същото е основателно по същество е друг въпрос, по който настоящата
инстанция няма право да се произнесе директно, без поставен акт от СГС в тази насока.
Затова делото следва да се върне на СГС, 1 състав, който е допуснал грешка да изгледа да
делото без адв.пълномощно на адв.Ч../или същото е изгубено/
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.80 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260111 от 06.01.2022 г. постановено по гр.д.№ 14 764/2019г. по
описа на СГС, ГО, 1 състав, с което без разглеждане е оставена молбата му за изменение на
решението в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на СГС, ГО, 1 състав, за произнасяне по същество на молбата с
правно основание чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5