РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000555 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за образуване на делото са три на брой въззивни жалби насочени
против постановеното по т. дело № 192/2018 г. по описа на П. окръжен съд
решение, с което е решено следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕК. Я. М., ЕГН
********** и Р. М. М., ЕГН **********, двамата от **** във връзка с
предявения от „Ю.Б.“АД, ЕИК *********, ****, че ищецът има вземания по
силата на сключен между страните договор за потребителски кредит № НL
***** от 31. 03. 2008 г., за които на основание чл.417 от ГПК е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№977 по
описа на РС П. за 2014 г., както следва:
- 150 330,98 шв. франка главница ведно със законната лихва от 08.10.
2014 г. до окончателното изплащане ,
- 17 892,25 шв. франка договорна лихва за периода от 10.09.2012 г. до
06.10. 2014 г. ведно със законната лихва от 08.10. 2014 г. до окончателното
1
изплащане и
- 1330, 87 шв. франка такси ведно със законната лихва от 08.10.2014 г.
до окончателното изплащане,
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата между претендраните
169 431,42 шв. франка и присъдените 150 330, 98 шв. франка, за договорна
лихва за разликата между претендираните 26 815, 03 шв. франка и
присъдените 17 892,25 шв. франка.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците ЕК. Я. М. и Р. М. М. да заплатят
деловодни разноски на „Ю.Б.“ АД по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 от ГПК съобразно уважената част от
исковете в размер на по 5 484, 88 лв.и разноски в производство по чл.422 от
ГПК в размер на по 3213, 87 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати разноски в полза на ответника Р. М.
М. направени в производство пред Пз ОС съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 35, 46 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати в полза на адв. Д.П. К., АК ****
адвокатско възнаграждение в размер на 1 118,32 лв.
Две от жалбите са подадени от ЕК. Я. М. и Р. М. М., като всеки от тях
обжалва решението в частите, с които исковите претенции са уважени срещу
него.
В тях са изложени подробни съображения за недопустимост, респ.
неправилност и незаконосъобразност на решението, отправено е искане за
обезсилване, респ. отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени.
Третата жалба е подадена от „Ю.Б.“ АД и с нея решението се обжалва в
частите отхвърлящи исковите й претенции до пълният предявен размер.
Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на жалбата
на насрещната.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване, събраните
доказателства и становищата на страните намери за установено следното:
На 28.05.2018 г. в Пз ОС е постъпила изходяща от „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********, гр. С. искова молба против ЕК. Я. М., ЕГН ********** и Р. М. М.,
ЕГН **********, двамата от гр. П..
2
Обстоятелствената част на същата започва с това, че на 31.03. 2008 г.
между ищеца и ответниците като кредитополучатели бил сключен договор за
потребителски кредит № НL *****. С него банката предоставила на
кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 100 000 евро по курс „купува“ за франк-евро на Банката към деня
на усвояване на кредита. Така усвоената сума двамата кредитополучатели се
задължили да върнат ведно с дължимите лихви в сроковете и при условията
на договора. Споменава се и че в чл.1, ал.3 от договора те се задължили да
отговарят солидарно.
С приложение № 1 към договора от 09.04.2008 г. било удостоверено
откриването на заемна сметка, фактът, че към усвояване на кредита курс
„купува“ франк-евро на банката бил 1, 6253317 и че определения съгласно
този курс размер на предоставения и усвоен от ответниците кредитен лимит в
шв. франкове е 162 534, 00 швейцарски франка.
Размерът на дължимата годишна възнаградителна лихва, която се
начислявала от датата на усвояване на кредита бил равен на сбора между
базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити валиден за
съответния период и числото 1, 65. Посочено е, че при подписване на
договора БЛБ бил 4,5 %.
Говори се и че при просрочие на погасителна вноска, а и при
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита било договорено, че
кредитополучателят ще дължи лихва върху забавената вноска, респ.
предсрочно изискуемата сума в размер равен на сбора между лихвата за
редовна главница и надбавка от 10 пункта.
Ищецът споменава и за постигнати договорки за заплащане на
еднократна такса управление от 1,5 % върху размера на разрешения кредит
при усвояването му, еднократна административна такса от 40 лв. при
подаване на документите за същия и за плащане на такса в началото на всяка
следваща година считано от откриване на заемната сметка в размер на 0, 3 %
върху размера на непогасената към съответната дата главница.
Крайният срок за погасяване на кредита бил 264 месеца от датата на
усвояването му на 09.04.2008 г. и че съгласно чл. 6, ал.1 същият следвало да
се погасява на месечни вноски включващи лихва и главница по погасителен
план
3
Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три
последователни месени вноски целият остатък от кредита се превръщал в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска и то без да е нужно някакво допълнително изявление.
По- надолу в исковата молба се говори за сключени допълнителни
споразумения към договора на 29.07.2009 г., 26.08.2010 г., 26.05.2011 г.,
31.05.2011 г., 11.11.2011 г., 23.11.2011 г. 24.07.2012 г. Споменава се, че с тях
се предоговаряли съществуващите задължения по договора и е описано
съдържанието на всяко едно от тях.
Проследявайки хронологията ищецът споменава, че с покани за
изпълнение от 11.08.2014 г. връчени на двамата длъжници лично на
13.08.2014 г., Банката обявила задълженията по кредита изцяло за предсрочно
изискуеми поради неплащане на дължимите вноски по кредита. В тях те били
уведомени, че в 7 дневен срок следва да погасят изцяло задълженията си към
нея и ако не сторят това тя ще упражни правата си по договора. Тук
мимоходом е споменато и че с тези покани длъжниците били уведомени, че
договорът за кредит прехвърлен на „Б.Р.С.“ АД бил цедиран обратно на
Банката с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
05.03.2014 г.
На база изложеното е направен извод, че предсрочната изискуемост е
обявена на 13. 08.2014 г. независимо от това, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение било налице
неплащане на повече от три последователни вноски, което правило кредита и
автоматично предсрочно изискуем още от 10.11.2012 г. Сочи се, че към 06.10.
2014 г. били непогасени 23 вноски за главница за времето от 10.11.2012 г.- до
06.10.2014 г. и 25 вноски за лихва за времето от 10.09.2012 г. до 06.10.2014 г.
забавата била от 756 дни.
Горното неплащане породило в Банката интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 от
ГПК. Такова било предявено РС П.. Там било образувано ч. гр. дело №
977/2014 г. По същото били издадени заповед за незабавно изпълнение и ИЛ,
за следните суми:
- 169 431 шв. франка главница,
- 26 815, 03 шв. франка договорна лихва за периода от 10.09.2012 г. до
4
06.10.2014г. и
- 1330, 87 шв.франка такси .
Длъжниците подали бланкови възражения срещу заповедта. Банката
била уведомена за същите на 27.04.2018 г.
Така изложеното обуславяло и правният й интерес да предяви с
исковата молба предмет на настоящето дело искове за установяване
съществуването на вземанията предмет на заповедта.
На 25.06.2018 г. Пз ОС е разпоредил преписи от исковата молба и
доказателствата на ответниците с указания, че следва да подадат отговори в
двуседмичен срок. Съобщения за това ведно със споменатите документи са
връчени на 09.07.2018 г. Ответницата М. е получила нейното лично. Тя е
получила и съобщението за другия ответник в качеството му на съпруга.
В дадения двуседмичен срок отговори не са постъпвали.
На 21.09.208 г. съдът е постановил определение по чл. 374, ал.2 от ГПК,
което съдържа проекто доклад, произнасяне по представените от ищеца
писмени доказателства и направените от него доказателествени искания.
Писмени волеизявления изходящи от двамата ответници наименувани
от тях „отговори“ са постъпили на 09.10.2018 г. /Е.М./ и 10.10.2018 г. / Р.М./.
В тях на първо место се излагат доводи, че срокът за подаване на
отговор не е пропуснат по причина, че съобщенията адресирани до тях не са
връчени, респ. са нередовно връчени. Излагат се и доводи за това, че даденият
в тях срок следва да е 1 месечен, а не 2 седмичен поради факта, че спорът не
бил търговски. Тук зя аснота следва да се посочи, че от страна на ответниците
не се оспорва факта, че са съпрузи
На тази база е направено заключение, че двата отговора следва да се
считат подадени в срок, а ако не се възприеме тази тяхна теза то изложеното в
тях следва да се приеме като такова по същество с оглед направения от Пз Ос
доклад и разпределената с него доказателствена тежест.
По същество на спора и двамата ответници излагат доводи за липса на
предсрочна изискуемост. Причините за това се свързват с липсата на
предпоставките за обявяване на същата и с липсата на редовно обявяване на
същата- връчването било нередовно, а подател на поканата било лице
различно от автора й. Оспорено е и твърдението в ИМ за автоматичното й
5
настъпване. Сочи се, че такова било незаконосъобразно. Наред с това в
отговора на М. се споменава, че след първата цесия договорът станал
небанков и не можело същият да се обявява за предсрочно изискуем. В
отговора на М. пък се сочи, че след цесиите, Банката цедент, станала
впоследствие цесионер не може да се позовава на общите условия и клаузи от
договора.
М. възразява, че не е изпаднал в забава по причина, че в такава е била
Банката, която не му е предоставила погасителни планове във връзка с всеки
един от анексите. Възразява и че кредитът не бил усвоен.
Двамата ответници твърдят и че и цесиите не са редовно съобщени,
което също водело до извод, че няма как да изпаднат в забава. По този повод
се споменава, че същата не била съобщена от предишния кредитор/цедент/ и
по тази причина не е произвела действие.
Те излагат и доводи за нищожност на договора за кредит с оглед
цедирането на вземането по него като противоречащ на добрите нрави и
закона. В тази връзка се твърди, че потребителски кредит сключен с банка не
следва да се цедира на небанкова институция без съгласието на
кредитополучателите-потребители.
В хода на тези разсъждения се прави и евентуално възражение за
нищожност „на всички суми начислени след датата на първата цесия“ Твърди
се противоречие с разпоредбите на чл. 143 и 146 от ЗЗП по причина, че след
цесията договорът станала неравноправен.
Следващата група възражения са свързани с недопустимост на
заповедното производство по причина, че Банката не разполагала с право да
иска издаване на заповед за незабавно изпълнение с оглед на факта, че след
цесията същият станал небанков. В тази връзка се твърди, че втората цесия е
извършена в момент, при който придобилият вземането кредитор небанкова
институция решил, че ще иска принудително събиране на същото и за да се
възползва от привилегиите на чл. 417 от ГПК върнал същото в патримониума
на Банката първоначален кредитор.
Наред с това е споменато, че извлеченията от счетоводните книги в
периода, в който вземането не е било в патримониума на банката не са
извлечения по смисъла на на чл. 417, т.2 от ГПК и чл. 60, ал.2 от ЗКИ от
книги на БАНКА.
6
Съдът не е възприел възраженията за липса на редовно връчване на ИМ
и доказателствата, респ. че срокът за отговор не е изтекъл. Независимо от
това е уважил направените от страна на пълномощника на ответника М.
доказателствени искания.
След събиране на поисканите от страните доказателства е дал ход на
устните състезания. Той обаче не е постановил решение по същество на
спора, а на база направените в споменатите по- горе писмени изявления на
двамата ответници защитни възражения за недопустимост с определение №
117 от 22.02.2019 г. исковите претенции са оставени без разглеждани като
недопустими, а производството по делото е било прекратено.
Този акт е бил обжалване пред ПАС, който с определение постановено
по в.т. дело № 461/ 2019 г. е отменил определението на Пз ОС и е върнал
делото на първоинстанционния съд за разрешаване на спора по същество с
постановяване на решение.
След връщане на делото съдът по своя инициатива и тази на страните е
събрал допълнителни доказателства и е постановил решение по делото.
С него след обсъждане на събраните доказателства и детайлен анализ на
съдържанието на процесния договор и анексите към него е прието, че не може
да се говори за пълна нищожност на договора. Направен е обаче извод за
такава на отделни разпоредби от същия. В тази връзка е посочено, че са
нищожни поради неравноправност съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП клаузите на
чл.3, ал.5, чл. 6, ал. 2 и 3, чл. 12 и чл. 23. Изводът за нищожност на клаузите
от договора, с които валутният риск е прехвърлен изцяло върху
кредитополучателя е дал повод на Пз ОС да приеме и че длъжниците дължат
погасяване/ заплащане/ на усвоената сума по кредита по курса на
швейцарския франк към лева и към еврото посочен при усвояването му
По отношение на сключените анекси към договора между цесионера
„Б.Р.С.“ АД и преоформянето с тях на задълженията чрез прибавянето на
изтекли лихви към главницата по отпуснатия кредит е посочено, че те също
не обвързват страните по първоначалния договор. В тази връзка се говори за
нищожност на съответните клаузи като противоречащи на закона по причина,
че имали за последица - начисляване на възнаградителни лихви върху лихви.
На база изложеното е посочено, че при при преценка за размера на
дължимата главница,лихва и банкови такси ще следва да се имат само
7
уговорките в договора от 31.03.2008 г. и то при първоначално договорения
лихвен процент и при условие, че погашенията извършени в друга валута ще
се превалутират в шв. франк на база курса на франка към лева/еврото към
момента на усвояване на кредита.
Така на база приета по делото експертиза е направен извод за наличие
на неизпълнение от страна на двамата ответници и наличието на
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С оглед обявяването на предсрочната изискуемост е прието, че по
делото са представени връчени на ответницата М. на дата 13.08.2014 г.
покани, с които всеки от длъжниците се уведомява за допуснати просрочия
на вноските по договора и за решението на кредитора да направи кредита
изцяло и предсрочно изискуем. Във връзка с преценката за редовност на
същите е споменато, че ответниците не били подали отговор в срок, т.е. не са
подали възражения по исковете, вкл. и срещу начина на връчване на
поканата,нейното съдържание и т.н. На тази база е споменато, че съдът не бил
обвързан с констатациите по друго производство относно нередовността на
тези покани и липсата на предсрочна изискуемост. Посочено е и че в
настоящето производство Пз ОС бил длъжен да съобрази само и единствено
надлежно извършените от страните процесуални действия.
По тази причина е прието, че в случая предсрочната изискуемост е
факта.
На база приетото по делото последно заключение на вещото лице е
формиран извод, че банката има следните вземания към ответниците :
- 150 330,98 шв.франка главница,
- 17892,25 шв.франка договорна лихва за периода от 10.09.2012 г. до
06.10. 2014 г. и
- 1330, 87 шв.франка такси .
Така установителните искови претенции са били уважени в тези
размери, а за разликата до пълните претендирани суми са били отхвърлени.
Недоволни от решението са останали и двете страни по спора и са
подали жалбите станали причина за започване на делото пред П АС.
Р. и Е. М.и са подали две отделни въззивни жалби, но като цяло излагат
идентични възражения против първоинстанцонното решение.
8
Така на първо место и в двете жалби се излагат довод за недопустимост
на заповедното производство с оглед на факта, че след първата цесия
договорът за кредит се е превърнал в небанков и Банката е загубила
привилегиите си по чл. 417 от ГПК независимо от факта, че формално
вземането породено от този договор е върнато в патримониума й с
последваща цесия. Недопустимостта на заповедното производство водела до
извод за недопустимост и на това по чл. 422 от ГПК.
Изразено е становище, че дори да се приеме с оглед акта на ПАС по в.т.
дело № 461/2019 г. за допустимост на производството то на същите
основания би следвало да се достигне до заключение за неоснователност на
иска.
Излагат се доводи, че съдът не е изразил воля по направени от М.
възражения за нищожност на договора поради противоречието му на ЗЗП,
ЗКИ и ЗЗД с оглед цедиране на вземане по договор за банков кредит на
небанкова институция.
Отново е посочено, че извлечението от счетоводните книги не са
банкови такива и не са годно доказателство за установяване на вземането.
Споменато е също, че не може да се говори за неизпълнение по причина, че с
една и съща покана било извършено уведомлението за обратната цесия и
изявлението за предсрочна изискуемост. По-тази причина се прави извод, че
длъжниците няма как да са в неизпълнение по отношение на Банката при
условие, че не знаят, че дължат на нея.
Изложени са и доводи, че след първата цесия следва да се начисляват
лихви и такси, защото приобретателят на вземанто няма право да начислява
такива.
В жалбата на М. доводи за неправилност се извеждат и от това, че с
оглед констатациите за нищожност на отделни клаузи от договора за кредит
исковете били уважени в размери различни от посочените в заявлението и
заповедта за изпълнение, което било неправилно. В подкрепа на това си
становище той твърди, че по този начин вземанията били признати на
основания различни от посочените в заявлението. В жалбата му са и
изложени и доводи за незаконосъобразност свързани с това, че Пз ОС
недопустимо извършил с действия по служебно събиране на доказателства.
В жалбата на банката решението на Пз ОС се обжалва в
9
отхвърлителната си част. В нея доводите за неправилност и
незаконосъобразност касаят изводите на първоинстанционния съд за
нищожност на клаузи от договора за кредит и анексите към него.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваните съдебни актове служебно, а
досежно тяхната правилност с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
За недопустимостта с оглед съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК
следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки
липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице
е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във
всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на
предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая видно от изложеното до тук съдът е сезиран с положителен
установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 422 и 124 от
ГПК.
От приетите по делото писмени доказателства е безспорно, че по ч. гр.
дело № 977/2014 по описа на РС П., ищецът е инициирал производство за
издаване на заповед за изпълнение на процесните вземания. Такава е издадена
ведно с изпълнителен лист.
По това дело от страна на ответниците е подадено искане за
възстановяване срока за обжалване на разпореждането за допуснато
незабавно изпълнение и на срока за подаване на възражение срещу заповедта
по чл. 414, ал.2 от ГПК ведно с приложени към тях частна жаба и възражения.
10
Този срок е бил възстановено с определение от 19.07.2017 г., което е
влязло в сила на 20.03.2018 г. с постановяване на определението по
приложеното ч. гр. дело № 150/2018 г. по описа на ПАС.
С оглед на същото съдът не откри в приложените дела съобщение по чл.
415 от ГПК.
Така изложеното води до извод за наличие на интерес от предявяване на
искове по чл. 422 ГПК, което е сторено и в срок.
От страна на ответниците доводите за недопустимост на исковете, респ.
на решението се извеждат от обстоятелството, че Банката заявител, респ.
ищец не била от кръга лица имащи интерес да искат издаване на заповед за по
чл. 417 от ГПК.
По този повод ПАС намира за нужно да спомене, че в случая не може
да се говори за недопустимост на решението, защото в прозиводството по чл.
422 от ГПК не се извършва проверка на допустимостта, респ. правилността
на заповедта за изъпление. Това е така по причина, че от разпоредбите на чл.
413 от ГПК е видно , че същата не подлежи на контрол, т.е. с издавенето й и
подаване на възражение срещу вземнето предмет на същата за заявителя
възниква интерес от предявяване на иск за установяване вземането предмет
на същата. В рамките на това производство се дължи преценка за
съществуване на самото вземане в патримониума му, а не контрол върху
заповедта. В подкрепа на това следва да се посочи, че при заповедите по чл.
417 от ГПК с оглед чл. 419 от ГПК на обжалване подлежи само
разпореждането за незабавно изпълнение, т.е. и тук при отмяна на същото
заповедта е годен правен акт, който при липса на възражение е основание за
издаване на ИЛ, а при подаване на такова обуславя интересът на заявителя да
предяви установителен иск за съществуване на вземанията предмет на
същата.
Изложеното сочи, че исковете на „Ю.Б.“ АД, против ЕК. Я. М. и Р. М.
М. са допустими, което прави такова и постановеното във връзка със същите
първоинстанционното решение.
Това съобразено с нормата на чл. 271 от ГПК налага, съставът на ПАС
да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти
решението.
11
С исковете предмет на разглеждане ищецът желае да се установи
съществуване на вземания по сключен с ответниците договор за
потребителски кредит, който поради неизпълнение на поетите от длъжниците
задължения бил обявен за предсрочно изискуем от страна на банката.
Това сочи, че основателността на иска е обусловена от съществуването
на правопораждащите вземането факти-договор за кредит, неизпълнение на
задълженията по същия от страна на кредитополучатея и евентуално от
настъпване на предсрочна изискуемост.
По делото с исковата молба е представен писмен документ наименуван
Договор за потребителски кредит HL ***** от 31.03.2008 г. Той
материализира изявления на ищеца и ответниците и техните подписи
потвърждаващи авторството им. Това съобразено и с факта, че
съществуването на този договор не се оспорва налага извод, че такъв е бил
сключен между страните.
С него в чл.1, ал.1 е постигнато съгласие Банката да предостави на
ответниците кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 100 000 евро по курс купува за швейцарския франк
към еврото на Банката в деня на усвояване на кредита, който кредит е
предназначен за текущи нужди.
В чл. 10, т.1 пък кредитополучателят се е задължил да погасява
получените в кредит суми в срокове и при условия на договора.
В чл.1, ал.2 е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните
подписват приложение № 1 представляващо неразделна част от договора, в
което посочват приложимия към същата дата курс купува за швейцарски
франк на банката, както и конкретно определен съобразно този курс размер на
кредита в швейцарски франкове. В ал. 3 пък е посочено, че лицата подписали
договора като кредитополучатели отговарят солидарно.
В чл. 5 на договора е определен срокът за погасяване на кредита
/главница и лихви/ - 264 месеца от датата на усвояването му удостоверено с
подписване на приложението по чл. 1, ал.2 от договора, т.е. 22 години.
В чл. 2, ал.1 е уговорено, че разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка /изписан е номера на същата/ в швейцарски франкове на
кредитополучателя Е.М.
12
В ал. 3 се говори, че УСВОЕНИЯТ кредит се превалутира служебно от
банката в евро по търговския курс купува на швейцарския франк на банката
за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в
банката сметка на кредитополучателя/изписан е номера й/ в евро.
Материализирано е и съгласие за служебно извършване на тези действия. В
ал. 3 е уговорено, че за тези действия не се дължат такси.
Според чл. 6, ал.1 погасяването на кредита става на месечни вноски
включващи главница и лихва с размер на всяка вноска съгласно погасителен
план съставляващ приложение № 2 от договора.
В чл. 6, ал. 2 е предвидено, че погасяването на вноските се извършва
във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен-швейцарски франкове и
ако на падежа на вноската кредитополучателят не е осигурил дължимите суми
в тази валута по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в евро или лева по
свои други сметки в банката погасяването на кредита може да се извърши от
банката и в лева или евро след служебно превалутиране на същите в
швейцарски франкове по курс продава на банката за швейцарския франк към
еврото/лева. Материализирано е и изявление, че кредитополучателят дава
своето съгласие за извършване на горните действия с подписване на
настоящия договор.
Уговорките за дължимите лихви са материализирани в чл. 3 от
сделката, като в ал. 2 е казано, че такава се дължи от момента на усвояването
му.
Размерът й е определен в ал.1, като в нея е казано, че за усвоеният
кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на
базовия й лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове
валиден към периода на начисляване на лихвата плюс надбавка от 1, 65
пункта. В изр. 2 е посочено, че при сключване на договора базовия лихвен
процент е 4, 5 %.
В чл. 3, ал. 3 е договорено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница за съответния период и наказателна надбавка от 10 пункта.
В чл. 3, ал. 5 е уговорено, че действащият базов лихвен процент не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
13
страните.
В изр. 2 на същата се споменава, че банката уведомява страната за
новия размер на базовия лихвен процент за шв. франкове и датата, от която е
в сила чрез поставяне на видно място в банковите салони. Уговорено е и че
надбавката не се променя.
В чл. 6, ал.3 на договора са постигнати уговорки за това, че ако по
време на действието му се промени базовия лихвен процент размерът на
погасителната вноска се променя автоматично с промяната, за което
кредитополучателя давал съгласие с подписване на този договор.
В чл. 4 са определени дължимите по вид и размер от кредитополучателя
на банката такси и комисионни, както следва:
- такса управление на кредита платима еднократно и равна на 1, 5 % от
размера на разрешения кредит,
- годишна такса управление платима в началото на всяка година
считано от откриване на заемната сметка и равна на 0, 3 % от непогасената
главница към същата дата,
- административна такса от 40 лв. платима при подаване на документите
за кредита.
В чл.12 е уговорено, че Банката запазва правото си по време на
действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви
по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното им превалутиране по реда на чл.21. Измененията на Тарифата
и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентния банков орган, а задължителни са за страните, като
кредитополучателя се уведомява чрез съобщения в банковите салони и на
интернет страницата на банката.
В чл. 21 от договора за кредит са предвидени възможности
кредитополучателят да поиска от банката ПРЕВАЛУТИРАНЕ на кредита от
швейцарски франкове в лева или евро, като във връзка с това е постигнато
съгласие да се заплати комисионна съгласно действаща към момента на
искането Тарифа на банката.
В ал. 2 на чл. 21 е изразено съгласие превалутирането да стане по
14
действащия курс купува на банката за швейцарски франкове към датата на
превалутирането, както и да прилага лихвени проценти обявени от банката по
реда на чл. 12, ал.2 от договора за съответната валута и вид на кредита.
В чл. 22 е дадено определение на операцията превалутиране-промяна на
валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва
да се приложи лихвен процент приложим за новата валута на кредита при
изчисляване на лихвата по същия.
Чл. 23 като цяло материализира изявление на кредитополучателя за
знание, разбиране и съгласие относно последиците от някои от постигнатите
в сделката договорености. Така в ал. 1 е посочено, че той е запознати и е
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и че
превалутирането на договора, може да има като последица, вкл. и за случаите
на чл. 6, ал. 2 от него повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски по кредита, изразени в лева/евро. Посочено е съответно, че приема да
носи за своя сметка риска от тези промени и повишаване и че е съгласен да
поеме всички вреди от промяната на валутните курсове и новите лихви,
приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 е материализирано и
изявление, че той е запознат с с икономическия смисъл и правните последици
на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21-23 от договора и че е съгласен с
настъпването им.
В чл. 28 е материализирано съгласие на страните по договора, че във
всеки един момент от действието му банката има право едностранно да
прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции
от групата на E.E.G. (И.Е.Д.Ю.), включително и на „Б.Р.С.“ АД, гр. С. или на
други финансови или нефинансови институции или дружества, вкл. такива,
чиято дейност включва секюритизация. Предвидено е и, че в случай на
прехвърляне на кредита банката следва да уведоми длъжника за новия
кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо него при
уведомяването му.
В ал. 2 на този член се говори за възможност при прехвърляне на
вземанията на „Б.Р.С.“ АД страните по цесията да се договорят длъжниците
да продължат да осигуряват средства за погасяване на дължимите вноски по
сметката им в банката, по която това е правено и до момента и респективно
15
същата да превежда вноските на съответния падеж по открита при нея сметка
на цесионера.
С исковата молба е представено и не е е оспорено подписано от
ответниците на 09.04.2008 г. Приложение № 1. С него от една страна се
удостоверява усвояването на кредита по споменатата по- горе сметка. Тук
следва да се посочи, че в случая е без знамение факта, че то е извършено по
сметка с титуляр единия от кредитополучателите. Причина за това е факта, че
по делото е безспорно, че същите са съпрузи и по отношение на тях е
приложима разпоредбата на чл. 32, ал.2 от СК
Даването отговор на въпроса за съществуването на договор за кредит не
предполага единствено установяване наличието на две съвпадащи насрещни
волеизявления дадени в предвидената за това форма, но и преценка дали
същият е годен да породи права и задължения между страните, т.е. действие
между тях. Това съобразено с факта, че при нищожност договорът въобще не
поражда действие налага съдът да разгледа направените от ответниците
възражения в тази насока, а и да извърши своя самостоятелна служебна
преценка за наличие на основания да се направи извод за пълната или
частичната му нищожност. Необходимост от извършване на такава следва и
от факта, че кредитополучателят е потребител по смисъла на ЗЗП. Това
според чл. 7, ал. 3 от ГПК изисква служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор. С оглед на изложеното е нужно
да се спомене, че в случая е без значение факта, че отговорите на двамата
ответници не са подадени в срок по причина, че служебният контрол за
нищожност изключва приложимостта на визираните в чл. 370 от ГПК
последици.
По повод неравноправността е нужно да се посочи, че в чл. 143, ал.1 от
ЗЗП е казано, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. От страна на
законодателя е направено и примерно изброяване на уговорки даващи
основание да се достигне до извод за неравноправност.
В чл. 145, ал.1 на ЗЗП, законодателят сочи, че неравноправната клауза в
договор сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на
16
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
В ал. 2 пък са посочени уговорките /клаузите/, за които не се прави
преценка за неравноправност. Те касаят тези свързани с определяне на
основния предмет на договора. Изрично е посочено, че преценката за
неравноправност не се прави ако тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, т.е. при липса на такава съдът е длъжен да извърши преценка и
на тази част от уговорките в сделката.
При даване отговор на въпроса дали в процесния договор има
неравноправни клаузи или не следва да се изхожда и от факта, че предмет на
същия е доставка на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП,
т.е. при преценката по споменатия въпрос следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП.
В нея се говори за неприложимост на определени разпоредби на чл. 143
от ЗЗП по отношение на договори с предмет доставка на финансови услуги.
Анализът на тези текстове на ЗЗП дават основание на ПАС да направи
заключение, че не може да се говори за автоматична приложимост на същите
при всеки един договор за финансова услуга. Реално това ще е възможно
само, когато съдържанието на съответната клауза дава основание да се
достигне до извод, че причината за материализираната с нея уговорка е
съобразена с посоченото в текстовете на чл. 144 от ЗЗП. Липсата на
възможност да се извърши преценка, че предвижданията за изменение в
условията на сделката са следствие на тези хипотези е основание за
заключение, че чл. 144 от ЗЗП е неприложим. В подкрепа на това си
становище ПАС намира за нужно да посочи, че изискването за яснота и
разбираемост на договорите е залегнало в чл. 147 от ЗЗП, а при липса на
такава е прието, че те следва да се тълкуват в полза на потребителя.
Неравноправните клаузи според чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни освен
ако са уговорени индивидуално.
В тази връзка е нужно да се спомене, че законодателят с текста на чл.
146, ал. 5 от ЗЗП е посочил, че тежестта за доказване на това, че дадена
уговорка е ИНДИВИДУАЛНА е в патримониума на търговеца или
доставчика твърдящи това обстоятелство, т.е. изключване на извод за
17
нищожност поради неравноправност на дадена клауза по договор с
потребител е възможно само при възражение от страна на търговеца, че
същата е индивидуално уговорена и ангажиране на доказателства в тази
насока. В случая доказателства за индивидуално договаряне не са
представени.
По повод извършваната от ПАС служебна проверка за нищожност на
процесния договор следва да се посочи, че съгласно чл. 430 от ТЗ с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума
за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Предвидено е, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и
че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
От описаното по- горе съдържане на процесиня договор е безспорно, че
същият съдържа всички елементи на договора за банков кредит посочени чл.
430 от ТЗ, сключен е от надлежна страна като кредитодател и в предвидената
от закона форма, т.е. не може да се говори за пълна нищожност на същия.
Според съдържанието на чл. 1 от сключеният между страните договор
банката се задължава да отпусне на кредитополучателите потребителски
кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 евро.
Посочено е, че същата се определя по курс купува на франка към еврото на
банката в деня на усвояване на кредита. По повод на същото в ал. 3 на чл. 1 е
предвидено и че страните по договора подписват приложение № 1 неразделна
част от него, в който посочват съответния курс и конкретният размер
съобразно същия на кредита във франкове.
Това води до извод, че е нужно да се извърши преценка на това в каква
по вид валута страните са изразили воля да се предостави кредита.
Със споменатото по- горе приложение № 1 към сделката наред с факта
на усвояването е удостоверено, че към този момент /09.04.2008 г./
приложимия курс купува на шв. Ф. е 1, 6253317 евро и усвоената сума е 162
534 швейцарски франка.
Това води до извод, че между банката и кредитополучателя е постигнато
съгласие в предвидената от закона писмена форма за курса, по който се
определя равностойността във франкове на посочената в чл.1, ал.1 от
договора еврова сума, а и за определения при съотнасянето й към този курс
18
размер на кредита в съответния вид валута.
Този извод на ПАС не се променя и от факта, че според чл. 2, ал. 1 от
договора сумата предмет на кредита в швейцарски франкове е предоставена
по блокирана сметка, с която кредитополучателят не е могъл да се
разпорежда, служебно е превалутирана в друг вид валута/евро/ по курса към
момента на усвояване на кредита и е преведена в новата валута по друга
сметка на длъжника.
Това обаче не води до извод за липса на съгласие за получаване на
кредит в ш.ф. и наличие на такова в евро по простата причина, че преди това
има действия по усвояване на парична сума във валутата, за която е
уговорено кредитирането/швейцарски франка/ изразяващо се в привеждане на
същата по сметка на кредитополучателя и то с изрично негово съгласие. Това
и уговорките между страните по договора за погасяване на вноските именно
във франкове от сметката на ответната страна в тази валута сочи, че
желанието и на ищеца и на ответниците е било за сключване на договор с
точно такъв предмет, като водещото за това е желанието на
кредитополучателя да получи по-добри условия на кредит и по-точно да
заплаща по-ниска цена за предоставената му финансова услуга, т.е. по- ниска
лихва. От друга страна за ПАС действията по т.н. превалутиране на
франковете към момента на усвояване на кредита не са част от кредита, а
следва да се разглеждат като отделна сделка за обмяна на валута извършена с
изричното съгласие на ответниците по делото.
Така изложеното изключва и извод за наличие на неяснота и
неразбираемост и възможност да се извършва преценка за
НЕРАВНОПРАВНОСТ на тези клаузи от договора.
Изложеното до тук относно договорките в чл. 1 и 2 от договора за
кредит, както се спомена и малко по- горе сочи, че кредитополучателят е
сключил същия, защото му е бил по-изгоден с оглед по-ниския лихвен
процент и изхождайки от това, че ш.ф. като една от основните валути е
стабилен.В действителност той не е имал нужда от суми в тази валута, което
следва и от факта, че не е имал достъп до сметката, по която същата е
преведена за усвояване, а е превалутирал сумите по нея в евро. Независимо
от това в случая е безспорно, че валутата на кредита не е тази, в която
кредитополучателите са получавали доходите си. Това води до логичен извод,
19
че погасителните вноски основно ще се плащат във валута различна от тази
на кредита и тя служебно ще се превалутира чрез изкупуване по курса за деня
във валутата на кредита. По тази причина настоящият състав счита, че при
сключване на договора за кредитиране в съответната чуждестранна валута,
банката е следвало да предостави на потребителя пълна и подробна
информация за последиците от процесната сделка при условие, че курса на
валутата на този кредит не е фиксиран. Същата е следвало да е такава, че да
му даде възможност за преценка и то в дългосрочен план на икономическите
последици от валутния риск за поетите финансови задължения при описания
по- горе тип договорки и опасността да не може да понесе същите при
значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо
швейцарския франк. В подкрепа на това становище на ПАС е и
обстоятелството, че курсът на швейцарския франк не е бил фиксиран, а
срокът на самия договор е 22 години.
По делото данни за предоставяне на такава информация липсват. Това
води до извод, че ответниците /потребители/ не са могли да извършат
преценка на последиците от поетия риск сключвайки договора при
уговорките в чл. 6, ал. 2 от същия , вкл. и от тези имащи характер на
декларативно изявление за знание в чл. 23. Наред с това следва да се посочи,
че с процесиня договор не само, че не е предоставена информация в
посочения по- горе смисъл, но не е предвидена и възможност за длъжника да
се опита да ги промени преди подписването на сделката.
На тази база за ПАС следва извод, че тези клаузи от договора не
отговарят на изискването за добросъвестност и създават неравновесие в
отношенията между Банката и потребителя, като способстват за пълното
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и облагодетелстват
търговеца. Това съобразено с текста на чл. 146, ал.1 от ЗЗП прави същите
нищожни.
Тази нищожност от своя стана води до извод, че за ответниците не са
носители на риска от промяна в курса франк/евро или франк/лев и
равностойност на дължимата погасителна вноска във франкове подлежи на
определяне съобразно курса за съответната валута към момента на усвояване
на кредита.
За ПАС са налице основания да се говори за неравноправност и при
20
уговорките касаещи начина на определяне на дължимата лихва и условията за
изменението на същата и комисионните в срока на действие на договора.
От така описаното съдържание на цитираните клаузи /чл.3, ал.1, изр.1,
чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3 и чл. 12/ е безспорно, че в тях са постиганти уговорки за
едностранна промяна на лихвата без наличие на яснота за начина на
извършването й. Лихвите и комисионните пък при договори като процесния
съставляват цена на предоставяната от финансовата институция услуга.
Интересното е че в тези разпоредби предвидената промяна не е свързана с
породено право на насрещната страна да прекрати договора при значително
увеличение, като дори не са посочени основанията и причините даващи
основание за промяната. Това от своя страна е пречка да се направи извод, че
са налице основанията предвидени в чл. 144 от ЗЗП за неприложимост на
текстовете за неравноправни клаузи.
На тази база следва заключение, че разпоредбите на чл. 3, ал.1, изр.1,
чл.3, ал.5, чл. 6, ал.3 и чл. 12 даващи възможност за едностранна промяна на
договора по въпроси касаещи размера на дължими лихви, такси и
комисионни са неравноправни и като такива се явяват нищожни.
Това от своя страна сочи, че при липса на други договорки размера на
дължимата лихва за процесия договор за кредит е тази посочена в чл.3, ал.1,
изр. 2 от договора за кредит 6, 15 %, т.е. сбора от конкретизирания БЛП към
подписването /4, 5/ и надбавката от 1, 65 пункта.
Този размер на договорна лихва е приложим и при определяне на
угворената в чл. 3, ал. 3 от договора лихва за просрочие. Тук за яснота е
нужно да се спомене и че за тази уговорка не е налице противоречие с
добрите нрави. В подкрепа на този си извод ПАС намира за нужно да
спомене, че според чл. 430, ал. 2 от ТЗ, заемателят плаща лихва по договора
за банков кредит. Задължение за плащането й е обусловено от ползването на
предоставената в заем главница и е логично при падежиране на съответната
месечна вноска по същата то да отпадне с оглед на това, че с връщане на
сумата реално ползването й приключва. Така обаче в един момент би се
достигнало до ситуация, при която ти не плащаш в срок вноската, а реално
продължаваш да ползваш сумата. Това прави и логично да се предвиди, че
при такъв тип забава се дължи лихва имаща характер на обезщетение.
Логично е в случая размерът на същата да включва ставка раняваща се на
21
пропусканата възнаградителна лихва от ползването вече без основание на
забавената вноска за главницата, а и ставка имаща обезпечителен и
санкционен характера ,т.е. ставка , която да принуждава длъжника да плаща в
срок с оглед знанието, че при забава ще плати нещо повече от дължимото.
В случая тази санкционна и обезпечителна ставка е определена на 10
пункта. За ПАС тя не се явява противоречаща на добрите нрави при условие,
че самият законодател в правилата за определяне на законната лихва по 86 от
ЗЗД е предвидил, че
Така на база изложеното до тук следва извод, че правата и задълженията
на страните, респ. размера на дължимите вноски за главница, лихви и т.н. по
процесиня договор при липса на породили действие допълнителни
споразумения към него следва да се определят след игнориране на клаузите
от същия, за които се изрази мнение за нищожност на основание чл. 146, ал.1
от ЗЗП.
В случая обаче от значение за правилното решаване на делото са и ЮФ
настъпили след датата на подписване на договора за кредит.
Първият такъв се е сбъднал на 15.05.2008 г., когато между Банката
кредитор и „Б. Р. С.“АД, ЕИК ********* е подписан договор за цесия/стр. 74
от делото на ПзОС/. С него тя прехвърля на споменатото трето лице
вземанията си по процесния договор ведно с всички обезпечения, привилегии
и други принадлежности, вкл. и начислената до датата на прехвърляне лихва.
Към този договор липсват доказателства, че длъжникът е уведомен за
цедирането, но извод за уведомление следва от подписаните в последствие с
този цесионер Допълнителни споразумения към договора за кредит..
Те са 7 на брой и са от 29.07.2009 г., 26.08.2010 г., 26.05.2011 г.,
31.05.2011 г., 11.11.2011 г., 23.11.2011 г. 24.07.2012 г.
С оглед на същите първото, на които следва да се даде отговор е дали
цесионерът след сключване на цесията може да сключва с длъжника
допълнителни споразумения към договора породил прехвърлените вземания.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 99 от ЗЗД е казано, че
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
22
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Законодателят съответно е предвидил и задължение на
първоначалния кредитор/цедент/ да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне, като уведомлението е основание за извод, че прехвърлянето е
породило действие по отношение на този длъжник.
От така изложеното следва извод, че с прехвърлянето приобретателят
цесионер придобива в патримониума си правата върху самото вземане, респ.
тези свързани с неговите принадлежности и то във вида към момента на
сключване на цесията. Той обаче не става страна по договора, който го е
породил, респ. не става носител на другите права на цедента възникнали в
патримониума му възоснова на същия. Така цесионерът не е носител и не
може да упражни примерно потестативни права водещи до изменение или
прекратяване на сделката и т.н. По тази причина не е налице и възможност да
се извършват действия с тези права, а ако такива са извършени то те не могат
да се противопоставят на техния носител, респ. на насрещната страна по
сделката породила същите.
Така изложеното за ПАС прави неоснователни доводите на ответниците
свързани с невъзможност да се цедират вземания по договори за банков
кредит и респ. за нищожност на самите договори за кредит по тази причина
още повече, че текстове забраняващи сключването на такива цесии в
българското законодателство липсват.
От факта, че с договора за цесията се придобива единствено
прехвърленото вземане, принадлежностите, привилегиите и обезпеченията на
същото следва извод, че по принцип не е налице пречка да се сключват
сделки между цесионера и длъжника касаещи уреждане на въпроси по
отношение на придобитите от първия права и задълженията на втория в тази
връзка. С тях могат да се постигат и уговорки водещи до промяна в обема им.
В случая от изложеното до тук е ясно, че цедираните вземания са
породени от договор за банков кредит.
С него, както се спомена банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. От съдържанието на самото определение следва и извод,
че една от страните по този договор е винаги банка.
23
Във всяко едно от споменатите споразумения сключени между
цесионера и длъжника се говори за ПРЕДОГОВАРЯНЕ на съществуващите
към датата на всяко едно от споразуменията задължения на длъжника към
цесионера, който е наречен кредитор. Причина за сключването му се свързва с
изпитването на временни затруднения от страна на длъжника за редовно
погасяване на задълженията си по кредита, както и от желанието на
кредитоира да помогне на КЛИЕНТИТЕ си в затруднена финансова ситуация.
С оглед на същото на първо место е посочен размерът им, като е
направено разделяне на просрочена главница, просрочена лихва, просрочени
такси, плащания за застраховки. Посочен и размера на редовната и
непадежирана главница и е изразено съгласие, че за времето от падежа
прехождащ датата на подписване на споразумението до падежа следващ
същото се дължи и редовната лихва, която при подписване на споразумението
не е била изискуема.
Предвидено е също така, че всички просрочени задължения към датата
на подписване на споразумението служебно се преоформят от кредитора към
подписването му чрез натрупване към редовната и непогасена част от
главницата по първоначално предоставен кредит.
Определен е период на облекчено месечно погасяване на дълга,
размерът на начисляваната фиксирана годишна лихва върху него през същия,
размерът на месечните вноски през този период, говори се за погасителен
план неразделна част от всяко споразумение и т.н.
В споразуменията има и постигната договорка за натрупване на
начислената в периода на облекчено погасяване лихва към главницата и е
определена лихвата начислявана върху така получения размер на същата и
след това капитализиране. Посочено е, че тя е годишна и е равна на сбора
между действащия към момента на изтичане на облекченото погасяване
БАЗОВ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута и съответна надбавка/във всеки от споразуменията е различа/.
Предвидено е, че дългът се погасява на равни месечни вноски съгласно
погасителен план неразделна част от споразуменията и т.н.
Във всяко едно от тях има и предвиждане, че ПРЕУРЕЖДАТ
първоначалните условия по договора за кредит.
От изложеното по- горе стана ясно, че за ПАС по принцип не е налице
24
пречка цесионерът да сключва споразумения с длъжника по придобитото
вземане, по които да договаря нови допълнителни условия за погасяването
им, вкл. и да прави договорки за размер на дължима лихва. Положителният
отговор на този въпрос следва и от предвидената с чл. 240 от ЗЗД възможност
за отпускане на парични заеми и начисляване на лихва. Тази разпоредба обаче
предполага, че дейността по предоставяне на паричен заем не се извършва по
занятие. В случаите, когато същата е част от занятието на съответния
цесионер, то по отношение на тях следва да са налице и изискванията на ЗКИ.
В случая за ПАС дейността на „Б. Р. С.“АД, ЕИК ********* е такава по
занятие с оглед на факта, че с договора за цесия от 15.05.2008 г.
ЦЕСИОНЕРЪТ не е придобил само процесното вземане, но и множество
други такива-виж т.1 от договора. Извод, че дейността на цесионера е по
занятие следва и от съдържанието на договора от 05.03.2014 г., с който „Б. Р.
С.“АД е върнал процесното вземане в патримониума на банката. От чл. 1 на
този договор за цесия е видно, че цедентът по него прехвърля на банката
вземанията си по N на брой договори за кредит и допълнителни
споразумения към тях. Такъв извод може да се направи и от факта, че във
всяко едно от споразуменията причината за сключването им се свързва с
„временни затруднения“ на КЛИЕНТИТЕ на дружеството цесионер.
Гореизложеното съобразено с факта, че „Б. Р. С.“АД не е нито кредитна,
нито финансова институция по смисъла на ЗКИ / банката не представи
доказателства за това въпреки дадените указания/ води до извод, че
процесните споразумения са сключени в нарушение на изискванията на ЗКИ,
което прави същите нищожни.
Това от своя страна сочи, че с цесията от 05.03.2014 г. на Банката ищеца
са цедирани вземания във вида и размерите придобити с първата такава от
15.05.2008 г. съответно намалени с извършените за времето между двете
цесии плащания.
Изводът за нищожност на споразуменията в цялост изключва
необходимостта от преценка за нищожност на отделни клаузи от същите.
Основателността на исковата претенция е обусловена не само от
преценка за действителност на договора, анексите и клаузи от същите, а и от
даване отговор на въпроса за това е или не е налице неизпълнение и
наличието на предсрочна изискуемост.
25
Настъпването на такава предполага изменение в постигнатото
съвпадение на две насрещни волеизявления за получаване на кредит и
погасяване на същия на вноски за определен период.
Това сочи, че правото да се измени договора, като се направи същия
предсрочно изискуем е потестативно по характер и съществува в
патримониума на страната имаща качество на кредитор по съответния
договор. То се упражнява чрез направа на едностранно волеизявление на
носителя му до другата страна. Фактът, че същото е свързано с изменение на
един договор и породеното от него правоотношение предполага, че
настъпване на тази промяна изисква и получаване на волеизявлението от
насрещната страна, т.е. тя не може да стана факт автоматично при настъпване
на опредени събития. Реално освен тях правоимащата страна следва да
извърши действия по упражняване на потестативното право - да направи
самото волеизявление в тази насока и такива по връчване на същото на
насрещната страна. С оглед разпоредбите на чл. 9 от ЗЗД във всеки един
договор от процесния тип би могло да се постигнат договорки в тозип смисъл
при условие, че няма норма забраняваща същите, а и не може да се приеме,
че противоречат на добрите нрави.
Във връзка с процесния казус е нужно да се спомене, че клаузи в
договора от 2008 г. касаещи възникване на предсрочната изискуемост/чл. 18,
ал.2/ предполагат автоматично настъпване на такава, т.е. не са съобразени с
изложеното по- горе и създават условия за неравнопоставеност на страните,
т.е. те са нищожни с оглед чл. 146 от ЗЗП.
В чл. 18, ал.1 от договора е обаче предвидено и че при неиздължаване,
на която и да вноска от кредита и при неизпълнение, на което и да
задължение банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Това, съобразено с изложеното по- горе сочи, че изводът за предсрочна
изискуемост на процесния кредит е възможен при наличие на доказателства
за неизпълнение на задължения по договора за кредит и на такива за
отправено изявление на Банката-кредитор, която е и страна по този договор за
упражняване на потестативното си право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което следва да е достигнало до насрещната страна. Именно
момента на достигане на изявлението до нея се свързва и с настъпване на
самотно изменение на договора. В този смисъл е и направеното тълкуване в
26
ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В самото предизвестие следва да се сочи и
точния размер на задълженията по договора за кредит и тези от тях, за които
банката твърди да са просрочени. Тази преценка се дължи от съда дори и при
липса на подаден отговор от ответната страна, като в тези случаи се извършва
на база представения от самия ищец доказателствен материал.
По процесния казус изявление от страна на кредитора до всеки от
кредитополучателите е материализирано в две известия с идентично
съдържание изхождащи от търговските му пълномощници.
В тяхна първо место е материализирано уведомление за прекратяване на
плащанията произтичащи от сключени с банката и Е.М., респ. Р.М. договор за
потребителски кредит № НL ***** от 31.03.2008 г., приложение от 09.04.2008
г. и 7 допълнителни споразумения и наличие на просрочие.
Във вторият абзац е материализирано изявление за уведомяване на
всеки от адресатите длъжници, че с Договор за прехвърляне на вземанията по
договори за кредит от 05.03.2014 г. вземанията на „Б.Р.С.“АД по споменатите
в първия абзац договори, приложение и анекси били прехвърлени отново на
Банката.
В третият абзац се съдържа изявление, че с оглед непогасяване на
формирани просрочия и неизпълнения на условия по договора за кредит от
31.03.2008 г., Банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
В четвъртия абзац е посочен размера на задълженията към 03.07.2014 г.
като първо е изписан общия такъв, а след това е направена разбивка за
главница, лихви и такси.
В следващите абзаци има покана за погасяване на същите в 7 дн. срок и
уведомление, че ако това не бъде сторено ще се пристъпи към
принудителното им събиране.
От описаното съдържание на изявленията е видно, че в тях от страна на
кредитора не е посочен периода на неизпълнението, вида на неизпълнените
задължения/главница, лихва и т.н. и размера на същите.
Направено е общо посочване на задължението за главница включващо
падежирана/забавена/ и непадежирана /предсрочно изискуема/ такава при
условие, че към посочената в същите дата безспорно непадежираната все още
не е била предсрочно изискуема и респективно дължима.
27
Всичко това за ПАС прави уведомленията за предсрочна изискуемост
нередовни, което пък е пречка за формиране на извод за настъпване на
същата.
В подкрепа на това си становище ПАС намира за нужно да посочи, че в
тези покани кредиторът неправилно сочи, че е страна по анексите към
процесния договор за кредит и т.н.
Ненастъпването на предсрочна изискуемост следва освен от изложеното
до тук и от факта, че по делото не са представени доказателства даващи
основание за извод, че двете покани са връчени на двамата длъжници.
С исковата молба ищецът е представил две изхождащи от пощенски
оператор разписки. В същите обаче като подател на връчваните с тях
документи/същите не са индивидуализирани/ е посочено „Адвокатско
дружество М. и Р.“. По тази причина ПАС не може да свърже удостовереното
с двете разписки връчване на документи с представените с исковата молба
изявления /покани/ за предсрочна изискуемост. В подкрепа на това следва да
се спомене, че от съдържанието им извод, че това дружество е автор на
същите и е волеобразувало от името на Банката също не може да се направи.
Липсата на предсрочна изискуемост не е основание за заключение, че
процесните вземания не са възникнали в патримониума на Банката и за
отхвърляне на исковете. Това на първо место е така по причина, че част от тях
се претендират за период преди твърдяното възникване на същата. От друга
страна с оглед приетото в ТР №8/ 2019 на ОСГТК при искова претенция за
вземания поради предсрочна изискуемост не е налице пречка искът да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Във връзка с основателността на процесните искове е без значение и че
уведомлението за цесията е извършено не от цедента, а от цесионера по
причина, че то не е влияе на действителността на договора за цесия, а има
единствено значение относно уведомяването на длъжника за промяната в
кредитора, т. е. относно лицето, комуто следва да се престира.
Това налага да се прецени са или не са налице непогасени от
ответниците задължения за главница към датата на последното по
28
настоящето дело заседание и респективно са или не са налице непогасени
задължения за договорна лихва за периода посочен в исковата молба
10.09.2012 – 06.10.2014 г., респ. за такси в периода 10.10.2012 г.-06.10.2012 г.
При тази преценка не следва да се обсъжда въпроса дали част от тези
вземания са погасени по давност или не в какъвто смисъл възразява ответника
М. по простата причина, че давността не се прилага служебно, а отговорът на
същия не е подаден в срок и за него извън случаите на дължим служебен
контрол и преценка на доказателствата е приложима разпоредбата на чл. 370
ГПК.
Отговор на този въпрос следва да се даде на база действителните
уговорки по договора за кредит в редакцията към момента на подписването
му и като не се вземат предвид клаузите от договора, за които по- горе се
направи извод за нищожност и договореностите постигнати в нищожните 7
на брой анекса.
В тази връзка при извършване на преценка за размера на погасените,
респ. непогасените задължения по кредита следва да се изхожда от това, че
при плащане на вноските във валута различна от тази на кредита
превалутирането следва да се извършва по курса за съответния вид валута
към шв. франк в момента на усвояване на кредита на 09.04.2009 г.
Изчисления по споменатия в предходното изречение начин са направени в
приетото от Пз ОС заключение от 30.11.2020 г.
В същото вещото лице е посочило, че платената от ответниците
главница по кредита в размер на 12 203, 02 шв. франка. Неплатените
задълженията за главница към изготвяне на заключението са в общ размер от
150 330, 86 шв. франка. В случая следва да се има предвид, че този размер
включва и предсрочно изискуемата такава. Това с оглед липсата на
предсрочна изискуемост и задължението да се присъди дължимата главница
към датата на последното съдебно заседание пред ПАС/18.02.2022 г./ налага
от тази общ размер да се извади непадежираната главница за времето от
09.03.2022 г. до 09.04.2030 г. Размерът на тези непадежирани вноски за
главница е общо от 85 854, 60 шв. франка. Същите съдът определи на база
данните съдържащи се в изискания служебно и представен по делото
първоначален погасителен план. По повод на същия е нужно да се спомене,
че неговото служебно изискване и приемане като доказателство по делото не
29
представлява процесуално нарушение именно с оглед на служебно
въведеното задължение за осъществяване на контрол за наличие на
неравноправни клаузи.
Това води до извод, че дължимата падежирана и неплатена главница
към 18.02.2022 г. е равна на 64 485, 38 шв. франка. От тях към момента на
започване заповедното производство, т.е. на предявяване на иска видно от
данните в приложение № 2 към заключението от 30.11.2020 г. неплатени са
били 14 851, 16 шв. франка.
По отношение на дължимата и неплатена лихва вещото лице е
определило такава за периода от 10.08.2011 г. до 06.10.2014 г. С исковата
молба обаче такава се търси за периода от 10.09.2012 г. до 06.10.2014 г. По
тази причина от посочената в заключението сума от 27 802, 75 шв. франка
следва да се извади лихвата за периода 10.08.2011 г.-10.09.2012 г. Така се
получава дължима сумата от 17 892,25 шв. франка.
По отношение на таксите дължимата сума е 1388, 40 шв. франка.
При формиране на тези изводи съдът не взе предвид извършените по
образуваното изпълнително дело плащания преди обезсилване на издадения в
заповедното производство ИЛ с оглед приетото в ТР № 4/2-14 г. на ОСГТК на
ВКС, а и с оглед на факта, че по отношение на тези суми са приложими
правилата на чл. 245, ал.3 ГПК, респ. тези на чл. 422, ал.3 ГПК.
Така изложеното води до извод, че първоинстанционното решение
следва да се потвърди в частта, с която са признати вземания по процесния
договор за кредит, както следва:
- 64 485, 38 CHF, главница дължима за времето до 18.02.2022 г и такова
за законна лихва начислена върху дължимата до 08.10.2014 г. главница от
14 851, 16 CHF за периода от 08.10.2014 г. до окончателно изплащане на тази
сума,
- 17 892,25 шв. франка договорна лихва за периода от 10.09.2012 г. до
06.10. 2014 г. ведно със законната лихва от 08.10. 2014 г. до окончателното
изплащане и
- 1330, 87 шв. франка такси ведно със законната лихва от 08.10.2014 г.
до окончателното изплащане.
При това потвърждаване с оглед установената нищожност на клаузи от
30
договора следва да се посочи, че при погасяване на същата във валута
различна от тази на кредита , т.е. лева или евро превалутирането на
плащането във щвейцарски франка следва да се извърши по курса на банката
франк-лев или франк - евро, какъвто е бил към момента на усвояване на
кредита на дата 09.04.2008 г.
Решението на Пз ОС следва да се потвърди и в частта , с която исковете
на банката са отхвърлени, както следва:
за главница за разликата между претендраните 169 431,42 шв.франка и
присъдените 150330,98 шв.франка и
за договорна лихва за разликата между претендираните 26 815, 03 шв.
франка и присъдените 17 892,25 шв.франка.
Същото пък ще се отмени в частта, с която са признати вземания в
размери, които несъществуват и искът за тях ще се отхвърли.
Това касае сумата от 85 845 CHF представляващи разликата между
признатите с решението на Пз ОС 150 330, 98 CHF и дължимите 64 485, 38
CHF главница и присъжданото на законна лихва за времето след 08.10. 2014 г.
върху сумата от 49 634, 22 CHF представляваща падежирана след завеждане
на иска главница.
Горното налага промяна на решението на Пз ОС и в частта за
разноските, като за яснота и прегледност ПАС намира за нужно да отмени
същото изцяло и да определи наново същите по съразмерност за
производствата пред П. районен съд и тези пред ПЗ ОС, респективно да
присъди възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат представлявал
ответника Р. М. М..
Така за заповедното производство двамата ответници дължат на
Банката разноски по съразмерност общо от 5 368, 77 лв., а за производството
пред Пз ОС такива в общ размер от 2 924, 45 лв.
Съответно Банката дължи на ответника М. такива по съразмерност за
производството пред Пз ОС в размер на 232 лв.
По съразмерност ще се присъдят и дължимите за производството пред
ПАС разноски.
Така М.и дължат на банката направените от нея разноски за ДТ в
размер на 397, 13 лв.
31
Съответно банката с оглед освобождаването на М. от внасянето на ДТ
следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пловдивския апелативен съд ДТ съобразно размера, за който
решението на Пз ОС се отменя и искът се отхвърля. С оглед на това , че
същият е във валута /шв. франкове/ ДТ се определи съобразно курса франк-
лев към момента на подаване на жалбата. Същата съответно е равна на 6 195,
45 лв.
Банката следва да бъде осъдена да заплати на адв.Д.П. К., АК ****
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА изчислено съобразно
уважената част от исковете. За производсвата пред Пз Ос и пред ПАС на
същата й се дължат по 5 629, 25 лв. или общо 11 258, 50 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 192/2018 г. по описа на
П. окръжен съд решение в частта, с която се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ЕК. Я. М., ЕГН ********** и Р. М. М., ЕГН **********,
двамата от **** във връзка с предявения от „Ю.Б.“АД, ЕИК *********, ****
иск, че ищецът има вземания по силата на сключен между страните договор за
потребителски кредит № НL ***** от 31. 03. 2008 г., за които на основание
чл.417 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№977 по описа на РС П. за 2014 г., както следва:
- 64 485, 38 CHF, представляваща дължима и неплатена главница за
времето до 18.02.2022 г и такова за законна лихва начислена върху
дължимата до 08.10.2014 г. главница от 14 851, 16 CHF за периода от
08.10.2014 г. до окончателно изплащане на тази сума,,
- 17 892,25 шв. франка договорна лихва за периода от 10.09.2012 г. до 06.10.
2014 г. ведно със законната лихва от 08.10. 2014 г. до окончателното
изплащане и
- 1330, 87 шв. франка такси ведно със законната лихва от 08.10.2014 г.
до окончателното изплащане,
като във връзка с установената и в настоящето решение на ПАС
нищожност на клаузите на чл. 6, ал.2 и чл. 23 от договор за
32
потребителски кредит № НL ***** от 31. 03. 2008 г. следва да се има
предвид, че при погасяване на вземанията във валута различна от тази
на кредита, т.е. в лева или евро превалутирането на плащането във
швейцарски франка следва да се извърши по курс франк-лев или франк-
евро на банката, какъвто е бил към момента на усвояване на кредита на
дата 09. 04. 2008 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 192/2018 г. по описа на
П. окръжен съд решение в частта, с която исковете на банката са отхвърлени,
както следва:
за главница за разликата между претендраните 169 431,42 шв.франка и
присъдените 150330,98 шв.франка и
за договорна лихва за разликата между претендираните 26 815, 03 шв.
франка и присъдените 17 892,25 шв.франка.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 192/2018 г. по описа на П.
окръжен съд решение в частта, с която се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ЕК. Я. М., ЕГН ********** и Р. М. М., ЕГН **********,
двамата от **** във връзка с предявения от „Ю.Б.“АД, ЕИК *********, ****
иск, че ищецът има вземане по силата на сключен между страните договор за
потребителски кредит № НL ***** от 31. 03. 2008 г., за които на основание
чл.417 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№977 по описа на РС П. за 2014 г. за сумата от 85 845 CHF
представляващи разликата между признаната с решението на Пз ОС за
дължима главница от 150 330, 98 CHF и реално дължимата такава за времето
до 18.02.2022 г. от 64 485, 38 CHF, както и такова за законна лихва за времето
от 08.10. 2014 г. до окончателното й изплащане начислявана върху
падежираната след предявяване на иска главница от 49 634, 22 CHF като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********, **** срещу ЕК. Я. М., ЕГН ********** и Р. М. М., ЕГН
**********, двамата от **** искове по чл. 422 от ГПК, с който се претендира
да се приеме за установено по отношение на ответниците, че „Ю.Б.“ АД има
вземане към тях по договор за потребителски кредит № НL ***** от 31. 03.
2008 г., за които на основание чл.417 от ГПК е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№977 по описа на РС П. за 2014 г.
33
за сумата от 85 845 CHF представляващи разликата между признатите с
решението на Пз ОС 150 330, 98 CHF и дължимите 64 485, 38 CHF главница,
както и такова за законна лихва за времето от 08.10. 2014 г. до окончателното
й изплащане начислявана върху падежиралата след предявяване на иска до
18.02.2022 г. главница от 49 634, 22 CHF .
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 192/2018 г. по описа на П.
окръжен съд решение в частта за разноските, с която:
ЕК. Я. М. и Р. М. М. са осъдени да заплатят деловодни разноски на
„Ю.Б.“ АД по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.417 от ГПК съобразно уважената част от исковете в размер на по 5
484, 88 лв. и разноски в производство по чл.422 от ГПК в размер на по 3213,
87 лв., а „Ю.Б.“ АД е осъдено да заплати разноски в полза на ответника Р. М.
М. за производство пред Пз ОС съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 35, 46 лв., а на адв.Д.П. К., АК **** адвокатско възнаграждение в
размер на 1 118,32 лв.
ОСЪЖДА ЕК. Я. М., ЕГН ********** и Р. М. М., ЕГН **********,
двамата от **** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, **** направените
от нея разноски по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.417 от ГПК съобразно уважената част от исковете в размер на
5 368, 77 лв., както и направените от нея разноски в производството пред П.
окръжен съд в размер на 2 924, 55 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на Р. М. М.,
ЕГН **********, **** разноски по съразмерност за производството пред Пз
Ос в размер на 232 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на адв. Д.П. К.,
АК **** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за осъществено
процесуално представителство на Р.М. в производствата пред Пз ОС и пред
ПАС в размер на по 5 629, 25 лв. или общата сума от 11 258, 50 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд ДТ от
6 195, 45 лв.
ОСЪЖДА ЕК. Я. М., ЕГН ********** и Р. М. М., ЕГН **********,
двамата от **** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, **** разноски по
34
съразмерност за производството пред ПАС в размер на 397, 13 лв.
Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35