О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 55
гр.Бургас, 02.03.2020г.
БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА
МАЯ ВЕЛИЧКОВА
сложи за разглеждане ВДЧН дело № 33/2020г. по описа на БАС, докладвано от съдията-докладчик Мая Величкова и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК. Образувано е по жалба на адв. Ж. Н. от АК Бургас, защитник на обвиняемия М. П. П., против Определение № 181/29.11.2019г. по ЧНД № 808/2019г. на ОС Бургас, с което е отменено постановление на Окръжна п. гр. Б. от 21.06.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 12-111/2014г. по описа на РУ гр. Ц., пор. № 341/2014г., вх. № 5049/2014г. по описа на ОП Бургас, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
В жалбата се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението, постановено от ОС Бургас. Изтъква се, че изготвените по делото експертизи дават пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси. Иска се отмяна на атакуваното определение на БОС и постановяване на ново, с което да се потвърди постановлението на ОП Бургас. Аргументират искането си с факта, че прокурорът е взел предвид всички доказателства, релевантни за правилното решаване на делото, като на ДП са извършени множество процесуално-следствени действия – разпити на свидетели, протоколи за огледи, различни по вид експертизи, които са изяснили обективната истина по делото. Посочва възприетата от прокурора фактическа обстановка, като се прави извод, че същата се доказва от намерените и описани следи по пътното платно, месторазположението на МПС след ПТП, трите приети петорни АТЕ, медицинската експертиза, разпит на свидетелите и писмените доказателства.
Отбелязва, че петорните АТЕ дават напълно ясно и математически доказано обяснение на механизма на ПТП, като отговарят на поставените въпроси и изясняват действителното движение на МПС преди и след удара. Твърди се, че заключението на тези експертизи е съобразено с откритите на пътното платно следи и е съобразено, и със законите на физиката за движение на телата, посоката на движение и силите на въздействие. Сочи се, че петорните АТЕ основателно са кредитирани изцяло от представителя на държавното обвинение, тъй като са изготвени от хабилитирани университетски преподаватели и отговарят категорично на всички въпроси, като защитават по математически път всичките си отговори. Другите три експертизи – единична, тройна и допълнителна тройна АТЕ, правилно са приети от прокурора като неизчерпателни, необосновани, изготвени при липса на пълнота и яснота на заключението, поради което той сам е назначил петорната АТЕ.
Акцентира се на най-важният факт, според защитата, кой от двамата водачи първи е предприел извършваната от него маневра. Твърди се, че този въпрос е решен недвусмислено от петорните експертизи, а именно че обв. П. е този, който се е намирал в лявата лента и е изпреварвал л.а.“С“, управляван от пострадалия и последният е бил длъжен да не променя посоката си на движение и да изпълни вменените му задължение по ЗДвП – цитират се разпоредбите на чл.25 ал.1 и ал.2, чл.37 ал.2 и чл.42 ал.3 от ЗДвП. Твърди се, че пострадалият, съобразно изискванията на закона и петорната експертиза, е бил длъжен да осигури предимството в конкретната пътна ситуация и доказателствата в тази насока са еднозначни, включващи обективните факти – следите по пътното платно, както и показанията на свид. Желев, който не видял по джипа да светят светлини и това доказва, че водачът на л.а.“С“ не подал светлинен сигнал преди началото на маневрата ляв завой, с което да покаже на изпреварващия го обвиняем, че има намерение да промени посоката си на движение преди започване на изпреварването.
Изразява се несъгласие с изводите на съда да се изследва евентуално неспазване на дистанция, тъй като в нормата на чл.42 от ЗДвП няма вменено задължение за безопасна дистанция при изпреварването, а тази маневра предполага скъсяване на дистанцията, но при движение в различни ленти за движение, каквото правомерно поведение е имал обвиняемия.
Възразява се и относно изследване на въпроса дали скоростта на движение на обв. П. е била съобразен с конкретната пътна обстановка и безопасна ли е към момента на изпреварването. Сочи се, че е установено от експертизата, че превишаването на скоростта на движение на автомобила на обвиняемия с 2-3 км/час на допустимата скорост от 90 км/час не е в причинна връзка с настъпването на ПТП. Изтъква се, че по делото е безспорно доказано, че преди този пътен участък липсват знаци, които да забраняват изпреварването, да сочат наличие на отбивка, че няма маркировка, която да забранява изпреварването, както и че не е имало подаване на светлинен сигнал от пострадалия. Изразява се несъгласие да се събират доказателства относно предполагаемо и вероятно бъдещо поведение на пострадалия във връзка с нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и е недопустимо да се вменява във вина на обвиняемия, че не е предвидил неправомерното и незаконосъобразно поведение, и извършване на незаконосъобразни маневри от пострадалия.
Посочва се, че не може да се поставят на АТЕ юридически въпроси относно безопасната скорост на водач, който извършва допустима и разрешена от закона маневра, за да избегне незаконосъобразната маневра на другия водач. Иска се да се има предвид заключението на петорните експертизи, че при изпреварване не може да се говори за безопасна дистанция, защото двете МПС се движат в различни ленти и само при напускане на лентата за движение на някое от тях, може да настъпи ПТП, като в случая пострадалият е напуснал своята лента и това е единствената причина за ПТП.
Излага се мнение, че заключенията и обструкциите на БОС към заключенията на петорните експертизи, са неоснователни, тъй като скоростта на обв. П. няма връзка с ПТП, не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Обвиняемият е бил длъжен, съгласно закона, да извърши маневрата по най-бързия начин /сочи се чл.42 от ЗДвП/, като превишаването на скоростта от 2 км/час, според всички експертизи, не е причина за ПТП и е недопустимо безопасната скорост на обвиняемия да се поставя в зависимост от незаконосъобразното поведение на пострадалия.
Твърди се, че дясната дирекция на л.а.“А“ не е попречила на обвиняемия при законосъобразното управление на МПС. Отбелязва се също, че видимостта към отбивката в ляво няма връзка и причинна зависимост с ПТП, предвид това, че пострадалият е подал светлинен сигнал, че ще завива, едва в момента, в който обв. П. вече е предприел изпреварването и се намирал изцяло в лявата лента за движение. Акцентира се, че водачът на л.а.“С“ – пострадалият, навлязъл в лентата за движение на обвиняемия в момент, в който последният не е имал обективна възможност да избегне удара, предвид това, че разстоянието между двамата е било под 20 метра.
Като заключение се твърди, че единствената причина за ПТП и настъпилия от него противоправен резултат, на база изготвените четири петорни АТЕ, е поведението на пострадалия, който след нарушаване на всички възможни забрани и указания на нормите на ЗДвП, е предприел маневра завой наляво на 20 метра пред обв. П. , който го изпреварвал в съседната лява лента за движение на позволен участък от пътя, с разрешена за този участък скорост на движение и с това незаконно поведение направил катастрофата неизбежна. С горните доводи се моли за отмяна на обжалваното определение на БОС.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при АП Бургас е изразена и аргументирана позиция за неоснователност на подадената жалба. Излагат се съображения за неяснота на прокурорския акт и нарушение на принципа на чл.14 ал.1 от НПК. Посочва се, че не са обсъдени противоречията в заключенията на назначените по делото автотехнически експертизи. Предлага се определението на ОС Бургас да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
След запознаване на посочените доводи в жалбата, писменото становище на прокурора и материалите по делото, въззивният съд намира, че жалбата е подадена от заинтересовано лице, защитника на обвиняемия по делото, постъпила е в срок и пред компетентния орган, поради което същата е процесуално допустима, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правилно, в пределите на проверката по чл.243 ал.5 от НПК първоинстанционният съд е приел, че постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство, имащо за предмет разследване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, е необосновано и постановено в нарушение на принципа на обективната истина, формулиран в чл.13 от НПК, както и на изискването на чл.14 ал.1 от НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение.
Първата инстанция е обсъдила с нужната задълбоченост доказателствената наличност по делото и в частност изготвените по делото седем автотехнически експертизи – единична, две тройни /основна и допълнителна/, една петорна и три петорни арбитражни /основна и две допълнителни/, съдът коректно е констатирал, че в отговорите на поставените им идентични задачи относно техническите характеристики на процесното ПТП, вещите лица, включени в състава на всяка от експертизите са ангажирали различни становища. Съдът правилно е съобразил по-нататък, че представените различни позиции на експертите касаят основни въпроси, а именно тези, свързани с изследването и изчисляването на скоростта на движение на двата леки автомобили; изчислени различни дължини на опасните зони за спиране на двата автомобила; времето за тяхното изминаване и др., като е било необходимо назначената арбитражна експертиза да отговори и изясни тези различия. От друга страна, правилно първоинстанционният съд е посочил, че част от поставените в петорната арбитражна автотехническа експертиза, са останали без отговор /същите са конкретно посочени в атакуваното определение/. По този начин съдът правилно е достигнал до извод, че механизмът на пътнотранспортното произшествие е останал неизяснен, както и поведението на обв. П. преди настъпването на ПТП. Отчитайки, че само на основата на категорична установеност на фактите, свързани с конкретното поведение на участниците в ПТП, може да се даде правилен отговор на въпроса правомерното или не е било поведението на последните в него, в аспекта на нормативно предписаните правила за движение по пътищата, съответно съществува ли причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд напълно основателно е посочил, че следва да се извършат действия по разследването, свързани с установяване по експертен път на фактически обстоятелство относно поведението на обв. П. преди предприемане на изпреварването. Правилно са посочени, групирани в пет точки, въпроси, но които допълнително следва да се отговори от вещите лица. Така ще се постигне пълно и обективно изясняване по еднозначен и категоричен начин на релевантните по делото факти и разследващият орган ще изпълни задължението си по чл.13 ал.1 от НПК за постигане на обективната истина по делото с допустимите от закона средства.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция, че само при максимална пълнота на доказателствения материал и достатъчно обосновани експертни изводи е възможна обективна, законосъобразна и доказателствено подкрепена преценка дали с поведението си обв. П. е допуснал нарушение на правилата по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Първоинстанционният съд правилно е отчел и обстоятелството, че експертните заключения не са източник на доказателствени факти, а само научнообоснован способ за изясняване на релевантни по делото факти. Поради това при приемането или отхвърлянето на определени изводи от експертните заключения, съответният орган е длъжен да се мотивира, а прокурорът в постановлението за прекратяване не е сторил това, въпреки че са налице противоречиви експертни изводи в назначените автотехнически експертизи /от една страна единичната и тройна АТЕ, а от друга – петорните АТЕ/, които не са обсъдени от прокурора в изготвения от него акт за прекратяване на наказателното производство. Не става ясно защо представителят на държавното обвинение приема изводите от едните експертизи, а от други – не, като по този начин не е ясно спазени ли са изискванията на чл.14 ал.1 от НПК.
Поставяйки в основата на своите изводи по фактите и правото заключението по назначената петорна арбитражна експертиза, прокурорът е пропуснал да отчете обстоятелството, че част от поставените въпроси са останали без отговор, а именно дали скоростта на обв. П. е била съобразена с конкретната пътна обстановка и каква е следвало да бъде скоростта му, за да е безопасна към момента на предприетото изпреварване и по време на отделните фази на тази маневра; дали водачът на л.а.“А“ е могъл да възприеме навлизащия в неговата лента л.а.“С“ в момент, когато би имал техническа възможност да предотврати удара, и дали заради несъобразена скорост обв. П. сам се е лишил от възможността на направи това; за видимостта на обв. П. за наличието на отбивки и отклонения от двете страни на пътя е даден отрицателен отговор, мотивиран с липсата на сигнализация - маркировка и знаци, за такива отбивки и отклонения, но без конкретно да определят по изчислителен път и с оглед дясната дирекция на л.а.“А“, относно това какво е най-голямото разстояние, считано от началото на отбивката вляво към бетоновия център, от което обв. П. обективно е могъл да възприеме наличието на тази отбивка и при условие, че пред него в същата посока се движи л.а.“С“ на пострадалия Г. ; от кой момент обв. М. П. е имал възможност да възприеме автомобила „С“, и на колко метра отстояние обвиняемият е могъл да възприеме движението на този автомобил. От друга страна, правилно съдът е констатирал противоречие в отговорите на някой основни въпроси и по-точно при въпрос 2 от допълнителната петорната арбитражна АТЕ и въпрос 14 от петорната арбитражна АТЕ, която като последица води до неубедителност на застъпеното становище за механизма на процесното ПТП. Първостепенният съд правилно е отбелязал, че без конкретен отговор са останали част от задължителните указания на съдилищата при предходното инстанционно разглеждане на делото във връзка с постановление за прекратяване на наказателното производство на ОП Бургас, като същите касаят действията на обв. П. не след започнатата от него маневра по изпреварване на автомобила на пострадалия, а действията му преди това с оглед съобразяване на поведението му с критериите на чл.20 от ЗДвП.
Не може да бъде споделено възражението на защитата, че трите петорни експертизи /не е посочено кои точно, но съдът счита, че става въпрос за арбитражните/, дават напълно ясно и математически доказано обяснение на механизма на ПТП, като отговарят на всички поставени въпроси. Не е даден конкретен отговор на въпроса относно спазване от обв. П. на изискванията на чл.20 от ЗДвП и по-конкретно относно видимостта на обв. П. към възможните отбивки на пътя по посока на движението му, т.е. поведението му преди предприетата маневра за изпреварване на автомобила на пострадалия, както посочи по-горе съдът.
Настоящият състав на съда намира наведеното в жалбата, че от показанията на свид. Желев се установява категорично, че пострадалият не е подал светлинен сигнал преди началото на маневрата ляв завой. Този свидетел не е очевидец на настъпилото ПТП, като показанията му категорично не сочат това обстоятелство, а отразяват възприетото от свидетеля след процесното ПТП. Напротив обв. П. при проведения повторен разпит сам установява факта, че пострадалият е подал ляв мигач, който бил възприет от обвиняемия при приближаване към автомобила на пострадалия.
Неоснователно е и наведеното в жалбата на обвиняемия, че не следва да се изследва въпросът относно дистанцията между автомобилите. Разбира се при предприето изпреварване между двата автомобила не се говори за безопасна дистанция, но този въпрос е необходимо да се установи и да се извърши изчисление преди предприемане на маневрата за изпреварване от обв. П.. Въззивният съд намира, че в конкретния казус не става въпрос за предполагаемо или вероятно бъдещо поведение на пострадалия като е предприел маневра завиване в ляво, а за безспорно установени факти и обективни находки по делото. Още повече, че преценката дали поведението на двамата водачи е неправомерно и незаконосъобразно, както и на извършваните от тях маневри, е от компетентността на прокурора, респ. съда, поради което изложените доводи на защитата в депозираната жалба, касаещо тези обстоятелства, са неоснователни.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че правилно първата инстанция е формулирала в атакуваното определение въпросите, на които следва да отговорят вещите лица, систематизирани в пет точки, а именно:
1. Считано от мястото на удара, от какво най-голямо отстояние /в метри/ обв. П. обективно е могъл да възприеме зрително движещия се преди него в същата посока л.а.“С“, какво е било разстоянието от л.а.“С“ до мястото на удара, и какво е било разстоянието между двата автомобила в същия момент;
2. Считано от мястото на удара, от какво най-голямо отстояние /в метри/ обв. П. обективно е могъл да възприеме зрително наличието на отбивката за бетоновия възел, отстояща пред него вляво по посоката му на движение /като се вземат предвид дясната дирекция на л.а.“А“, особеностите на пътния участък преди отбивката – дали пътят е прав, има ли надлъжен или напречен наклон, завой или друго препятствие пред видимостта на водача, както и движещия се преди него л.а.“С“/, за колко време обв. П. би изминал това разстояние при установената от експертизата скорост от 92.4 км/час;
3. На какво разстояние /в метри/ преди мястото на удара обв. П. е започнал маневрата по изпреварване на автомобила на пострадалия, какво е било разстоянието на л.а.“С“ до мястото на удара, и какво е било разстоянието между двата автомобила в същия момент;
4. С оглед отговорите на предходните въпроси, след като вече е започнал изпреварването, разполагал ли е обв. П. обективно с техническа възможност да предприеме намаляване на скоростта и/или аварийно спиране, съчетано или не със завръщане в собствената пътна лента, преди да е завършил маневрата по изпреварване, така, че да избегне настъпване на ПТП. В случай на положителен отговор, да се изчисли най-краткото разстояние, считано от мястото на удара, в рамките на което обв. П. би могъл да извърши безопасно посочените действия за избягване на ПТП. Каква следва да е била безопасната скорост на движение на обв. П. , за да е в състояние да преустанови предприетото изпреварване преди настъпването на ПТП;
5. С оглед отговорите на предходните въпроси, налице ли е причинно-следствена връзка между установената скорост на движение на автомобила на обв. М. П. , и настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Единствено следва при въпрос 4, последното изречение да се коригира като се премахне „безопасна“ и да бъде зададен по следния начин „Каква следва да е била скоростта на движение на обв. П. , за да е в състояние да преустанови предприетото изпреварване преди настъпването на ПТП“. Правилно е посочено, че при необходимост могат да се извършват допълнителни действия по разследването, включително и следствен експеримент или допълнителен оглед.
Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че ОС Бургас напълно основателно е преценил като неправилен подхода на прокурора в безкритичната му оценката за задълбоченост, категоричност и убедителност на доказателствата, на основата на които е обосновал теза за невиновно поведение на водача П. в създалата се пътна ситуация. Необходимо е да се установят категорично фактическите обстоятелства, свързани с поведението на обв. М. П. преди предприемане на изпреварването на автомобила на пострадалия.
Изхождайки от горепосоченото, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Констатирайки, че анализът на фактите по делото е способствал решаването само на част от релевантните въпроси, а други са останали спорни, съдът ясно е указал на органа по разследване необходимостта от извършването на допълнителни следствени действия – назначаване на допълнителна петорна арбитражна АТЕ, която да отговори на конкретните въпроси и при необходимост извършване на следствен експеримент или допълнителен оглед. Поради това първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по осъществяване на изискуемия контрол за обоснованост и законосъобразност на атакуваното пред него прокурорско постановление, в каквато насока е направено оплакване в жалбата.
Мотивиран от изложеното въззивният съд намира, че обжалваното определение като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.243 ал.8 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 181/29.11.2019г., постановено по ЧНД № 808/2019г. по описа на ОС Бургас, с което е отменено постановление от 21.06.2019г. на ОП Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 12-111/2014г. по описа на РУ Царево, вх. № 5049/2014г., пор. № 341/2014г. на ОП Бургас, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.