Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр.Русе, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Наталия Георгиева и
с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия
Йосифов к.а.н.д. № 39 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по жалба на К.Д.Р., гражданка на Република Узбекистан, чрез пълномощника адв.
И.Д., против решение № 743/15.12.2022 г., постановено по АНД № 1752/2022 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е изменено наказателно постановление №
5373р-2121/20.09.2022 г. на началника на група „Миграция“ при ОД на МВР - Русе.
Районният съд е променил основанието, въз основа на което е наложено
административното наказание на касатора от чл. 48, ал. 3 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ) на чл. 48, ал. 1, т 3 от същия закон,
поради което е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“
от 1000 лева на 500 лева. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - чл.34,
ал. 1от ЗАНН и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Поддържа, че изводите на районния съд за спазване на срока по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство са
неправилни като неправилно било прието, че в извънсъдебната фаза на
производството не били допуснати съществени процесуални нарушения. Възразява,
че такива нарушения всъщност има, тъй като в наказателното постановление
наказващият орган не бил посочил кое от нарушенията по чл.48, ал.1, т.1 – т.3
от ЗЧРБ касаторът бил извършил повторно, което накърнявало правото му на
защита. Моли съда да постанови решение, с което обжалваното въззивно решение
бъде отменено и делото бъде решено по същество като бъде отменено наказателното
постановление. Заявява изрично, че не претендира присъждането на разноски.
Ответникът
по касационната жалба – началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Русе, чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт Г. Д., в депозирано възражение по
касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Моли решението
на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и счита, че решението на въззивния съд следва да бъде
оставено в сила.
Съдът,
като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателната
отговорност на касационната жалбоподателка е ангажирана за това, че при
извършена на 20.09.2022 г. проверка било установено, че същата е влязла в
страната на 25.05.2021 г. през ГКПП – Аерогара – София и е пребивавала в Република
България с виза за дългосрочно пребиваване, валидна от 25.05.2021 г. до 25.11.2021
г., с право на многократно влизане и разрешен общ срок на пребиваване 180 дни в
рамките на валидността на визата. Същата обаче не е подала заявление за
пребиваване и не е напуснала страната до изтичане на разрешения й срок по
визата – 20.11.2021 г., а е стрила това едва на 11.03.2022 г., т.е 111 дни след
разрешения й срок на пребиваване. Деянието е квалифицирано от наказващия орган
като нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ, която норма урежда задължението на всеки
чужденец да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване.
Наказващият орган установил, че Р. вече била наказвана за същото нарушение с влязло в
сила наказателно постановление от 03.11.2020 г., поради което счел, че е налице
повторност и на основание чл. 48, ал. 3 от ЗЧРБ й наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева. Районният съд, въз основа на събраните
доказателства приел, че деянието на касатора е безспорно установено, което
всъщност не се и оспорва от последния. В същото време съдът приел, че в
конкретния случай не е налице повторност, поради което преквалифицирал
извършеното нарушение в такова по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ и на основание
чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.7, т.1 от ЗАНН изменил наказателното постановление като
намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“ на 500 лева. Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя изложените от въззивния съд правни и
фактически изводи, които не намира за нужно да преповтаря и на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.
Касационният
съд намира за неоснователни доводите на касатора за наличие на нарушение на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Възражението се основава на твърденията на касационния
жалбоподател, че в случая административното нарушение е открито още на
11.03.2022 г., когато Р. е напуснала Република България, преминавайки граничен
контрол. В тази връзка настоящата инстанция намира за правилни изводите на
въззвивия съд, че принципната възможност за длъжностни лица от администрацията
на наказващия орган да установят конкретното административно нарушение в
по-ранен момент не може да се приеме за момент, от който започва да тече срокът
за образуване на административнонаказателно производство по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
В случая безспорно при напускане на страната
Р. е преминала граничен контрол, при който принципно е било възможно да се
установи, че тя напуска страната след изтичане на разрешения й срок на
пребиваване. Както се приема и в задължителната съдебна практика (вж. мотивите
на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС,
І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81
г., ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал.1,
изр.второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и
съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав. Изрично се приема, че по смисъла на
чл.34, ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и
индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно
за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а
не съществуването на възможност това да бъде сторено.
В тази връзка следва да се посочи, че
компетентните органи на ГД „Гранична полиция“ имат задължение, при излизане на
чужденеца от страната, за извършване на проверка за спазване срока за
пребиваване само при цялостна гранична проверка, но не и при минимална гранична
проверка, при която това обстоятелство не се проверява. Така в чл.32, ал.1, т.4
от Инструкция № 8121з-813 от 9.07.2015 г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове (отм. на 19.11.2022 г., но действаща към датата на излизане на
касационната жалбоподателка от страната), която норма се съдържа в глава втора
„Ред за осъществяване на цялостни гранични проверки“, раздел II “При излизане от страната“, е изрично посочено, че граничният
полицай на първа линия осъществява цялостна гранична проверка, като приема
документа за пътуване от излизащия през границата чужденец, при което проверява и за
спазване срока на пребиваване, включително и общия срок на предишни
пребивавания в рамките на последните шест месеца. При минималната гранична
проверка, която по своето съдържание е една и съща при влизане и излизане от
страната, не се извършва проверка за спазване на срока на пребиваване на
чужденеца в страната – вж. чл.27 – чл.29 от Инструкция № 8121з-813 от 9.07.2015
г.
По делото няма никакви доказателства за извършване
спрямо касационната жалбоподателка на цялостна гранична проверка при излизането
й от страната, само при която от служители на ГД „Гранична полиция“ би могло да
бъде установено, че същата е надвишила срока на разрешеното й пребиваване и
така е осъществила състава на нарушението по чл.34 от ЗЧРБ. Следователно, не
може да се приеме, че тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН е
започнал да тече откакто друг контролен орган – служител на ГД „Гранична
полиция“, е установил нарушението (т.3 от Тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК), тъй като по делото липсват данни за
извършването на такава цялостна гранична проверка спрямо Р..
В случая нарушителят, в нейно лице, е открит
едва при направената на 20.09.2022 г. справка за пътуване на лице – чужд гражданин,
когато именно са установени и всички съставомерни елементи от фактическия
състав на административното нарушение и от която дата започва да тече посочения
в чл.34 от ЗАНН давностен срок.
На
следващо място, касационната инстанция намира неоснователно и второто наведено
от касатора възражение за допуснато съществено процесуално нарушение в
извънсъдебната фаза на производството поради непосочване в наказателното
постановление на конкретната хипотеза на чл. 48, ал. 1 от ЗЧРБ, която наказващият
орган счита, че е осъществена.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
изисква в наказателното постановление да бъдат посочени „законните разпоредби,
които са били нарушени виновно“. Очевидно е, че се има предвид нормата, която
съдържа предписание относно дължимото поведение. Тази норма в случая е надлежно
посочена в санкционния акт – чл. 34 от ЗЧРБ. Именно поради това непосочването в
наказателното постановление на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ чрез
привръзката с ал. 3 при квалифицирането на нарушението като повторно извършено,
не съставлява съществено процесуално нарушение - дължимото поведение, описано в
тази санкционна норма, съвпада по съдържание с това в посочената разпоредба на
чл. 34 от ЗЧРБ.
Следва да се приеме,
че районният съд не е допуснал твърдените от касатора нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон и е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на
ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя на 80 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 743/15.12.2022
г., постановено по АНД № 1752/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА К.Д.Р., ЛНЧ: **********, гражданин на
Република Узбекистан, родена на *** г. в гр.Ташкент, Узбекистан, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, сумата от 80 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: