РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Ямбол, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330102775 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от *** „***” -гр. С., чрез адв. М. Д., срещу Л.И.Х.. от с.Ч.,
обл.Я.. Ищецът твърди, че е сключил договор за застраховка „Каско Стандарт” относно
товарен автомобил „***”, със собственик „Уникредит лизинг“ ЕАД. В срока на действие на
договора-на 23.04.2020 г.- е настъпило ПТП, причинено от ответника, управлявал лек
автомобил „***“, собственост на трето лице. Водачът не е пропуснал движещото се по път с
предимство застраховано МПС и врезултат на това на последното са причинени вреди. За
автомобила на ответника не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователят-ищец е взел решение за заплащане на обезщетение на
собственика на товарния автомобил в размер на 3486,08 лв. за извършения от „***“ ООД
ремонт и е превел сумата на 28.07.2020 г.. С плащането е встъпил в правата на
застрахования против ответника до размера на застрахователното обезщетение. Ищецът е
поканил последния да го възстанови. От съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на дружеството сумата от 3486,08 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените
разноски.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответникът чрез особения представител оспорва иска като
недопустим, предвид възможността ищецът да го предяви срещу ***, а също и като
неоснователен. Оспорва липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за
автомобил „***”. Оспорва причиняването на ПТП от противоправно и виновно поведение
на ответника, причинната връзка на деянието му и вредите, твърдения размер на същите,
1
който намира за завишен. Счита, че размерът на действителните вреди следва да се определи
съобразно стойността на реално извършения ремонт. Твърди съпричиняване на вредите и от
другия участник в движението.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Видно Застрахователна полица “Каско Стандарт” № *** от *** г., е сключен посоченият в
исковата молба застрахователен договор между ищеца и „Уникредит лизинг“ ЕАД, клон С.З.
относно собствения му товарен автомобил „*** ”, с рег. № *** (съгласно копие от
Свидетелство за регистрация част *** г.). Ползвателят е Т. С. К., с фамилия Т. в
Свидетелство за управление на МПС № ***от 17.11.2017 г. Срокът на застраховката е от
02.06.2019 г. до 02.06.2020 г.
Не се спори по делото, че на 23.04.2020 г. се е осъществило посоченото в исковата молба
ПТП в с.Ч., за което е съставен и Протокол за ПТП № *** г. на ***-Я.. В него е посочено, че
ответникът като водач на автомобил „***“ при излизането от крайпътна територия не
пропуска движещият се по улицата с предимство автомобил „***”, вследствие на което е
настъпило ПТП и са причинени материални щети. Посочени са част от уврежданията по
автомобила „***“- предна броня. Посочено е, че автомобил „***“ няма застраховка „ГО“.
Ответникът е подписал протокола без възражения.
Св.Т. Т., управлявала автомобил „***“, сочи, че ПТП се е осъществило в с. Ч., като
първоначално е видяла червен бус, който тръгва и спира, при което и тя е натиснала
спирачките. Продължила е движението след това и в момента, в който се е приближила до
него, той е тръгнал. Спряла е автомобила, но бусът е преминал през предната му част-
преден капак, радиатор, броня.
От заключението на вещите лица по автотехническата експертиза се установява, че
водачът на автомобил „***” е предприел маневра за навлизане по платното за движение,
която е извършена за включване в движението при излизане от крайпътна територия. Отнел
е предимството на автомобил „***”, движещ се по ул.“***“, при което е последвал сблъсък
между двата автомобила. Ответникът е имал техническа възможност да възприеме
наличието на другото МПС по пътя с предимство, да го пропусне и след това да се включи в
движението. Условията на пътя са били: суха пътна настилка, светла част на денонощието и
нормална видимост.
Не се спори, че въз основа на Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
със заявител Т.С. Т. –лизингополучател, от 23.04.2020 г. е образувана преписка от
застрахователя във връзка с оценка на вредите. В заявлението е посочен начин на
обезщетение- в сервиз, посочен от застрахователя. В Опис на претенция от 23.04.2020 г. са
описани като увредени облицовка на предна броня, спойлери, лайсна пр. бр., предна решетка
PVC, преден капак и рамка пр. решетка хром. В Доклад по щета № *** г. щетите са оценени
на 3486,08 лв., като е предложено застрахователното обезщетение да се изплати на „***“.
Последното е автосервизът, до който е адресирано Възлагателно писмо от ищеца от
23.04.2020 г. за възлагане на ремонта на увредения автомобил, съгласно сключения договор
2
помежду им за извършване на автосервизни услуги. Издадена е фактура № *** от *** г.,
съдържаща описание и единична цена на всички подменени части, материали и сервизния
труд, на обща стойност 3486,08 лв.
Изплатено е на сервиза застрахователно обезщетение в претендирания с исковата молба
размер -3486,08 лв., съгласно Преводно нареждане от 28.07.2020 г. Св.Т. също сочи, че е
изплатено на сервиза, извършил ремонта -представител на „***“ в С.. Свидетелката е не е
запозната с размера на платеното обезщетение, а само с щетите по автомобила- изкривен
преден капак, предна броня, радиатор - решетка на радиатора, които са били смачкани. След
свалянето на бронята са се открили и други вреди, които не помни, сочи че за тях има
протокол.
Представена е Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от ИЦ към
„***, според която към датата на ПТП МПС на ответника няма активна застраховка.
От заключенията на вещите лица по автотехническата експертиза се установява, че
ударът за автомобил „***” е челен, изразен в предна лява част, а за другия автомобил –
страничен- в дясна товарна врата, като за „***“ е в областта на двигателното отделение, с
направление отпред назад и леко отляво надясно спрямо собствената координатна система.
Претендираните увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП, като първото
заключение е остойностило щетите въз основа на данните от първия оглед на автомобила, а
второто- въз основа на фактурата за извършения ремонт и документите за втори оглед, с
който експертът Х. У. се е запознал. Първото вещо лице С.Д. заявява в с.з. при представяне
на фактурата от ищеца, че изводите му ще се променят, съобразявайки се с нея. Цените на
новите части, материалите и труда са коригирани от второто вещо лице съобразно
отстъпките, предоставяни от сервиза по договор със застрахователя. Съобразена е годината
на производство на автомобила (3-годишен). Използвани са средни пазарни цени, усреднени
нормовремена, съгласно предписанията за конкретния вид автомобил. Вещото лице по
първото заключение е заявило, че няма данни за съпричиняване на ПТП от водача на
увредения автомобил.
На ответника е съставен Акт за установяване на административно нарушение от
23.04.2020 г. за това, че е неправоспособен водач и не е пропуснал ППС, движещо се по
пътя, на който е излязъл от крайпътна територия. Срещу тези факти не е възразил,
подписвайки акта. Издадено е и Наказателно постановление от 11.05.2020 г., връчено срещу
разписка на 26.05.2020г..
Ищецът е поканил ответника да заплати сумата от 3486,08 лв. в 10-дневен срок от
получаване на Регресна покана с изх.№ *** г. Същата е получена като приложение на
исковата молба.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно осн. чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ.
Искът е основателен.
Съгласно чл. 410 ал.1 т.1 пр.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
3
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.
С нормата се уреждат регресното и суброгационно права на застрахователя: да иска от
третото лице, причинител на вредите, това, което е платил на застрахования, съответно-да
встъпи в неговите права срещу третото лице. За разлика от общото регресно право, уредено
в чл. 74 от ЗЗД, регресното право на застрахователя възниква от изпълнението на свое
задължение за плащане на обезщетение, възникнало от застрахователния договор, а не от
изпълнението на чуждо задължение. Фактическият състав, от който възниква това право на
застрахователя, включва деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения-
застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и както се посочи-плащане
на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя. Размерът на иска зависи от
заплатената на застрахования сума и от размера на обезщетението, което третото лице
дължи като деликвент.
Възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно, тъй като
ищецът има право да избере, дали да го предяви срещу прекия деликвент или срещу ***,
доколкото се касае за МПС, за което не е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Доколкото искът е предявен срещу деликвента, е без
значение доказването на липсата на застраховка. Неоснователно е възражението на
ответника, че последното обстоятелство е недоказано. Налице е справка от ИЦ на ***, а и в
тежест на страната е да проведе насрещно доказване на положителния факт, ако твърди
осъществяването му.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на фактическия състав на чл. 410 ал. 1 от КЗ с
пълно доказване съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК.
В случая фактическият състав на нормата на КЗ е налице. Настъпило е увреждане на
автомобила „***”, причинено от управлявания от ответника автомобил. Деянието на
ответника е противоправно и виновно. Протоколът за ПТП установява противоправността
като официален документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК, който се ползва с материална
доказателствена сила. Освен това е подписан лично от ответника без възражения, както не е
възразил и срещу акта за установяване на административно нарушение. Т.е. налице е
своеобразно признание на извършеното от него деяние. Същият е нарушил разпоредбата на
чл. 37 ал.3 от Закона за движение по пътищата, съгласно която водачът на пътно превозно
средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни
средства, които се движат по този път. В случая ответникът не е пропуснал попътно
движещия се автомобил „***”. Поради това е и реализирана административнонаказателна
отговорност на лицето (в случая няма и данни да е обжалвано НП в срок, считано от датата
на връчването му, отбелязана в разписката под него). Съгласно чл. 45 ал.2 от ЗЗД вината на
деликвента се предполага.
Изводите на вещите лица са, че констатираните от застрахователя щети са в пряка
4
причинна връзка с деянието на ответника. Застрахователят е изплатил обезщетение за
вредите, чийто размер е признат за реален от вещото лице по второто заключение, запознало
се с извършения втори оглед на увредения автомобил и фактурата за извършения ремонт.
Съдът кредитира заключението, тъй като е обективно, обосновано, а също така и самото
вещо лице по първото заключение е заявило, че изводите му ще търпят корекция с оглед
представянето на фактурата.
Що се отнася до размера на обезщетението, дължимо от ответника, в практиката на ВКС в
решения по чл. 290 от ГПК е прието, че меродавна за определяне на действителния размер
на щетата е представена фактура за извършен ремонт на МПС в сервиз. В Решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 109/14.11.2011 г. по
т.д.№ 870/2010 г., І т.о. , Решение № 52/08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г., І т.о., Решение №
153/22.12.2011 г. по т.д. № 896/2010 г., І т.о. е застъпено становището, че се дължи
действителната стойност на вредата съгласно издадената и заплатена фактура, а не се
прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по Наредба № 24/08.03.2006 г. на
КФН, която съгласно чл.4 представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. В случая фактурата е на стойност, равна
на изплатеното обезщетение от застрахователя на сервиза, на когото автомобилът е
предоставен за ремонт. Според заключението на вещото лице Х. У. стойностите по
фактурата са реални, не надвишават цените на частите и услугите, напротив- предоставена е
отстъпка от сервиза съобразно съществуващите договорености със застрахователя. Поради
това обезщетението следва да се определи въз основа на фактурата. На ищеца следва да се
присъди претендираната сума.
Не се установи, водачът автомобил „***“ да е допринесъл за увреждането. Изводът на
първото вещо лице е, че няма данни за такова допринасяне. Твърдението на ответната страна
не е доказано от нея с пълно доказване съобразно разпределената доказателствена тежест.
Поради това фактът не може да се приеме за осъществил се. С оглед на изложеното съдът
счита, че възражението на ответника за съпричиняване на вредите е недоказано и
неоснователно.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи,
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Внесеният депозит за свидетел -20 лв.- подлежи на връщане,
след подаване на нарочна молба от ищеца, тъй като не е поискан от свидетеля и изплатен.
Следва ответникът да заплати и съдебните разноски за вещо лице.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л.И.Х.. от с.Ч., обл.Я., ул.”***” №***, ЕГН **********, да заплати на
*** „***” -гр. С., пл. „***” № ***, ЕИК ***, сумата от 3486,08 лв., представляваща
5
заплатеното от застрахователя обезщетение по застраховка „Каско Стандарт”, сключена с
Полица № ***/*** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.08.2021 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 1702,24 лв..
ОСЪЖДА Л.И.Х.. от с.Ч., обл.Я. ул.”***” №***, ЕГН **********, да заплати по
сметката на ЯРС разноски за вещо лице в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6