№ 13236
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20241110156276 по описа за 2024 година
Предявени са от В. А. М. срещу Г.Ф. осъдителни искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 18206,28 лева /съгласно допуснато
изменение на размера на предявения иск с протоколно определение от 07.04.2025г./,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
разноски по гр. дело № **********. по описа на СГС в полза на НББАЗ, ведно със законната
лихва считано от 16.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
заплащане на сумата от 450 лева, представляваща претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени разноски по гр. дело № **********. по описа на СГС в полза на
Г.Ф., ведно със законната лихва считано от 03.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, в резултат на издадена невярна справка и несвоевременно получена актуална
справка за наличие на валидна застраховка „Г.О.“ от Г.Ф. относно лек автомобил „*****“, с
peг. *****.
Ищецът твърди, че на *****. в землището на с. ***** било настъпило ПТП, вина за
което имал водачът на л.а. „*****“, с peг. ***** /с английска регистрация/ - Г. Н. Ц., който
при управление на посоченото МПС в пияно състояние навлязъл във воден басейн в
резултат на което водачът и пътуващата в автомобила Б. А. починали. Поддържа, че била
поискана справка от Г.Ф. дали за л.а. „*****” с peг. ***** имало валидно сключена
застраховка „Г.О.” към датата на ПТП, по силата на която да се покриват щети, настъпили на
територията на Република България, с коя застрахователна компания била сключена
застраховката „Г.О.” на автомобилистите/ респ. сертификат „З.К.” за л.а. „*****” с peг. *****
МПС; валидна ли била застраховката към датата на ПТП - *****., за територията на
Република България; данни от договора за застраховка: номер на полица, начална и крайна
дата на покритие, регистрационен номер и номер на рама на увреждащия автомобил, лимит
1
на отговорност на застрахователя при починали лица, съответно за имуществени и
неимуществени вреди. Навежда твърдения, че на 10.09.2014г. бил получен отговор от Г.Ф.,
че претенции за събития с участие на МПС с чужда регистрация следвало да се насочват към
НББАЗ, както и била изготвена справка, видно от която за увреждащия автомобил нямало
сключена задължителна застраховка „Г.О.” на автомобилистите със застраховател на
територията на Република България. Поддържа, че след получения отговор от ГФ, на
01.06.2015г. била заведена искова молба срещу НББАЗ, във връзка с която бил постъпил
отговор от НББАЗ, с който била оспорена исковата претенция, както и била изложена
информация, че собственикът А. П. П. на процесното МПС имал сключени три застраховки
„Г.О.“ за три отделни автомобила в три различни застрахователни компании, като била
приложена справка от ГФ от 29.07.2015г., а на 17.11.2016г. била получена справка от ГФ,
съгласно която за посочения peг. ***** имало валидна застраховка „ГО“ със ЗК „Л.И.“АД.
Поддържа, че съгласно справки от 29.07.2015г. и от 17.11.2016г., предоставени от ГФ,
номерът на рамата на процесното МПС бил известен на ГФ. При справка по името на А. П.
П. или Г. Н. Ц., записани в КППТП, Г.Ф. в отговора си не бил посочил, че имало валидно
сключена и активна застраховка „ГО“ със ЗК „Л.И.“ АД към датата на ПТП, въпреки че
направили справка и установили, че посоченият автомобил имал предходна застраховка
„ГО“ със ЗАД „Б. ВИГ“, която била прекратена на 26.02.2014г. поради невнесена вноска. Във
връзка с издадената невярна справка и несвоевременно получената актуална такава за
наличие на валидна застраховка „ГО“ от Г.Ф. относно посочения лек автомобил било
заведено гр.д. № **********. по описа на СГС срещу НББАЗ, което завършило с решение, с
което били отхвърлени исковите претенции и В. А. М. бил осъден да заплати разноски в
полза на НББАЗ и ГФ, от които 18206,28 лева в полза на НББАЗ и 450 лева в полза на ГФ.
Поддържа, че на 17.08.2021г. били заплатени по сметка на НББАЗ дължимите разноски в
размер на 18206,28 лева. На 04.08.2023г. били заплатени по сметка на ГФ дължимите
разноски в размер на 450 лева. На 26.05.2023г. изпратили покана до ГФ за доброволно
възстановяване на сумите, но не получили отговор. На 09.08.2024г. получили отговор, че не
било налице неизпълнение на задължението на Информационния център да им представи
информация за наличие на сключена застраховка „Г.О.“ на автомобилистите за лек
автомобил „*****“, тъй като Информационният център не разполагал с такава. Искането
към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г.Ф., с който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Навеждат твърдения, че при извършена
справка в базата данни на Информационния център към Г.Ф. било установено, че за
автомобил с посочения регистрационен номер липсвали данни за наличие на валидна
застраховка „Г.О.“ на автомобилистите, „З.“ на пътниците и Гранична „Г.О.“ на
автомобилистите. Сочат, че ищецът не бил предоставил данни за номера на рамата на
процесния автомобил като номерът на предоставената от него рама съответствал на друг peг.
номер. Разясняват, че ищецът бил депозирал покана до Фонда с вх. № *****., прилагайки
справка от 17.11.2016г. с подадената информация към базата данни на Информационния
център за застрахователна полица по застраховка „Г.О.“ на автомобилистите № *****,
2
сключена на 02.05.2015г., която не включвала данни за регистрационния номер на
автомобила, за който била сключена застраховката, а само данни за номера на неговата рама.
Твърдят, че Г.Ф. не би могъл да предостави информация, която не фигурира в базата данни
на Информационния център и която не би могла да фигурира с оглед действащата към
процесния период нормативна уредба, а именно информация за наличието на задължителна
застраховка „Г.О.“ на автомобилистите на автомобил с чуждестранна регистрация, поради
което насочил ищцовата страна към НББАЗ. Сочат, че бил евентуален ответник по гр. д. №
**********. по описа на СГС, гр. дело № *****г. по описа на САС и гр. дело № *****г. по
описа на ВКС, като той и главният такъв възразили срещу материалноправната си
легитимация като в отговора на исковата молба на предпочитания ответник изрично било
посочено, че за да се установи кой следва да носи отговорност по предявения иск, не било
достатъчно посочване на регистрационния номер на превозното средство, а следвало да се
представи и номер на рама. Поддържат, че предоставили необходимата информация, с която
разполагали на базата на предоставените му данни от ищеца и цитираната справка от
17.11.2016г., която вече била известна на ищеца в хода на съдебното производство пред СГС,
като съгласно решенията по гр. д. № **********. по описа на СГС, гр. дело *****г. по описа
на САС и определението по т.д. *****г. по описа на ВКС било видно, че в хода на
производството било установено наличието на валидно сключена застраховка Г.О.,
установено било, че Фондът бил предоставил коректна и ясна информация, обективирана в
своите справки. Навеждат твърдения, че не били станали причина за предявяване на
неоснователен иск. С оглед неоснователността на главния иск, оспорват и акцесорния иск за
лихва. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага - т.е., че в пряка причинно- следствена връзка с виновно и противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в издаване на невярна справка за липса на валидна
застраховка за увреждащия автомобил, както и несвоевременно получена актуална справка
за наличие на валидна застраховка „ГО“ от Г.Ф. относно посочения лек автомобил, ищецът
бил подал искова молба срещу НББАЗ, по която било образувано гр.д. № **********. по
описа на СГС, както и че ищецът бил претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени разноски по гр. дело № **********. по описа на СГС в полза на НББАЗ в размер
на 18 206,28 лева и в полза на Г.Ф. в размер на 450 лева.
3
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и да обори презумпцията
за вина или да докаже плащане.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и
Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от
28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила
и от характера на възложената работа.
В конкретния случай между страните не е спорно и с определението от 06.02.2025г., в
което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно
заседание на 07.04.2025г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че В. М. е заплатил в полза на НББАЗ сумата от 18206,28 лева,
представляваща разноски по гр. дело № **********. по описа на СГС на 16.08.2021г., както
и че В. М. е заплатил в полза на Г.Ф. сумата от 450 лева, представляваща дължими разноски
по гр. дело № **********. по описа на СГС на 03.08.2023г.
Освен безспорния характер на гореописаните обстоятелства, същите се установяват и
от приетите платежни нареждания от 16.08.2021г. и от 03.08.2023г.
По делото е приет препис от молба с вх. № *****г. по описа на Г.Ф.- л. 29 от делото, с
която В. А. М. чрез неговия пълномощник адв. А. Б. са посочили, че на *****. в с. *****, в
старото корито на *****, водачът на л.а. „*****“, рег. ***** Г. Н. Ц. не бил успял да овладее
управлявания от него автомобил в резултат на което същият паднал в подводна яма в реката,
вследствие на настъпилото ПТП била причинена смъртта на пътник в колата- Б. Ю. А..
Посочено е, че във връзка с реализиране на правата на молителя, наследник на загиналата,
била необходима информация дали за л.а. „*****“, рег. ***** имала валидно сключена
застраховка „Г.О.“ към датата на ПТП, по силата на която да се покриват щети, настъпили на
територията на Република България. Поискана е информация относно обстоятелството с коя
застрахователна компания е била сключена застраховката, респ. сертификат „З.К.“ за л.а.
„*****“, рег. *****, обичайно намиращ се извън България; валидна ли е била застраховката
към *****.; данни от договора за застраховка- номер на полица, начална и крайна дата на
4
покритие, регистрационен номер и номер на рама на увреждащия автомобил, лимит на
отговорност на застрахователя при починали лица, съответно за имуществени и
неимуществени вреди.
По делото е приет отговор от Г.Ф. с изх. № *****г., в който е посочено, че за събития
с участие на МПС с чужда регистрация на територията на Република България следва да се
обръщат към НББАЗ, тъй като те са извън обхвата на 4-та Моторна директива съгласно която
Информационните центрове от страните от ЕС обменят информация.
По делото е приет отговор от Г.Ф. с изх. № *****г., адресиран до В. М., в който е
посочено, че в подадената молба от 04.09.2014г. и в приложения към нея констативен
протокол за ПТП с пострадали лица не фигурират данни за рама на автомобила. При
извършена справка в базата данни на Информационния център към Г.Ф. било установено, че
за автомобил с посочен регистрационен номер липсвали данни за наличие на валидна
застраховка „Г.О.“ на автомобилистите, „З.“ на пътниците и Гранична „Г.О.“ на
автомобилистите. Посочено е, че от справката от 17.11.2016г. се установявало, че същата не
включвала данни за регистрационния номер на автомобила, за който била сключена
застраховката, а само данни за номера на неговата рама.
От справка в базата данни на Информационния център към Г.Ф. от 08.08.2024г. /л. 28
от делото/ се установява, че на база на подадени данни от застрахователните компании за
застраховка „Г.О.“ на автомобилистите, „Г.О.“ на автомобилистите и „З.“ на пътниците,
Сертификат „З.К.“ търсеното МПС по регистрационен номер ***** не е намерено в
регистъра на КАТ.
От приложеното гр. дело № **********. по описа на СГС, 1-13 състав се установява,
че същото е било образувано по искова молба, подадена от В. А. М. срещу НББАЗ,
евентуално Г.Ф., с която е претендирано обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Б. Ю. А.. Към отговора на исковата молба, подаден от НББАЗ, е приложена Справка от
базата данни на Информационен център към Г.Ф. на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Г.О.“ на автомобилистите, видно от която А. П.
П. е сключил на 28.10.2013г. застрахователна полица № ***** за МПС с рама № ***** /без
посочен регистрационен номер/; на 07.11.2013г. е сключил застрахователна полица № *****
за МПС с рег. № ***** с рама *****; на 26.11.2023г. е сключил застрахователна полица №
***** за МПС с рег. № ***** с номер на рама **********, издадена на 29.07.2015г.
На 17.11.2016г. е издадена справка от Г.Ф., в която е посочено, че за лек автомобил с
рама ********** били сключени застраховки „Г.О.“, както следва: на 26.11.2013г.
застрахователна полица № *****; на 02.05.2014г. застрахователна полица № *****; на
02.05.2014г. застрахователна полица № *****; на 02.05.2014г. застрахователна полица
*****. В хода на производството по горепосоченото гражданско дело, от НББАЗ е била
представена разпечатка от електронни съобщения от 20.03.2017г. за получен имейл от
английското национално бюро, в което е посочен номера на рамата на процесния автомобил-
л. 196 от гр. дело № **********. по описа на СГС.
5
С Решение № ***** от 06.11.2017г., постановено по гр. дело № **********. по описа
на СГС, I ГО, 13-ти състав е отхвърлен предявения от В. А. М. срещу Сдружение „НББАЗ“
главен иск с правно основание чл. 284, ал. 2, т. 2 КЗ вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата от 180000 лева, частичен иск от 220 000 лева, представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на смъртта на Б.
Ю. А., настъпила при ПТП на *****. като неоснователен. С решението е отхвърлен и
предявеният от В. А. М. срещу Г.Ф. евентуален иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 ЗЗД за сумата от 1000 лева, частичен иск в общ размер от
220 000 лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане вследствие на смъртта на Б. Ю. А., настъпила на *****., като
неоснователен. С решението В. М. е осъден да заплати на Сдружение „НББАЗ“ разноски в
размер на 712,68 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 11664 лева, а на Г.Ф. сумата
от 250 лева, разноски по делото. По делото е постановено и определение по чл. 248 ГПК, с
което е оставено искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските без
уважение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна и частна жалба от ищеца, по
които е било образувано гр. дело № *****г. по описа на САС, 1-ви състав. С Решение №
*****г., постановено по делото, съдът е потвърдил Решение от 06.11.2017г. на СГС,
постановено по гр. дело № **********. по описа на 13-ти състав и е отменено Определение
от 15.03.2018г. на СГС като вместо него е изменено Решение от 06.11.2017г. в частта, в която
В. М. е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на Сдружение „НББАЗ“ в
размер на 11664 лева, като са намалени разноските на 7800 лева за производството пред
СГС. С решението е осъден В. А. М. да заплати на Сдружение „НББАЗ“ на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 6156 лева за адвокатски хонорар за производството пред
САС и на Г.Ф. на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК разноски в размер на 100 лева за
производството пред САС.
Срещу така постановеното решение е била подадена касационна жалба, по която е
било образувано т. дело № *****г. на ВКС. С Определение № 164 от 25.03.2020г.,
постановено по т. дело № *****г. по описа на ВКС, Второ отделение не е допуснато
касационно обжалване на Решение № *****г. по гр. дело № *****г. по описа на САС, ГО, 1-
ви състав и е осъден В. М. да заплати на Сдружение „НББАЗ“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сума в размер на 3537,60 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение с
включен ДДС за касационното производство и на Г.Ф. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в
размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира следното:
На първо място, при извършена проверка на допустимостта на предявените искове,
съдът намира, че претенцията за сумата от общо 450 лева, представляваща присъдени
разноски в производството по гр. дело № *****/2025г. по описа на СГС, е недопустима. Това
е така, доколкото между същите страни са налице влезли в сила съдебни решения, с които е
разрешен спорът между страните, включително и по въпроса за дължимостта на сторените
6
разноски. По арг. от чл. 299, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че не е допустимо
преразглеждането в настоящия процес на въпроса за дължимостта на присъдените в полза на
ответника разноски в общ размер от 450 лева, доколкото същият е решен със сила на
присъдено нещо и влязлото в сила между страните съдебно решение е задължително за съда.
В конкретния случай не се твърдят факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене, а са изложени твърдения, че присъдените в полза на ответника разноски са
имуществена вреда, претърпяна в резултат на поведение на служители на ответника. Още
повече, ищецът е поискал и изменение на постановеното по делото решение на СГС в частта
за разноските, като с Определение от 15.03.2018г., постановено по гр. дело № **********.
по описа на СРС, 1-13 ти състав същото е оставено без уважение. Срещу така постановеното
определение е била подадена частна жалба от В. М., по която е налице произнасяне с
цитираното Решение № *****г., постановено по гр. дело № *****г. по описа на САС, ГО, 1-
ви състав. Следва да бъде посочено, че произнасянето по отношение на разноските е било
свързано именно с въпроса, касаещ легитимацията на ответниците и дали с поведението им
не са дали повод за завеждане на иска. Предвид гореизложеното производството по
отношение на иска за сумата от 450 лева е недопустимо и следва да бъде прекратено в тази
част на основание чл. 130 ГПК поради непререшаемост на въпроса за дължимостта на
присъдените в полза на Г.Ф. разноски.
По отношение на иска за сумата от 18206,28 лева съдът намира, че същият е
допустим и подлежи на разглеждане по същество. По основателността му съдът намира
следното:
Основните спорни въпроси между страните касаят наличието на противоправното
поведение на служители на ответника, както и наличието на причинна връзка. По тези
въпроси съдът намира следното:
Съгласно чл. 292, ал. 1 КЗ /отм./, действащ към датата на ПТП, както и към датата, на
която е била предоставена исканата информация от Г.Ф., за целите на предоставяне на
възможност на увреденото лице да получи обезщетение по застраховките "Г.О." и "З." към
фонда се създава Информационен център, който поддържа регистър на регистрационните
номера на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на
Република България, като тази информация се предоставя на Информационния център от
комисията по реда на наредбата по чл. 295, ал. 6; застрахователите, предлагащи
задължителна застраховка "Г.О." на автомобилистите в Република България посредством
установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги; данни от
договорите за задължителна застраховка "Г.О." на автомобилистите, от сертификатите "З.К."
и от договорите за гранична застраховка относно номер на застрахователния договор, името
на застрахователя, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер и номер на
рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на
управление на собственика на моторното превозно средство; списък на представителите за
уреждане на претенции на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка "Г.О." на
автомобилистите, назначени за Република България от застрахователи със седалище в
7
държава членка и назначени за държавите членки от застрахователи със седалище в
Република България; данни за превозвачите, получили разрешение да извършват обществен
превоз на пътници, като тази информация се предоставя на Информационния център от
Министерството на транспорта по реда на наредбата по чл. 295, ал. 6; застрахователите,
предлагащи задължителна застраховка "З." на пътниците в Република България посредством
установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги; данни от
договорите за задължителна застраховка "З." на пътниците относно номера на
застрахователния договор, името на застрахователя, начална и крайна дата на покритието,
регистрационния номер на средството за обществен превоз; сведения за моторните превозни
средства във всяка държава членка, които са освободени от задължението да сключват
задължителна застраховка "Г.О." на автомобилистите, както и за органите, натоварени да
изплащат обезщетение на лицата, увредени от такива автомобили; сведенията по тази точка
се набавят по реда на чл. 293, ал. 4; данни за пътнотранспортните произшествия и за
участниците в тях; данни за изплатени обезщетения по застраховки по т. 3 и 10 от раздел II,
буква "А" на приложение № 1.
Съгласно чл. 292, ал. 2 КЗ /отм./ информационният център събира, обработва и
съхранява информацията по ал. 1 и я предоставя на правоимащите лица при условия и по
ред, определени в този кодекс и в правилника по чл. 287, ал. 7. Съгласно ал. 5 НББАЗ има
право на достъп до информацията, съхранявана в Информационния център, необходима за
осъществяване дейността на бюрото по този кодекс, при условия и по ред, определени в
правилника по чл. 287, ал. 7.
В чл. 293 КЗ /отм./ е регламентирано задължението на информационния център да
предостави на увреденото лице във връзка с правото му да получи обезщетение по
задължителната застраховка "Г.О." на автомобилистите следната информация: фирмата,
седалището и адреса на управление на застрахователя; номера на застрахователния договор;
името и адреса, съответно фирмата, седалището и адреса на управление на представителя за
уреждане на претенции в държавата членка по пребиваване на увреденото лице.
Съгласно чл. 293, ал. 4 КЗ /отм./ във връзка с предоставянето на информацията по ал.
1 относно застрахователни договори, сключени извън Република България, или във връзка с
моторни превозни средства, които обичайно се намират извън Република България,
Информационният център изисква необходимите данни от информационните центрове в
държавите членки. При искане от страна на информационните центрове в държавите членки
Информационният център е длъжен да предоставя информацията от регистъра.
Когато Информационният център не разполага с информация за самоличността или
адреса на лицата по ал. 2, съответно фирмата, седалището или адреса на управление на
лицата по ал. 3, той я получава въз основа на писмено искане от застрахователя, който е
сключил съответният застрахователен договор, или от компетентния държавен орган, който
поддържа регистрите на собствениците на моторни превозни средства или на превозвачите
или от друг орган, който разполага със съответните данни. За предоставянето на
информацията по ал. 1, 2 или 3 увреденото лице посочва в заявлението си точните дата и
8
място на настъпване на застрахователното събитие и регистрационния номер на превозното
средство, както и други сведения за неговото установяване, ако такива са му известни.
Информационният център предоставя информацията по този член, с която разполага, не по-
късно от три дни след получаване на писменото запитване от увреденото лице. За
информацията по ал. 5 срокът може да се удължи, като не може да бъде по-дълъг от 15 дни
след получаване на писменото запитване от увреденото лице. Информацията се предоставя
безплатно.
По силата на чл. 39, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на
Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 74/2006г.) справката по ал. 1, която всеки застраховател
предоставя на Информационния център се подава по начин и във формат, определен от
Управителния съвет на Фонда във вр. с изискванията на системата за автоматизирана
обработка на информацията, която се гарантират автентичността и сигурността на
подадените данни.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Правилника Информационният център поддържа регистър
на: 1. регистрационните номера на моторните превозни средства, които обичайно се намират
на територията на Република България; 2. застрахователите, предлагащи задължителна
застраховка "Г.О." в Република България; 3. данни от договорите за задължителна
застраховка "Г.О.", от сертификатите "З.К." и от договорите за гранична застраховка относно
номер на застрахователния договор, името на застрахователя, начална и крайна дата на
покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно
средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика; 4. списък на
представителите за уреждане на претенции на застрахователите, предлагащи задължителна
застраховка "Г.О.", назначени за Република България от застрахователи със седалище в
държава членка и назначени за държавите членки от застрахователи със седалище в
Република България; 5. данни за превозвачите, получили разрешение да извършват
обществен превоз на пътници; 6. застрахователите, предлагащи задължителна застраховка
"З." в Република България; 7. данни от договорите за задължителна застраховка "З." относно
номера на застрахователния договор, името на застрахователя, начална и крайна дата на
покритието, регистрационния номер на средството за обществен превоз; 8. сведения за
моторните превозни средства във всяка държава членка, които са освободени от
задължението да сключват задължителна застраховка "Г.О.", както и за органите, натоварени
да изплащат обезщетение на лицата, увредени от такива автомобили; 9. данни за
пътнотранспортните произшествия и за участниците в тях.
Отчитайки императивния характер на законоустановеното административно
задължение на застрахователя, предлагащ задължителна застраховка "Г.О." на
автомобилистите - да предоставя на Информационния център към Г.Ф. в определен от
законодателя срок справка за сключените и прекратените застрахователни договори, която да
съдържа информацията по чл. 292, ал. 1, т. 3 и т. 7 КЗ (отм.), засилената социална функция
на задължителната застраховка "Г.О." на автомобилистите и предоставената с нея разширена
застрахователна закрила, в Решение № 55 от 24.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1842/2019 г., II т.
9
о., ТК и Решение № 161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/2011 г. на ВКС ТК, ІІ т. о., е прието, че
предоставената информация от Информационния център към Г.Ф., която е публично
достъпна, има официално оповестително действие, както и че изпълнението на
задължението за представянето на справка гарантира известяването на третите лица, които
имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя, че действието на
задължителната застраховка "Г.О." е прекратено към определен във времето момент, след
който застрахователят не отговаря за причинените от застрахования делинквент
имуществени и неимуществени вреди.
В конкретния случай, съдът намира, че ищецът с молбата си от 04.09.2014г. не е
предоставил всички индивидуализиращи процесния автомобил белези, за да е могло да се
изготви адекватна и актуална справка от страна на служители на Г.Ф., доколкото в искането
е било посочено единствено регистрационен номер на автомобил с чуждестранна
регистрация. Видно от приетата молба от 04.09.2014г. пълномощник на ищеца е заявил, че
л.а. *****, обичайно се намира извън Република България, по тази първоначална
информация, ГФ е отговорил, че не е компетентен да се произнесе и следва да се обърнат
към НББАЗ. В отговора от 10.09.2014г. не е посочено, че за автомобил с посочения
регистрационен номер няма сключена застраховка „Г.О.“. Съдът намира, че изготвеният
отговор е в съответствие с чл. 6 от Директива 2009/109/ЕО съгласно който именно
Националните застрахователни бюра следят за настъпили произшествия на територията на
страната, предизвикани от превозно средство, което обичайно се намира на територията
на друга държава-членка. Т.е. служители на ответника са действали законосъобразно
съобразно изрично посоченото в молбата на ищеца.
По отношение на спорния между страните въпрос, касаещ номерата на рамата на
автомобил с рег. ***** съдът намира следното:
Нито в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от *****., нито в протокола
за оглед /приложени по гр. дело № **********. по описа на СГС/ е посочен номер на рама
на процесния автомобил, а единствено, че е собственост на А. П. П. и е бил управляван от Г.
Н. Ц.. Номер на рама не е посочен и в молбата, подадена от ищеца, адресирана до Г.Ф. с вх.
№ *****г., нито в молбата, подадена от ищеца, адресирана до НББАЗ с вх. № *****г.
След подаване на исковата молба, по която е било образувано гр. дело № **********.
по описа на СРС, е била изготвена нова справка от Г.Ф. по име на собственика- А. П. П.,
видно от която същият е бил сключил три застраховки „Г.О.“ за три отделни автомобила в
три застрахователни компании без в справката да е посочен регистрационен номер на
процесния автомобил- л. 44 от гр. дело № **********. по описа на СГС. По име на
собственик- Г. Н. Ц., е била изготвена нова справка от 17.11.2016г. от Г.Ф., в която отново не
фигурира регистрационния номер на процесния автомобил- л. 178 от гр. дело №
**********. Вследствие на процесуална активност на представител на НББАЗ по
горепосоченото дело, едва на 20.03.2017г. е получена информация от английското
национално бюро за номера на рамата на процесния автомобил. Така едва след снабдяване
от компетентните органи във В. на номера на рама, автомобилът е могъл обективно да бъде
10
индивидуализиран в степен, достатъчна да се определи дали за него е била налице сключена
застраховка „Г.О.“ към датата на настъпване на процесното ПТП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото се установява по категоричен
начин, че служители на ответника не са предоставили невярна/неактуална или
несвоевременна информация, доколкото същите не са разполагали с необходимите
индивидуализиращи автомобила белези, въз основа на които да е било възможно
изготвянето на коректна справка. Това се установява и от приетата справка от 08.08.2024г.,
видно от която по регистрационен номер не се установява наличие на застрахователно
правоотношение- л. 28 от делото.
Както беше посочено, въз основа на първоначалното получения от ГФ отговор,
послужил за образуване на гр. дело № **********., не е предоставена конкретна
информация, че за автомобила не е налице валидно сключена и действаща към датата на
ПТП застраховка „Г.О.“. Напротив, посочено е, че исканата информация е извън обхвата на
4-та Моторна директива и следва да се обърнат към съответния компетентен орган- НББАЗ.
По отношение на издадената на 29.07.2015г. справка по име на собственик А. П. също не се
установява същата да съдържа подвеждаща или грешна информация, доколкото в нея не е
посочен цитираният от ищеца регистрационен номер. Горното се отнася и до справката от
17.11.2016г., изготвена по име на собственик Г. Н. Ц..
Предвид гореизложеното съдът намира, че липсва противоправно поведение от
страна на служители на ответника, което да е довело до претърпените от ищеца вреди, с
оглед на което искът за сумата от 18206,28 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Следва да бъде посочено, че по отношение на разноските, присъдени в
производството пред САС и пред ВКС липсва и причинно-следствена връзка за сочените от
ищеца вреди, доколкото към този момент страните вече са имали информация за номера на
рама на процесния автомобил и че за същия е била сключена застраховка „Г.О.“. Независимо
от справката от 17.11.2016г., ценена в съвкупност с установения номер на рама на
автомобила, както и мотивите на първоинстанционния съд, ищецът е обжалвал решението,
както на СГС, така и впоследствие на САС. Съдът намира, че тези действия безспорно не са
в причинна връзка с издадените от ответника справки.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има единствено ответника, който
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал.
1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. *****, обл. *****,
срещу Г.Ф., с адрес: гр. *****, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 49
11
ЗЗД за заплащане на сумата от 18206,28 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени разноски по гр. дело № **********. по описа на СГС в
полза на НББАЗ, ведно със законната лихва считано от 16.08.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, претърпени в резултат на издадена невярна справка и
несвоевременно получена актуална справка за наличие на валидна застраховка „Г.О.“ от Г.Ф.
относно лек автомобил „*****“, с peг. *****.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. дело № *****г. по
описа на СРС, 25-ти състав, В ЧАСТТА, с която е предявен от В. А. М. срещу Г.Ф.
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от
450 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски по гр.
дело № **********. по описа на СГС в полза на Г.Ф., ведно със законната лихва считано от
03.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, претърпени в резултат на издадена
невярна справка и несвоевременно получена актуална справка за наличие на валидна
застраховка „Г.О.“ от Г.Ф. относно лек автомобил „*****“, с peг. *****.
ОСЪЖДА В. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. *****, обл. *****, да заплати на
Г.Ф., с адрес: гр. *****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от
100 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12