Присъда по дело №347/2014 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА, ПОСТАНОВЕНА НА 14.01.2015 г. ПО

НОХД № 347 / 2014 г. ПО ОПИСА  НА  ВАРНЕНСКИ  ОКРЪЖЕН

СЪД –  НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:

Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу И. Г.П., ЕГН ********** за това че на  25.10.2013 г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ - златен накит с висулка с перла, на обща стойност 1837, 50 лева,  от владението и собственост на Д. С. К., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК.

 

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск, предявен от пострадалата Д. С. К. срещу подсъдимия И. Г.П. за сумата от 1837,50 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.199, ал1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението до окончателното изплащане на сумата и е конституирал К. като гр.ищец и частен обвинител по делото.

 

Прокурорът поддържа обвинението. Сочи, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, а обвинението e доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в средния размер, предвиден за деянието по чл.199, ал.1 от НК.

Упълномощеният от подсъдимия защитник–адв.Х. пледира недоказаност на обвинението, съгласно изискванията на чл.303 от НПК. Излага становище, че подзащитният му не е извършил деянието и че не са събрани безспорни доказателства за противното.  Счита, че обвинението се уповава единствено на направеното в хода на досъдебното производство разпознаване, за което се твърди, че е извършено в противоречие с процесуалните правила. В доводите си защитата акцентира на проведени разпознавания по снимки от полицейски служители, чрез предоставяне на каталог с такива на лица от криминалния контингент, които действия да не са били извършени съгласно изискванията на процесуални закон. Твърди, че по този начин са объркани възприятията на свид.К. относно описанието на дееца още преди да бъде извършено процесуално- следственото действие по разпознаване на подсъдимия. Сочат се и противоречия в нейните показания за описанието, което тя е предоставила на извършителя на деянието и се развиват доводи, че даденото от нея описание не съответства с това на подс.П.. Твърди се още, че е невъзможно в рамките на петнадесет минути свид.К. да се е придвижила от автобусната спирка до местопрестъплението, подсъдимия да е извършил грабежа и да се е придвижил на разстояние приблизително четири километра по време на час-пик, съгласно трафичните данни от приложената по делото справка от „Глобул”. Моли подзащитния му да бъде оправдан, алтернативно делото да се върне на ВОП за доразследване.

 

В съдебно заседание подс. П. не се признава за виновен и заявява, че не е извършил соченото в ОА деяние.

В последната си дума подс.П. не се признава за виновен. Моли делото да се върне за доразследване.

 

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното:

 

        Подсъдимият И. Г.П. е осъждан многократно за различни престъпления против собствеността.

На 22.10.2013 г. на подс.П. била изменена мярката за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство, по което бил обвиняем. Във връзка с освобождаването му на 23.10.2013 г. той посетил Второ РУП при ОД на МВР гр.Варна, за да представи издадената му служебна бележка. В районното управление с него била проведена беседа от свид.Ж.Ж.-полицейски служител при същото управление.

След изменение на мярката му за неотклонение и освобождаването му, подсъдимия заживял на квартира в таванско помещение в кооперация на ул.”Селиолу” № 14, вх.Б в гр.Варна. Той  продължил ежедневно да посещава дома на родителите си, находящ се в гр.Варна, ул.”Ген.Столетов” № 35, вх.1, ет.1. Необходимите средства за заплащане на квартира били осигурявани от родители му.

На същия тавански етаж в друго помещение, под наем живеел и свид.Т.Т..

На 25.10.2013 г. след обяд подс.П. посетил за кратко дома на родителите си, след което тръгнал към квартирата си.

Преминавайки по бул.Чаталджа, той се разминал със свидетелите Д.Н. и А.А.-полицейски служители във Второ РУП-Варна. Последният видял подс.П., който бил облечен със сив спортен екип с качулка. Свид.А. познавал подсъдимия във връзка с работата си.

Подсъдимият се прибрал в квартирата си. Малко по-късно отново излязъл, но вече облечен с черен анцуг.

 

Същият ден - 25.10.2013 г., свид.Д.К. се връщала от гр.Поморие, където била в командировка.

В следобедните часове тя пристигнала в гр.Варна, слязла от автобуса на „Полиграфията” и се качила в друг такъв на градския транспорт, с който да се придвижи близо до дома си.

Между 16.30 и 17.30 ч. тя слязла на спирка на бул.”8-ми приморски полк”, находяща се в близост до магазините за цветя в района на пазар „Чаталджа”. Преминала на отсрещната страна на булеварда и продължила към намиращия се на 150 – 200 метра магазин „Карфур”. Със себе си носела дамска чанта, платнена чанта със служебни документи и куфар. Последният бил с колелца и тя го придърпвала като върху него била поставила и платнената чанта с документи.

След като стигнала до м-н Карфур, свидетелката завила и продължила към дома си по ул.”Драва чех”. Докато вървяла по улицата, тя видяла подс.П. облечен с черен анцуг да върви срещу нея. Свидетелката го възприела на разстояние от около три-четири метра и се загледала в него. Забелязала, че лицето му е със специфичен жълтеникав оттенък.

На около метър преди да се разминат подсъдимия се нахвърлил върху свид.К., ударил с юмрук в корема и я хванал за врата.  П. хванал с ръка златното колие с висулка, което се намирало на врата на свидетелката и започнал силно да го дърпа. На свидетелката й прилошало и се присвила. Тогава подсъдимия я съборил на земята и успял да вземе златния накит. След това П. побягнал към междублоковото пространство.

Свид.К. останала на земята като част от вещите й били разпилени наоколо. Усещала болки по врата си и  установила липсата на колието. След няколко минути с помощта на случайно преминаваща жена тя събрала вещите си и успяла да се прибере в дома си. Оставила куфара си и отишла във Второ РУП-Варна, за да съобщи за случилото се и подаде жалба.

В районното управление била разпитана, с което действие било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител.

Полицейските служители й показали три каталога със снимки на лица от криминалния контингент, сред които обаче тя не разпознала извършителя на деянието.

В 17.06 ч. на същия ден подс.П. провел разговор от мобилен телефон с номер 0893/ 986 992  като се намирал в района на клетка на „Глобул”, монтирана на ул.Д-р Селемински” № 1 в гр.Варна.

 

На 30.10.2013 г. свид.Ж.Ж. изготвил докладна записка до Началника на Второ РУП-Варна, с което направил предложение подс.П. да бъде проверен за съпричастност към извършеното престъпление. Мотивирал се с това, че подсъдимия отговарял по описание на това, предоставено от свид.К. на извършителя на деянието и поради обстоятелството, че към него момент П. бил обвиняем по друго дело за грабеж на златен накит, извършен по идентичен начин.

 

Свид.Ж. заедно със свой колега посетили дома на родителите на подсъдимия, но последния не бил намерен на адреса. На майка му-свид.М. било обяснено, че сина й следва да се яви във Второ РУП-Варна за справка.

На 31.10.2013 г. подс.П. се явил в районното управление облечен с черен анцуг и маратонки. Било извършено разпознаване от свид.К. като подсъдимия бил съпоставен с други три лица и същия бил посочен от свидетелката като мъжа, който я нападнал.

Подс.П. бил привлечен като обвиняем по образуваното досъдебно производство и му била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

 

        От проведените оперативно-издирвателни мероприятия по време на разследването не били установени камери за видеонаблюдение в близост до мястото на извършване на престъпление. Такива за външно наблюдение не били установени и в м-н „Карфур” и комплекс „Охрид гардънс”, в който магазина се намирал.

 

От направената СОЕ в д.п е установено, че стойността на златното колие с висулка с перла към датата на извършване на деянието е 1837,50 лева.

 

От назначената СПЕ с изслушване на в.л в с.з е установено, че подс.П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, може да участва в наказателното производство и да дава достоверни обяснения. При него е налице синдром на хероинова зависимост, в следствие на дългогодишна употреба на този вид наркотик.

 

Видно от изготвена по време на разследването СМЕ и такава изготвена в хода на съдебното дирене, подс.П. може да пребивава в условията на затвор и не се налага лечение в специализирано лечебно заведение във връзка със заболяването му през 2009 г. от туберколоза  и хроничен хепатит С.

        

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване и фотоалбум към него, служебна бележка, медицински документи, справка с трафични данни, справка за съдимост, заключенията на СМЕ и СПЕ, показанията на свидетелите К., Ж., М., Т. и приобщените показания на свидетелите Д.Н., А.А., Н.Р., Г.Г., Т.Т. и заключенията на СМЕ и СОЕ от д.п. и др.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Д.К.. Същите са последователни, логични и непротиворечиви. Няма изменение на факти и обстоятелства или противоречия в показанията й давани в д.п. и тези в с.з, поради това съдът не уважи направеното искане на защитата за тяхното прочитане. К. подробно описва обстоятелствата, при които е било извършено деянието, механизма на извършването му и неговия автор.

При всичките си разпити от д.п. и с.з., свидетелката предоставя еднотипно описание на подсъдимия, което е възприела непосредствено преди извършване на деянието. Във всички тях визира и приблизителен час на слизането й от автобусната спирка, респ. на извършване на деянието и никога не посочва точен, конкретен час, за да е налице противоречие за това обстоятелство, съответно да се налага прочитане на показанията от д.п., в каквато насока е било и искането на защитата, в последствие застъпена теза в пледоарията по същество.

Свидетелката в показанията си в с.з е категорична, че именно подс.П. е лицето, което я нападнало и ограбило. Непроменени са показанията й за това и на досъдебното производство и в с.з.

Свидетелката описва и по какъв начин е било извършено разпознаването на подсъдимия, от което не се установява нарушение на процесуалните правила за извършване на това действие.

Въпреки, че в районното управление на свидетелката са й били показвани каталози със снимки на различни лица, извършеното в последствие разпознаване не е било предварително опорочено. Тя заявява, че са й показани два или три каталога с 10-20 бр. снимки, сред които не е разпознала извършителя на деянието, респ. подсъдимия.

Не е била показвана конкретна, единична снимка на подс.П., за да се счете разпознаването за опорочено или да се направи извода, че върху възприятията й е имало някакво въздействие. Поради това и възражението на защитата, че показването на снимки на различни лица е довело до погрешни нейни възприятия, което е довело до възможност за объркване на свидетелката, е неоснователно.

Основно разпознаването се оспорва за това, че съпоставените с подс.П. лица са на значително по-млада възраст от него и единствено той е бил облечен с черен анцуг. НПК не поставя изискване за еднаквост на облеклото, нито да са на една и съща възраст, а е установено изискването лицето, което подлежи на разпознаване да е представено за разпознаване с три или повече лица, сходни с него по външност, като се вземат мерки да не се осъществи предварително пряк контакт с разпознаващия-чл.171, ал.2 от НПК.

В настоящия случай въпреки, че е налице разлика във възрастта на подсъдимия с тази на съпоставените с него лица, видно от приложения фотоалбум от това процесуално действие, същите са със сходни външни белези и възрастовата разлика не се отразява на сходството на анатомичните им особености, поради което не може да се приеме, че такова между тях не е налице.

Няма и данни да е осъществен някакъв предварителен контакт между подс.П. и свид.К..

         Между двамата не е имало предварителни или последващи отношения, а и К. няма интерес да му вменява престъпление, което той да не е извършил.

 

Съдът кредитира и показанията на полицейските служители Ж.Ж. и тези приобщени от д.п на Д.Н., Н.Р. и А.А.. В конкретния случай те нямат пряко отношение към основния факт, подлежащ на доказване-извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. От показанията на Н. и А. се установява, че същия ден около 15,30 ч. свид. А. е видял подсъдимия да върви по бул.Чаталджа облечен със сив на цвят анцуг.

Показанията на свид. Р. и Ж. също нямат пряко касателство към доказване авторството на деянието. Първият твърди, че е станал свидел на разговор на подсъдимия по телефон, в които е заявявал данни с цел осигуряване на алиби и в който е подс.П. е посочил, че по време на извършване на престъплението се е намирал в дома на родителите си с заедно с брат си.

По същество свидетеля Ж. разяснява защо е било направено  предложението от негова страна именно подсъдимия да бъде проверен за съпричастност към извършеното деяние и също пряко не го сочат като извършител на престъплението.

Показанията на тези свидетели следва да се кредитират като логични, обективни и достоверни. Същите не са дадени с цел да навредят на подсъдимия още повече, че никой от тези свидетели не го сочи като извършител на конкретното престъпление.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М.,  Т., Т. и Г., както и заключенията на изготвените в хода на наказателното производство експертизи.

 

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, че той не е извършвал деянието и за това, че по времето на неговото извършване той се е намирал в района на автогарата, а преди това в квартирата си. Тези му обяснения съдът приема като законодопустима защитна теза. Същите са противоречие с показанията на свид.К. и фактическите данни, получени от процесуално–следственото действие по разпознаване от 31.10.2013 г., за които съдът изложи съображения защо счита, че следва да се кредитират.

         Поради същите съображения не са приети и твърденията на подсъдимия, че липсва всякаква логика да извърши това престъпление само три дена след като е бил освободен и то в района, където доскоро е живеел.

Съдът не приема и обясненията на подсъдимия като доказателствено средство относно това, че той не може да бъде извършител на конкретното престъпление, поради чисто медицински причини- прекарани туберкулоза, ортопедична операция и налично хепатитно заболяване, които му пречат да бяга на дълги разстояния. Това е така, защото не са събрани други такива данни за ограничени негови физически възможности да бяга на дълги разстояния, а и свид.К. не посочва, че след деянието бягайки той е изминал дълго разстояние. Напротив свидетелката посочва само посоката на неговото оттегляне- „пътека като стълби” между намиращите се в непосредствена близост гаражи.

В хода на производството от подсъдимия са били представяни различни твърдения за местоположението му по време на извършване на деянието, които са били проверени от органите на досъдебното производство и опровергани, като например случая със свид.Т., който по време на извършването на деянието е бил на работа, а не в квартирата си с подс.П., както последния е твърдял.

 

СПЕ обективно отразява основния факт по нейната задачата, а именно вменяемостта на подсъдимия и способността му да участва в производството. Тя няма за цел да установи към момента на извършване на престъплението или периода преди това дали подс.П. е употребявал наркотици и дали е имал физическа или психическа нужда от употребата на такива.

         СМЕ от д.п и тази изготвена по време на съдебното следствие, съдът кредитира като обективни, компетентно и безпристрастно изготвени въз основна на представената по делото медицинска документация и преглед на подсъдимия. И според двете експертизи заключението е едно и също–подс. П. може да пребивава в условията на затвор.

         Съдът кредитира и приложените по делото справка от „Глобул”, доколкото обективно отразява осъществената телефонна комуникация от абонатен номер 0893 / 986 992 и местоположението, на което се намира клетката през която е проведена комуникацията, както и пребиваването на този абонат по време на нейното провеждане в района на тази клетка.

 

         Съдът приема, че този номер се е ползвал от подсъдимия и по време на извършване на деянието е бил с мобилен апарат, използван с този номер, тъй като подсъдимия го е ползвал преди конкретното престъпление и по време на задържането му на 31.10.2013 г. във Второ РУП-Варна е бил с него.

         Конкретното деяние не е предварително планирано и подготвено, за да има подсъдимия някакви съображения да извършва каквито и да е било предварителни конспиративни мероприятия, чрез които да затрудни евентуално бъдещо неговото клетъчно локализиране като предостави телефона си  за ползване на другиго  и т.н.

         Това обаче не означава,че подсъдимия не е извършил деянието, защото в 17.06 ч. се е намирал в района на клетка, находяща се на ул.”Д-р Селименски” № 1.

         Твърдяната от П. в последното с.з. причина за отиването му в този район /да се срещне с брата на негов познат от затвора, за да му предаде съобщение/ също не може да се приеме за достоверна. Видно от цитираната справка от „Глобул” /която между другото обхваща период от 7 дни/ разговори на мобилен номер 0893 / 986 992, фиксирани от клетката на ул.”Др. Иван Селемински” бл.1, вх.А са били осъществени:

- на 25.10.2013 г. от 11.47 ч., 17.06 ч. и 18.11 ч.,

- на 26.10.2013 г. в 13.29 ч. и 13.33 ч.,

- на 27.10.2013 г. в 11.15 ч. и 11.33 ч.,

- на 28.10.2013 г. в 9.29 ч., 9.30 ч., 9.33 ч., 10.07 ч., 10.38 ч., 10.52 и 13.12 ч.,

- на 29.10.2013 г. в 11.47 ч., т.е подс.П. редовно е посещавал този район, нещо повече, нито името на момчето, с което са били в един отряд в затвора, нито координатите на брата на това момче, нито местонахождението на имота/жилището на брата се споменават, за да не е възможно да се извърши проверка на достоверността на тези твърдения.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

Съдът намери, че подсъдимия И. Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК и го призна за ВИНОВЕН за това, че на 25.10.2013г. в гр.Варна , при условията на опасен  рецидив отнел чужда движима вещ- златен накит с висулка- перла, на обща стойност 1837, 50 лева, от владението и собственост на Д. С. К. с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила.

Обект на съставното престъпление са обществените отношения осигуряващи нормалните условия за упражняване правото на собственост, както и тези, осигуряващи възможността на гражданите свободно да формират своята воля и да избират поведение.

От обективна страна подсъдимия е прекъснал трайната фактическа власт на свид.К. върху инкриминираното колие с висулка като за преодоляване на нейната съпротива и за неговото отнемане П. е използвал физическа сила – хващане за гърлото, нанасяне на удар в областта на корема, блъскане на земята и издърпване на златния накит. След прекъсване на фактическата власт на К., подс.П. установил своя такава, като получил възможността да се разпорежда с вещта, с което осъществил изпълнителното деяние на грабежа.

По отношение на него златното колие с висулка-перла му се явява чужда движима вещ.

Квалификацията на деянието като извършено при условия на опасен рецидив се определя от това, че подсъдимия е осъждан ефективно на лишаване от свобода- по ЧНД № 1387 / 2007г. на ВОС е извършено групиране на наказанията му по присъдите по НОХД № 4936/2006 г., НОХД № 4349/2005 г., НОХД № 4337/2006 г. на ВРС и НОХД № 1757/2006 г. на ВОС, като е определено да изтърпи най-тежкото от тях, а именно, „Лишаване от свобода” в размер на шест години, което е изтърпял при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно от подс.П. на 04.07.2012 г.  Безспорно сроковете по чл.30 не са изтекли към датата на деянието.

От субективна страна деянието безспорно е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Той е съзнавал всички елементи от фактическия състав на престъплението, обществената опасност на деянието си и неговите последици и е искал тяхното настъпването. Целта му е била лесно, но противоправно облагодетелстване.

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ПОДСЪДИМИЯ И ЗАЩИТАТА.

 

Относно възражението на адв.Х., че направеното разпознаване е извършено в нарушение на НПК и за противоречие в показанията на свид.К. съдът изложи доводи защо счита, че същите следва да се приемат и ценят. Именно поради липсата на противоречие относно описанието на дееца и липсата на конкретно посочен от пострадалата час на слизане от автобуса, съдът не намери необходимо показанията на свидетелката от д.п да бъдат четени по реда на чл.281 от НПК.

Защитата сочи противоречие на описанието, дадено от свид.К. с описанието и външните белези на подс. П.. Изтъква се, че единственото съвпадение е жълтия оттенък на лицето, а при всички други данни е налице разминаване. Съдът счита, че такова противоречие не е налице, тъй като във всичките си показания свидетелката дава приблизително едно и също описание на възраст, височина, телосложение, форма на лице и т.н.

Във всичките си показания свидетелката посочва еднотипни  външни белези, без да посочва абсолютна конкретика за всяка една от тези антропологични особености, която да е в разрез със особеностите, изложени в някои от показанията й от д.п и тези дадени в с.з.

Свидетелката не посочва нападателя да е имал белези, но и такива, които подсъдимия да има не се посочват от него и защитата. Изтъква се само, че подсъдимия имал големи бенки, които свид.К. не посочила, а следвало да посочи при положение, че е видяла добре лицето му, респективно той да не е извършителя на деянието.

Съдът не споделя това становище на защитата, тъй като свидетелката е възприела подсъдимия и се загледала в него, когато разстоянието между тях е било около три- четири метра, след което тя е продължила движението си. При непосредственото им доближаване на около метър един от друг, преди да се разминат, подсъдимия й се нахвърлил изненадващо, хванал я за врата и ударил в корема, при което тя се е присвила и не е имала възможност да го оглежда в лице. В тази насока са показанията й дадени в с.з., в които заявява, че не може да каже дали се е превивала от болка или го е гледала в лице в този момент, „станало й лошо, притъмняло й, не виждала нищо”. Съдът приема, че свидетелката не е успяла да го огледа при непосредствения им физически контакт, тъй като тя едновременно е била присвита от нанесения й удар в корема и душена от подсъдимия в опита му да отскубне колието от врата й.

Нормално е предвид разстоянието от три-четири метра при възприемането на подсъдимия да не бъдат отчетени във възприятията на свидетелката такива особености по кожата му. Самата тя заявява в с.з че е запомнила лицето му, но не го е разглеждала дали има белези.

Свид.К. обаче е категорична и убедена, че именно подс.П. е лицето, което я нападнало и взело златния й накит. Тази нейна убеденост е твърда и последователна, както при проведеното разследване така и в с.з.

 

Видно от приложения фотоалбум от проведеното разпознаване на 31.10.2013 г., не е налице и разминаване в сочената от свидетелката дължина на косата на подсъдимия, както твърди защитата, изтъквайки, че при освобождаването му на 22.10.2013г от затвора той е бил с много къса коса-първи номер.

Това е така, защото от приложения фотоалбум към протокола за разпознаване се вижда, че подс.П. не е с твърдяната от защитата и подсъдимия дължина на косата, а последната отговаря на тази заявена от св.К.. Предвид краткото време от 25.10.2013г. до 31.10.2013г. няма как косата му да порасне от твърдяния размер до размера, който се установява от снимковия материал.

 

Съдът не уважи искането за провеждане на следствен експеримент за изясняване на това за какво време може да се отиде от мястото на извършване на престъплението до района на клетка ул.”Д-р Селеменски” №1 и за назначаване на експертиза, която да даде отговор на този въпрос, като в с.з подробно е изложил съображения си за това, но отново ще отбележи, че при липса на конкретика и точни изходни данни за час и обстановка, на които тези действия да стъпят, резултатите от тях няма да бъдат точни и еднозначни.

 

По възражението, че преди разпознаването са били показани каталози със снимки на св.К., съдът вече е изложил доводи при обсъждане на доказателствата.

 

Защитата и подсъдимият сочат, че ако последния бе извършил деянието нямаше да отиде доброволно в районното управление и то със същите дрехи, с които е извършил грабежа. Съдебният състав не е съгласен с този довод, тъй като от показанията на свид.К. и от проведеното разпознаване се установява по несъмнен начин, че именно подсъдимия е автор на престъплението.

По делото няма събрани доказателства и с кои точно дрехи подсъдимия е извършил грабежа, а е установен само техния вид и цвят-черен на цвят анцуг и няма данни дали дрехите, с които е отишъл в управлението са именно същите, с които е бил облечен по време на извършване на деянието. Това обстоятелство се сочи за първи път именно от подсъдимия и защитата. Дори свид.К. не е посочила, че подсъдимия е бил със същите дрехи по време на разпознаването. Напротив тя посочва, че той е бил с подобни дрехи.

 

По отношение на възражението на подсъдимия, че на инкриминираната дата е бил облечен със сив анцуг, съдът в мотивите си е приел, че това е така, но до прибирането му в квартирата около 15,30 ч. При последващото му излизане той е бил облечен с черен анцуг, което се доказва от показанията на свид.К..

 

Неоснователно се явява и възражението, че подсъдимия предвид претърпяна ортопедично операция, прекарана туберкулоза и  наличието на хепатит, не може да пробяга разстояние повече от 15– 20 метра, поради което не може да е извършител на вмененото му престъпление. Относно това твърдение съдът вече е изложил становището си.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П., съдът взе предвид следното:

Извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност предвид обществените отношения, които засяга и начина му на извършване. Обществената опасност на подсъдимия също е висока, предвид многобройните му предходни осъждания, сочещи на утвърдени престъпни навици.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете предходните осъждания на подсъдимия, извън тези които влияят на квалификацията на деянието. Съдът намери за смекчаващо обстоятелство здравословното му състояние, което обаче не му пречи да изтърпява ефективно наказание „Лишаване от свобода”.

Предвид това и на основание чл.54, ал.1 от НК, съдът наложи на подс. П. наказание „Лишаване от свобода” между минималния и средния размер, а именно”Лишаване от свобода” за срок от 7 години, които на основание чл.61, т.2 , вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи в условията на затвор при първоначално „Строг” режим.

Съдът счита, че П. следва да бъде изолиран от обществото за този период от време, като с това наказание ще се въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

            С така определеното наказание съдът счита, че ще се постигнат целите на специалната и генералната превенция визирани в чл.36 от НК.

На основание чл.59 от НК, съдът зачете времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 01.11.2013 г.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Доколкото с деянието по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК са причинени имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от него, предявения гр.иск е допустим и по същество, видно от събраните по делото доказателства, е основателен и доказан по размер.

За това съдът уважи гр.иск и осъди подс.П. да заплати на гр.ищец Д.К. сумата от 1837,50 лева, като обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва считано от 25.10.2013г.-датата на извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата.

Съдът осъди подс.П. да заплати: направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 157,50 лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР гр.Варна, направените в съдебното производство разноски в размер на 550 лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ВОС и сумата от 73, 50 лева по сметка на ВОС, представляваща държавна такса върху уважения гр.иск

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата.

                                        

 

 

                                         Съдия във ВОС: