Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Нова
Загора, 16.11. 2015 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новозагорският
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: РОСИЦА НЕНОВА
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Д.Д.
и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гр.д. № 406 по описа
за 2015 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЕНЕРГОРЕМОНТ -
СЛИВЕН” ООД гр. Сливен, ЕИК: *********, Адрес/седалище/адрес управление/: Област Сливен, Община Сливен, гр.
Сливен, пощенски код: 8800, ул.”Стефан Караджа” № 21, със законен представител С.С.С.,
ЕГН: ********** - управител, чрез пълномощника си адв. К.Г.К. ***
Твърди
в исковата си молба, че въз основа на депозираното от
ТД”Енергоремонт-Сливен”ООД, гр. Сливен заявление за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК до Районен съд-Нова Загора, по което е било образувано ч.гр.д.
№256/2015г. по описа на съда и е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 148/13.05.2015г. срещу длъжника и ответник по настоящото дело „Ремо Тех”ООД, гр.Нова Загора. По силата
на издадената Заповед за изпълнение длъжникът бил осъден да заплати на ищеца
сумата от 1000.00 лева с включен ДДС, сумата 76.54лв. – мораторна лихва върху
дължимата главница, считано от 06.08.2014г. до 07.05.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.05.2015г. до изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 385.00лв., от които 25.00лв. – държавна такса и
360.00 лева – адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок указан на ищеца с уведомяването
му за постъпилото възражение от страна на длъжника срещу така постановената
заповед за изпълнение, ищеца депозирал настоящата искова молба за признаване на
установено по отношение на „Ремо-Тех”ООД, гр.Нова Загора на дължимостта на
сумите, присъдени в полза на ищеца със Заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 256/2015г. по описа на РС-Нова Загора.
Ищеца твърди в исковата си молба, че е депозирал
цитираното по-горе заявление по чл. 410 от ГПК при условията на следната
изложена в същото фактическа обстановка:
Между търговско дружество „Енергоремонт-Сливен”ООД,
гр. Сливен и ответника ТД”Ремо-Тех”ООД, гр.Нова Загора била постигната
договореност за извършване на стругова обработка на вал междинен. Съгласно
постигнатите договорености, за извършената услуга „Енергоремонт-Сливен”ООД, гр.
Сливен издало две фактури, както следва: фактура № ********** от 29.07.2014г.
на стойност 2640.00лв. и фактура № ********** от 05.08.2013г. на стойност
3 960.00лв. общата стойност на цитираните по-горе фактури, възлизала на
сумата от 6 600.00 лева, с включен в тази сума ДДС. Чрез преводно
нареждане от 05.08.2014г. и частично плащане по фактура № ********** от
05.08.2014г. в общ размер на 5 600.00 лева. Към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължимата от „Ремо-тех”ООД,
гр. Нова Загора сума по фактура № ********** от 05.08.2014г. възлизала на
1000.00 лева.
Чрез преводно нареждане от 20.05.2015г. след като
била връчена Заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 256/2015г. по описа на
РС-Нова Загора, „Ремо-Тех”ООД, гр. Нова Загора извършила още едно частично
плащане по фактура № ********** от 05.08.2014г. в размер на 300.00 лева.
Посоченото обстоятелство било нововъзникнало такова по смисъла на чл. 147 т.2
от ГПК, тъй като плащането на дължимата част от главницата по фактура №
********** от 05.08.2014г. било извършено след депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение пред РС-Нова Загора. Към настоящия момент
дължимата от длъжника главница по Фактура № ********** от 05.08.2014г.
възлизала на сумата от 700.00 лева.
Ищеца твърди че присъденото със Заповед №
148/13.05.2015г. обезщетение за забава в размер на мораторната лихва, считано
от датата на падежа на вземането на ищеца – 06.08.2014г. до 07.05.2015г.,
представляващо сумата от 76.54 лв., както и направените в заповедното производство разноски в общ
размер на 385 лева не били преведени, нито били заплатени към настоящия момент,
което обосновавало и правния интерес на ищеца от завеждане настоящото
производство.
В исковата молба се твърди че в изпълнение на
задълженията си за извършване стругова обработка на вал междинен,
„Енергоремонт-Сливен”ООД, гр. Сливен издал Фактура № **********/29.07.2014г. на
стойност 2 640лв. и фактура № ********** от 05.08.2014г. на стойност 3960лв.
Посочените фактури представлявали свидетелства
документ и доказателство за възникналото задължение на „Ремо – Тех”ООД, гр.
Нова Загора да заплати цената на извършената услуга. От своя страна „Ремо –
тех”ООД гр. Нова Загора приело реалното изпълнение на услугата, което
обстоятелство било удостоверено с подписи на упълномощен според обстоятелствата
представител.
Твърди се, че извършените плащания от страна на
„Ремо-Тех”ООД, гр.Нова Загора следвало да се приемат като признание за
наличието на валидно търговско правоотношение между страните, както и за
наличие на негово изискуемо задължение към „Енергоремонт-Сливен”ООД, гр.Сливен.
Считано от 06.08.2014г., „Ремо-Тех”ООД, гр. Нова Загора изпаднал в забава за
изплащане на цялата остатъчна главница в размер на 1000 лв. Част от оставащата
част от главницата по Фактура № ********** от 05.08.2014г. в размер на 300лв.
„Ремо-Тех”ООД, гр.Нова Загора заплатил след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Тъй като било налице виновно неизпълнение на парично
задължение, на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД”Ремо-Тех”ООД, гр. Нова Загора
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху остатъчната
главница.
Ищеца моли съда да признае за установено по отношение на
РЕМО-ТЕХ”ООД, гр.Нова Загора, с адрес на управление на дейността – гр.Нова
Загора, кв. „Индустриален”, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, представлявано от управителя му Р.С.Р., с ЕГН **********,
че дължи на ТД „ЕНЕРГОРЕМОНТ - СЛИВЕН” ООД, гр. Сливен, адрес/седалище/адрес управление/: Област Сливен,
Община Сливен, гр. Сливен, пощенски код: 8800, ул.”Стефан Караджа” № 21, ЕИК: *********, със
законен представител С.С.С., ЕГН: ********** - управител, сумата от 76.54лв.,
представляваща обезщетение за вреди в размер на мораторната лихва върху сумата
от 1000.00лв., считано от 06.08.2014г. до 07.05.2015г.;
Претендира се и законната лихва върху главницата
считано от 11.05.2015г. до окончателното и изплащане.
Ищеца претендира за разноските, направени от него в
настоящото производство, както и в производството по ч.гр.д. № 256/2015г. по
описа на РС-Нова Загора.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
В съдебно заседание не се явява и не изразява становище.
Със становище депозирано по делото на 21.10.2015г. ищеца представя като
доказателства заверени копия на платежни нареждания за кредитен превод,
съответно едно от дата 12.09.2015г. за сумата от 200.00лв. и другото от дата
28.08.2015г. за сумата от 500.00лв., които моли съда да приеме за
доказателства, като сочи че с тези платежни ответника е погасил изцяло
главницата от 700.00лв. предмет на настоящото исково производство. Моли съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на
„Ремо-Тех”ООД, гр. Нова Загора, че дължи на ТД „Енергоремонт-Сливен”ООД-Сливен,
сумата от 76.54лв., представляващи обезщетение за вреди в размер на мораторната
лихва върху сумата от 1000.00 лв., считано от 06.08.2014г. до 07.05.2015г.Тъй
като ответното дружество било заплатило главницата след образуване на
настоящото дело и последното с поведението си било дало повод за завеждане на делото
мои съда да му бъдат присъдени направените разноски по ч.гр.д. № 256/2015г. и
по настоящото дело в общ размер на 385.00л. съгласно разпоредбата на чл. 78
ал.2 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно е поделото, че е издадена Заповед № 148/13.05.2015 година по ч. гр.д. № 256 по описа на РС-Нова Загора за 2015 година .
Безспорно по делото се доказа че между страните
- ТД
„Енергоремонт-Сливен”ООД, гр. Сливен и - ТД”Ремо-Тех”ООД, гр.Нова Загора е била
постигната договореност за извършване на стругова обработка на вал междинен.
Съгласно постигнатите договорености, за извършената услуга
„Енергоремонт-Сливен”ООД, гр. Сливен издало две фактури, както следва: фактура
№ ********** от 29.07.2014г. на стойност 2640.00лв. и фактура № ********** от
05.08.2013г. на стойност 3 960.00лв. общата стойност на цитираните по-горе
фактури, възлизала на сумата от 6 600.00 лева, с включен в тази сума ДДС.
Чрез преводно нареждане от 05.08.2014г. е извършено частично плащане по фактура
№ ********** от 05.08.2014г. в общ размер на 5 600.00 лева. Безспорно е че
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
дължимата от „Ремо-тех”ООД, гр. Нова Загора е останалата дължима сума по
фактура № ********** от 05.08.2014г. възлизала на 1000.00 лева. Безспорно е че
чрез преводно нареждане от след връчване на Заповед за изпълнение издадена по
ч.гр.д. № 256/2015г. по описа на РС-Нова Загора, „Ремо-Тех”ООД, гр. Нова Загора
извършила плащане на главницата с две платежни от 22.08.2015г. и 12.09.2015год.
Безспорно
е по делото, че при
стартиране на заповедното производство ищецът направил разноски в размер на
сумата от 385лева, които са били присъдени
със заповедта.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадени в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 256/2015 год. по описа на РС-Нова Загора. Така предявения иск е установителен по
своя характер, тъй като заповедта не
се обезсилва, а изчаква приключването на исковия процес по който се установява
съществуването на вземането и
ефектът на възражението отпада т.е.
заповедта влиза в сила.
В съдебно заседание не се яви процесуален представител на ответното
дружество и не оспори, твърденията изложени в исковата молба. В съдебно заседание са
представиха писмени доказателства от които е видно че сумата/главница/ дължима
от ответника на ищеца е била заплатена на ищцовото дружество към
момента на провеждане на съдебното заседание.
Съдът, установи, че действително към настоящия
момент ответното дружество е заплатило изцяло главницата на исковата претенция
в размер на 700лв., видно от представените разходни касови
ордери, а именно с платежно нареждане от 28.08.2015г. с
който на ответника е изплатена сумата от 500лв. и от 12.09.2015г. на
ответника е заплатена сумата от 200.00лв., а
исковото производство е заведено на 03.07.2015г., т.е.
е видно че ответника е изплатил на ищеца главницата на исковата претенция в
един по-късен етап след завеждане на делото., като останала е дължима
само претендираната мораторна лихва в размер на 76.54лв. и направените в хода
на производството разноски.
Извършеното
в хода на производството плащане от страна на ответника е факт който следва да
бъде съобразен от съда на осн. чл.235 ал.3 от ГПК и предвид изложеното предявеният иск по реда
на чл.415вр. чл.422 от ГПК частично подлежи
на отхвърляне поради плащане на сумата. Що се отнася до
претенцията за лихва с оглед направеното плащане от страна на ответника съдът
приема като признание на иска поради и което следва да осъди ответника да
заплати сумата от 76.54лв. мораторна лихва за периода от 06.08.2014год. до
07.05.2015год.
При този
изход на производството ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. № 256/2015г. по описа на РС-Нова Загора разноски в
размер на 385.00 лева и направените от него разноски по настоящото производство в общ размер
на 385.00.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЕНЕРГОРЕМОНТ
- СЛИВЕН” ООД ЕИК: *********, с адрес/седалище/адрес управление/: Област Сливен,
Община Сливен, гр. Сливен, пощенски код: 8800, ул.”Стефан Караджа” № 21, със законен
представител С.С.С., ЕГН: ********** - управител срещу „Ремо Тех”ООД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на
управление/ - гр. Нова Загора, кв. „Индустриален”, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, със законен представител Р.С.Р. –
управител иск за установяване на
съществуващо вземане по реда на чл.415 ал.1 от ГПК в размер на 700.00/седемстотин/лева - главница, представляваща дължим
неплатен остатък по фактура №********** от 05.08.2014год.., като
погасено чрез плащане.
ПРИЗНАВА за установено, по отношение на „ЕНЕРГОРЕМОНТ
- СЛИВЕН” ООД ЕИК: *********, с адрес/седалище/адрес управление/: Област Сливен,
Община Сливен, гр. Сливен, пощенски код: 8800, ул.”Стефан Караджа” № 21, със
законен представител С.С.С., ЕГН: ********** - управител и „Ремо Тех”ООД, с
ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. Нова Загора, кв.
„Индустриален”, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със
законен представител Р.С.Р. – управител ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „ЕНЕРГОРЕМОНТ
- СЛИВЕН” ООД ЕИК: *********, с адрес/седалище/адрес управление/: Област Сливен,
Община Сливен, гр. Сливен, пощенски код: 8800, ул.”Стефан Караджа” № 21, със
законен представител С.С.С., ЕГН: ********** - управител ЗА СУМАТА от 76.54/седемдесет и шест
лева и петдесет и четири стотинки/лева – мораторна лихва върху главницата в
размер на 1000.00лв., представляваща обезщетение за вреди, считано от
06.08.2014г. до 07.05.2015г., СРЕЩУ Ремо Тех”ООД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на
управление/ - гр. Нова Загора, кв. „Индустриален”, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, със законен представител Р.С.Р. –
управител, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА „Ремо
Тех”ООД, с ЕИК *********, с
адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. Нова Загора, кв. „Индустриален”,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със законен
представител Р.С.Р. – управител ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГОРЕМОНТ - СЛИВЕН” ООД ЕИК: *********,
с адрес/седалище/адрес
управление/: Област Сливен, Община Сливен, гр. Сливен, пощенски код: 8800,
ул.”Стефан Караджа” № 21, със законен представител С.С.С., ЕГН: ********** -
управител направените по
ч.гр.д. № 256/2015г. по описа на РС-Нова Загора разноски в размер на 385.00/триста
осемдесет и пет/лева, както и направените по настоящото дело разноски в размер
на 385.00/триста осемдесет и пет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: