РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Смолян, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на * „*“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от * – изпълнителен директор, депозирана чрез
процесуалния представител – адв. * от АК – гр. Русе, със съдебен адрес: *
против Наказателно постановление № 21/24.08.2022г. на д-р * – директор на *
– гр. Смолян.
В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че
при съставяне на същото е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за изтекла давност.
Настоява се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят * „*“ АД, редовно призован,
представлява се от адв. *, който поддържа жалбата и моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – директор на „*“ – гр. Смолян, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
*– гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
1
фактическа страна следното:
На 18.02.2022г. свидетелите д-р Е. Т. /*/ и д-р В. Д. / */ извършили
проверка по постъпил сигнал в * – гр. Смолян с вх. № 629/18.02.2022г.
относно нерегламентирана търговия със свинско месо, която се
осъществявала от транспортно средство с марка „*“, модел „*“, с рег. № *“,
паркирано на улицата зад „*“ – гр. Смолян.
В хода на извършената проверка, свидетелката Т., в присъствието на
свидетеля Д. установила, че жалбоподателят * „*“ АД извършва дистрибуция
на храни от обект, който не е регистриран за тази дейност и не е вписан в
публичния национален регистър на бизнес операторите, обекти за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни, воден по реда на чл.
24, ал. 1 от Закона за храните – транспортно средство с марка „*“, модел „*“,
с рег. № *, притежаващо Удостоверение за регистрация на транспортно
средство № 1316/24.04.2017г. от * – гр. Русе за превоз на месо и месни
продукти, собственост на жалбоподателя.
В момента на проверката в транспортното средство, собственост на
жалбоподателя, били констатирани за съхранение и предлагане 15 броя
половини трупно месо, свинско драно с идентификационна маркировка * и
търговски документ № */16.02.2022г..
На място е съставен констативен протокол № */18.02.2022г. Същият е
подписан от лицето * – служител на жалбоподателя * „*“ АД, заемащ
длъжността „търговски представител“ при дружеството, съгласно Трудов
договор № 2/01.02.2017г. /на л. 8 от делото/.
Изготвена е покана с изх. № 2455/06.06.2022г. от свидетелката Е. Т., с
която жалбоподателят * „*“ АД е поканен да се яви на 21.06.2022г. до 12:00ч.
в сградата на * – гр. Смолян за съставяне на АУАН. Видно от представеното
по делото известие за доставяне /на л. 10/, поканата е получена от
жалбоподателя на 15.06.2022г.
На 21.06.2022г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение с № *срещу дружеството – жалбоподател в отсъствие на
нарушителя, като е предявено административно нарушение по чл. 23, ал. 1
във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
Наказателно постановление № 21/24.08.2022г. на д-р * – директор на * – гр.
Смолян, като наказващият орган е възприел изложената в АУАН фактическа
обстановка и е наложил на жалбоподателя * „*“ АД имуществена санкция в
размер на 2 000 лева на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства – изцяло кредитираните като обективни,
логични и последователни показания на свидетелите Е. Т., В. Д. и *, както и
приложените към делото писмени доказателства – констативен протокол
№*/18.02.2022 г.; копие на допълнително споразумение № 161/01.08.2017 г.;
копие на трудов договор №2/01.02.2017 г.; покана от 06.06.2022 г.; известие за
доставяне от 15.06.2022 г.; АУАН № */21.06.2022 г.; разписка от 08.08.2022
г.; писмо от *- Смолян с изх. №*/04.08.2022 г.; НП № */24.08.2022 г.; известие
2
за доставяне с дата 02.09.2022 г.; пощенски плик- оригинал с клеймо
19.09.2022 г.; молба с вх.№ 5208/11.10.2022 г., ведно с приложена Заповед за
отпуск; удостоверение за регистрация на МПС №1316/24.04.2017 г. издадено
от директора на *-*– д-р Г. *, както и писмо, в което се съдържат
наименования на бизнес операторите, с които са сключени договори за храни
от разстояние №15 на *.
Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка. От тях еднопосочно се установяват обстоятелствата
около процесната проверка – време, място и фактически констатации
Правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е основателна поради следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение),
настоящият съдебен състав констатира, че НП подлежи на отмяна, доколкото
отговорността на дееца е погасена по давност.
Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения- две
години.
Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС,
сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата
губи възможността да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже
дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват
частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит,
когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за
неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са
констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то
действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна
страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и
конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението,
представляват действия по извършване на преценка относно наличието на
материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на
3
административнонаказателната отговорност, които действия следват
откриването на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността
по установяването на нарушения и налагането на административните
санкции.
В този смисъл законодателят разграничава понятията "откриване на
нарушителя" и "установяване на нарушението по несъмнен начин", като
именно с първата от посочените активности е свързано течението на
давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е
последваща дейност, относима към реализирането на
административнонаказателната отговорност и нейната индивидуализация.
Като принципно положение, въпросът за откриването на нарушителя е
чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой
момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за
извършен от обективна страна административен състав и че именно
наказаното лице е правонарушителят.
В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на
конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в
зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна
норма и фактическия състав на нарушението, наказващият орган разполага с
всички необходими данни още от един много по-ранен момент, предшестващ
извършването на формална проверка.
Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителят, е
напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за
извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е обвързана
с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и
подписване на актове, които финализират проверката. Водещият принцип е,
че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното
нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши
нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката
актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети
лица), на практика да продължава в нарушение на закона установените
давностни срокове – така Решение № 351 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. №
3757/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
476 от 20.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3986/2019 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г. по н. д. №
561/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
Действително законодателят е предоставил на администрацията два
срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг
(едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия
срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване
самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна - така
Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238/2019 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2317 от 05.12.2016
г. по н. д. № 2414/2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Тези трайно установени в съдебната практика положения бяха
4
възпроизведени и в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. №
3/2019 г. на Върховен административен съд, видно от мотивите на което:
"Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1
ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално
дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но
доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване
има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът,
в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените
му признаци от обективна и субективна страна по определен състав".
Факти, които следват момента, в който наказващият орган е разполагал
с цялата необходима му информация за извършеното нарушение и
самоличността на нарушителя, са ирелевантни за преценка за спазване срока
по чл. 34 ЗАНН, като такива могат да бъдат –документалното приключване и
оформяне на проверката с констативен протокол, решение на колективен
орган, решение на висшестоящ орган и др.
В конкретния случай, гореизложените принципни положения водят до
несъмнения извод, че АУАН е издаден след изтичане на законоустановения
тримесечния срок от откриване на нарушителя.
Нарушителят е бил открит още със съставянето на констативния
протокол за извършена проверка с № */18.02.2022г., който е подписан от
свидетеля * – служител на жалбоподателя * „*“ АД , съгласно Трудов договор
№ 2/01.02.2017г. В самия констативен протокол е отразено от страна на
административния орган, че процесните 15 броя половини трупно месо,
свинско, драно, с идентификационна маркировка * и търговски документ №
*/16.02.2022г., са установени в транспортно средство, което е собственост на
жалбоподателя * „*“ АД.
Следователно, нарушителят е бил открит още към 18.02.2022г., а АУАН
е издаден на 21.06.2022г., респективно към датата на издаване на АУАН,
тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН вече е бил изтекъл.
При така описаното, атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на жалбоподателя.
По делото е направено искане за присъждане на разноски и е представен
договор за правна защита и съдействие за подаване на жалба и процесуално
представителство пред Районен съд – гр. Смолян, видно от който е било
угово* и реално заплатено от страна на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. Ето защо, разноските ще следва да
бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
21/24.08.2022г., издадено от д-р * – директор на * – гр. Смолян, с което на
жалбоподателя - * „*“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от * – изпълнителен директор е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/ за извършено административно
нарушение по чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН * – гр. Смолян да
заплати на * „*“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от * – изпълнителен директор сумата от 500лв. /петстотин
лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6