Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 16.04.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети март през  2019 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                               мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   9051  по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 313385 от 15.01.2018 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК с № 414040 от 23.05.2018 г., двете постановени по гр.д. № 54718/2017 г. на СРС, 35 състав, са уважени частично предявените от „Т.С.” ЕАД, срещу  В.С.В. и В. Ц.В. от гр. София, осъдителни искове, като са осъдени В.С.В.  и В.Ц.В., да заплатят солидарно на „Т.С." ЕАД,  по предявения иск с правно ос­нование чл.79,ал.1 ЗЗД, сумата от 980.99 лв. за периода м. 7.2014г. до м. 04.2016г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 60.98 лв., представляваща глав­ница за услугата дялово разпределение за периода м. 07.2014г. до м. 04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 09.08.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 177.84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 31.08.2014г. до 23.06.2017Г., като са отхвърлени  иска за главница за ТЕ за разликата над уважената част от 980.99 лв. до пълния предявен размер от 1899.54 лв. за периода от м. 05.2014г. до м. 06.2014г. иска за главница за дялово разпределение над уважената част от 60.98 лв. до пълния предявен размер от 91.58 лв. за периода м. 06.2014г., иска за лихва вър­ху ТЕ над уважената част от 177.84 лв. до пълния предявен размер от 408.30 лв. за пе­риода 15.08.2014 г. до 30.08.2014г„ както и изцяло иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 19.41 лв. за периода 15.08.2014г. до 23.06.2017г.

            С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил ответниците В.С.В.  и В.Ц.В. да заплатят на „Т.С.” ЕАД 366.06 лв. раз­носки по делото, съразмерно на уважената част на исковете, и съответно е осъдил ищеца „Т.С.” ЕАД да заплати на В. С.В., и В.Ц.В., сумата от 396.56 лв. раз­носки, съразмерно на отхвърлената част на исковете. 

            Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Т.с." ЕООД.

            Това решение е обжалвано в срок и от двете страни в процеса.

            Ищецът “Т.С.” ЕАД, чрез пълномощник юрк.Л.Г., обжалва решението, съобразно жалбата и допълнителната молба по чл.262 от ГПК вх.0 5095618/07.06.2018 г. по регистъра на СРС,  в частите, в които предявените от дружеството искове срещу двамата ответници, при условията на солидарност, като съпрузи, са били отхвърлени. Излагат се доводи, че  доводи за неправилност на решението и нарушение на процесуалния закон, поради приетото, че давността се прекъсна с исковата молба, а товаставало от подаване на заявлението, поради което искът не бил погасен по давност. Излага и доводи, че СТЕ е установила размера на ползваната ТЕ, и вещото лице подпомага съда да установи дали оспореното съдържание на частните документи отговаря на действителното положение, както и се позовава на липсата на рекламация по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването по отчета на уредите и изравнителните сметки за периода. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните части, и исковете за солидарно осъждане на дватама ответници като съпрузи да се уважат изцяло, прави и искане за разноски за двете съдебни инстанции.

            С писмен отговор ответниците, чрез пълномощник адв. Н.К., оспорват въззивната жалба с възраженията, че е неоснователна, тъй като приетите по делото експертизи не обсъждали, че  приспаднатите суми се отнасяли до процесния период, че правилно е прието погасяване по давност на суми, и че недопустимо , без доказателства, ищецът претендира суми, които не били доказани от приетата СТЕ и установеното с нея потребление на ТЕ. Възразяват да дължат сумата солидарно, а според притежаваното вещно право.

            Ответниците В.С.В.  и В.Ц.В., чрез пълномощник адв. Н.К., обжалват решението на СРС в часттите, в които исковете срещу тях са били уважени. Считат решението за недопустимо-поради невнасяне на дължимата държавна такса по предявените 4 иска, също и за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закон, вкл. и при разпределение на доказателствената тежест. Възразяват за липса на доказалества за солидарна отговорност, за липса на доказателства за облигационно отношение между страните, за качеството потребител само на В.В. като вещен ползвател, но не и на В.В., за несъбиране по делото на документите, въз основа на които СТЕ е дала заключението си, за липсата на искане за доставка на ТЕ, за нарушение на чл.62 от ЗЗП, за необвързаност от Общите условия, за липсата на отчетните документи на уредите за измерване, поради което не следвало да бъде обсъждана СТЕ която е дала заключение само по документи от ищеца и третото лице-негов помагач, непредставянето на фактури или други отчетни документи,подписани от ответницата, поарди което не следвало да се съобразяват приетите по делото СТЕ и ССчЕ, че липсвали документи за метрологична проверка и, че нямало качествени параментри на услугата. тъй като заключенията по тях се базирали на доказателства, които не били събрани по делото, при което законосъобразно съдът при преценката по чл.202 от ГПК, не ги е възприел като доказателства за основателност на исковете. Наред с това възразява, че ищецът като не е представил първичните документи, въз основа на които да се направят счетоводните записвания, не може да установи съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, че счетоводството му е водено редовно. Относно вземането за зялово разпределение възразява, че ищецът не е представил доказателсво, че я извършвал тази услуга вместо третото лице-помагач, нито че вземането му е прехвърлено по  съответния ред от третото лице, и в тази част искът се явявал неоснователен. Молят решението да с еотмени в обжалваните части и исковете да се отхвърлят изцяло.Претендират и разноски.

            Ответната страна по тази жалба- ищецът “Т.С.” ЕАД, не е взел становище по нея в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.  „Т.С.” ЕАД с  писмена молба слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПКГПКГПСГПК.

Третото лице-помагач на ищеца не е взело становище по жалбите.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции. Дължимата държавна такса пред СРС е била събрана съобразно чл.72 от ГПК.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

По наведения с въззивните жалби на страните довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е основал решението си в частите, в които е уважил исковете, на база приетите по делото доказателства за качеството потребител на ТЕ на ответниците като съсобственици-съпрузи и солидарно задължени,  и за размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището им, установети от приетите по делото експертизи, като е изложил подробно мотиви защо ищецът не е доказал размера на ТЕ за м.06.-за топла вода, и за м.11 и м.12.2014 г.  и м.1.2015 г., като е възприел заключението на СТЕ за установяване на количеството доставена и потребена в жилището ТЕ. 

Правилен е извода за наличие на облигационна връзка по договор при общиу условия, възникнала по силата на ЗЕ, за доставка на ТЕ, тъй като ответниците са собственици в режим на СИО жилище на адрес гр.София, жк.Овча купел, бл.507, вх.Д, ап.124, идентичен с описания в н.акт за замяна № 103/1990 г.

В кръга на удостоверителната компетеност на нотариуса съгласно чл.586, ал.1 от ГПК, е да установи дали прехвърлителите В.С.В.  и В.Ц.В. са собственици, респ. и съпрузи, на имота, който са прехвърлили с н.а. 103/15.10.1990 г. за замяна, на трети лица тяхно жилище в жк.Младост,, и като е отразил това тяхно качество на съпрузи, съгласно приложимия към тази дата чл.19 от СК от 1985 г.(отм.). В доказателствената част на същия нотар.акт са описани и 2 бр. свидетелства за брак- съответно на продавачите и на купувачите. Следователно нотар.акт има удостоверителна стойност относно брака между В.С.В.  и В.Ц.В. към датата на сделката, при което и придобитото от тях право на собственост върху процесното жилище в жк.Овча купел, което със същия този нотариален акт са получили в замяна на прехвърления от тях имот на друга съпружеска двойка, е придобито в режим на съпружества имуществена общност. Разходите за семейството и общото имущество се поемат от двамата съпрузи, солидарно, съгласно чл.25 от СК от 1985 г.(отм.), аналогично и съгласно действащия чл.32 от СК. Няма доказателства бракът между В.С.В.  и В.Ц.В. да е бил прекратен след 1990 г., поради което за задълженията за заплащане цена на ползвана ТЕ и др., свързани с процесното жилище-съпружеска имуществена общност, двата съпрузи отговарят солидарно, съгласно СК, а не разделно, независимо от факта на чие име е открита партидата при „Т.С.“ ЕАД за жилището.

По другото оплакване на ответниците, обаче,  за годността на събраните по делото доказателства да послужат като такива за установяване на правнорелевантния факт относно доставка на ТЕ в жилището им, въззивният съд го намира за основателно.

Ищецът не е доказал с годни доказателства какво количество топлинна енергия и на каква стойност е доставил на ответника за исковия период, както му е било указано с доклада на съда по чл.146 от ГПК-обективиран и во о пределението по чл.140 от ГПК от 06.11.2017 г. Вписванията по  извлечението от сметки подлежат на доказване и сами не установяват количеството доставена от ищеца на ответника топлинна енергия в процесния период, нито установяват нейната стойност, а по делото не са представени други писмени доказателства за количеството доставена и отчетена ТЕ, която да е отребена от ответниците за собственото им жилище ап.124, също и за общите части на сградата. Заключенията на съдебно - техническата експертиза и на съдебно - счетоводната експертиза, са били изготвени от вещите лица и на база документи, които не са приети по делото като писмени доказателства (съдебно - счетоводната експертиза: документална проверка при ищеца - съобщения към фактури и счетоводни справки, които не са приети като писмени доказателства; съдебно - техническата експертиза - документи, предоставени от ФДР, и справки, изискани от ТР „Земляне” и от ищеца). Първоинстанционният съд е дал указания с доклада към третото лице-„Т.С.“ ЕООД да представи доказателства, описани в исковата молба-такива за отчитане и разпределение на ТЕ за исковия период, какмвито доказателства по делото няма събрани. С молба вх.№ 5192647/19.12.2017 г. от „Т.С.“ ЕООД това дружество е заявило, че са извършвани месечни отчитания, и че прилага писмени доказателства, но такива съм молбата няма. Делото на СРС е номерирано последователно, и в него не се съдържат приложения към молбата на третото лице, освен пълномощно за юрк.Леков /на л.63-64 от делото на СРС/, нито на друго място в делото.

Заключенията на вещите лица не може да служи като самостоятелно доказателство за това, а за изясняване дали правилно ищецът с помощта на трето лице- ФДР, е определил количеството ползвана ТЕ за жилището на отвтениците за исковия период, и на базата на първинчите документи за това, съобразно изискването на ЗЕ- документи за отчет на индивидуалните измервателни уреди в жилището, респ.  протоколи за неосигурен достъп като основание за служебно начисляване на ТЕ, и др. касаещи отчитане на ТЕ в абонатната станция. Непредставянето на такива докеументи по делото лишава ответната страна от оборване удостовереното с тях, а вещото лице с оглед чл.195 от ГПК, може да изясни спора дали отразеното в тези документи –особено тези за отчет на индивидуалните разпределителни уреди, съответства на изискванията на ЗЕ и подзаконовата уредба по прилагането му, касаещи топлоснабдяването, но не и изцяло да замести липсата на тези доказателства по делото. Действително, вещите лица носят наказателна отговорност за даденото от тях заключение, но съдът не е длъжен автоматично да възприеме заключенията им като достатъчно доказателство за установяване на количеството ТЕ, а преценява същите с оглед другите събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. При липсата на представени по делото писмени доказателства, изискуеми по ЗЕ за установяване на количеството консумирана ТЕ за жилището на ответницата, въззивният съд намира, че приетите експертизи не могат сами да докажат основателността на иска по отношение на количество потребена реално ТЕ и нейната цена за исковия период. 

Ето защо исковете се явяват недоказани за главниците, тъй като не се доказа да е доставяна ТЕ, при което, макар и в облигационна връзка с ищеца,  отвтениците не дължат исковите суми за цена на ТЕ и за дялово разпределение като производно от нея, също и за лихви за забава, тъй като при липса на главен паричен дълг не се дължат и лихви. Исковете подлежат изцяло на отхвърляне.

Поради съвпадане частично изводите на двете инстанции, решението в обжалваната от ищеца отхвърлителна част следва да се потвърди, а в  обжалваната от отвтениците уважена част следва да се отмени изцяло и исковете да се отхвърлят в частите, в които са били уважени от първоинстанционния съд. Това налага отмяна на решението и относно разноските.

 Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и изхода на спора, ответниците имат право на разноски за двете съдебни инстанции. Пред СРС всеки от двамата ответници е заплатил по 400 лв. адв.възнаграждение за адв.К., общо 800 лв., но доколкото отговорността им е солидарна, защитата им е обща и за общи факти, то въззивнитя съд намира, че следва и да обедини платеното от тях възнаграждение от 800 лв-. и да го разглежда като общо такова за защита на двамата. Предвид възражението на ищеца за прекомерност, и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, и цената на исковете, минималното адв. възнаграждение възлиза на 399 лв., следователно се определя такова на 400 лв. дължимо за възстановяване от ищеца на ответниците- на всеки по 200 лв.

За въззивната инстанция ищецът им дължи разноски 50 лв за държавна такса и само 300 лв. за адв. възнаграждение, или по 150 лв. на всеки едни от двамата / от заплатени общо 600 лв. по 300 лв. от всеки/, по същите съображения като изложените за първата инстанция, предвид и възражението на ищеца пред въззивния съд за прекомерност. Направените от въззивника-ищец разноски за въззивната инстанция остават в негова тежест, тъй като жалбата му не се уважава.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :       

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 313385 от 15.01.2018 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК с № 414040 от 23.05.2018 г., двете постановени по гр.д. № 54718/2017 г. на СРС, 35 състав, В ЧАСТИТЕ, в които са били отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, срещу  В.С.В. и В. Ц. В. от гр. София, осъдителни искове, да заплатят ответниците на „Т.С." ЕАД солидарно на ос­нование чл.79,ал.1 ЗЗД сумата над 980.99 лв. до 1899.54 лв. за периода от м. 05.2014г. до м. 06.2014г. като цена на топлинна енергия,  сумата  над 60.98 лв. до 91.58 лв. за периода м. 06.2014г. като цена на услуга дялово разпределение, и на основание чл.86 от ЗЗД сумата над 177.84 лв. до 408.30 лв. за пе­риода 15.08.2014 г. до 30.08.2014г. като лихви за забава върху цената на топлинна енергия както и изцяло за сумата от 19.41 лв. за периода 15.08.2014г. до 23.06.2017г. като  лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение.

ОТМЕНЯ решение № 313385 от 15.01.2018 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК с № 414040 от 23.05.2018 г., двете постановени по гр.д. № 54718/2017 г. на СРС, 35 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.С.В., ЕГН ********** и В. Ц. В., и двамата с адрес: ***, искове за заплащане  от ответниците на ищеца солидарно на ос­нование чл.79,ал.1 ЗЗД на сумата от 980.99 лв. за периода м. 7.2014г. до м. 04.2016г. като цена на доставена и незаплатена топлинна енергия, и на сумата от 60.98 лв. като цена на услугата дялово разпределение за периода м. 07.2014г. до м. 04.2016г., както и на основание чл. 86 ЗЗД, на сумата от 177.84 лв. като мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 31.08.2014г. до 23.06.2017 г., за жилище в гр.София, жк.Овча купел, бл.507, вх.Д, ап.124.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Б, ДА ЗАПЛАТИ на В.С. В., ЕГН ********** и В. Ц. В., и двамата с адрес: ***, по 200 лв. разноски за първата инстанция, и по 175 лв. разноски за въззивната инстанция, на всеки от двамата.

            Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Т.с." ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                           2.