№ 9599
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. Д.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110144141 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Д.
Г. Г. против „.................“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 3174,11 лв., представляваща неоснователно платена
стойност по договор за кредит № НL 31391/20.12.2017 г. за периода от 27.07.2016 г. –
21.07.2021 г., както и сумата от 960,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
27.07.2018г. – 27.07.2021г.
Ищецът твърди, че на 20.12.2017 г. сключил договор за потребителски кредит HL
31391/2008 с „...............“ АД /предишна ................../ АД размер на 23 370 лева, а ищецът се
задължил да погаси кредита според посочения в договора погасителен план. Твърди още, че
в чл. 3 от договора страните уговорили годишна лихва в размер на БЛП за жилищни
кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата намален с 0,05
пункта. Посочва още, че към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в
лева бил в размер на 7,5 %, респ. дължимата от ищеца годишна лихва била в размер на 7,45
%. Поддържа, че по време на действие на договора банката незаконосъобразно предприела
едностранни действия по промяна на лихвения процент, поради което анюитетните вноски,
дължими от ищеца били увеличени. Навежда твърдения, че за процесния период
начислената неправомерно лихва, заплатена от ищеца без основание на банката била в
размер на сумата от 3 174, 11 лева. Навежда твърдения, че банката е следвало да спазва
поетото задължение в договора като формира лихвения процент при отчитане ежемесечно
измененията на пазарните лихвени мерители – Софибор, Юрибор и Либор. Посочва още, че
извършената промяна на лихвения процент от банката, водела до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя съгласно ЗПП. Прави искане
ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 3 174,11 лева за периода от
27.07.2016 г. до 21.07.2021г., представляваща едностранно увеличение на лихвата при
начална липса на основание, ведно със законната лихва в размер на 960, 00 лева за периода
от 27.07.2018г. до 27.07.2021г. Претендира се и присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът „.................“ АД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени
съображения. Твърди още, че банката е изпълнила надлежно поетите задължения по
договора между страните, дори е възстановила сумата от 3 184,70 лева, представляваща
разликата между заплатени лихви и дължими такива за периода от 21.06.2016 г. до
21.06.2021г., съгласно влязло в сила съдебно решение. Прави възражение за прихващане по
1
отношение на сумата от 1 584,94 лв., представляваща главница при приложение на вноските
по първоначалния погасителен план. Моли съда да остави без уважение исковата претенция
и по отношение на мораторната лихва. Претендира разноски. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е извършено
плащане на исковата сума, чието възстановяване претендира, както и обстоятелството, че
същата е недължима. Ответникът следва да установи, че я е получил на валидно правно
основание.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит № НL 31391/20.12.2017 г.,
по силата на който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 23370 лв.
Не е спорно между страните, а и от съдържанието на приетия по делото договор за
кредит № НL 31391/20.12.2017 г. се установява, че договорът е сключен за срок от 300
месеца, като ищецът и Х. Г. Г. са поели задължението да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, съгласно изготвения погасителен план. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора
за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на „...............“ АД за жилищни кредити в лева, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, намален с 0,05 пункта. Посочено е, че към
момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити е в размер на 7,5 %. Съобразно
клаузата на чл. 3, ал. 4 и 5 от договора лихвата по кредита се изчислява като месецът се
приема за 30 дни, а годината за 360 дни, а действащият БЛП на банката за жилищни кредити
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Посочено е, че банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни
кредити и датата, от която той е в сила чрез обявяването му на видно място в банковите
салони, като договорените надбавки съобразно договора не се променят. Според клаузата на
чл. 6, ал. 3 от договора в случай, че по време на действието му банката промени БЛП за
жилищни кредити, то размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което
кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие.
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото Решение № 67212/20.03.2017
г. по гр.д. № 41720/2016 г. на СРС, 42 състав, потвърдено с Решение от 26.01.2018 г. по
в.гр.д. № 8781/2017 г. на СГС, II-а въззивен състав се установява, че „...............“ АД е
осъдена да заплати на Д. Г. Г. и Х. Г. Г. сумата от по 1631,42 лв. на всеки на ищците,
представляваща надвнесена парична сума по договор за кредит НL 31391/20.12.2017 г. за
периода от 21.07.2011 г. до 21.05.2016 г. В мотивите на посочените съдебни решения са
изложени съображения за неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от
договора.
От приетото по делото извлечение от мемо от 18.06.2021 г., съставено от служители
при ответника се установява, че е направено предложение с оглед мотивите на влязлото в
сила Решение № 67212/20.03.2017 г. по гр.д. № 41720/2016 г. на СРС, 42 състав, потвърдено
с Решение от 26.01.2018 г. по в.гр.д. № 8781/2017 г. на СГС, II-а въззивен състав за наличие
на неравноправни клаузи в договора, да се предприемат действия по служебно
възстановяване на сума в размер на 3184,70 лв., представляваща разлика между заплатени
лихви и дължими такива за периода от 21.06.2016 г. до 21.06.2021 г. Видно от банково
бордеро от 24.06.2021 г. сумата в размер на 3184,70 лв. с основание „съгласно одобрено
мемо от 18.06.2021 кредитна сделка 836543 Д. Г. Г. HL31391 лихва период (21.06.2016-
21.06.2021)“ е преведена по банкова сметка на ищеца Д. Г. Г.. Извършеното плащане се
потвърждава и от представеното от ищеца извлечение от негова банкова сметка.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно, логично и обосновано изготвено, се установява, че на
24.06.2021 г. ответникът е превел по банкова сметка на ищеца сумата в размер на 3184,70
лв., представляваща надвзети лихви. Вещото лице е посочило, че към 21.06.2021 г. остатъкът
от дължимата главница по сключения договор за кредит съгласно първоначалния
погасителен план е 15980,04 лв., а според актуалния погасителен план дължимата главница е
2
17528,98 лв., като получената разлика между двете суми в размер на 1548,94 лв. е
възникнала поради запазване принципа на анюитетност на вноските и увеличеният размер
на лихвата в общия размер на вноската, което обстоятелство налага към момента счетоводно
приспадане. Изяснено е, че считано от 21.07.2021 г. банката е възстановила първоначалните
параметри на погасяване на кредита, като общо надвзетата и възстановена на 24.06.2021 г.
лихва за периода от 21.06.2016 г. до 21.06.2021 г. е в размер на 3184,70 лв.
При съвкупна преценка на събраните доказателства и като съобрази приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че поради неравноправните
клаузи, обективирани в чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от договора за кредит през процесния период
банката-ответник едностранно е предприела увеличаване на възнаградителната лихва, респ.
кредитополучателят-ищец е надплатил сумата в размер на 3184,70 лв. Доколкото обаче
посочената сума е възстановена от ответника по банкова сметка на ищеца на 24.06.2021 г.
/преди предявяване на иска/, то към момента на подаване на исковата молба в съда –
21.07.2021 г. не е налице хипотеза на неоснователно разместване на имуществени блага.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за възстановяване на неоснователно платена
стойност по договор за кредит № НL 31391/20.12.2017 г. за периода от 27.07.2016 г. –
21.07.2021 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съдът достигна до фактически и правен извод за възникнало задължение в размер на
3184,70 лв., погасено чрез плащане преди иницииране на настоящото производство.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
5/21.11.2019 г. по т.д. № 5/2017 на ОСГТК на ВКС при връщане на дадено при начална
липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. Прието е в мотивите на решението, че
задължението за връщане на даденото при начална липсва на основание е безсрочно –
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили срок за изпълнение,
като такъв няма определен и в закона. Ето защо, за изпадане на длъжника в забава по
безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая не са ангажирани доказателства ищецът да е отправил покана за плащане на
предявеното вземане за надвзети суми преди иницииране на настоящото производство,
поради което не може да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава и дължи мораторна
лихва.
По изложените съображения, предявеният иск за мораторна лихва следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. В случая ответникът е сторил разноски за внесен депозит в размер на 300 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя на 100 лв. Ето защо, в полза на ответника се следват
разноски в общ размер на 400 лв.
Следва да се отбележи, че съдът не споделя развитите от ищеца съображения, че
ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като не го бил уведомил за извършеното
възстановяване на исковата сума и поради това съдът не следвало да присъжда разноски на
ответника. В случая ответникът е извършил плащане на процесното вземане за надвзета
лихва около един месец преди образуване на исковото производство, като конкретно, точно
и ясно е посочил в основанието на паричния превод причината, поради която е направен.
Още повече между страните са водени и други искови производства за възстановяване на
надвзета лихва във връзка с процесния договор за кредит, което е основание да се приеме, че
ищецът при полагане на дължимата грижа преди предявяване на настоящите искове би
възприел целта и произхода на възстановената сума по личната му банкова сметка.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС против
„.................“ АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от П. Н. Д. – изпълнителен директор, Д. Б. Ш., А. В. Я. и Й. Т. С. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3174,11 лв., представляваща неоснователно платена
стойност по договор за кредит № НL 31391/20.12.2017 г. за периода от 27.07.2016 г. –
21.07.2021 г., както и сумата от 960,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
27.07.2018г. – 27.07.2021г.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на „.................“ АД,
ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от П. Н. Д. –
изпълнителен директор, Д. Б. Ш., А. В. Я. и Й. Т. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
в размер от 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4