Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 11.05. 2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Левченски районен съд в съдебно заседание на _девети април_ две хиляди и девета  година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.М.

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като   разгледа докладваното от съдия М. АНД дело №_20094410200152_ по описа за _2009_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.Д.И. ***, против НП № 995/2008г. Твърди, че подава жалбата в законовия срок, като моли наказателното постановление да бъде отменено (намалено). Съображенията на жалбоподателката са, че в съставения акт не е било установена обективната истина. Като свидетели се явили единствено пътните полицаи. Съображенията са, че те можели да потвърдят единствено, че подписите  под акта са поставени от тях, а не и да докажат, че твърденията им са верни.

Освен това в онзи момент атосъставителите по никакъв начин не са й разяснили правата. Жалбоподателката нямала и представа, че може да направи възражения, в противен случай още при съставянето на акта щяла да опише каква е реалната ситуация, а именно, че отразеното от служителите на КАТ – Бургас не отговаря на истината.

          За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

          Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 30.04.2008г. е съставен АУАН против Д.Д.И. затова, че в 16,35 часа на ПП – 3, КМ. 49+000, с. Българене – гр. Русе управлява лек автомобил „Хонда Сивик” с рег. № СА 84 57 ВК със скорост 98 км/ч при разрешена 50 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и показана с уред ТР – 4с ф. № 099; превишение с 48 км/ч., с което е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

          По делото е представено и обжалваното НП № 995/22.05.2008 год., издадено от Началник на сектор ПП – КАТ към ОДП - Плевен, видно от което е, че затова, че на 30.04.2008г. в 16, 35 часа, на път 1 клас №3, км. 49+000 като водач на МПС – лек с рег. с рег. № СА 84 57 ВК управлява със скорост 98 км/ч при разрешена 50 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и показана с уред ТР – 4 - 099; превишение с 48 км/ч в населено място, с което е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП. На  И. е наложено на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца и на основание Наредба № І – 1959 на МВР са отнети десет контролни точки.

          В съдебно заседание са разпитани свидетелите С.Л.К. и В.Д.Х..

От показанията на свидетеля К. се установява, че работи в ОД на МВР – Плевен. Заявява, че поддържа написаното в акта. На посочената в акта дата с колегата си Х. са изпълнявали ППД на км. 49, намиращ се в с. Българене. С трафик радар са фиксирали скорост от 98 км/ч на движещ се в посока Русе лек автомобил „Хонда” със Софийска регистрация. На водача е съставен акт, даден е препис от акта, след като и е освободена. Възражения не са направени. Свидетелят е категоричен, че са разяснени правата й, а именно – че може да напише възражения. Свидетелят уточнява, че други автомобили не са минавали в момента на засичане на скоростта в с. Българене.

Свидетелят Х. в показанията си твърди, че също работи в ОД на МВР – Плевен и че водачът е спрян за проверка, установено е превишаването на скоростта, съставен е АУАН, като подписът на акта е негов и че е присъствал при установяване на нарушението. Според показанията на свидетеля, при тях е установена практика да се разяснява на водачите, че имат право да пишат възражение за констатираното нарушение. Ако желае водачът, може и в писмен вид да изнесе възражението си. Според показанията на свидетеля, в радара се изписвали дата, час и фиксирана скорост.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че дават показанията си добросъвестно. Показанията на свидетелите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.    

От представената по делото заповед №189/08.02.2007г. – копие, издадена от Министъра на вътрешните работи безспорно се установява, че е определил да съставят актове за установяване на административни нарушения държавните служители от структурните звена „Охранителна полиция” и „Пътен контрол”, полицейските и младши полицейските инспектори. Безспорно се установява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, имащ право да издава наказателни постановления.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Възраженията в жалбата са, че в съставения акт не е установена обективната истина. Освен обаче това твърдение, жалбоподателката не е посочила своето виждане относно обективната истина, като и в съдебно заседание не се е явява и не сочи доказателства, нито пък конкретизира възраженията си, поради което съдът няма възможност  нито да ги провери, нито пък да вземе отношение по тях.

Твърди се в жалбата, че като свидетели се явили единствено пътните полицаи. Не става ясно по какви съображения не следва да  бъдат кредитирани показанията на разпитаните свидетели – актосъставител и свидетел по съставения акт, които са и очевидци. Не се сочат аргументи относно тяхната недостоверност в качеството им на свидетели, нито пък от страна на жалбоподателката се посочват лица, които са присъствали по време на нарушението или съставяне на акта, които да бъдат разпитани в качеството на свидетели. Това че единствено пътните полицаи са се явили в качеството на свидетели не прави показанията им недостоверни, нелогични, непоследователни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства, което да мотивира съда да не ги кредитира като недостоверни.

Актът за установяване на административното нарушение е редовно съставен и като такъв се ползва с формална доказателствена сила.  

В тежест на жалбоподателката е да обори констатациите, съдържащи се в акта, като такива доказателства пред настоящия състав та съда не са ангажирани.

Възражението, направено от страна на жалбоподателката, съдържащо се в АУАН е, че са нарушени правата й, като дори не е имала  представа, че може да направи възражения.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема, че възражението не може да бъде споделено.  Видно от приложения АУАН е, че същият е подписан от страна на жалбоподателката, което обстоятелство не се оспорва.

Освен изложеното, видно е, че същата изрично е посочила, че няма възражения.

Разпоредбите на ЗАНН предоставят възможност на нарушителя, ако счете за нужно, да направи своите възражения, или да даде обяснения, като в този случай същите следва да бъдат отразени в акта. Видно е обаче, че такива не са дадени, но не по вина на актосъставителтите.

При издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС.  

В АУАН е посочен точният час на извършеното нарушение, а именно – 16,35 часа, което намира опора в представеното по делото писмено доказателство – разпечатка на паметта на техническото средство. В паметта на трафик радара е запаметено нарушение - в смисъл на превишаване на максимално допустимата скорост на движение на МПС, а именно - 98 км/ч. Установени са точната дата и час, както  и скорост на движение на МПС, управлявано от жалбоподателя.   

Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят се е движел с превишена скорост – 98 км/ч, като допустимата скорост е до 50 км/ч за населените места, установена с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП.  

Видно от представените по делото доказателства е, че мястото на извършване на нарушението е точно посочено, означено е населеното място (с.Българене) и километъра, където е извършено, чрез изписване в акта и НП на точните километрични знаци (49+000), които са съответни в АУАН и в НП.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Законодателят е предвидил, че за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 41 км/ч, водачът се наказва с глоба в размер на 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява МПС.

Наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП, като за административнонаказаващият орган няма възможност да наложи друго, алтернативно наказание за извършеното нарушение, тъй като няма предвидено друго такова в разпоредбите на ЗДвП.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателят, намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.       

При издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП.

          Предвид изложеното, съдът намира за установено, че жалбоподателя се е движел с превишена скорост – 98 км/ч, която надвишава с 48 км/ч. допустимата  скорост на движение в населени места – до 50 км/ч,  установена с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

          Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При това положение, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

          Следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати направените деловодни разноски в размер на четиридесет лева.

          На основание изложеното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

          На основание чл.63 от ЗАНН  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 995/2008 год., издадено от началник сектор ПП – КАТ към ОДП – Плевен, с което на Д.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два  месеца и на основание Наредба № І-1959 на МВР са отнети десет контролни точки, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ОСЪЖДА Д.Д.И. да заплати направените деловодни разноски в размер на четиридесет лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: