Р
Е Ш Е
Н И Е № 74
гр.Пловдив, 23.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и единадесетата
година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ : РУМЕН ПЕТРОВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при секретаря Г.Г. и прокурора Тодор Павлов, след като
разгледа докладваното от чл.съдията Милена Рангелова ВНОХД № 268 по описа на
ПОС за 2011г, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимата С.Б.
чрез защитника й адв.В.М. срещу присъдата от 12.10.10г. по НОХД № 2878/10г. по
описа на ПРС, ХХVІ н.с., с която е осъдена за престъпление по чл.216,ал.1 от НК
на пробация, включваща първите две задължителни мерки за по шест месеца, и е
уважен предявеният от ЕООД „Л. – ***” с.К. граждански иск в размер на инкриминираната
сума от 512.88 лева срещу нея. С присъдата
С.Б. е осъдена за заплати разноските по делото в размер на 150 лв, както
и държавна такса върху уважения граждански иск – 50 лева, по сметка на ВСС. С определение от 07.12.2010г., което не е обжалвано
е и е влязло в сила, Б. е била осъдена да заплати още 30 лева, представляващи
направени по делото разноски, за които съдът е пропуснал да се произнесе с
присъдата.
В
жалбата и в допълнението към нея се изразява недоволство от осъдителния извод
на първата инстанция, като се твърди, че събраните по делото доказателства
водели до извод за невинност. Претендира се въззивният съд да я отмени и да
постанови нова, оправдателна. В съдебното заседание пред настоящата инстанция
се явиха и адв.М., и подсъдимата. Двамата развиха и аргументираха оплакването и
искането си.
Прокурорът
изрази становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Повереникът на гражданския ищец ЕООД „Л. – ***” с.К.
адв.С. изрази становище за потвърждаване на присъдата.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт,
служебно и във връзка с направените оплаквания, намери, че са налице
основанията, визирани в чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3,т.1 от НПК, поради което
присъдата следва да се отмени, а делото да се върне на Пловдивския районен съд
за ново разглеждане от друг съдебен състав :
Според обвинителната теза, изградена
на досъдебното производство, подсъдимата Б. е повредила лаковото покритие на
четирите калници на леката кола, собственост на гражданския ищец, ритайки я. Още
на първата процесуална фаза защитата е
заявила оспорване на този механизъм на причиняване на увредите, което се
поддържа и при обжалването – според адв.М. не е физически възможно автомобил от
вида „Тойота Ярис”, който е със здрава броня и ламарина, да бъде увреден чрез съприкосновяване
с подметките на обикновените /не железни/ обувки на жена с телосложението на подсъдимата.
Все в тази връзка защитата прави и друго възражение – че не е бил подложен на
експертно изследване и не е намерил отговор в мотивите въпросът дали жена с ръста на Б. може да причини с ритане
точно инкриминирананото повреждане – одраскване на лаковото покритие на калниците
на автомобила и деформации с вдлъбнатина
на задната дясна врата. Освен това изразява предположението, че поврежданията
са причинени вследствие на последвало инкриминираните събития репатриране на
колата.
Вероятно точно заради тази защитна
теза първоинстанционният съд е допуснал вещото лице, автор на една от
оценъчните експертизи по делото - г-н М., да опише при разпита си в с.з.
вероятният според експертното му мнение механизъм на причиняване на повредите.
Респективно да посочи възможно ли е да са произлезли по друг начин, различен от
причиняване посредством ритане. След протоколиране на отговорите му особено
ясно е проличала нуждата от специални знания за отговор на проблемите по коментирания
механизъм. И е било необходимо контролираната инстанция да подходи според
установения в разпоредбата на чл.144,ал.1 от НПК ред, а именно да назначи
експертиза със задача отговор на въпросите-възражения, поставени от защитата,
на част от които г-н М. е отговорил при разпита си. Съдът не е сторил това.
Изразяването на разискваното професионално становище
на г-н М. в съдебната зала не е, разбира се, свидетелско показание. Защото не
въвежда в процеса нови факти, свързани с предмета на доказване, които той да е
възприел. Може би, съзнавайки
недопустимостта да използва поднесено по този /устен/ начин мнение по изискващи
специални знания въпроси, съдът изрично не го е посочил сред доказателствените
източници, използвани при построяване на фактическите констатации по делото. Но
го е цитирал, и то в цялост в мотивите си. А по-нататък е отговорил на
съображенията на защитата против приетия от прокурора механизъм на увредите
/чрез ритане/ и на възражението, че увредите са причинени чрез репатриране на
колата, преписвайки една част от това мнение и представяйки го за свое.
Така съдът е допуснал две нарушения. От една страна
очевидно е основал вътрешното си убеждение на недоказателствен източник – на
професионално мнение на специалист, което не е нито показание, нито експертиза.
От друга страна, не е назначил експертиза, която да използва за отстраняване на
съмнението относно механизма на причиняване на увреждането, при все че са се
явили предпоставките за това. Напротив, влязъл е в ролята на експерт, сам
отговаряйки на аргумент на защитата, изискващ прилагането на специални знания –
че уврежданията са причинени от „паяк” /вж. абзац 4-ти от лист 11 от мотивите/.
Допуснатите нарушения – по чл.144,ал.1 и по чл.106 от НПК – са съществени,
защото са довели едновременно непълнота на доказателствата и до необоснованост
на атакувания съдебен акт. Следва да се има предвид, че въпросът за механизма
на причиняване на поврежданията на леката кола на гражданския ищец е важен не
само с оглед преценка на съставомерността на деянието и на авторството, но и за
определяне на точния обем на отговорността на виновното лице. Тези нарушения се
явяват неотстратими от въззивния съд,
защото той няма как да подмени вътрешното убеждение на първата инстанция по
коментирания проблем.
Същевременно допуснатите при първоинстанционното
разглеждане на делото процесуални пороци не са неостраними при ново разглеждане
на делото от първата инстанция. Така че делото подлежи на връщане за
провеждането на такова от Районния съд на гр.Пловдив. При поредното разглеждане
на делото е нужно съдът да отговори на всички свързани с начина на причиняване
на инкриминираните повреди въпроси, като използва допустимите процесуални
способи за това.
Тъй като присъдата се отменява
заради процесуални нарушения, не подлежат на обсъждане съображенията на защитата
за матриално-правната й незаконосъобразност. Същите могат да бъдат изложени при
поредното първоинстанционно разглеждане на делото.
По изложените съображения и на
основание чл. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК Пловдивският окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъдата № 453/12.10.2010г., произнесена по НОХД № 2878/10г.
по описа на Пловдивския районен съд, ХХVІ н.с. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.