РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Русе, 25.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 9 февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 11
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Д“ИТ“-Русе
против решение № 589/29.11.2021г. постановено по АНД 1617/2021г по описа на
РРС, с което е отменено НП 18-001839/16.07.2021г
на Директора на Д“ ИТ“ Русе, с което на „ Вуелта България“ ЕООД на основание
чл.415 ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. Като
касационно основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на
материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото
по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление.Претендира
юрисконсулско възнаграждение
Ответникът по
касационната жалба не взема становище
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
РРС е установил надлежните за производството факти, а имено, че: налице е
протокол изх.№
ПР 2010847/12.03.2021г., за извършена проверка при ответника по касационната
жалба от органи при Д „ИТ“ Русе, в който за отстраняване на констатирани нарушения
на трудовото законодателство са дадени задължителни предписания на
работодателя, като съгласно чл.404, ал.1, т.12 от КТ в т.3 от тези предписания
било указано, че в срок до 31.03.2021г. работодателя следва да изплати
трудовото възнаграждение за отработените дни през м.март 2020г. на работника В.
В.. Били дадени и предписания за начисляване на трудовото възнаграждение за
отработени дни през м.март 2020г. и за корекция на подаденото уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ за заличаване на трудовото правоотношение с В. И. В. / т.2
и т.1 от предписанията/.
Тези предписания,
обективирани в протокол изх.№ ПР
2010847/12.03.2021г. са били оспорени по
реда на АПК първо по адм.ред, а след това и пред АС-Русе, който ги отменил. Междувременно
независимо от обжалването на предписанията по административен и съдебен ред, по
повод на запитване от страна на пълномощника на В.е извършен последващ контрол
в периода 09.06.2021г.-18.06.2021г. При извършената документална проверка е
констатирано , че трудово възнаграждение за отработените дни през м.март,
2020г. не било изплатено от работодателя на посочения работник, както и че не
били изпълнени и другите две предписания, като за всяко неизпълнено такова е
съставен АУАН и е издадено НП с налагане на имуществена санкция в размер на по
2000лв. за
административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, с аргумент
предварителното по закон изпълнение на предписанията, независимо от оспорването
им по законоустановения ред.
Спор по посочените
факти не е бил формиран.
За да отмени оспореното НП,
районният съд е приел, че макар надлежно описаното нарушение като факти от
обективна страна и посочената за нарушена съответна законова разпоредба, е налице
непреодолима неяснота поради липса на конкретика на дадените предписания, за
чието неизпълнение работодателят е бил санкциониран с оглед на формирания спор относно
възникването, прекратяването и продължителността на трудовото правоотношение, за
което контролните органи не са изложили ясно становище. Този извод е извел от
липсата на категоричност за съществени елементи като продължителност на
трудовото правоотношение, респ. размера на дължимо трудово възнаграждение и
приел, че наказаното дружество не е имало
обективна възможност да изпълни пълноценно и законосъобразно това предписание,
позовавайки се на констатирани противоречия в писмените и гласни доказателства и
на решението от 15.07.2021г. по адм.дело
№ 268/2021г. на АС-Русе, с което са
отменени задължителните предписания по т.1, т.2 и т.3 от Протокол за извършена проверка
изх.№ ПР 2010847/12.03.2021г.
Решението е
неправилно.
Разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от КТ съдържа
в себе си трите елемента-хипотеза,диспозиция и санкция за неизпълнение на дадено
по реда на чл. 404, ал.
1, т. 12 от КТ задължително предписание- за изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения при прекратен трудов договор.
За
реализиране на административнонаказателната отговорност на адресата на
предписанието по чл. 415, ал. 1 от КТ е
константна практиката на административните съдилища в разглежданите случаи, че
е необходимо да се установи влязло в сила предписание и че същото не е било
изпълнено в указания срок. Така се поставя въпроса дали предварителното
изпълнение на предписанията съгласно чл.405 изр.2 КТ, независимо от оспорването
им, ще доведе и до реализиране на административнонаказателна отговорност за
неизпълнение, тъй като законодателя принципно не въвежда като съставомерен
признак наличие на влязло в сила предписание по чл.404 ал.1 т.12 КТ, т.е дали
изискуем е признака за вече установена законосъобразност на дадено предписание,
по аргумент на неговата необжалваност в срок или призната по съдебен ред негова
законосъобразност.
И тъй
като предписанията не са били влезли в сила към момента на издаване на НП,позовавайки
се на обстоятелствата в НП, въззивния съд с оглед възраженията на наказания
работодател е направил анализ на всички писмени и гласни доказателства ,относими
именно към твърдяното неизпълнение по т.3 – неизплащане в указания срок на
трудово възнаграждение при прекратен трудов договор, поради наличието на
противоречиви доказателствени източници по адм.преписка.
Неоснователно
е възражението на касатора, че РРС е направил
косвен съдебен контрол върху издадените предписания и тяхната предварителна изпълняемост.
Въззивният съд е изследвал дали е налице ясно и категорично посочване на
изискуеми за нарушението признаци като гаранция за изпълнение на процесуалните
изисквания за пълно, точно, ясно и обективирано в тази насока обвинение, т.е извършил
е преценка дали АНО не е допуснал съществени процесуални нарушения и дали е
приложил правилно материалния закон. Позоваването на съдебното решение по
адм.д. 268/2021г на АС-Русе е само в подкрепа на изводите му.
За
съставомерността на чл.415 КТ или за изискването на пълно точно и ясно от
процесуална гледна точка формулирано обвинение, е достатъчно посочването на
съставомерни признаци: възникнало налично трудово правоотношение, неговото
прекратяване, неизплащане на дължимо трудово възнаграждение за отработено
време, т.е нарушение на трудовото законодателство по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 КТ, дадени предписания от оправомощен за това орган,които по силата на
закона/чл.405 изр.2 КТ/ подлежат на предварително изпълнение, тяхно
неизпълнение или непълно/ неточно такова,
които са налице в случая.
Законосъобразността на самото
предписание действително е предмет на друго производство, с оглед разпоредбата
на чл. 405 КТ, доколкото по своята същност даденото
предписание от страна на контролните органи, представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК, но пък самия АНО се
позовава на него. Постановеното
от АС-Русе решение № 30 /15.07.2021г по адм.д. 268/2021г на АС-Русе, с което са
отменени предписанията, е отменено с решение № 595/ 25.01.2022г. по а.д.
8530/2021г.на ВАС- 6 отделение/ справка в деловодната програма на АС-Русе/.Т.е
спора за тяхната правилност и законосъобразност вече е окончателно решен с
влязло в сила съдебно решение към момента на произнасяне по касационната жалба.
Това решение е задължително за страните и реално окончателно решава спора
относно приетата от въззивната инстанция непреодолима неяснота и категоричност
на дадените предписания, / което е и основния мотив за отмяната на НП/ и следва
да бъде съобразено от настоящата инстанция на основание чл.142 ал.2 АПК
При
законоустановената предварителна изпълняемост на предписанията на органите при
ИТ с оглед на чл.405 изр.2 КТ, работодателят е следвало освен самото им
обжалване да поиска и спирането на предварителното изпълнение/ което не е
сторено/, при което и указаният срок за изпълнението им нямаше да тече и
деянието би се оказало неосъществено от обективна страна към визираната дата на
неизпълнение.Или казано с други думи в обхвата на чл.415 КТ се има предвид
всяко задължително предписание, дори и при налично негово оспорване, стига
предварителното им изпълнение да не е спряно по реда на чл.166 ал.4 или чл.60 АПК , тъй като законодателят не е посочил изрично задължителното по
смисъла на чл.404 ал.1 КТ предписание да е влязло в законова сила.
Все пак
допуснатото в хипотезата на чл. 405, изр.
2 от КТ по силата на закона предварително изпълнение/ а неизпълнението му
в срок е и адм.нарушение/, е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на
приоритетна защита значим обществен интерес за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и
интересите на работниците и служителите, с цел бързина при отстраняване
допуснати нарушения по КТ, което принципно не нарушава правата на страните в
случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи, за реализиране
на права по общия ред, по ЗОДОВ или в случая по реда на възобновяването по
чл.70 ал.2 т.3 от ЗАНН.
В случая
предварителното изпълнение на ИАА, от какъвто вид са предписанията по чл.404 КТ, като изпълнително основание по чл.268 АПК , за разлика от тези като
изпълнително основание по чл.417 т.8 ГПК/ изискването да са влезли в сила/, са
свързани естествено с определена установеност по време ,място, страни,
установена дължимост в конкретика, за да послужат като изпълнителни основания като
съвкупност от регулирани от нормите на АПК и/или
специални нормативни актове или ГПК последователно
развиващи се правни и фактически действия, насочени към реализирането на
разпоредените с актовете последици по ред, различен от този на ЗАНН. На
изпълнение по реда на АПК и ГПК подлежат изискуеми задължения, породени от
изпълнителните основания, предвидени в посочените кодекси, които процедури
съществено се различават от тази за реализиране на административнонаказателната
отговорност за нарушение по чл.415 КТ
Приетата
от въззивният съд обективна невъзможност за изпълнение на предписанието поради
неговата неяснота и некатегоричност, дори и да е налична, е неотносима към
съставомерността на деянието от обективна страна, тъй като в случая в оспореното
НП са описани твърдяните съставомерни признаци за нарушението, включително,
факта на оспорване на предписанията и че допуснатото от закона предварително
изпълнение на предписанията не е спряно по реда на чл.166 ал.4 АПК до решаване
на спора за тяхната законосъобразност с окончателен съдебен акт. При наличната
процесуална нормативна уредба на ЗАНН към момента на постановяване на
оспореното решение, въззивната инстанция не е имала възможност да спре
производството по НПК вр.ЗАНН, поради и което извършвайки действия по събиране,
проверка и оценка на доказателствата не е допуснала нарушение на процесуалните
правила, но доводите за незаконосъобразност на НП по начина на формулиране са
неправилни.
Обективната
възможност за неизпълнение на предписанията не е елемент от състава на
визираното нарушение, доколкото касаят производството по установяване на
законосъобразността на предписанията в производството по чл.405 КТ пред
адм.съд., който вече е окончателно решен. Независимо от това наличието на
основание за изпълнително производство по АПК не е елемент от търсенето на
отговорност по чл.415 КТ, поради различието на процедурите и най-вече защото законодателят общо си е
служил при обозначаването на задължителните предписания, но в хипотезата на
т.12 ги е ограничил до отвеждане на въпроса пред съда и съобразяване с неговото
решение/ чл.404 ал.3 и ал.4 КТ/, но и двете посочени разпоредби касаят
производството по изпълнение,а не наличие на състав на адм. нарушение.
Горепосочените
обстоятелства навеждат на извода на неправилност на оспореното решение поради
неправилно приложение на материалния закон, налагащо отмяната му и решаване на
спора по същество.
Разпоредбата
на чл. 415, ал. 1
от КТ предвижда санкция административна имуществена санкция в размер от
1500 до 10 000 лева, като касатора -АНО е определил същата в размер на 2000
лева. Доколкото, обаче, в оспореното наказателно постановление
административнонаказващия орган не е изложил мотиви, обусловили решението му да
наложи наказание в посочения размер, то съдът счита, че оспореното пред РРС наказателното постановление следва да се
измени в неговата санкционна част, като размерът бъде намален до предвидения в
закона минимум от 1500 лева. Липсата на мотиви относно определянето на размер
на административното наказание препятства съдебния контрол във връзка със
спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 63 д , ал. 4 ЗАНН в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени и направените от ИА
„ Главна инспекция по труда“ , в чието подразделение е жалбоподателя Д „ИТ“
Русе разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв по ЗПП
Предвид изложеното и на основание чл.
63в вр.чл.63 д ал.4вр. ал.5 , от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 589/29.11.2021г.
постановено по АНД 1617/2021г по описа на РРС, с което е отменено НП 18-001839/16.07.2021г на Директора на
Д“ ИТ“ Русе, с което на „ Вуелта България“ ЕООД на основание чл.415 ал.1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ НП 18-001839/16.07.2021г на Директора на Д“ ИТ“ Русе, с което
на „ Вуелта България“ ЕООД на основание чл.415 ал.1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв, като намалява размера на санкцията на 1500лв.
ОСЪЖДА „
Вуелта България“ ЕООД ЕИК ********* , гр.Русе ,ул.Бистрица № 4 вх.4 ет.5,
представлявано от Стефан Иванов Стефанов да заплати на ИА „ Главна инспекция по
труда“ сумата
от 100лв. юрисконсулско възнаграждение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.