Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 4901
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени, при
условията на алтернативност, искове с правна квалификация чл. 266, ал. 6 вр. чл. 145 от ТЗ, чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 327 802.61 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
до окончателното плащане. Ищецът „Б.П.“ ООД /л/ твърди, че за периода от
12.08.2014 г. до 06.04.2016 г. ответникът А.П. е бил вписан в ТР-АВ като
ликвидатор на ищцовото дружество. Вписването му като
ликвидатор е станало въз основа на решение на ОСС, проведено на 07.07.2014 г., което решение е отменено от СГС по предявен иск
по чл. 74 от ТЗ, във връзка с който е образувано т. д. № 5851/2014 г. по описа
на СГС, ТО, 20 състав. Ищецът сочи, че
на 09.07.2014 г. ответникът, в качеството си
на ликвидатор сключва договор за покупко-продажба под формата на нот. акт № 44, т. V, рег. № 13098, н.д. № 759/2014 г., с
който продава на дружеството „Й.-**“ ЕООД, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е ответникът, най-значимият дълготраен материален актив
на ищеца – двуетажна постройка със сутерен, находяща се
в гр. София, ул. „*********на дружеството „Й.-**“ ЕООД, срещу цена от
324 000 лева. Уговорено е тази цена да бъде заплатена от купувача в срок
от 45 дни от подписване на договора. В изпълнение на тази уговорка, ответникът
открива сметка на ищеца в „Ю.Б.“ АД, по която за периода 11.07.2014 г.
21.07.2014 г., чрез различни банкови операции е изтеглил от сметката на
дружеството, в качеството си на ликвидатор, суми в общ размер на
327 802.61 лева, които суми е превел по свои лични банкови сметки. Поддържа,
че в качеството си на ликвидатор е следвало да събере всички вземания на
дружеството, включително и липсващите пари по банковата сметка на ищеца. Вместо
това ответникът е подал заявление за заличаване на дружеството от търговския
регистър, производството по което заявление е спряно от съда по реда на чл. 536
от ТЗ. Сочи, че ответникът е получил собствените на ищеца парични средства без
да има основание, като същевременно е нарушил
изискването на чл. 268, ал. 4 от ТЗ и чл. 281 ЗЗД да пази имуществото на
търговеца и да полага грижата на добър стопанин за него. От неизпълнението на
тези задължения на ответника са настъпили вреди за ищеца, изразяващи се в намаляване
на имуществото му с размера на получените от ответника суми от банковата сметка
на ответника в общ размер от 327802.61 лева. Ето защо иска от съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 327802.61 лева, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. При условията
на алтернативност иска осъждане на ответника да заплати
сумата като обезщетение за нанесени от неправомерното поведение на ответника
вреди или като получена без правно основание. Претендира направените в
производството разноски, включително и тези, свързани с обезпечаването на иска
по реда на чл. 390 от ГПК.
Ответникът А.И.П. не оспорва изложените
в исковата молба обстоятелства, но оспорва факта да е получил исковата сума без
правно основание. Поддържа, че в различни периоди от време е предоставял лични
свои средства на ищцовото дружество, като има и сключен договор за заем, с който е
предоставил на ищеца сумата от 322 000 лева. Заточва счита, че не е нарушил
задълженията си на ликвидатор и не е причинил вреда на дружеството. При
условията на евентуалност прави възражение за прихващане с дължимите му по
договора за заем суми. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му
присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Представен е протокол от ОСС в ищцовото дружество, проведено на 07.07.2014
г., на което са взети решения за
прекратяване на търговската дейност на дружеството и откриване на производство
по ликвидация. За ликвидатор е избран А.И.П., като на ликвидатора е възложено
да извърши ликвидацията в срок до 7 месеца от деня на обявяване на поканата до
кредиторите в ТР. С решение № 421/26.02.2016 г. на СГС, ТО, 20 състав, по т.д.
№ 5851/2014 г. взетите на това ОСС решения са отменени по предявен от
съдружника Л.П. иск по чл. 74 от ТЗ. След служебно извършена в деловодната
система на СГС проверка се установи, че това решение на СГС е влязло в сила на
13.01.2017 г.
След проверка по електронното дело на
ищеца в ТР, се установи, че въз основа на решенията на ОСС от 07.07.2014 г. е подадено заявление от 06.08.2014 г., с което е
поискано вписване на обстоятелствата по решенията, като въз основа на това
заявление ответникът е вписан като ликвидатор на дружеството на 12.08.2014 г.
Със заявление от 24.02.2015 г. ликвидаторът П. е поискал заличаване на
дружеството от ТР след приключило производство по ликвидация. Производството по
това заявление е спряно от съда по реда на чл. 536 от ГПК до приключване на производството
по т.д. № 5851/2014 г. на СГС, 20 състав.
На 09.07.2014 г., в необходимата
нотариална форма - нот. акт № 44, т. V, рег. № 13098,
н.д. № 759/2014 г., ищцовото дружество, представлявано
от управителя А.И.П. продава на „Й.-**“ ЕООД, представлявано от управителя А.И.П.,
недвижим имот - двуетажна постройка със сутерен, находяща
се в гр. София, ул. „******, срещу цена от 324 000 лева. Уговорено е
продажната цена да бъде платена от купувача в срок от 45 дни от подписване на
договора по сметки на продавача в „Ю.Б.“, „ТБИ б.“ и „П.Б./България/“.
Страните по делото не спорят, а и от
представените банкови извлечения се установява, че за периода от 10.07.2014 г.
до 21.07.2014 г. по банковата сметка на ищеца, разкрита в „Ю.Б.“ АД, купувачът
по гореописания договор е превел по банков
път или е внесъл в брой на
каса суми в общ размер от 329000 лева.
За периода от 11.07.2014 г. до 21.07.2014 г. ответникът, в качеството му на
ликвидатор е изтеглил на каса от тази сметка суми в общ размер на 228.700.62
лева, а на 21.07.2014 г. са наредени три директни превода от тази сметка по
лични банкови сметки на ответника, съответно за суми в общ размер от 99101.99
лева. Като основание на тези преводи е посочено захранване на сметка. С
извършването на тези тегления и преводи салдото по сметката е нулево.
С решение № 619/01.04.2016 г. на САС,
ТО, 11 състав, по т.д. № 211/2016 г., А.И.П. е освободен като ликвидатор на
дружеството по реда на чл. 266, ал. 4 от ТЗ и за ликвидатор е назначена Л.И.П..
Последната е вписана като ликвидатор на дружеството в ТР на 06.04.2016 г., на
която дата е съставен и акт за назначаването й като ликвидатор от длъжностното
лице по регистрацията.
Ответникът представя договор за паричен
заем от 05.10.2013 г., сключен между А.П. и ищцовото
дружество, представлявано от управителя А.П., съгласно който А.П. се задължава
да предостави заем на ищеца в размер на 322 000 лева в срок до 10.01.2014
г. Ищецът поема задължение да върне заемната сума до 01.07.2014 г. на касата на
фирмата или по сметки на заемодателя.
Ответникът представя и преписи на квитанции от приходни касови ордери и
копия от разходни касови ордери, които са анализирани от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза.
Ответникът не е изпълнил възложеното му
задължение по реда на чл. 183 от ГПК досежно
представените в преписи документи, намиращи се на стр. 90, 90а, 91, 92, 93 и
94, поради което тези документи следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото – арг.
от чл. 183, изр. 2 от ГПК.
От
заключението на приетата като неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, се установява следното:
Представените от ответника копия от
квитанции от приходни касови ордери и копия от разходни касови ордери не отговарят на изискванията на Закона за
счетоводството, действащ към посочената в документите дата на тяхното
съставяне. Тези документи не съответстват на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗСч /обн. ДВ бр. 98/2001 г. и отм. ДВ, бр. 95/2015 г./, тъй като
не съдържат „номер“, който е важна и съществена част за всеки съставен първичен
счетоводен документ и който служи за точното и хронологично вписване на
документите в счетоводните регистри; не съдържат „име, фамилия и подпис на
съставителя“, т.е. не е ясно кой е съставил този документ и в качеството си на
какъв, включително полетата гл.счетоводител и ръководител също са празни и
стоят без подпис. В приложения на стр. 97 от делото препис на квитанция към
ПКО, от дата 05.10.2013г., за сума 170 000,00 лева е посочено основание за
внасяне в касата на ищеца „БТИ Петрови 1“ ООД „вноска по договор“. Номер на
ПКО, към който е издадена квитанцията, не е наличен, както и подпис на
счетоводител. От направения от вещото лице анализ на оповестените и публикувани
в Търговския регистър документи, които са с публична достъпност, е видно, че
предприятието ищец е публикувало ГФО към 31.12.2013г. и задължителната част от
него счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите (ОПР), към 31.12.2013г.,
видно от който не е налице приход с основание „вноска по договор“ в размер на
170 хил. лв. Единственият приход, който е осчетоводен за периода на цялата
2013г. е „Нетни приходи от продажби“ в размер на 41 хил. лв. От счетоводния
баланс за 2013 г. е видно, че дружеството ищец не притежава задължения по
получени заеми и не е налице осчетоводяване на подобна операция. От извършената
проверка в счетоводството на ищеца се установи, че ТД на НАП е извършила
данъчна ревизия на „Б.П.“ ООД, като по време на ревизията Органът по приходите
е установил, че за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2014г„ счетоводната отчетност на ищцовото
дружество е водена от г-жа В.Т. като ръководител на счетоводно предприятие „П.“
ЕООД. Г-жа В.Т. е декларирала пред ТД на НАП, че лично е осчетоводила и
приключила счетоводно всяка една от цитираните горе три календарни години по
отношение на ищцовото предприятие. Заедно е писмото
си и декларацията до ТД на НАП, г-жа В.Т. е приложила и Оборотна ведомост и
Хронологичен дневник на ищцовото дружество, за
периода 01.01.2014г. - 31.12.2014 г. От извършената
проверка в счетоводството на ищеца вещото
лице установява, че ТД на НАП е извършила данъчна ревизия на „Б.П.“ ООД,
като по време на ревизията органът по приходите е установил, че за периода на
2012г., 2013г. и 2014г. счетоводната отчетност на ищцовото
дружество е водена от г-жа В.Т. като ръководител на счетоводно предприятие „П.“
ЕООД. Т. е декларирала пред ТД на НАП, че лично е осчетоводила и приключила
счетоводно всяка една от цитираните по-горе три календарни години по отношение
на ищцовото предприятие. Заедно с писмото си и декларацията до ТД на
НАП, Т. е приложила и Оборотна ведомост, и Хронологичен дневник на ищцовото дружество, за периода 01.01.2014г.
- 31.12.2014 г. От направения анализ на счетоводните записвания на ищеца,
предоставени от Т. на ТД на НАП се установява, че приложената в кориците на
делото /стр.98/ квитанция към ПКО, за сумата 152 000,00 лева и с основание
„вноска по договор“, не е осчетоводена и няма такъв приход в касата на
дружеството ищец, за периода на цялата календарна 2014г. За отчетната 2014г.,
на дати 2 април 2014г. и 11 април 2014г., ищецът е осчетоводил получени по
банков път от трети лица суми, съответно 8 000,00 лв. и 7 600,00 лв., но още на
същите дати и двете суми са погасени, като задължение и са отнесени по кредита
на сметка 706 Приходи от продажба на ДМА, т.е. съобразно счетоводните записвания,
задължение на ищеца към трети лица не съществува, защото още на същия ден е
отписано. Това счетоводно записване според вещото лице е некоректно и е
направено в разрез със счетоводните стандарти. От анализа на счетоводните
записвания на ищеца през 2014 г., които са извършени от счетоводителя В.Т.,
вещото лице забелязва и още една
некоректна счетоводна статия, от дата 09.07.2014г., със сума 324 000
лева, а именно: дебит сметка 499 Други кредитори и кредит сметка 706 Приходи от
продажба на ДМА. С това счетоводно записване ищцовото
дружество е осчетоводило връщане на 324 000 лева на трето лице, но съобразно
счетоводните записвания на „Б.П.“ ООД, към 09.07.2014г., ищецът не е дължал
никакви парични средства към трети лица. Затова не е ясно на какво основание са
върнати сумите на третото лице при условие, че ищецът не е имал задължения.
Предвид тези счетоводни записвания и установените осчетоводявания на плащания
към трети лица без основание, дружеството ищец е реализирало отрицателен
финансов резултат от ликвидацията, за периода на 2014г., в размер на -256
хил.лв. От направения анализ на отчета за приходите и разходите за 2014г.
вещото лице установява, че ищцовото дружество не е представило в годишния отчет
абсолютно никакви приходи, вкл. от получени заеми. Видно от хронологията на
счетоводните записвания на ищеца за 2014 г., предоставени от счетоводителя Т.
пред ТД на НАП, както и от Годишната данъчна декларация на ищеца за финансовата
2014г., са налице осчетоводявания на приходи от продажба на ДМА, в размер на
339 600,00 лв. Приходи от получени парични заеми, за 2014г., не са осчетоводени
от ищцовото дружество. От извършената проверка в
счетоводството на ищеца се установи, че не са налице счетоводни данни за
разходване на сумата, посочена като предоставена в представения от ответника
договор за паричен заем. От направения от вещото лице анализ на приложените в
кориците на делото документи се установява, че ищцовото
предприятие е декларирало прилагане на Националните стандарти за финансови отчети
за малки и средни предприятия при водене на своето счетоводство. От извършената
проверка в счетоводството на ищеца се установява, че за периода на финансовите
2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., предприятието е съставило Годишни финансови
отчети, които отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. От извършената от вещото лице проверка на
документите, предоставени по делото от ТД на НАП, се установява, че ответникът
за периода на финансовите 2013г. и 2014г. не е декларирал предоставяне на заем
на ищцовото дружество, както и получаването на лихви
по процесния договор за паричен заем от 05.10.2013 г,
респективно ответникът не е декларирал и не е заплатил дължим данък върху
процесиите лихви.
Съгл. чл. 266, ал. 6 от ТЗ,
ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както
управителят на търговското дружество и тази отговорност е към дружеството в
ликвидация и отговорността възниква при причинени на дружеството вреди, пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на ликвидатора.
Съгласно постановеното от ВКС, ІІ
ТО по реда на чл. 290 от ГПК решение №
152/19.10.2009 г., по т.д. № 774/2008 г., отговорността на управителя по
смисъла на чл. 145 ТЗ за причинени вреди е имуществена и е спрямо
дружеството. При неизпълнение на
задълженията на ликвидатора, визирани в чл. 267, 268 и чл. 270 ТЗ, за
причинените в резултат на това преки и непосредствени вреди ликвидаторът
отговаря по отношение на дружеството съгласно чл. 266, ал. 6 във връзка с чл.
145 ТЗ.
С приемането на функциите на ликвидатор
след решението за определянето му като такъв, между ликвидатора и дружеството
възниква частноправно правоотношение, което по своята правна характеристика е
мандатно. По силата на това правоотношение след вписването в търговския
регистър ликвидаторът има правата и задълженията на управителя, ограничени с
оглед целите на ликвидацията. Той управлява и представлява дружеството в
ликвидация /чл. 269, ал. 1 ТЗ/, има специфични задължения във връзка с ликвидацията
/чл. 267, чл. 268, чл. 270 и чл. 271 ТЗ/ и носи същата отговорност за дейността
си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на
търговските дружества /чл. 266, ал. 2 ТЗ/. Ликвидаторът е длъжен да довърши текущите
сделки, да събере вземанията, да удовлетвори кредиторите /чл. 268, ал. 1 ТЗ/.
След като всички задължения са уредени и остатъкът от имуществото е
разпределен, ликвидаторът следва да поиска заличаване на дружеството, на осн. чл. 273, ал. 1 ТЗ. Смисълът на ликвидационната
процедура е да се удовлетворят кредиторите. Затова ликвидаторите са длъжни да
поканят кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, да уведомят
съответните органи за започналата ликвидация, да довършат текущите сделки, да
съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят
кредиторите - чл. 267, чл. 268 от ТЗ. Ликвидаторите трябва да съставят баланс
към момента на прекратяване на дружеството и доклад, който пояснява баланса; в
края на всяка година да извършват годишно приключване, да изготвят финансов
отчет и доклад за дейността си (чл. 270, ал. 1 ТЗ). По силата на възникналото мандатно
правоотношение с дружеството, ликвидаторът е обвързан да изпълнява задълженията
си по ликвидацията. Съгласно чл. 280 от ЗЗД, с договора за поръчка довереникът се задължава
да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.
Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази
имуществото, което получи във връзка с нея -чл. 281 ЗЗД.
В случая безспорно се установи, че между
ищеца и ответника е възникнало мандатно правоотношение, по силата на което
ответникът е приел да изпълнява на функциите на ликвидатор след решението на
ОСС за определянето му като такъв /съгласно т. 3 на ТР № 1/06.12.2002 г. на
ОСГТК на ВКС, постановеното по реда на чл. 74 ТЗ решение за отмяна на решенията
на Общото събрание има действие занапред/. Установи се, че след вземане на
решение от ОСС за откриване на производство по ликвидация е отчуждено недвижимо
имущество на дружеството, приходите от продажбата на което не са разпределени
от ликвидатора, в съответствие със задълженията му по чл. 268 и чл. 271 от ТЗ.
По делото се установи, че част от постъпилите по сметка на дружеството суми
като продажна цена са изтеглени на каса от ликвидатора, а друга част са
преведени по три негови лични сметки. Ответникът не установи с тези суми да е
изпълнил свои задължения като ликвидатор, съответно да е удовлетворил с тези
средства кредитори на дружеството. Ответникът не установи наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, сключен между ищеца и А.П. и не доказа процесната сума да е дължима на П. в качеството му на
кредитор на дружеството. Валидността на договора за заем не е обвързана със
спазването на някаква форма, а е
необходимо страните да постигнат съгласие и вещта – предмет на договора, да
бъде предадена. След като ответникът твърди, че е налице договорна връзка и
претендира плащането на процесната сума да е
извършено във връзка с този договор, той
носи доказателствената тежест да установи всички правопораждащи факти – чл. 154 от ГПК. Следователно той
следва да проведе главно доказване за наличието на валиден договор за заем,
сключен между дружеството ищец и съдружника А.П.. В случая ответникът, в
съответствие с носената от него доказателствена
тежест, не установи наличието на предаване на парите. Представените от него по
делото документи /разходни и приходни касови ордери/ не представляват доказателство,
че парите, уговорени в заем, са предоставени на ищеца. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че тези документи не са съставени,
съобразно изискванията на счетоводния закон, а и в счетоводството на ищеца,
както и в изготвените от него ГФО не е отразено задължение на дружеството по такъв
договор за заем. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават
съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. В този смисъл Съдът
следва да приеме, че не е налице твърденият от ответника договор за заем.
Предвид изложеното, Съдът приема, че
ответникът в качеството му на ликвидатор не е осъществил задълженията си с изискуемата по чл. 21 от ЗЗД грижа,
съответно с допускането приходите от продажбата на недвижимия имот на ищеца да
бъдат получени от неоправомощено да ги получи лице,
съответно да не бъдат използвани за целите на ликвидацията, е нанесъл
имуществени вреди на ищеца в размер на платената от купувача по договора от
09.07.2014 г. цена.
Предвид изложеното, Съдът намира
предявеният от ищеца иск по чл. 266, ал. 6 вр. чл.
145 от ТЗ за основателен и доказан, поради което съдът не дължи произнасяне по
предявените при условията на алтернативност други
искове на ищеца.
При този изход на производството, Съдът
дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане с негово
насрещно вземане по договор за заем.
Съобразно гореизложените мотиви Съдът намира, че ответникът не установява
съществуването на такова свое вземане, поради което направеното възражение за
прихващане се явява неоснователно.
При този изход на производството
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включително и разноските, направени във връзка
с обезпечаване на иска - арг. от т. 5 на Тълкувателно
решение на ОСГТК № 6/2012 г. Тези разноски възлизат на 23248.30 лева, в това
число 13112.10 лева - държавна такса по иска; 9703.20 лева заплатено адвокатско
възнаграждение; 300 лева хонорар за вещо лице и 133 лева разноски, направени в обезпечително
производство по реда на чл. 390 от ГПК за налагане на обезпечителните мерки,
допуснати с определения, съответно на СГС, по гр.д. № 633/2016 и на САС по
ч.гр.д. № 2822/2016 г.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
А.И.П., ЕГН **********,*** да заплати
на „Б.П.“ ООД /л/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 266, ал. 6 вр. с чл. 145 от Търговския закон, сумата от
327 802.61 лв. /триста двадесет и седем хиляди осемстотин и два лева и 61
ст./, представляващи изтеглени на каса и преведени по лични сметки на ответника
А.П. парични средства от банковата сметка на „Б.П.“ ООД /л/, разкрита в Ю.Б.“
АД – IBAN
***, без правно основание и в нарушение
на законовите задължения на А.П. като ликвидатор, ведно с дължимата законна
лихва от 21.06.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН **********,*** да заплати на „Б.П.“ ООД /л/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски
в размер на сумата от 23248.30 лева /двадесет
и три хиляди двеста четиридесет и осем лева и 30 ст./
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: