№ 356
гр. Търговище, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200761 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. АТ. Й. от гр.Разград срещу Наказателно
постановление №540035-F572481/06.10.2020г., издадено от Директор на офис за
обслужване - Търговище в ТД на НАП гр.Варна. Считайки същото за
незаконосъобразно жалбоподателят моли за отмяната му. В с.з. поддържа жалбата
си.
Ответната страна, посредством процесуалния си представител поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
При служебна проверка на 17.09.2020г. в ИС на НАП данъчна
администрация установила, че жалбоподателя в качеството си на ликвидатор на
„СИСКУ ЛАЙФ“ ЕООД в ликвидация с ЕИК ********* не е изпълнил
задължението си да подаде в срок годишна данъчна декларация по ЗКПО по чл.92,
ал.1 от ЗКПО за 2019г. в срок до 30.06.2020г. удължен с въведените промени със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
1
Решение на народното събрание от 13.03.2020г./§25/. При това положение
проверяващите приели, че на 01.07.2020г. жалбоподателя е извършил нарушение
на чл.92, ал.2 от ЗКПО. На жалбоподателя била изпратена показа изх.№
3535/17.09.2020г. по ел. път за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, която била получена на 23.09.2020г., но
жалбоподателя не се явил в посоченият срок. За установеното нарушение на
жалбоподателя бил съставен АУАН № F572481/29.09.2020г. срещу този АУАН
жалбоподателя подал писмено възражение, но същото било прието от
наказващият орган за неоснователно. Въз основа на този АУАН е издадено
процесното НП с което наказващият орган на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО
наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 200 лева. В
наказателното постановление наказващият орган е обсъдил възраженията на
жалбоподателя и се е мотивирал защо приема същите за неоснователни.
Декларацията не била подадена нито към момента на съставяне на АУАН, нито
към момента на съставяне на наказателното постановление. При връчване на
наказателното постановление жалбоподателя изписал собственоръчно
възражение, че в неговите пълномощия не влиза задължение да подава
декларация по ЗКПО, а това е задължение на счетоводителя на фирмата.
Видно от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. процесните
АУАН и НП са съставени/издадени от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия.
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на св. Д..
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са
довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в кръга на правомощията им, по предвидените от закона ред и форма. При
съставянето на АУАН не са допуснати нарушения, непреодолими по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Спазени са изискванията на чл.40, ал.2, пр.2, на чл.42 и на
чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат необходимите реквизити. Налице е яснота
относно административното нарушение.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО данъчно задължено лице, което се облага с
корпоративен данък има задължението да подава годишна данъчна декларация по
образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
Съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО /в редакцията преди изм. от ДВ бр. 104/2020 г./,
2
годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година
в ТД на НАП по регистрацията на данъчно задълженото лице. За 2019 г. този срок
е бил удължен до 30.06.2020 г., съгласно § 25, ал.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г.
При справка в търговския регистър /ТР/ се установява, че търговската
дейност на „Сиску Лайф“ ЕООД е прекратена на 25.03.2020 г. и от същата дата
дружеството е в процес на ликвидация. От ТР се установява също, че декларация
за липса на дейност през 2019г. /заявление Г3/ не е подадена. Предвид това и тъй
като съгласно чл.3, ал.1 от ЗКПО „Сиску Лайф“ ЕООД е местно юридическо
лице, то е и данъчно задължено лице, което е било длъжно да подаде ГДД за
2019г. в посочения срок, а именно до 30.06.2020 г. в ТД на НАП – Варна, офис
Търговище, предвид регистрацията му.
При тези данни е обоснован изводът, че безспорно е доказано
извършването на нарушението както и лицето, което следва да носи отговорност
по чл.264, ал.1 от ЗКПО. От представената справка в ТР е видно, че към датата на
извършване на нарушението, 01 юли 2020 г., дружеството е имало назначен
ликвидатор от 26 март същата година и към момента на извършване на
нарушението М. АТ. Й. е бил ликвидатор на „Сиску лайф“ ЕООД. Годишната
данъчна декларация за 2019г. се подава през 2020г., до 30 юни, следователно е без
значение прехвърлянето на дружеството от едно лице на друго през 2019г. Факта,
че ликвидатора може да бъде субект на това нарушение, е видно от това, че
изрично е посочено такова в разпоредбата на чл.264 ал.1 от ЗКПО. Представени са
писмени доказателства за прехвърляне на дружественият дял през 2019г. на
процесното дружество. Прехвърлянето на дружествения дял и смяната на
управителя на дружеството, вписани на 18.04.2019 г. в ТР, не освобождават
данъчния субект от задължението му по чл.92, ал.1 от ЗКПО, респ. не го
освобождават и от отговорността по чл.264, ал.1 от ЗКПО, която отговорност е
обективна. Субект на посоченото нарушение е ликвидатора и доколкото
ликвидаторът не е заличен като такъв в ТР, той е единствен законен представител
на дружеството в ликвидация.
В НП наказващият орган е приел, че липсват основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Съдът споделя този извод. Видно е, че жалбоподателят е
бездействал по отношение на задължението си по чл.92, ал.1 от ЗКПО в
продължение на повече от година след изтичане на крайния срок за подаване на
ГДД. Предвид тези данни и липсата на доказателства за предходни нарушения,
3
съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, налагайки глоба
в минималния размер, предвиден в закона.
С оглед изложените обстоятелства, съдът счита, че обжалваното НП е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Същото е основателно. В съответствие с изхода
на делото и разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН /предишна на чл.63, ал.5 от
ЗАНН/ във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за
юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за
справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №540035–F572481 от
06.10.2020г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване –
Търговище в ТД на НАП – Варна, с което на М. АТ. Й. с ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.княз **** ет.5, ап.14, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО е наложено
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. АТ. Й. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.княз **** ет.5,
ап.14, да заплати по сметка на НАП - Варна сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд –Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4