Р Е Ш Е Н И Е № 63
По
Гр. дело № 1321/2018 г.
Съдът счете делото за изяснено и обяви приложеното решение:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН, образувано
по молба на И.П.П. ***, съдържаща искане за налагане по отношение на тримата
ответници П.И.П., Е.Ц.П. и Ц.П.П. на мерките предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1,
т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН, както и на основание чл. 5, ал. 4 да им бъде
наложена глоба в допустимия максимален размер от 1000 лева за всеки от тях,
като на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН мерките да бъдат за максимален срок от
18 месеца.
Молителят твърди, че ответниците са негови родители и брат.
Заявява, че ответниците са осъществили спрямо него актове на насилие, както
следва: В периода от 01.08.2018 – 02.12.2018 г. осъществен от родителите му и
неговия брат – тримата ответници, психологически и емоционален тормоз,
икономическо насилие, фактическа изолация, чрез отказ да му дадат пари за
автомобил, недаване на издръжка за съществуването му, обиди спрямо него, че е
мързелив и не си търси работа, отказ да му предоставят 1000 лева за закупуване
на автомобил; в периода от 09.05.2018 г. до 05.11.2018 г. осъществен от майката
и брата на молителя – ответниците Е.П. и Ц.П. емоционален и психически тормоз,
чрез влизане в имота, в който живее без негово знание и съгласие, прескачане на
входната порта, влизане в стаята, разместване на вещите; за периода от 09.05.2018
г. до 25.12.2018 г. осъществен от тримата ответници, чрез емоционален и
психически тормоз, злословене, обиди и клевети пред други родственици, съседи,
трети лица и институции, а именно стремеж да го вкарат в лудница; в периода от
24.11.2018 г. до 02.12.2018 г. осъществен от тримата ответници, чрез психическо
и емоционално насилие, тормоз и опит за търсене на физически сблъсък; за
периода от 01.02.2017 до 26.12.2018 г. осъществен акт на домашно насилие от
тримата ответници за извършен спрямо него геноцид; в периода 01.12.2018г. до
22.12.2018 г. осъществен от ответника Ц.П.– емоционален и психически тормоз,
чрез узнаване на информация относно негови икономически сделки; за периода от
01.12.2018 до 25.12.2018 г. осъществен от ответника Ц.П. психологически тормоз, тъй като го поставил в условия на
финансова зависимост, а именно че му е заплатил дължимите здравноосигурителни
вноски за пет месеца през 2018 г.
В открито съдебно заседание молителят поддържа молбата и
моли същата да бъде уважена. Представя доказателства и прави доказателствени
искания.
Ответниците не са депозирали отговор на молбата. В съдебно
заседание ответниците Ц.П. и П.П. изразяват становище, че молбата е
неоснователна, липсват доказателства за финансово насилие по ЗЗДН. Ответницата Е.П.,
редовно призована се явява в съдебно заседание и изразява становище за
неоснователност на молбата.
Съдът намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима, депозирана от процесуално
легитимирано по чл. 3 от закона лице, срещу процесуално пасивно легитимирани
ответници. Въпреки, че не са представени писмени доказателства в тази насока,
не е спорно между страните, че ответниците са родители и брат на молителя.
Районен съд Свищов е местно компетентен за разглеждането ѝ съгласно чл.
7, ал. 1 от ЗЗДН.
Молителят е приложил 3 бр. декларации по чл. 9 от ЗЗДН, за
претърпяно от него домашно насилие.
По делото са събрани писмени доказателства относно доходите
на ответниците. Съгласно тях, ответникът П.П. е бил на постоянен трудов договор
в „К.с.и п.“ ЕООД до 16.03.2018 г. като за периода от 01.01.2018 г. до
16.03.2018 г., дружеството му е изплатило БТВ в размер на 3388,35 лева. Видно
от удостоверение издадено от Т.н.Н.В.Т. ответницата Е.П. за периода от януари
2018 г. до декември 2018 г. е получавала суми от пенсии и добавки – за първите
6 месеца 582,07 лева месечно получена сума от пенсия и добавка, а за останалите
6 месеца – 604,19 лева от пенсия и добавка. По отношение на П.И.П., Т.н.Н.В.Т.
е уведомило, че за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. е получавал
обезщетение общо в размер на 3334,62 лева. Видно от предоставената от ТП на НОИ
В. Търново информация е, че за цялата 2018 г., молителят не е получавал
обезщетение за безработица и за временна нетрудоспособност. Видно от ТД на НАП
Велико Търново е, че ответникът Ц.П.П. за периода на цялата 2018 г. се е
осигурявал като самоосигуряващо се лице с осигурителен доход от 510 лева, като
за периода от 01.10.2018 г. до 30.11.2018 г. е получил доход от извънтрудово
правоотношение в размер на 75,00 лева на месец. Уточнено е, че същият няма
подадена декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., тъй като срокът е до края на
април 2019 г. Видно от същата справка е, че за ТП ***** ЕООД е деклариран доход
в размер на 280 лева, като за 2018 г. е декларирана печалба на дружеството в
размер на 3844,17 лева.
По делото беше представена кореспонденция по електронна поща
между молителя и неговия брат – ответника Ц.П.. Представена беше и преписка
1156/2018г. на РП Свищов.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните
съображения:
Съдът
приема, че в конкретния случай няма осъществен акт на домашно насилие, от който
и да било от ответниците по делото. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН гласи,
че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Домашно насилие следва да се
квалифицира всеки едностранен акт на непредизвикана агресия във всичките ѝ
гореописани проявни форми. Не може обаче да се приеме, че поведението и
действията на лице, попадащо в кръга визиран в чл. 3 от ЗЗДН, което макар и да
причинява негативни изживявания на другата страна, неудовлетвореност от
отношенията между тях, е акт на домашно насилие. Актовете на домашно насилие,
които са икономически, предпоставят домашното насилие да е извършено спрямо
икономически зависимо лице, какъвто не е настоящия случай. Молителят е
пълнолетен, като не се представиха доказателства да не е физически здрав,
същият е в трудоспособна възраст и не е лице, което има право на издръжка
съгласно чл. 139 от СК. По делото не се представиха и доказателства, че същият
е неработоспособен, напротив видно от представените от самия молител
доказателства, същият се е регистрирал в Бюрото по труда като безработен.
Предоставянето на недостатъчно средства от неговите родители и брат не може да
бъде окачествено като акт на домашно насилие, както и като психически и
емоционален тормоз спрямо молителя, поради обстоятелството, че същите нямат
задължението да му осигуряват издръжка.
В случая спрямо молителя липсва акт на домашно насилие, включително и
икономически.
Дори обаче да се приеме, че действията на ответниците могат
да бъдат окачествени по някакъв начин като акт на домашно насилие, то от
събраните по делото доказателства не се установява такъв да е извършван. Налице
е представена кореспонденция по ел. поща между молителя и ответника Ц.П., като
част от нея засяга процесния период. Независимо от това, видно от нея е, че молителят
получава средства за издръжка от ответниците, макар и същите да не са задължени
да дават такава. От представената по делото прокурорска преписка не се извеждат
също данни за акт на домашно насилие. Освен описаното в декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена сила, молителят не
представи други доказателства за осъществяване на описаните в молбата и
декларацията актове на домашно насилие, поради това съдът намира, че молбата не
е достатъчна да обоснове извод за доказаност на претендираното домашно насилие.
Останалите доказателства приети по делото също не обосновават такова.
Настоящият състав счита, че следва да отхвърли молбата за
домашно насилие, като неоснователна и недоказана.
При този изход на производство и на основание чл. 11, ал. 3
от ЗЗДН, молителят следва да бъде осъден
да заплати ДТ за водене на делото в размер на 25,00 лв., както и 5,00 лв. - ДТ,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. По делото е представена
молба за освобождаване от ДТ, като не е ясно дали същата касае настоящото дело
или делото по отделените материали, но предвид че таксата е окончателна то
молителят не следва да бъде освобождаван от нея.
Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за
защита от домашното насилие, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.П.П. с ЕГН ********** за защита от
домашно насилие, чрез налагане по отношение на П.И.П. с ЕГН ********** на
мерките предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за защита
от домашното насилие, както и да му бъде наложена глоба в максимален размер от
1000лв. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие, като
неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.П.П. с ЕГН ********** за защита от
домашно насилие, чрез налагане по отношение на Е.Ц.П. с ЕГН ********** на
мерките предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за защита
от домашното насилие, както и да й бъде наложена глоба в максимален размер от
1000лв. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие,
като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.П.П. с ЕГН ********** за защита от
домашно насилие, чрез налагане по отношение на Ц.П.П. с ЕГН ********** на
мерките предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за защита
от домашното насилие, както и да му бъде наложена глоба в максимален размер от
1000лв. на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие,
като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по
сметка на РС Свищов в размер на 25,00 лева, както и 5.00 лева - ДТ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването
му на страните, чрез Районен съд Свищов пред Окръжен съд Велико Търново.
Заседанието приключи в 17:30 часа.
Протоколът изготвен в съдебно
заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Секретар: