№ 1423
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110211562 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от АЛБ. Н. М., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 46/23.06.2021г., издадено от проф. д-р В.Б. - Председател на Патентно
ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал.1, вр.чл.13, ал.2, т.2,
вр.ал.1, т.1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ на въззвника е наложена
„Глоба” в размер на 3200,00 /три хиляди и двеста/ лева, а на основание чл.127, ал. 5 от
ЗМГО, предметът на нарушението е отнет в полза на държавата и е постановено неговото
унищожаване.
В депозираната жалба, без да се оспорват фактите, са релевирани доводи за
несправедливост на размера на наложеното административно наказание. Сочат се
обстоятелства, свързани с личността на жалбоподателя, които следва да бъдат взети
предвид. Моли се за ревизия на атакувания санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
жалбата с изложените в нея доводи. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които
споделя мотивите си да закупи стоката от пазара в гр. Д., свързани основно с ниската й
продажна цена. Изразява съжаление за стореното и отправя молба размерът на глобата да
бъде намален до установения в закона минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Б., който изразява
становище за неоснователност на подадената жалба. Моли санкционният акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
АЛБ. Н. М., ЕГН **********, живеела в гр. С.З. ул.“Х“№ 42. Тя била вдовица и
пенсионер. В началото на месец март 2021г., поради ниските си доходи, решила да посети
неделния пазар в гр. Д., откъдето искала да закупи стока, за да я препродаде на сергия, която
ползвала пред дома си. С това намерение, на 05.03.2021г., тя се присъединила към свой
познат – свид. АНТ. Р. СЛ., който пътувал в същата дестинация с л.а. „А“, модел „80“, с рег.
№ХХХ. Заедно с тях се превозвали и свидетелите В. М. Д. и АНТ. М. М..
На пазара в гр. Д. М. закупила от неустановено лице 34 броя спортни панталони и
тениски с къс ръкав, означени със знаци на „ADIDAS”, „NIKE“, „PUMA“, които разкривали
идентичност със следните словни и образни марки, регистрирани за клас стоки 25 на
Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/: „ADIDАS”- с рег. №469145,
рег.№836756, рег.№00010533, рег.№*********; „NIKE“ – с рег.№00012063, рег.№00012622,
рег.№00044419, рег.№*********, рег.№00024739, рег.№*********; „PUMA“ – с рег.
№582886, рег.№*********. Облеклата се отличавали по видове, както следва: 8 броя
тениски с къс ръкав с надпис „ADIDAS“, 4 броя бели и 2 броя черни тениски с къс ръкав с
надпис „PUMA“, 3 броя черни тениски с къс ръкав с надпис „NIKE“, 3 броя розови на цвят и
3 броя черни и бели на цвят спортни панталони с надпис „PUMA“, 4 броя черни, 4 броя
жълти и 3 броя сини на цвят спортни панталони с надпис „NIKE“. Те били поставени в две
полиетиленови торби, които М. подредила в багажника на управлявания от свид. С. лек
автомобил, сред покупките на своите спътници.
На 05.03.2021г. полицейските служители при РУ – Д. свид. Д. Н. К. и свид. Б.Х. Б.
изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и противодействие
на престъпността в гр. Д.. Около 08:10 часа на същата дата те се намирали на кръстовището
на ул.“Д.Б.“ и ул.“П.“, когато забелязали автомобила, управляван от свид. С.. След подаден
сигнал те го спрели, легитимирали се, след което пристъпили към извършване на проверка.
В нейния ход изискали документите на водача и пътниците, след което започнали да
оглеждат покупките им, разположени в багажното отделение. Свид. Б. различил сред
стоките тези, закупени от А.М.. В отговор на въпроса, чии са, жалбоподателката признала,
че са нейни и че ги е закупила с цел препродажбата им. По разпореждане на полицейските
служители тя разтворила двата плика, което им позволило да възприемат непосредствено
особеностите на вещите, в частност наличието на изобразени върху тях щампи с
изображения и надписи на регистрираните за търговски марки „ADIDAS”, „NIKE“,
„PUMA“. Присъстващата по време на проверката М. не представила пред полицейските
2
органи документи, удостоверяващи произхода на артикулите, както и връзката им с
притежателя на обозначените върху тях защитени търговска марка.
За случая полицейските органи докладвали в дежурната част на управлението си,
след което придружили жалбоподателката и спътниците й до сградата на структурното
подразделение на МВР. Доколкото тениските и спортните долнища разкривали сходство с
класа стоки, за които били регистрирани марките, респ. поставените върху тях словни и
фигуративни знаци били идентични със защитените такива и съществувала вероятност от
объркване на потребителите, стоките подлежали на изземване. Те били предадени от
жалбоподателката доброволно, за което от полицейски служител бил съставен протокол от
05.03.2021г. По случая започнала предварителна проверка, в хода на която била изготвена
експертна справка, определила, че различените върху облеклата знаци са визуално, смислово
и фонетично идентични на тези, регистрирани за търговските марки „ADIDAS”, „NIKE“ и
„PUMA“, поради което съществува вероятност от объркване на потребителите, включваща и
възможност за свързване на знаците, с които са означени процесните стоки, с
регистрираните и защитени на територията на Република България търговски марки и
създаване на погрешната представа у потребителя за действителния произход на означените
артикули – че те са произведени от или със съгласието или под контрола на притежателите
на регистрираните марки. Като обща стойност на стоките, определена от вещото лице в
съдебно-оценителната част от експертната справка, бил изведен размер от 2076,84 лева.
След приключването й преписката била докладвана на наблюдаващ прокурор при РП
– Х., Териториално отделение - Д., който с постановление от 11.06.2021г. отказал да
образува досъдебно производство, като указал материалите да бъдат изпратени по
компетентност на Патентно ведомство на Република България с оглед преценка
реализирането на административнонаказателната отговорност на А.М..
Въз основа на прокурорския акт било издадено атакуваното наказателно
постановление №46/23.06.2021г. от проф. д.-р В.Б. – Председател на Патентно ведомство на
Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1, вр.чл.13, ал.2, т.2, вр.ал.1, т.1 от
ЗМГО, на АЛБ. Н. М., ЕГН **********, била наложена „Глоба“ в размер на 3 200,00 /три
хиляди и двеста/ лева, като на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО стоките, предмет на
нарушението, били отнети в полза на държавата и било постановено тяхното унищожаване.
Екземпляр от санкционния акт бил връчен на жалбоподателя на 02.07.2021г., видно от
инкорпорирана в съдържанието му разписка.
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събрания по делото
доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните свидетели Д.К., Б. Б., А.М., А.С., В.Д. и обясненията на А.М., както и
събраните по делото писмени доказателства: протокол за доброволно предаване, експертна
справка, характеристична справка за М., писмени обяснения от М., С. и В.Д., заповед № З-
594/18.06.2021г. на Председателя на Патентно ведомство, известие за доставяне на НП,
пълномощни за процесуално представителство, приобщени по надлежния ред на чл.283 от
НПК.
3
Съдът кредитира депозираните в хода на съдебното следствие свидетелски показания
на свидетелите Б. и К., доколкото като участници в предварителната полицейска проверка
непосредствено са възприели обстоятелствата от значение за установяване на процесното
нарушение. Изложението на фактите от двамата се отличава с присъщата на съхранен
спомен за реални събития логична последователност, като цялостно хармонира с
приобщените по делото писмени и гласни доказателствени материали и позволява да бъде
изяснена в пълнота фактическата обстановка. Категоричност се открива в разказа на
свидетелите за следвания от тях ред при пристъпване и провеждане на контролната дейност,
предприетите действия и изготвените документи. Убедително пресъздават отсъствието на
ангажирани от притежателя на вещите документи за техния произход и споделените пред
тях твърдения на М. не само за закупуването и принадлежността на откритите в багажното
отделение на автомобила, управляван от свид. С., стоки, но и относно тяхното бъдещо
предназначение за търговска реализация. Липсват основания, които да компрометират така
поднесените от полицейските служители сведения, доколкото не се установяват
обстоятелства, указващи заинтересованост и тенденциозно изопачаване на фактите в полза
на обвинителната теза. Ето защо съдът кредитира така инкорпорираните по делото гласни
доказателствени средства без резерви.
Не опровергават фактическите установявания и показанията на свидетелите С., Д. и
М.. В тях, макар и лаконично представени, намират потвърждение описаните от свидетелите
Б. и К. обстоятелства, при които е извършена полицейската проверка и установеното в
нейния ход, в частност вида и принадлежността на стоките, заявени лично от М., както и
липсата на представени документи. Така споделени изявленията кореспондират напълно и с
обясненията на жалбоподателката, поради което се възприемат като обективно отражение на
действителността.
Съществен принос за изясняване на обстоятелствата по случая разкриват и
обясненията на А.М., в които тя признава за извършената от нея простъпка. Именно чрез тях
категорично се установява и предназначението на намерените и иззети вещи, предмет на
нарушение, а именно – за тяхната последваща реализация като източник на допълнителни
доходи. Значими са обясненията и с оглед разкриване на действителните мотиви на
нарушителя за пристъпване към правнозапретеното поведение, доколкото те следва да бъдат
съобразявани и при индивидуализация на наказанието. В тази насока, М. споделя, че е била
водена от социалното си положение на пенсионер с малка пенсия и вдовица, като основно
ниската продажна цена, на която са били предлагани дрехите, е привлякла вниманието й
върху тях. Така споделени, обясненията следва да бъдат възприети като източник на факти,
доколкото не са опровергани от другите доказателствени източници по делото.
Събраните писмени доказателства са относими към предмета на делото, приобщени
са към доказателствената маса по надлежния процесуален ред. Съдът цени изготвеното
експертно становище по комплексната маркова и оценителна експертна справка като
компетентно изготвено, отговарящо в пълнота на поставените въпроси и разкриващо
съответствие с фактите, изводими от събраните по делото доказателствени източници.
4
Съдът от първа инстанция счита, че следва да възприеме като относим и приложения
по делото протокол за доброволно предаване на процесните стоки, подлежащи на отнемане
в полза на държавата. Същият се цени с оглед съдържащите се в него доказателствени данни
относно реда, по който са били приобщени веществени доказателства, техните видови
характеристики, както и лицата, участвали в извършеното действие. Отразените в
обсъждания документ обстоятелства пряко кореспондират с показанията на полицейските
служители, свидетелите С., М., Д., а и обясненията на М. относно етапите на извършената
проверка, констатираното в нейния ход, инкриминираните стоки и поставените върху тях
словни знаци, разкриващи идентичност с тези на защитена търговска марка.
Цялостният анализ на доказателствената съвкупност води според съда до еднозначни
и безпротиворечиви фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. Съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай наказателното постановление (НП) е издадено от компетентен
орган, съгласно чл. 133, ал. 1 ЗМГО.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на санкционния акт – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Описанието на фактите в него удовлетворява
изискванията за пълнота на обвинителната теза и позволява недвусмислено да се възприеме
волята на наказващия орган. Отразени са относимите към нарушението обстоятелства.
Налице е логическо единство на възпроизведените факти, което позволява да бъде възприет
всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени
са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му
нарушение. Ясно е формулирана формата на изпълнителното деяние – държане с цел
продажба. Спазен е регламентираният от нормата на чл.57 от ЗАНН минимален обем от
информация, като се разкрива пълно и безпротиворечиво единство между установените
факти и подвеждането им под съответната правна норма на материалния закон.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано в
хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като са съобразени установените в чл.34 от ЗАНН
давностни срокове досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
5
Предвид изложеното, атакуваният правораздавателен акт е съставен без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на
формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника АЛБ. Н. М. е ангажирана
за неизпълнено правно задължение по чл. 127, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, вр.ал.1, т.1 от
ЗМГО, като на основание чл. 127, ал. 1 ЗМГО й е наложена „Глоба“ в размер на 3 200,00
/три хиляди и двеста/ лева. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
05.03.2021г., в гр. Д., на кръстовището на ул.“Д.Б.“ и ул.“П.“, жалбоподателката е
използвала в търговската дейност, по смисъла на чл.13, ал.2, т.2, вр.ал.1, т.1 от ЗМГО
(държала в лек автомобил марка/модел „А 80“, с рег.№ХХХ, с цел продажба), 34 броя
тениски и спортни панталони, означени със знаците “ADIDAS”, „NIKE“ и „PUMA“,
изчерпателно изброени в протокола за доброволно предаване, идентични на регистрираните
марки по реда на Мадридската спогодба, съответно: „ADIDАS”- с рег. №469145, рег.
№836756, рег.№00010533, рег.№*********; „NIKE“ – с рег.№00012063, рег.№00012622, рег.
№00044419, рег.№*********, рег.№00024739, рег.№*********; „PUMA“ – с рег.№582886,
рег.№*********- всички за стоки от клас 25 МКСУ, без съгласието на притежателите adidas
AG, NIKE INNOVATE C.V. и PUMA SE. Видно от писменото становището на експерта,
поставените върху веществените доказателства знаци са сходни на марки с изброените по-
горе регистрационни номера за всяка от тях, поради фонетична, словна и визуална
идентичност на основни елементи. При сравнителния анализ между веществените
доказателства и списъка на стоките от клас 25 на МКСУ, за които са регистрирани марките,
е установено сходство. Идентичността между използваните знаци върху веществените
доказателства и регистрираните марки, както и сходството на означените с тези знаци стоки
със стоките, за които са регистрирани марките, индицират вероятност за объркване, която
включва възможност за свързване на процесните знаците с марки, съответно: „ADIDАS”- с
рег. №469145, рег.№836756, рег.№00010533, рег.№*********; „NIKE“ – с рег.№00012063,
рег.№00012622, рег.№00044419, рег.№*********, рег.№00024739, рег.№*********;
„PUMA“ – с рег.№582886, рег.№*********.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 127, ал. 1 ЗМГО, която предвижда отговорност за
физически и/или юридически лица, които използват в търговската дейност по смисъла на чл.
13, ал.1 и ал.2 ЗМГО стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на
регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател. В конкретния случай,
жалбоподателката е държала с цел продажба (изрично заявено пред полицейските органи,
признато пред съда при непосредствения разпит, а изводимо и от броя на артикулите и
техния вид), неправомерно, по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр.ал.1, т.1 ЗМГО, процесните
стоки в лекия автомобил, с който се е придвижвала от мястото, на което ги е придобила.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка, очертана чрез изискуемата се конкретика в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
6
материалният закон също е приложен правилно.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като М.
е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целяла. Изводи относно
формата на умисъла се правят върху облика на цялостното поведение на нарушителя,
описано както в показанията на свидетелите, така и неотречено от самия него.
Не се разкриват предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. Относимостта на
визираният нормативен регламент се преценява въз основа на установените факти и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Отказът на наказващия орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН винаги подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.
№ 1/2007 г., ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова, доколкото „Съдът не може да
бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран…“, а
е длъжен да „…изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от
които зависи изходът на делото“. Установените в практиката критерии за неговото
дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. В тази връзка, за наличието на
съставомерност по чл. 127, ал. 1, вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2, вр.ал.1, т.1 ЗМГО не се изисква
настъпването на допълнителни вредни последици, но макар и формално по своята
конструкция неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална по
степен обществена опасност. Съгласно чл. 16, т. 1 от Споразумението за търговските аспекти
на интелектуалната собственост /ТРИПС/ в случай на използване на идентичен знак за стоки
се предполага вероятност от объркване като тяхното разпространение, респективно
съхраняване с посочената цел влияе отрицателно не само върху бизнес средата, поради
финансовите загуби за притежателя на търговската марка, но и върху потребителите, които
са въведени в заблуждение за очакваното качество на закупения продукт. Тези
неблагоприятни фактори по принцип изключват третирането на процесния казус като
маловажен, имайки предвид и факта, че в конкретния случай се касае за стоки, накърняващи
абсолютните права на трима отделни притежатели, респ. на десет отделни регистрирани
техни марки, което не допуска приемане на поведението за маловажно за целите на
генералната превенция.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че при индивидуализация размера на
наложеното наказание на въззивника, административнонаказващият орган не е изследвал в
пълнота всички обстоятелства по делото. Предвидената от законодателя санкция за
физически лица в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗМГО е относително определена в
границата от 2 000 до 10 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган
е наложил „Глоба“ в размер над минимума, а именно 3200,00 лева. В изложените мотиви
7
обаче са отчетени само част от обстоятелствата, разкриващи значение за
индивидуализацията на наказанието, като са игнорирани редица смекчаващи отговорността
на нарушителя такива, чиято относителна тежест е непренебрежима, довело до
определянето на явно несправедлива санкция. Безспорно, в негативен аспект следва да се
коментират, както установената идентичност на знаците, поставени върху откритите стоки с
тези, на регистрираните търговски марки, която алтернатива обуславя по- висока вероятност
от объркване на потребителите, така и фактът на засягане правната сфера на трима отделни
притежатели, респ. запазените от тях общо десет словни и фигуративни марки. Правилно
като смекчаващи отговорността обстоятелства са фиксирани малкият брой на стоките и
липсата на наложени наказания или отправени предупреждения по реда на чл.28, б.“А“ от
ЗАНН на М. за предходни нарушения на законодателството, регламентиращо
интелектуалната и индустриалната собственост.
Съдът приема обаче, че некоректно като отегчаващо отговорността обстоятелство е
обсъждана липсата документи относно произхода на стоките и такива, удостоверяващи
съгласието на маркопритежателите или на друго лице, което по законен ред е придобило
правото да използва в търговската дейност съответните знаци. Касае се за елементи от
фактическия състав на нарушението, които не следва да бъдат коментирани при
индивидуализация на наказанието като отегчаващи или смекчаващи отговорността
обстоятелства, по арг. от чл.11 от ЗАНН, вр.чл.56 от НК.
Пренебрегнати са и допълнителни смекчаващи отговорността на жалбоподателката
обстоятелства, свързани с нейната личност, имущественото й състояние и мотивите за
предприемане на правнозапретеното поведение, доказателства за които се откриват в
материалите по делото. М. е вдовица и пенсионер с ниски доходи, което именно е поставено
като акцент изначално в нейните обяснения като основен мотив да закупи с цел
препродажба стоките, привлечена от ниската им, достъпна за нея цена. Положително следва
да се отчете изразеното от нея съжаление за постъпката, ведно със съдействащото й
поведение, категорично съпътствало всички етапи на проверката, включително проявено в
откритото съдебно заседание. Тук е мястото да се подчертае, че извършените от нея
признания за предназначението на стоките, дадени както пред полицейските служители,
така и в съдебното следствие, служат като основа за изграждане на изводите относно
специалната цел, с която се характеризира държането им, като допълнителен субективен
елемент от състава на нарушението и без която деянието би било несъставомерно.
Подробната, обективна аргументация за наличието или липсата на смекчаващи или
отегчаващи отговорността обстоятелства разкрива съществено значение за съставяне на
изводи относно законосъобразността, справедливостта на наложеното наказание и
съответствието му с целите на генералната и индивидуалната превенция, които не следва да
се конкурират. Изложената от съда преоценка на обстоятелствата, очертаващи обществената
опасност на нарушението и нарушителя, налага извод, че размерът на наложеното наказание
следва да бъде отмерен при съществен превес на смекчаващите отговорността факти, като
бъде определен в предвидения от нормотвореца минимален такъв от 2 000,00 /две хиляди/
8
лева. Последното би съответствало най- пълно и на разкриващите се по делото данни за
личността на нарушителя и характеристиките на неговото деяние. Същевременно този
размер би способствал за поправянето на нарушителя, би изиграл роля на своеобразен
контрамотив от бъдещи противоправни прояви и би послужил като предужпреждение към
неустойчивите членове на обществото, насочвайки ги към въздържане от подобни деяния.
Закономерно следствие от ангажирането на имуществената отговорност на
въззивника е и отнемането на вещите, предмет на нарушението в полза на държава на
основание чл.127, ал.5 от ЗМГО, поради което атакуваният санкционен акт следва да бъде
потвърден в тази част.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е
ангажирана правилно. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено единствено досежно размера на наложеното
административно наказание „Глоба”, а в останалата си част – относно разпореждането с
веществените доказателства, потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразявайки нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в
редакцията й, пораждаща действие към датата на настоящото решение, съдът дължи
произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в производството.
Цитираната норма препраща към реда, установен в чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна
инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата страна – Патентно ведомство на
Република България. Тя е представлявана от юрисконсулт в производството, претендиращ в
изявлението си и юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед определяне
дължимия размер на разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно същата съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при
ограничението той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено
препращането, в ал.1 предвижда: „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане
на правната помощ, в чл.27е от която е определен относително размер на възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и
количеството на извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция, както и предвид че производството не се отличава със значителна
фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя А.М. по сметка на Патентно ведомство.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Софийски районен съд,
9
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №46/23.06.2021г., издадено от проф. д-р В.Б.
- председател на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 127,
ал. 1, вр.чл.13, ал.2, т.2, вр.ал.1, т.1 от ЗМГО на АЛБ. Н. М., ЕГН **********, в ЧАСТТА
му, с която на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 3200 /три хиляди и двеста/
лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 2 000,00 /две хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №46/23.06.2021г., издадено от проф.
д-р В.Б. - председател на Патентно ведомство на Република България, В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ, с която на основание чл.127, ал.5 от ЗМГО е постановено стоките, предмет на
нарушението, да се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10