Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София,16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на втори
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6900 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 30718/04.02.2019г. по гр.д. № 23763 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 31 състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба
вх.№ 2009527/12.04.2018г. на В.Р. К.,
ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. ********срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** с
правно основание чл.
124 вр. с чл. 439 от ГПК вр. с
чл. 114, ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД за признаване за установено, че В.Р. К., ЕГН **********
не дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
поради погасяване по давност заплащане
на сумите, както следва: сумата от 1334,45лв.,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот за период от 01.05.2007г. до 30.04.2009г.; сумата от
223,74лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от
01.07.2007г. до 30.04.2010г., както и сумата от 457,48лв. съдебни разноски, за
които е издаден изпълнителен лист . на 31.10.2012г. въз основа на заповед, издадена по дело № 8255/2010г. ,
влязла в сила въз основа на съдебно решение по дело № 8105/2011г. на СРС, като В.Р. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни
разноски от 150лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5032702/25.02.2019г. от ищеца
В.Р. К., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно
било прието че погасителната давност била прекъсвана на 06.03.2013г. и на
26.08.2014г. Запор не бил наложен на 26.08.2014г., суми по такъв запор не били събрани,
вземането било несеквестируемо. Спирало се изпълнителното дело, когато
имущественото е несеквестируемо. Взискателят не бил искал възобновяване на
делото, не бил образувал това изпълнително дело и така от прекратяване на
делото започнала да тече погасителна давност от 3 години и тя била изтекла на
26.08.2017г. Поискал е да му се присъдят разноски.
Въззиваемият-ответник
по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не е изразил
становище по жалбата.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2009527/12.04.2018г.
на В.Р. К., ЕГН ********** с адрес
за призоваване: гр. София, ж.к. ********срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** с която е поискала от съда на основание
чл.
124 вр. с чл. 439 от ГПК вр. с
чл. 114, ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД да признае за установено, че В.Р. К., ЕГН **********
не дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
поради погасяване по давност заплащане
на сумите, както следва: сумата от 1334,45лв.,
ведно със законната лихва от 17.06.2010г. до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в имот
в гр. София, ж.к. ********за период от 01.05.2007г. до 30.04.2009г.; сумата от 223,74лв., представляващи мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2007г. до 30.04.2010г., както и
сумата от 457,48лв. съдебни
разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 31.10.2012г. по дело № 8255/2010г. на
СРС. Навела е твърдения, че този изпълнителен лист бил издаден по реда на чл.
242-249 от ГПК и това не променяло срока на погасителната давност, тя оставала
3 години, образувано било на 15.02.2013г. изпълнително дело, на 06.03.2013г. била връчена покана по
отбелязванията на съдебния изпълнител, след този момент нямало искания от
взискателя по изпълнителното дело и така делото било прекратено по силата на
закона след 2 години – на 06.03.2015г., от последното изпълнително действие
били изтекли 3 години и така всички
вземания били погасени по давност, за лихвата била приложима разпоредбата на
чл. 119 от ЗЗД. Претендирала е разноски.
Ответникът по исковете - Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** е оспорил исковете. Навело е твърдения, че изпълнителният
лист бил издаден след издадена заповед и
установяване на вземанията по нея в хода на исково производство, поради
което и срокът на погасителната давност бил 5 години. Този срок бил прекъснат с
действия на съдебния изпълнител за събиране на сумите. Претендирал е разноски.
По делото е
приет неоспорен от страните изпълнителен лист, издаден на 31.10.2012г. от Софийски районен съд въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение, издадена по заповедно дело № 8255/2010г. на СРС,
91-ви състав след постановяване на Решение
№ І-40-266/12.04.2012г. по гр.д. №
8105/2011г. на СРС, 40-ти състав, с който В.Р.
К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
сумите, както следва: сумата от 1334,45лв.,
ведно със законната лихва от 17.06.2010г. до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в имот
в гр. София, ж.к. ********за период от 01.05.2007г. до 30.04.2009г.; сумата от 223,74лв., представляващи мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2007г. до 30.04.2010г., както и
сумата от 457,48лв. съдебни
разноски.
По делото са приети преписи от книжа по изпълнително
дело № 29138380402479 по описа на ЧСИ М.Б., съгласно които производството е
образувано по молба от 01.03.2013г. на Т.С.”ЕАД срещу В.Р. К. за събиране на
сумите по издадения на 31.10.2012г.
изпълнителен лист от СРС, както и разноските по изпълнението, като с молбата е
възложено на ЧСИ на основание на чл. 18
от ЗЧСИ да направи справки и да определи способа за изпълнение, набавя
необходими книжа, на 10.03.2013г. е връчена покана на длъжника за доброволно
изпълнение, на 06.03.2013г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение за налагане запор
върху пенсията на длъжника, на
21.03.2013г. длъжникът е посочил, че е разбрал за наложения върху пенсията
му запор, но пенсия била 243,38лв. ,
имала 98% ТНР и този доход бил несеквестируем, на 14.03.2013г. НОИ е посочило,
че не може да изпълни запора поради несеквестируемостта на пенсията, на 21.08.2014г. съдебният изпълнител е
изготвил съобщение до длъжника, че пристъпва към опис на намиращите се в
жилището й в в гр. София, ж.к. ********движими вещи който опис ще се извърши на
19.09.2014г., за което на 14.09.2014г. е залепено уведомление на врата на апартамента
на длъжника , за насроченият от ЧСИ на 21.08.2014г.
опис на същите движими вещи за дата 14.10.2014г.
длъжникът е уведомен лично на 26.09.2014г. , на 26.08.2014г. е изпратено запорно съобщение до М.В.“ЕООД върху
задълженията му към длъжника, получено е на 29.08.2014г. По изпълнителното дело
има данни за договор за аренда от 2008г. съгласно който длъжникът и още 11
физически лица са предосталили под аренда на М.В.“ЕООД лозе от 5,999 дка срещу
плащане на рента.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл.
124 вр. с чл.
439 от ГПК вр. с чл. 117, ал. 2 и чл. 114, ал. 2 вр. с
чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД за недължимост като погасени по давност на
суми, представляващи стойност на доставена
топлоенергия за имот за битови нужди и обезщетение за забава на плащане на
същото, за които е издаден изпълнителен лист.
Съдът приема
за установено по делото от приети неоспорени от страните писмени доказателства,
че на 31.10.2012г. по влязло в сила
съдебно решение за вземания по издадена заповед за изпълнение е издаден
изпълнителен лист с който В.Р. К.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
сумите, както следва: сумата от 1334,45лв.,
ведно със законната лихва от 17.06.2010г. до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в имот
в гр. София, ж.к. ********за период от 01.05.2007г. до 30.04.2009г.; сумата от 223,74лв., представляващи мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2007г. до 30.04.2010г., както и
сумата от 457,48лв. съдебни
разноски.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на
определен период от време. Съгласно чл.
114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като според ал.2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно
чл. 117, ал.2 от
ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, то срокът на погасителната давност е 5 години.
Съдът приема, че вземанията, за
които е предявен иска са периодични, но те са установени с влязло в сила
съдебно решение, поради което и погасителната давност за тях е 5 години. В изпълнителния лист
изрично е посочено, че се издава по влязло в сила съдебно решение и правилно
районният съд е приел за неоснователни твърденията на ищеца, че срокът на
погасителната давност е 3 години и че изпълнителният лист е издаден по чл. 242
и сл. от ГПК(отм).
Съдът приема
за установено по делото, че на
01.03.2013г. ответникът е образувал изпълнително дело за събиране на
вземанията по изпълнителния лист и е възложил на съдебния изпълнител по реда на
чл. 18 от ЗЧСИ за определи начина на изпълнението. Същото се установява от
приета по делото молба за образуване на изпълнителното дело.
Погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на
принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис ,
оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната
продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или
плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността,
но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са
изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването
на поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на
експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на
разпределението. (В този смисъл т.10 от
ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В хипотеза,
в която взискателят е упълномощил частния съдебен изпълнител да извършва
действия по изпълнението, тоест с правата по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ, предприетите
от ЧСИ действия по насочване на изпълнението към имущество на длъжника са
такива, които прекъсват погасителната давност. Действията, извършени по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18 , ал.1 от ЗЧСИ са действия, поискани от
взискателя. Насочването на изпълнението към активи от имуществото на длъжника
от съдебния изпълнител, действащ по възлагане на взискателя прекъсва
погасителната давност и от извършването на това изпълнително действие започва
да тече нов срок на погасителната давност. При възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, за да се поддържа висящността на изпълнителния процес
и да се развива изпълнителния процес, не е необходимо взискателят лично да
провежда активно поведение по делото. Тази висящност може да се поддържа от
действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя. За тези действия
взискателят следва да заплати таксите и разноските, ако такива се дължат
авансово, защото тези действия са за негова сметка. Изпълнителни действия,
предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя са законосъобразни изпълнителни
действия и те са от естество да прекъснат погасителната давност, както и срока
по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. (В този смисъл е т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.). Законосъобразността
на действията на ЧСИ не е накърнена от
това, че същите са предприети по инициатива на ЧСИ по възлагане по реда на чл.
18 от ЗЧСИ. При така разписаната законодателна уредба действията по
изпълнителното дело по насочване на изпълнението към активи от имуществото на
длъжника, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсват погасителната давност.
В конкретния
случай съдебният изпълнител по възлагане от взискателя е проявил активност
за събиране на вземанията, като на 21.08.2014г.
е насрочил опис на движими вещи, на 26.08.2014г.
е изпратил запорно съобщение до „М.В.“ЕООД,
за който по делото са събрани доказателства че има възникнали задължения към
ищеца по договор за аренда. Това са действия, прекъсват погасителната давност,
защото са част от изпълнителни способи и представляват насочване на
изпълнението към активи от имуществото на длъжника. Към момента на извършването
на тези действия изпълнителното дело не е било прекратено, нито спряно, поради
което и съдът приема, че същите са били
валидни. При така възприето съдът приема, че по делото не се установи период на
бездействие на взискателя, който да е продължил повече от 5 години преди
подаване на исковата молба, поради което
и правилно районният съд е отхвърлил исковете. През време на съдебни
процес за вземането погасителната давност не тече по аргумент от чл. 115, ал.1,
буква „ж“ от ЗЗД.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни и решението на
районния съд следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се оставят в тежест на
въззивника. Въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30718/04.02.2019г. по гр.д. № 23763 по
описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 31 състав
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.