№ 408
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двА.есет и пети март през две хиляди двА.есет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа доклА.ваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000503046 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Б. Д. от с. ***, гр. ***, ЕГН: **********
(чрез адв. А. И. от САК) против Решение 2288 от 03.05.2023 г. по гр.д. 10962/2022 г. по
описа на Софийски градски съд (СГС). С обжалвания съдебен акт, Столична община (СО) е
осъдена да заплати на С. Б. Д. на основание чл. 49 ЗЗ. сумите от 12 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на 01.08.2022 г. в гр. София, с.
Бистрица, пред стълбите на Народно читалище „Св. Цар Борис I“ увреждане, ведно със
законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 680 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за присъждане на
неимуществени вреди за разликата нА. 12 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
като неоснователен. Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски и такси по чл. 78
ГПК, а с Определение 9728/14.08.2023 г., е оставено без уважение искането на процесуалния
представител на ищеца за корекция на решението в частта за разноските, като му се
определи възнаграждение по чл. 38 от Закона за А.вокатурата (ЗА). Актът на СГС по чл. 248
ГПК е атакуван с частна жалба и е отменен с Определение 2604/19.10.2023 г. по в.ч.гр.д.
2746/2023 г. на САС, като в полза на адв. И. е определено възнаграждение по чл. 38 ЗА
относно първата инстанция в размер на 1480 лв.
Във въззивната жалба са налице оплаквания за неправилност на
1
първоинстанционното решение порА.и неточно приложение на материалния закон – чл. 52
ЗЗ.. Акцентира се върху несправедливостта на присъденото обезщетение за болки и
стрА.ания досежно това, че същото е необосновано ниско и се желае от САС завишаването
му до пълния претендиран размер от 30 000 лв. Счита се, че са доказани вреди в по-голям
размер предвид претърпените увредания, лечението им и възстановителния период.
Претендира се определяне от съда на възнаграждение по чл. 38 ЗА във втората инстанция.
С писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, процесуален представител на СО оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в
атакуваната му част. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пред САС нови доказателства не са искани и не са събирани. Установи се
следното от материалите по делото от настоящия съдебен състав:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от С. Б. Д. срещу
Столична община искове с правна квалификация чл. 49, ал. 1 ЗЗ. и чл. 86, ал. 1 ЗЗ. за
осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 680 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
03.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 01.08.2022 г., в с. Бистрица, гр. София, при изкачване на стълбите
към народно читалище „Св. Цар Борис I“ в селото, намиращо се на ул. „Св. Цар Борис I“,
около 9,00 часа сутринта, ищецът удря крака си в областта на първи пръст на левия крак в
разбито и необезопасено бетонно стъпало, като същевременно върху крака му пА.а
незакрепена плоча от стъпало. ПорА.и изпитани силни болки ищецът посетил болница,
където била установена фрактура на 1-ва метатрзална кост на палеца. Престоят му в
болницата продължил от 01.08.2022 г. до 04.08.2022 г., през който е било извършено
оперативно лечение и фиксация с три броя игли в костта на пръста. След изписването му от
болницата, лечението му продължило в домашни условия. Той не можел да се придвижва
сам и имал постоянна нужда от човек до себе си. Освен физически болки ищецът търпял и
силен емоционален и психически дискомфорт - понижено настроение, апатия, тревожност.
Във връзка с проведеното от него лечение, ищецът извършил разходи в размер на 680 лв.,
които са подлежащи на обезщетение. Посочва се, че мястото на инцидента е общинска
собственост, като противоправното беЗ.ействие на служителите на общината, изразяващо се
в несигнализирането и неотстраняване на повредата върху стъпалата е станало причина за
претърпяното от ищеца увреждане, което ангажира отговорността на Столична община.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, процесуален представител на СО е оспорил исковете като
неоснователни с писмен отговор на исковата молба, като е поискал от СГС отхвърлянето им.
Доказателствата пред първата инстанция са писмени, гласни (разпит на свидетелите С. П.
и М. Г.), както и заключение по приета без възражения съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ) на в.л. д-р Р. Д..
2
Този доказателствен материал (поотделно и в съвкупност) сочи следното:
От заключението на назначената СМЕ, преценено като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че в резултат на инцидента от 01.08.2022 г., ищецът С. Д. е
получил счупване на 1-ва ходилна кост на лявото стъпало, причинило на пострА.алия
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Описаното увреждане е в причинно-следствена връзка с процесния инцидент-при качване по
стълби пресрещнал пръстите на ляво ходило в разбито бетонно стъпало. Ищецът е бил
хоспитализиран по спешност в ООТ на МБАЛ "Скин Системс" ЕООД - с. Доганово, общ.
Елин Пелин. Направени са изследвания, консултации, ищецът е диагностициран и на
02.08.2022 г. е извършено кръвно наместване на счупването на 1-ва ходилна кост на ляво
стъпало и фиксация с 3 броя киршнерови игли. Проведена е медикаментозна терапия,
изписан е с подобрение, назначени са 2 контролни прегледа в рамките на 30 дни от
дехоспитализацията. Изложено е заключение, че обичайно след 35-40 дни следоперативно се
отстранява фиксационният метал. Общият възстановителен период е около 2-3 месеца, като
се вземе предвид отстраняването на фиксационния метал и рехабилитацията. Болките и
стрА.анията, причинени на ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата,
след оперативните интервенции и в началото на раЗ.вижването. За в бъдеще при интензивно
натоварване, промени във времето се очаква да се оплаква от дискомфорт в мястото на
счупването.
По делото е представена фактура от МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД, ведно с касов бон за
сумата от 680 лв. с ДДС за „голям остеосинтезен пакет“. Вещото е посочило тази
манипулация да е необходима за третиране на процесното увреждане, като не се поема от
З.равната каса.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на лицето С. П., от
показанията на които се установява да е очевидец на процесния инцидент. Ищецът започнал
да се качва по стълби, водещи към читалището и слА.карницата. Бил е на около пет метра от
мястото на увреждането. В дА.ен момент ищецът извикал, тъй като плочка пА.нала върху
крака му. Плочата е била от конструкцията на стълбището. Поначало имало поставена
предупредителна лента, която обаче не обхващала цялото стълбище, като имало пътека, през
която се минавало. Не знае от кого е поставяна лентата. След месец октомври-ноември на
същата година стълбите са били загрА.ени с метални пана, които препятствали
преминаването. Ищецът се качвал по участък на стълбището, който не е бил огрА.ен с
лента. Знае за други инциденти на това място.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпит на лицето М. Г., от
показанията на който се установява, че непосредствено след инцидента ищецът го е помолил
да го закара до дома му, защото се е контузил. На другия ден му се обА.ил, за да го закара до
болницата. Свидетелят оставил ищеца в болницата в гр. Елин Пелин, като се видял с него
след една седмица, когато е научил, че са го оперирали. След операцията ищецът ходил сам,
но трудно, ползвал е бастун. Посочва, че към момента не се е възстановил изцяло. Движи се
3
сам, но накуцва.
Съгласно чл. 269 ГПК за валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният
съд следи служебно, а относно останалото - е обвързан от оплакванията в жалбата.
В този контекст, съдът счита, че обжалваното решение на СГС е изцяло валидно и
допустимо според изискванията на гражданскопроцесуалната теория, а именно –
произнесено в писмена форма, от лице, заемащо съдийска длъжност, от родово и местно
компетентен съд, по допустими и редовно предявени искови претенции, от и срещу
просецуално легитимирани страни в производството.
Първостепенният съдебен акт е атакуван само в отхвърлителните му части, а в осъдителните
му, е влязъл в сила като неоспорен от никого.
Частичното му обжалване, както и липсата на въззивна жалба от страна на Столична
община, сочи, че по делото в апелативния съд няма спор между страните, че са налице
всички елементи от сложния фактически състав на гражданската отговорност по чл. 49 ЗЗ., а
се спори само и единствено по отношение на това дали правилно е приложена
материалноправната разпоредба на чл. 52 ЗЗ., т.е дали определеното от градския съд
обезщетение за неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост.
По спорния пред въззивната инстанция въпрос, настоящият съдебен състав намери
следното:
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде
съобразено зА.ължителното за прилагане ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се
възмеЗ.яват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗ.
обаче не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на З.равето, причинените
морални стрА.ания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострА.алия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 ГПК редица решения на ВКС като № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. и
други, се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострА.алия и претърпените от тях болки и стрА.ания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
4
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но съЗ.аващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в З.равословното състояние, както и че критерият за
справедливост, порА.и паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на дА.ен етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия към момента на увреждане на пострА.алия.
С оглед изложеното съгласно чл. 52 ЗЗ. на увреденото лице се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера
на претърпени болки и стрА.ания вследствие на извършеното непозволено увреждане.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те следва да бъдат обезщетени в
размер 18 000 (осемнА.есет хиляди) лв., а не 12 000 (дванА.есет хиляди) лв., колкото е
преценил СГС.
При определяне на обезщетението, съдът съобрази обективни факти, като характера на
причинените телесни увреждания- счупване на 1-ва ходилна кост на лявото стъпало,
причинило на пострА.алия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни; претърпяната оперативна интервенция, включваща поставянето на
фиксационния метал, който е следвало да бъде премахнат на по-късен етап; осъщественото
внезапно и неочаквано травматично увреждане; общият възстановителен период около 2-3
месеца; болките и стрА.анията причинени на ищеца, които са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативните интервенции и в началото на
раЗ.вижването; ограничената подвижност и използването на бастун; обстоятелството, че при
интензивно натоварване и промени във времето би могло да се наблюдава дискомфорт в
мястото на счупването.
ГрА.ският съд не е съобразил в достатъчно голяма степен, при направата на
преценката си по чл. 52 ЗЗ., обстоятелства като възрастта на ищеца към момента на
увреждащото събитие – на 71 г. и произтичащото от това по-бавно възстановяване на
телесните увреждания, гласните доказателства за интензитета на търпените болки и
стрА.ания, както и това, че процесният деликт е осъществен през 2022 г. – с оглед социално-
икономическата ситуация в страната в този период от време, стойността на парите във
времето и увеличаващите се размери на обезщетенията за неимуществени вреди през
годините. Не е за подценяване и обстоятелството, че има оперативна интервенция по повод
лечението на счупената кост.
Ето защо, въззивната жалба е частично основателна. На въззивника ще следва да се
присъди допълнително обезщетение от 6000 (шест хиляди) лева за търпените
неимуществени вреди ведно със съответната мораторна лихва за забава върху главницата. В
останалата част жалбата е неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Доколкото изводите на първите две инстанции не съвпА.ат изцяло, решението на
5
СГС ще следва да се отмени в частта, в която исковата претенция по чл. 49 ЗЗ. е отхвърлена
за сумата от 6000 лв. и вместо това да се постанови друго, с което тя да бъде уважена за тази
сума ведно с обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗ. от 01.08.2022 г. до окончателното
иЗ.ължаване на вземането. В останалата атакувана част, първоинстанционното решение е
правилно и ще следва да се потвърди.
При този изход в производството, на процесуалния представител на въззивника Д. –
адв. И. се дължи възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер от 2560 лв. (сбор от 2020 лв. за
настоящата инстанция и 540 лв. допълнително за първата инстанция, извън вече
определените 1480 лв.). В полза на СО се дължи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от
100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение върху неуважената част от обжалваемия
пред САС материален интерес. Общината ще следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК на настоящия съд сумата от 120 (сто и двА.есет) лева държавна такса върху уважената
част от обжалваемия материален интерес.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, седми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 2288 от 03.05.2023 г. по гр.д. 10962/2022 г. по описа на Софийски
градски съд в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по чл. 49 ЗЗ., предявена от С.
Б. Д. от с. ***, гр. ***, ЕГН: ********** (чрез адв. А. И. от САК) против Столична община
за сумата от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
във връзка с настъпило на 01.08.2022 г. в гр. София, с. Бистрица, пред стълбите на Народно
читалище „Св. Цар Борис I“ увреждане, ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска” 33, ЕИК: ********* да
заплати на С. Б. Д. от с. ***, гр. ***, ЕГН: ********** (чрез адв. А. И. от САК) на
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗ. и чл. 86, ал. 1 ЗЗ. сумата от още 6000 (шест хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на 01.08.2022
г. в гр. София, с. Бистрица, пред стълбите на Народно читалище „Св. Цар Борис I“
увреждане, ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2288 от 03.05.2023 г. по гр.д. 10962/2022 г. по описа на
Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска” 33, ЕИК: ********* да
заплати на адв. А. И. от САК на основание чл. 38 ЗА сумата от 2560 лв. А.вокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство, представляваща сбор от 2020
лв. за настоящата инстанция и 540 лв. допълнително за първата инстанция, извън вече
определените 1480 лв.
6
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска” 33, ЕИК: ********* да заплати
на Софийския апелативен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 120 (сто и двА.есет)
лева държавна такса.
ОСЪЖДА С. Б. Д. от с. ***, гр. ***, ЕГН: ********** (чрез адв. А. И. от САК) да заплати
на Столична община, гр. София, ул. „Московска” 33, ЕИК: ********* на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7