№ 12999
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110146620
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца Е. Д. В. срещу ответник „ФИРМА” ЕАД иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ответникът
няма право на принудително изпълнение спрямо ищеца на сумата 1712,64
лева – главница и 367,28 лева – лихва за забава за времето от май 1999 г. до
март 2002 г. и 41,60 лева – разноски, въз основа на изпълнителен лист от
25.07.2002 г. издаден по гр.д. № 05304/2002 г. на СРС, 77 състав, за
събирането на които е образуваното изпълнително дело № ... г. по описа на
ЧСИ У.Д., рег. № ... в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие
СРС.
Ищецът Е. Д. В. твърди, че ответникът претендира заплащане на
исковата сума по посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че вземанията
са погасени по давност, тъй като не са предприемани изпълнителни действия.
При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение посочената по-горе сума.
В срока за отговор ответникът „ФИРМА” ЕАД оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че срещу процесната заповед за изпълнение
ищецът не бил депозирал възражение, с оглед което заповедта за изпълнение
има силата на влязло в сила съдебно решение. Поддържа, че вземанията не са
погасени по давност, тъй като е налице своевременно предприемане на
изпълнителни действия, с което давността е прекъсната. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Не се спори, че в полза на „ФИРМА” ЕАД срещу ищеца Е. Д. В. е
издаден изпълнителен лист от 25.07.2002 г. по гр.д. № 05304/2002 г. на СРС,
77 състав на основание чл. 237 ГПК (отм.) за заплащане на сумите 1712,64
лева – главница и 367,28 лева – лихва за забава за времето от май 1999 г. до
март 2002 г.
На основание чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД, вземанията за наем, лихви и
други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителя за заплащане стойността на потребена
топлинна енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто
падеж е уговорен в общите условия на ответното дружество, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на
ВКС). Следователно същите се погасяват по давност с изтичането на
специалния тригодишен срок, предвиден в чл. 111, б. „в”, предл. последно
ЗЗД.
Доколкото в случая изпълнителният лист е издаден въз основа на
извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.), то актът се
ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. По делото
не се доказва оспорените вземания да са били установени със съдебно
решение, поради което по отношение на тях е неприложима разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД и същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок.
Не се спори, а и видно от изисканото изпълнително дело № 3184/2002
г. по описа на СИС при СРС, същото е образувано на 23.08.2002 г. по молба
на взискателя от същата дата. В молбата е направено искане от прцесуалния
представител на ответника взискател за прилагане на конкретни
изпълнителни способи – запор върху трудово възнаграждение, друго
възнаграждение за труд и пенсия, запор на вземания по банкови сметки, опис
и продажба на движими вещи.
С Разпореждане от 21.10.2002 г. е насрочен опис движимите вещи в
дома на длъжника за 20.11.2002 г. като няма данни насроченият опис да се е
състоял.
С молба от 19.11.2002 г. длъжникът заявява, че изплаща задълженията
си по делото доброволно и прилага доказателства в тази насока. Последното
доказателства за плащане е на 11.05.2004 г. на сумата 366,71 лева.
С Постановление от 04.02.2010 г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Видно от изискания препис на изпълнително дело № ... г. по описа на
ЧСИ У.Д., рег. № ... в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие
СРС, същото е образувано на 08.04.2011 г. по молба на взискателя от същата
дата. В молбата е налице възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ.
Със запорно съобщение изх. № 10435/30.05.2011 г. е наложен запор
2
върху вземанията на длъжника по сметките му в ОББ.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 10431/30.05.2011 г. ищецът
длъжник Е. Д. В. е уведомен за размера на дълга по изпълнителното дело като
с молба вх. № 9596/27.03.2011 г. подадено от длъжника Е. Д. В. чрез дъщеря и
Мая Николова В. е направено искане да бъде разрешено да изплащат дълга по
изп. дело на равни месечни вноски в размер на 50,00 лева месечно, платими
на десето число на всеки месец. Не се установява да е представено надлежно
пълномощно за процесуално представителство по изпълнителното дело в
полза на дъщерята на длъжника.
На 09.09.2011 г. е постъпило плащане по сметката на ЧСИ за погасяване
дълга по процесното изпълнително дело.
Със запорно съобщение изх. № 35373/14.12.2012 г. е наложен запор
върху вземането на длъжника за пенсия от НОИ.
С молба вх. № 1141/21.01.2013 г. подадено от длъжника Е. Д. В. чрез
дъщеря и Мая Николова В. е направено искане да бъде вдигнат запора в НОИ
да бъде разрешено да се изплаща дългът по изп. дело на равни месечни
вноски в размер на 50,00 лева месечно, платими на десето число на всеки
месец. Не се установява да е представено надлежно пълномощно за
процесуално представителство по изпълнителното дело в полза на дъщерята
на длъжника.
Със запорно съобщение изх. № 24109/08.08.2013 г. е наложен запор
върху вземането на длъжника за пенсия от НОИ.
С призовка за принудително изпълнение е насрочен опис, оценка и
изземване на движими вещи от имота на длъжника за 24.09.2013 г. от 11:00
часа като няма данни описът да се е състоял.
С молба вх. № 22562/02.09.2013 г. подадена лично от длъжника Е. Д. В.
е направено искане да се спре изпълнителната мярка и е изразена готовност
длъжникът да продължи да внася по 50,00 лева за погасяване на дълга.
Налични са по делото доказателства за извършени плащания по сметка
на ЧСИ от м.09.2013 г. до м.07.2014 г.
Налични са доказателства за постъпления по изпълнителното дело въз
основа наложения запор върху пенсията на длъжника от м.04.2021 г. до
м.09.2022 г.
С молба вх. № 29559/21.09.2022 г. подадена лично от длъжника Е. Д. В.
е направено искане да се вдигне запора, за да може на длъжника да бъде
отпуснат кредит и да заплати дължимата сума по изпълнителното дело.
Няма данни всички суми по изпълнителния лист да са събрани и делото
да е приключило с плащане на дълга. Останалите пришити към преписа на
изпълнителното дело документи касаят различно изпълнително дело между
същите страни, а именно съобщения и разпределение на сумите по изп. дело
№ 1034/2012 г.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез
3
него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките
на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки. Искането да бъде приложен определен способ или
да бъде извършено определено действие също прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение /независимо
дали то е достигнало до крайния процесуален резултат/. В този смисъл,
преценката на съда по въпроса: дали е изтекъл срокът на погасителната
давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните
действия по принудително изпълнение.
Тригодишната давност по процесния изпълнителен лист е била
прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело от 23.11.2002 г.,
с насрочения опис от 21.10.2002 г. и с извършените доброволни плащания на
18.11.2002 г. и 11.05.2004 г.
Тъй като след извършеното доброволно плащане на 11.05.2004 г. по
изпълнителното дело е изминал период от 2 години, през който не са
поискани и извършвани други изпълнителни действия, на 11.05.2006 г. е
настъпила перемпция на изпълнителното дело по силата на закона. Новата
давност е започнала да тече, но не от последното извършено изпълнително
действие, а от датата на прекратяването, доколкото по силата на изгубилото
действие ПП 3-1980г., през времетраенето на изпълнителния процес давност
за вземанията, предмет на същия, не тече. Действително с Тълкувателно
решение № 2/25.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., т. 10,
се приема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в
изпълнителния процес давността не спира поради самото му наличие, тъй
като кредиторът може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС
приема, че ПП 3-1980г. е загубило сила, но безспорно същото действа
занапред – след датата на приемането му.
Спрялата давност по време на висящото изпълнително производство е
започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона (11.05.2006 г.) като 3-годишната погасителната давност за
вземането е изтекла на 11.05.2009 г. Молбата от 08.04.2011 г. за образуване на
новото изпълнително дело № ... г. по описа на ЧСИ У.Д., рег. № ... в Регистъра
на Камарата на ЧСИ с район на действие СРС безспорно е след изтичане на
погасителната давност за вземането по настоящия изпълнителен лист, поради
което и не е надлежно прекъснала изтеклата погасителна давност.
По цитираното изпълнително дело обаче са направени множество
доброволни плащания от страна на длъжника през периода (2013-2014 г.) и са
подадени множество молби, с които по смисъла на чл. 113 ЗЗД е направен
4
отказ от изтеклата погасителна давност. Действително част от тези молби са
направени от дъщерята на ищеца длъжник, без да е представено изрично
пълномощно за процесуално представителство в изпълнителното
производство, но според настоящия състав същите са потвърдени с
подаването на последващите молби по изпълнителното дело лично от
страната. Още повече – с молба вх. № 29559/21.09.2022 г. подадена в хода на
настоящото производство лично от длъжника Е. Д. В. е изразена готовност
длъжникът да изтегли кредит, за да погаси дължимата сума по
изпълнителното дело.
В настоящия случай длъжникът, напълно съзнаващ същността на
правото си (в хода на производството по предявен от същия отрицателен
установителен иск за недължимост на сумите по изпълнителния лист поради
погасяване по давност), иска настъпването на правните последици от
непозоваването на погасителна давност и изразява готовност да изплаща
дължимите суми по изпълнителното дело. Доколкото няма форма за
действителност на едностранното волеизявление за отказ от субективното
право на погасителна давност, в настоящия случай е налице изрични откази
от 21.01.2013 г., 02.09.2013 г. и от 21.09.2022 г. и множество конклудентни
такива с направени доброволни плащания по изпълнителното дело през
периода 2013 г. – 2014 г. От съвкупния анализ на същите и от цялостното
поведение на длъжника в производството, с оглед принципа на
добровъсвестността може по несъмнен начин да се направи извод, че
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност
относно цялото парично задължение по изпълнителния лист, чиито размер е
индивидуализиран в самия изпълнителен лист, изпратените ПДИ, ППИ и
връчените преписи от изп. дело непосредствено преди да направи отказите.
Макар, че длъжникът дословно не е казал, че се отказва от изтеклата в негова
полза погасителна давност, отказът му от тази давност е категоричен и
изразен достатъчно ясно. Не става въпрос само за мълчалив отказ, защото в
случая той е изразен и изрично писмено и съгласно чл. 113 ЗЗД такъв един
отказ е действителен. Следователно, с отказа от давност длъжникът не може
да се позовава на нея (в този смисъл е и практика та на ВКС, обобщена с
решение № 65/03.06.2011 г. по т.д. № 600/2010 г. на І ТО).
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не може
да се позовава на недължимост на вземането поради настъпван на
погасителна давност, доколкото многократно се е отказал от изтеклата
давност в хода на изпълнителното производство и дори в хода на настоящото
дело, който факт следва да бъде взет предвид от съда с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявения
иск като изцяло неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат. С оглед
изрично направеното искане в тази насока, на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
5
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр.
София, жк „...”, /населено място/ отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено,
че за ответника „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: /населено място/ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумите 1712,64 лева – главница и
367,28 лева – лихва за забава за времето от май 1999 г. до март 2002 г. и 41,60
лева – разноски, въз основа на изпълнителен лист от 25.07.2002 г. издаден по
гр.д. № 05304/2002 г. на СРС, 77 състав, за събирането на които е
образуваното изпълнително дело № ... г. по описа на ЧСИ У.Д., рег. № ... в
Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие СРС.
ОСЪЖДА Е. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, жк „...”,
/населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: /населено място/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6