и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Началника на РПУ - Момчилград против решение № 24/21.02.2006 год. по Н.а.х.д. № 230/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд. В жалбата си касаторът твърди,че посоченото решение, в частта му, с която е било отменено НП № 343/19.08.2005 год. на Началника на РПУ – Момчилград в частта му относно наложените на ответника Атанас Чавдаров наказания „глоба” в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца, за извършено нарушение по чл. 5 ал.2 т.3, предл.1-во от ЗДвП, е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че като е приел, че Чавдаров не е извършил нарушението по чл. 5 ал.2 т.3, предл.1-во от ЗДвП, съдът е нарушил материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало противното. Заявеното касационно основание – неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, обосновава с довода, че съдът е базирал решението си на нищожна съдебно-медицинска експертиза. Развива подробни съображения в касационната жалба в подкрепа на оплакванията си. Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението на Момчилградския районен съд в обжалваната му част, като бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП изцяло. Представя нови писмени доказателства. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Представя писмено становище, в което излага съображения, аналогични на изложените и в касационната жалба. Ответника по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Представя писмено становище по жалбата на касатора. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е основателна, като счита, че следва решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде потвърдено наказателното постановление. Не сочи нови доказателства. Окръжния съд , като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения във закона срок, поради което е допустима. Релевираните от касатора касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.I-во и II-ро от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, т.е. неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По същество жалбата е основателна. С решение № 24/21.02.2006 год., постановено по н.а.х.дело № 230/2005 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 343/19.08.2005 год. на Началника на РПУ - Момчилград, в частта му, с която на Атанас Димитров Чавдаров от гр.Момчилград, с ЕГН **********, на основание чл. 179 ал.2, предл.8-мо от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДвП. Отменил е посоченото наказателно постановление в частта му, с която на Атанас Димитров Чавдаров на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 120 лв. и “лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 2 месеца, за извършено административно нарушение по чл.5 ал.2 т.3, предл.1-во от ЗДвП. За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 06.08.2005 год., около 14.30 часа на път № 509, 3-ти клас, от с.Пиявец, общ.Момчилград в посока гр.Момчилград, жалбодателят пред първоинстанционния съд – Атанас Димитров Чавдаров, управлявал собствения си лек автомобил „Опел” с рег.№ К 3233 АВ, като при разминаване на остър десен завой се блъснал странично в товарен автомобил „Мерцедес” с рег.№ С 0228 КК. След настъпване на ПТП Чавдаров и водачът на товарния автомобил останали на място до автомобилите си, като Чавдаров се обадил по мобилния си телефон на дежурния в РПУ – Момчилград. ПТП било посетено от св.Аптула и Драгнев, като и двамата водачи били изпробвани за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер”, който отчел наличие на алкохол в кръвта на Чавдаров 0.69 на хиляда. На Чавдаров бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който актосъставителя вписал две нарушения на ЗДвП – по чл. 44 ал.1 и по чл.5 ал.2 т.3, предл.1-во от същия закон. На Чавдаров бил връчен талон за медицинско изследване. В ЦСМП – Кърджали бил съставен протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. При извършеното химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество № 396/06.08.2005 год. било установено, че в кръвната проба, взети от Чавдаров, се съдържа етилов алкохол /присъствие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол/ в количество 0.58 на хиляда. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извода, че жалбодателят пред първоинстанционния съд е извършил нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДвП – при разминаване с товарния автомобил в остър десен завой, не осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване, като се блъснал странично в товарния автомобил, като потвърдил наказателното постановление в тази му част. Приел е също, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин Чавдаров да е извършил нарушение по чл. 5 ал.2 т.3, предл.1-во от ЗДвП, т.е. да е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация 0.58 на хиляда. Този извод съда е основал на заключението по назначената в съдебното производство съдебно-медицинска експертиза; както и на допуснати според съда нарушения при изземане на кръвната проба на Чавдаров, извършване на химическото изследване, съхраняване на кръвната му проба: не била попълнена в протокола от химическото изследване графата за начина на получаване на кръвната проба в РПУ – Кърджали /чл.15 от Наредба № 30/27.062001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС/, не било посочено дали са извършени анализите на кръвта на Чавдаров най-малко двукратно, като резултатите не трябвало да се различават с повече от 0.2 на хиляда /съгласно чл.16 от Наредбата/; както и не можело да се направи извода, че кръвната проба на Чавдаров е съхранявана правилно /съгласно изискванията на чл. 14 от Наредбата/. Така посочените нарушения първоинстанционния съд е определил като особено съществени, при които не можело да се направи категоричен извод, че Чавдаров е управлявал МПС след употреба на алкохол, поради което е направи извода, че обжалваното наказателно постановление в частта му относно наложеното наказание за нарушение по чл. 5 ал.2 т.3, предл.1-во от ЗДвП, е незаконосъобразно, и го е отменил в посочената част. В хода на настоящото производство касационната инстанция следва да се произнесе по изрично заявените касационни основания, възведени от касатора в касационната жалба. В тази връзка следва да се отбележи, че константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране, каквито в настоящият случай са налице. При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, по която впрочем не се спори между страните, изводът на първоинстанционния съд, че извършването на административното нарушение по чл. 5 ал.2 т.3, предл.1-во от ЗДвП от ответника по касация не е доказано по несъмнен и категоричен начин, е направен в противоречие на материалния закон. Съображенията на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения във връзка със изземането, съхраняването на кръвната проба на ответника по касация и извършването на анализите на кръвта му, които правели наказателното постановление незаконосъобразно в отменената от съда част, не могат да бъдат споделени. Това е така, тъй като в Протокола за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество № 396/06.08.2005 год., изготвена от химик в химическата лаборатория при РДВР – Кърджали изрично е посочено, че кръвната проба на Атанас Чавдаров е донесена в лабораторията на ръка на същата дата – 06.08.2005 год. /на която е извършено нарушението и е взета кръвната проба в ЦСМП – Кърджали/. Несъстоятелни са и доводите на съда, че в посочения протокол бил посочен резултата от анализа само на една кръвна проба, в нарушение на чл. 16 ал.2 от Наредба № 30/27.062001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС; както и че не можело да се направи извода, че кръвната проба на Чавдаров е съхранявана правилно, съгласно изискванията на чл. 14 от посочената Наредба. Съгласно разпоредбата на чл. 16 ал.2 от Наредбата, анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0.2 на хиляда. Анализът на посочената разпоредба сочи, че няма законово изискване в Протокола за химическа експертиза да се посочват резултатите от всички анализи, а се посочва отчетената крайна концентрация, и то тази, при която резултатите от извършените анализи не се различават с повече от 0.2 на хиляда. От друга страна, в тежест на жалбодателя пред първоинстанционния съд е да докаже, че е извършен само един анализ, за което по делото не са представени каквито и да било доказателства. Също в тежест на жалбодателя /ответник по касация в настоящата производство/ е да докаже и обстоятелството, че взетата му кръвна проба не е съхранявана съгласно изискванията на чл. 14 от Наредбата, което същият не е сторил. Още повече, че пред настоящата инстанция е представено като доказателство заверено ксероксно копие от Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв № 1679/23.08.2005 год., изготвена от химик в специализираната химическа лаборатория при „МБАЛ-Пловдив” АД – гр.Пловдив /която е вписана в т.2 на чл. 15 ал.2 от Наредбата като специализирана лаборатория за област Кърджали/, съгласно която при извършеното химическо изследване на кръвната проба на Атанас Чавдаров по газхроматографския метод на посочената дата е констатирано наличие на етилов алкохол /присъствие на летливи редуцирани вещества, изразени като етилов алкохол/ в концентрация 0.62 на хиляда. В тази връзка е неоснователно възражението на защитника на ответника по касация, изразено в представените по делото писмени бележки – че посоченото доказателство не било събрано в хода на съдебното следствие и не било посочено в наказателното постановление, поради което бил неотносимо към фактите и обстоятелствата, установявани в хода на административнонаказателното производство. Всъщност, посоченото писмено доказателство представлява ново такова, представено в касационното производство, при което същото е допустимо и няма пречка за приемането и обсъждането му, съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗВАС. Без значение е обстоятелството, че същото е изготвено след издаване на наказателното постановление, тъй като разпоредбите на чл.20 ал.2 и 3 от Наредбата дават възможност както на административнонаказващият орган, така и изследваното лице да поискат повторно извършване на химически анализ /като за административния орган срока е 3-дневен от получаване на резултата от химическото изследване, а за изследваното лице – в 3-месечен срок връчване на наказателното постановление/. С други думи, макар и повторното химическото изследване в специализираната химическа лабораторÞя да е извършено след издаването на наказателното постановление, то същото съдържа данни за факти и обстоятелства, изцяло относими към предмета на доказване по делото, поради което няма пречка, а дори напротив - необходимо е обсъждането и съпоставката му с останалите доказателства по делото. Или, с оглед изложеното по-горе, следва да се направи извода, че по несъмнен начин е установено от доказателствата по делото, че на 06.08.2005 год., около 14.30 часа, на пътя между с.Пиявец и гр.Момчилград Атанас Димитров Чавдаров е управлявал МПС след употреба на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0.58 на хиляда /като възприетата от административнонаказващият орган концентрация на алкохол в кръвта на жалбодателя пред първоинстанционния съд е дори по-малка от действително установената с техническото средство и чрез химическото изследване по газхроматографския метод, но е в интерес на ответника по касация/ – административно нарушение по чл. 5 ал.2 т.3, предл.1-во от ЗДвП, каквато правилна квалификация на деянието е дал и административнонаказващият орган. Не са в състояние да променят този извод на съда и писменото заключение и показанията в съдебно заседание на вещото лице д-р Николай Маринов по назначената в съдебното следствие пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза. Това е така, тъй като същото заключение съдържа общотеоретични постановки относно един от начините за изследване на кръвни проби за наличие на етилов алкохол в кръвта – метода на Видмарк, без да е релевантно към установяване на конкретни факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по настоящото дело. Още повече, че метода на Видмарк е изрично посочен в разпоредбата на чл.16 ал.1 от Наредбата като един от методите за изследване на кръвни проби, наред с газхроматографския метод. Всъщност, управлението на МПС от ответника по касация Чавдаров на посочените в НП място и време след употреба на алкохол, със съдържание на алкохол в кръвта над допустимата от закона – 0.58 на хиляда, е установено чрез всички предвидени в Наредбата начини – чрез техническо средство, чрез химическо изследване на кръвна проба по метода на Видмарк и чрез химическо изследване на кръвна проба по газхроматографския метод. А в тази връзка следва да се отбележи още, че съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. налице е установена от закона оборима презумпция, че отразените констатации в съставеният против жалбодателя акт за установяване на административно нарушение са верни до доказване на противното, в т.ч. и концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС, като в първоинстанционнното производство жалбодателят Чавдаров не е оборил тази доказателствена сила на акта с надлежни доказателствени средства, което не е съобразено от първоинстанционния съд; а това не е сторено и в производството пред касационната инстанция. Като не е съобразил изложеното по-горе и не е дал правилна юридическа квалификация на установените по делото факти, т.е. не е привел установените факти към приложимия материален закон, първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния закон, довело до неправилност на решението в обжалваната му част. Ето защо, следва решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част, с която е отменено НП № 343/19.08.2005 год. на Началника на РПУ – Момчилград в частта, с която за извършено административно нарушение по чл. 5 ал.2 т.3, предл.1-во от ЗДвП на Атанас Димитров Чавдаров от гр.Момчилград са наложени административни наказания „глоба” в размер на 120 лв. и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 2 месеца, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което наказателното постановление следва да бъде потвърдено в същата част, като правилно и законосъобразно. Така наложените от административнонаказващият орган на ответника по касация с наказателното постановление наказания са съобразени с характера и тежестта на нарушението и са изцяло в състояние да постигнат целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН. При този изход на делото, съдът намира, че не следва да обсъжда и да се произнася и по второто заявено касационно основание – неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Само за прецизност следва да се отбележи, че такива са тези нарушения, допуснати от първоинстанционния съд при разглеждане и решаване на делото, като единственото такова сочено в касационната жалба процесуално нарушение е обосновано от касатора с нищожността на извършената в хода на първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Николай Маринов. Тази експертиза не е нищожна, тъй като е изготвена от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания за отговор на поставените на експертизата задачи и в кръга на компетенциите му, но както бе посочено по-горе в мотивите, същата е неотносима към правилното решаване на настоящото дело, т.е. соченото от касатора касационно основание не е налице.. В останалата му част, потвърждаваща частично НП, решението на първоинстанционният съд не е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила, респ. влязло е в сила и НП в същата част, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася в тази част с настоящото решение. Водим от изложеното, и на основание чл. 40 ал.1от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 24/21.02.2006 год. по Н.а.х.дело № 230/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отменено Наказателно постановление № 343/19.08.2005 год. на Началника на РПУ – Момчилград в частта, с която за извършено административно нарушение по чл. 5 ал.2 т.3, предл.1-во от ЗДвП на Атанас Димитров Чавдаров от гр.Момчилград, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 120 лв. и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 2 месеца, вместо което постановява: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 343/19.08.2005 год. на Началника на РПУ – Момчилград в частта му, с която за извършено административно нарушение по чл. 5 ал.2 т.3, предл.1-во от ЗДвП на Атанас Димитров Чавдаров от гр.Момчилград, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 120 лв. и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 2 месеца, като правилно и законосъобразно. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |