№ 85
гр. Момчилград, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200169 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба
от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД-гр.София, представлявано от
Изпълнителният директор С.Д., срещу Наказателно постановление № НЯСС-
99/ 01.08.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1
т.38 от Закона за водите, на дружеството e наложено административно
наказание; „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, за неизпълнение
на задължения по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите;.
Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното с жалбата наказателно
постановление, което било издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, и други. Посочва, че е бил изтекъл тримесечният
преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като заявява, че
първоначалната проверка била извършена на 23.11.2022г., а актът е бил
издаден на 06.02.2023г. Предвид на това моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление, защото не са били
условията за налагане на санкция, а и липсвало извършено нарушение.
Алтернативно прави искане за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, в т.ч. не се
представлява, като е постъпило писмено становище от процесуален
представител /ю.к./ на дружеството, в което са развити допълнителни доводи
за незаконосъобразност на обжалваното нак.постановление.
Административно наказващият орган, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал
писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло. Излага подробни съображения за
неговата законосъобразност. Претендира ю.к. възнаграждение съгласно чл.63
„д“ от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2022г. актосъставителят М.К. и свидетелят Цв.И.-
служители в РО- НЯСС ЮБ при ДАМТН, на основание чл.190 ал.4 т.2 от
Закона за водите, са извършили проверка на язовир "НАНОВИЦА- 2",
находящ се в землището на с.НАНОВИЦА и с.НЕОФИТ БОЗВЕЛИ, и двете в
общ.МОМЧИЛГРАД /собственост на дружеството- жалбоподател/. За
проверката е съставен констативен протокол № 08-02- 206/ 23.11.2022г.
Вследствие на проверката, извършена чрез обход и оглед на язовирната стена
и съоръженията към нея и преглед на документацията за експлоатацията е
установено следното, че дружеството- собственик /жалбоподател в
настоящото производство/ е допуснал следното нарушение; 1.„Не е осигурил
поддържането в техническа изправност на короната, язовирната стена
/въздушен откос/, преливника, бързотока, и енергогасителя, и на Контролно-
измервателна система за мониторинг на язовирната стена и съоръженията към
нея“, което е било нарушение на чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите.
В констативният протокол и АУАН, а самото НП, е отразено, че
изпълнението на горните констатирани нередностти е възложено на
"НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, и дружеството има такива задължения
като собственик на язовира- посочено е също така, че неизправното
експлоатационно състояние на язовирната стена или съоръжения носи риск от
аварийна ситуация, при която могат да настъпят вредни последици за
материалните ценности- посочени конкретно.
Въз основа на констатираните нарушения е издаден АУАН № 08-005/
2
06.02.2023г. за нарушения на чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите, в който е
описаната горната фактическа обстановка. Така издаденият акт е бил връчен
на представител на дружеството, и по него е постъпило възражение- в което е
посочено, че са изтекли преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, което е
счетено за неоснователно, поради и което е издадено процесното НП.
Така въз основа на горният акт е издадено и НП № НЯСС - 99/
01.08.2023г. / с което за допуснати нарушения на нормата на чл.141 ал.1 т.1 от
ЗВ на дружеството- жалбоподател е било наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 лева на осн.чл.201 ал.12 вр.чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ/.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на
показанията на актосъставителят М.К. и свидетеля Цв.И. /участвала в
проверката/, служители в РО НЯСС Южна България при ДАМТН, на които
съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и
безпристрастни; АУАН; Констативен протокол, извлечение от инвентарната
книга на ДМА на дружеството, НП, възражения, покани, писма, както и
другите приети по делото писмени доказателства- посочени с номера и дати
на съставяне, респ. издаване.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановеният срок, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Видно от нак.постановление на дружеството- жалбоподател е
наложена имуществена санкция за допуснато нарушение на чл.141 ал.1 т.1 от
ЗВ, която гласи, че собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа
изправност.
Отговорността на дружеството- жалбоподател е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ, която гласи, че
собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения,
включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да
осигурят поддържането им в техническа изправност. Санкцията за
посоченото нарушение е наложена на основание разпоредбата на чл.238 ал.1
3
т.38 от Закона за водите, предвиждаща да се наказва с „глоба“,респ.
„имуществена санкция“ в размер от 1 000 до 10 000 лева, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не
изпълни задължение по чл.141 ал.1 от Закона за водите. От доказателствата
по делото се установява, че жалбоподателят действително е осъществил
процесното административно нарушение. В качеството си на собственик на
посоченият по-горе язовир дружеството не е изпълнило своето задължението
да осигури поддържането в техническа изправност на язовирната стена и
съоръженията към нея. Правилно е прието от контролните органи, че е
налице нарушение, което е извършено на 23.11.2022г., тъй като на тази дата
те са констатирали техническа неизправност по язовира и съоръженията към
него /описани в КП, АУАН и НП/, и проявеното от жалбоподателят
бездействие.
Доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице,
чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се
изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на
сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на
наказанието наказващият орган е спазил принципите на чл.27 ЗАНН, като е
съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието
е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, като не се твърди
и не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с
влязъл в сила акт за подобно нарушение. Затова съдът приема, че
законосъобразно е наложеното наказание към минималният предвиден в
закона размер, което води до извода, че нак.постановление следва да се
потвърди.
Предвид изложеното съдът намира, че дружеството- жалбоподател е
осъществил процесното административно нарушение, тъй като в качеството
си на собственик на язовира не е изпълнил задълженията си да поддържа в
изправност язовирната стена и съобръженията към нея, описани подробно.
Съдът намира, че това наказани е достатъчно справедливо, за да бъдат
постигнат целите на административно наказателното преследване. Съдът при
извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на
4
процесуалните правила или материалният закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Самите
нарушения описани в пълнота с всички относими към конкретните състави
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са
извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е
и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателят, кога са
извършени и каква е тяхната правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителят и да опорочава атакуваният акт до степен,
налагаща отмяната му.
Словесното описание на констатираните нарушения и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени
правни норми, както и на санкционните такива. Събраните по делото писмени
и гласни доказателства не оставят никакво съмнение, че проверения обект
представлява "язовир", който по смисъла на § 1 ал.1 т.94 от ДР на ЗВ е
водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени. Затова законосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството, доколкото същото, като собственик на язовира отговаря за
привеждането му в съответствие с изискванията на нормативните актове.
На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето и връчването на АУАН- в отсъствието на
представител на дружеството- жалбоподател, т.к.- дружеството е
поканено за съставянето на акт с нарочна покана, получена на
10.01.2022г.,т.е., на дружеството- жалбоподател е осигурена възможност да
присъстват при съставянето на акта, но същото не са изпратили представител.
За предявяване на акта, чрез овластено за целта лице е осигурена възможност
чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него- каквито са
направени, но са приети от АНО за неоснователни и поради това е издадено
процесното нак.постановление.
5
Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото в случая
съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние
бездействие, а именно неизпълнение на задължения като собственик, като
оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното
нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент,
от който започва да тече давностният срок- и в този смисъл са неоснователни
възраженията на дружеството- жалбоподател /т.е. датата на извършване на
нарушението е 23.11.2022г., а откриването на нарушението е същата дата-
23.11.2022г., като АУАН е съставен на 06.02.2023г./. С други думи, не са
изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, т.к. тримесечният срок изтича на
23.0.2023г.
Представеният по настоящото производство АУАН е съставен от
длъжностно лице от състава на АНО, което изрично е оправомощено за това-
в този смисъл е представената Заповед № 776/ 08.06.2020г. на Председателя
на ДАМТН, и в този смисъл е налице и материална компетентност на
актосъставителя. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено. Не са налице
предпоставките за присъждане на ю.к. възнаграждение, т.к. за страните в
настоящото производство в съдебно заседание не участват техни процесуални
представители- юрисконсулти.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС- 99/
01.08.2023г., издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200
ал.1 т.38 от Закона за водите, на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Христо
Ботев 3“ № 136, е наложено административно наказание; „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева, за неизпълнение на задължения по чл.141
6
ал.1 т.1 от Закона за водите;
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред
Административен съд-Кърджали, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7