Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 1587
по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на И.Н.К. ***, при участието на „Т.Б.“
ООД и „Т.Ц.Т.“ АД, част от КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, в качеството на трети
лица помагачи на страната на ответника, за присъждане на сумата 60000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от
06,01,2017г. до 04,04,2018г., както и сумата 2431,00лв. за медицински
разходи за болнично лечение и консумативи за периода от 06,01,2017г. до
04,04,2018г., и сумата 1459,63лв., представляваща разликата между
размера на получаваното парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на
отпуск поради временна неработоспособност и размера на получаваното трудово
възнаграждение за периода от 06,01,2017г. до 07,04,2018г. и от 23,02,2018г. до
16,03,2018г., представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища и
тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, поради което
на 06.01.2017г., около 07,30ч, в гр.София, по ул. „Любата“ в посока бул. „Черни
връх“, при околна минусова температура, при заснежени изцяло улица и тротоар,
движейки се по единствено възможното място за ходене – образувалият се заледен
коловоз от движението на колите на пътното платно, стъпвайки настрани за да
направи място на идващ автомобил се подхлъзнала и в резултат получила
травматично увреждане – „триглезенно счупване на лявата подбедрица“, ведно със
законната лихва върху обезщетението за вреди считано от датата на увреждането -
06.01.2017г., до окончателното и изплащане, с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 и чл. 86 ЗЗД.
Твърди, че в резултат на травмата
претърпяла болки и страдания с изключителен интензитет, множество
изследвания, медицински процедури, двукратна оперативна намеса,
рехабилитация, невъзможност да се
обслужва сама за значителен период от време, при която била поставена изцяло в
зависимост от помощта на трети лица. За значителен период била поставена и в
невъзможност да упражнява професията си, да контактува с близки и приятели, да
води активният социален живот, който водела преди. Твърди, че болки и страдания
изпитва и към момента, както и, че има остатъчни последици от увреждането.
Твърди, че в резултат на травмата претърпяла и имуществени вреди – загуби
изразяващи се в сторените медицински разходи и пропуснати ползи изразяващи се в
разликата между размера на получаваното трудово възнаграждение и размера на
полученото парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност, за фиксираните в исковата молба периоди.
Твърди, че вредите са претърпени в резултат на неизпълнение на задължението
на ответника, като собственик на общинските пътища – булеварди, улици и
прилежащи тротоари, включително по
местонастъпване на инцидента, да ги поддържа, почиства от заледяване и оснежаване,
обезопаси
и осигури безпрепятственото преминаване на пешеходци по тях.
Ответникът С.О.излага становище за недопустимост, а в евентуалност за неоснователност
на исковете.
Не оспорва механизма на увредата - че на твърдяната дата ищцата е паднала и
е счупила ляв глезен на указаното в исковата молба място, подхлъзвайки се при
движение по непочистено, заснежено пътно платно, по заледеният образуван от
движението на автомобилите коловоз в снега, при заснежени, непочистени тротоари
намиращи се около пътя, при наличието на движещи се по пътното платно
автомобили.
Възразява, че не е налице неизпълнение на задълженията на ответника по
поддръжка и почистване на пътното платно, където е настъпил инцидента, т.к. С.О.е
наела трето лице - фирма за поддръжка – КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, а за
поддръжката на тротоара са отговорни живущите
около мястото на инцидента лица, които са длъжни да почистват тротоарите
пред и около сградите на имотите си от сняг и лед.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, която се движела по заледения коловоз на пътното
платно вместо по тротоара, в нарушение
на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, при движещи се по пътното платно автомобили. В случай,
че се бе движила по достатъчно широкият тротоар на място, инцидента не би
настъпил.
В отношение на евентуалност оспорва наличието на причинна връзка с
твърдените неимуществени и имуществени вреди с настъпилият инцидент.
Оспорва и търпените неимуществени вреди по продължителност и интензитет.
В отношение на евентуалност оспорва исковете по размер.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени или уважени но в редуциран размер.
Третите лица помагачи на страната на
ответника „Т.Б.“ ООД и „Т.Ц.Т.“ АД, част от КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“
ДЗЗД, изразяват становище за недопустимост, а в евентуалност за неоснователност
на исковете, по съображения идентични с изложените от ответника.
Предмет на разглеждане в
производството са и предявените в евентуалност обратни искове на С.О.солидарно срещу „Т.Б.“ ООД и „Т.Ц.Т.“ АД, част от КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“
ДЗЗД, в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника, за
присъждане на платените в полза на ищцата по главният иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД суми, представляващи обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, както следва: сумата 60000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от
06,01,2017г. до 04,04,2018г., както и сумата 2431,00лв. за медицински
разходи за болнично лечение и консумативи за периода от 06,01,2017г. до
04,04,2018г., и сумата 1459,63лв., представляваща разликата между
размера на получаваното парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на
отпуск поради временна неработоспособност и размера на получаваното трудово
възнаграждение за периода от 06,01,2017г. до 07,04,2018г. и от 23,02,2018г. до
16,03,2018г., представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища и
тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, поради което
на 06.01.2017г., около 07,30ч, в гр.София, по ул. „Любата“ в посока бул. „Черни
връх“, при околна минусова температура, при заснежени изцяло улица и тротоар,
движейки се по единствено възможното място за ходене – образувалият се заледен
коловоз от движението на колите на пътното платно, стъпвайки настрани за да
направи място на идващ автомобил се подхлъзнала и в резултат получила
травматично увреждане – фрактура на левият глезен, ведно със законната лихва
върху обезщетението за вреди считано от датата на увреждането - 06.01.2017г.,
до окончателното и изплащане.
Ответниците по обратните искове „Т.Б.“ ООД и „Т.Ц.Т.“ АД, част от КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, в качеството
на трети лица помагачи на страната на ответника изразяват становище за
допустимост, но неоснователност на същите, поради неоснователност на главните
искове. Претендират отхвърлянето им.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
В резултат на инцидента на 06.01.2017г., около 07,30ч, ищцата е получила
следните травматични увреждания: „триглезенно счупване на лявата подбедрица“.
Травмата предвид нейната специфика отговаря да е получена по твърденият
механизъм.
Получената костна увреда е довела на пострадалата: „трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30дни“, в случая
4-5месеца.
След злополуката пострадалата е била откарана в болника и след необходимите
изследвания – спешно оперирана. Извършено е било: „открито наместване на
счупените глезени и стабилизиране на костните фрагменти с метални остеосинтези“.
Първоначално, след операцията ищцата е била настанена в реанимация, а след
стабилизиране на състоянието и е преведена за лечение в Ортопедично отделение
на болницата. Изписана е на 12.01.2017г., с предписано лечение и назначен режим
– движение с помощта на патерици – без да стъпва на оперирания крак, с
предписана антикоагулантна и обезболяваща терапия.
В периода от 23.02. до 01.03.2018г. ищцата е провела второ болнично и
оперативно лечение, за отстраняване на металните остеосинтези. Извършен е
разрез по стария оперативен белег, отстранена е металната плака и винтове, но
поради забавено зарастване на фрактурата е била извършена костна пластика.
Включена е инфузионна, антибиотична и антикоагулантна /Фраксипарин и Зибор/ и
обезболяваща терапия. Изписана е на 01.03.2018г. със съвет да провежда
превръзки, да продължи антикоагулантната терапия с Фраксипарин и по късно –
Зибор и да се яви на контролен преглед.
По време на лечебният процес пострадалата е била в отпуск общо 114 дни.
През първият етап лечебният и възстановителен период при ищцата е продължил
за 4 месеца. След 1 година лечението на ищцата е продължило още 1 месец –
когато е била проведена втора операция за отстраняване на металните остесинтези
от зарасналите вече кости.
Съгласно заключението непосредствено след злополуката ищцата е получила
силни болки, голяма деформация /изкривяване/ на лявата глезенна става и невъзможност
да движи и стъпва на увредения крак. Тези болки са продължили до момента, в
който фрактурата е била временно обездвижена с гипсова лонгета и включена
обезболяваща терапия.
Към момента на злополуката ищцата е била на възраст 56 години. След костната
операция и е било забранено извършване на силови движения в глезенната става и
да стъпва с тежест на оперирания крак за срок от 3 месеца. В домът си е могла
да се движи самостоятелно с помощта на патерици, но без да стъпва на левия си
крак. Това състояние е затруднявало ищцата при извършване на ежедневните
дейности за пазаруване, подготовка на храна, тоалет и др., поради което е наела
друго лице за помощ.
Съгласно заключението предвид характера на фрактурата единствено възможното
лечение е било оперативно. След операцията задължително с престой в реанимация
и впоследствие в отделение – ортопедия. След зарастване на оперативната рана за
около две седмици се свалят конците, което е процес с поносима болка, без нужда
от обезболяване. По време на болничния престой за около 30 дни след операцията
задължително се назначава антикоагулантна терапия с различни по вид
антикоагуланти. През първите три месеца след операцията ищцата е ползвала
канадки – патерици с опора за лакета. За период около 30 дни след операцията е
прилагала ангикоагулантно лечение, както и е носила еластични чорапи предвид
установено заболяване – разширени вени.
След провеждане на първата операция ищцата не е можела да движи лявата
глезенна става в пълен обем, но е движила същата във възможния обем. Ищцата е
могла да натоварва левият крак три месеца след операцията. По време на
операцията не е търпяла болки. Търпяла е такива часове след операцията, които
са интензивни по вид и за които се предписват обезболяващи, както при ищцата.
Категорично необходимо при ищцата е била проведената рехабилитация.
На 45тия ден след операцията е проведена нова операция за изваждане на
т.нар. супрасиндесмален винт, който държи ставната вила в нормално положение до
зарастване на разкъсаните ставни връзки. Изцяло металните остеосинтези се
отстраняват чак 1 година след първата операция. При втората операция отново са
търпени болки часове след извършването и но с ниска интензивност, туширани с
обезболяващи средства. Проведена е и рехабилитация за възвръщане на пълния обем
и сила на движенията на ставата.
След проведената костна операция за ищцата са налице остатъчни белези на
външната страна върху малкия пищял – белег с дължина 11см и ширина 0.5см. Над
вътрешния глезен има остатъчен кожен белег с дължина 4см. По предната страна на
глезена има много малък белег, където са вкарани спонгиозните винтове на
костния откъс от платото на големия пищял. Тези белези са трайни по вид, т.е.
пожизнени и не се влияят положително дори след проведена пластична операция.
Към момента – 5 години след инцидента пострадалата е в стабилизирано
състояние. Налице са описаните постоперативни белези. Налице е осататъчен
намален обем на движението – повдигане на стъпалото нагоре /екстезия/, с 10
градуса. Пострадалата се придвижва самостоятелно, без помощни средства, с
щадяща походка. Претърпяната увреда след раздвижването е довела на ищцата
първоначално периодични, а по късно спорадични болки, все по слабо интензивни,
при промяна на времето и обща преумора, които са се повлиявали от обезболяващи
средства. Към момента болки не би следвало да има, но при преумора е възможна
поява на оток на меките тъкани, който впоследствие отзвучава.
От заключението по СИЕ се установява
следното:
За процесния период от м. 01,2017г. до м. 04,2018г. и от м. 02,2018г. до м.
04,2018г. ищцата е била в болнични общо 88 дни. Изплатените за периода болнични
са общо в размер на 9325.17лв.
Разликата между нетното възнаграждение, което би получила ищцата, ако беше
работила през времето на болничните и платените суми за обезщетение за
процесния период са общо в размер на 1136.46лв.
От показанията на свидетеля Емил Сергеев Илиев се установява, че е син на
ищцата. Първите дни на януари 2017г. получил обаждане от ищцата, че е паднала
на улицата близо до домът им. Намерил я на място на един стол, който служител
от близък офис и дал, в шок, с големи болки, с крак в неестествена позиция.
Времето било лошо, валял силен сняг, имало големи преспи. От близката страна на
улицата тротоара бил непроходим от паркирали коли и единствената възможност да
се ходи от пешеходци било пътното платно, което било заделено отдолу, а отгоре
имало слой сняг. Дошла бърза помощ и след като шинирали кракът и я отвели в
болница. Оперирали я веднага, защото казали, че е много сериозно. Узнал, че
операцията е сложна, с монтиране на метални планки и задържащ винт на крака.
След операцията я закарали в реанимация. Там я видял за няколко минути. Още
била в шок с много големи болки. Вдигнала температура и със системи и вливали
болкоуспокояващи и антибиотици. Допълнително била в стрес и страдала
емоционално от обстановката в реанимацията, която била много тягостна. Два реда
легла с хора изпитващи големи болки. Всеки ден трябвало да се сменя превръзката
на крака и това също много я боляло. Изписали я на седмия ден с предупреждение
да не стъпва на крака и да него допира до никакви повърхности и предмети,
защото при най лек натиск може да се размести и да се наложи ново
възстановяване. Тя много се притеснявала от този факт. В следващия месец не
можела да се обслужва сама и трябвало почти винаги някой да и помага. Всяко действие
като слизане по стълби и отнемало поне по 20 минути. Страхувала се да не падне,
да не я изпусне свидетеля, много се тревожела, като трябва да ходи някъде.
Налагало се да ходи до болницата два пъти в седмицата за консултации и смяна на
превръзки. После още два месеца ходела по един път седмично. Тревожела се, че
не може да се грижи за майка си, с която живеела в едно домакинство, че синът и
е много зает и заради нея не може да се грижи за бременната си съпруга и да
ходи на работа. Наложило се да наемат помощник, който да и помага в ежедневните
дейности. Около 40 дни след първата операция последвала втора за изваждане на
два от консумативите, което също било съпроводено с физически болки, стрес и
уплаха. Заедно с всичко ищцата се притеснявала, че не може да ходи на работа,
т.к. преди инцидента работела в международна компания като експерт, че изпуска
семинари и обучения, които ще и помогнат в кариерата, че работодателят и може
да я уволни заради това, че не може да си обслужва клиентите. Тръгнала на
работа след третия месец, когато и започнала да излиза самостоятелно. Ползвала
канадка поне месец два и през това време отказвала да се показва така пред
хората. Два месеца след инцидента започнала да ходи на физиотерапия, което и
създавало физически болки и стрес. И сега му споделяла, че получава отоци и
болки при промяна на времето и преумора. И до сега се притеснявала ако и се
наложи по интензивно ходене. Спряла да ходи по планини заради травмата и
многото вървене. В началото се тревожела дали ще и остане белег. Белег и
останал и сега, макар по блед. След изписването закупили инжекции за съсирване
на кръвта, които трябвало сама да си поставя за около 45 дни, защото не можела
да ходи до поликлиниката. Това също и създавало стрес.
Видно от Справка от Национален институт по метеорология и хидрология изх. №
ОД-03-221-1/10.03.2021г., на 06.01.2017г., в района на гр.София, ЖК „Лозенец“ е
валяло сняг. Височината на снежната покривка е била 27см, а температурата на
въздуха е била между минус 3 и минус 4 градуса.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди
намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, противоправно поведение на
лице, изпълняващо възложената му от ответника работа. Вината на конкретните
служители на общината, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните
последици.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Съдът намира заключението по приетата СМЕ за обективно и безпристрастно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра
изцяло. Цени показанията на разпитаният свидетел при условията на чл. 172 ГПК и
ги намира за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления,
последователни, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.
Въз основа заключението на в.л. по приетата СМЕ, свидетелските показания и
събраните писмени доказателства и като безспорно между страните приема за
установено, че на 06.01.2017г., около 07,30ч, в гр.София, по ул. „Любата“ в
посока бул. „Черни връх“, при околна минусова температура, при заснежени и
непочистени изцяло улица и тротоар, движейки се по единствено възможното място
за ходене – образувалият се заледен коловоз от движението на колите на пътното
платно покрит отгоре със слой сняг, стъпвайки настрани ищцата се подхлъзнала и
в резултат получила травматично увреждане – „триглезенно счупване на лявата
подбедрица“.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че ищцата е
търпяла твърдените болки и страдания с твърдения интензитет и е била поставена в невъзможност да се
обслужва изцяло самостоятелно и задоволява ежедневните си нужди, което я
направило зависима от помощта на трети лица. За продължителен период е била в
невъзможност да работи и осъществява пълноценни социални контакти. Претърпяла е
три оперативни интервенции, включително 45тия ден след операцията е проведена
нова операция за изваждане на т.нар. супрасиндесмален винт и период на
възстановяване и рехабилитация.
Лечебният и възстановителен период при ищцата е продължил за 4 месеца. След
1 година лечението е продължило още 1 месец – когато е била проведена втора
операция за отстраняване на металните остесинтези от зарасналите вече кости.
След костната операция и е било забранено извършване на силови движения в глезенната
става и да стъпва с тежест на оперирания крак за срок от 3 месеца. В домът си е
могла да се движи самостоятелно с помощта на патерици, но без да стъпва на
левия си крак. Това състояние е затруднявало ищцата при извършване на
ежедневните дейности за пазаруване, подготовка на храна, тоалет и др., поради
което е наела друго лице за помощ.
По време на болничния престой и за около 30 дни след операцията е
изпълнявала антикоагулантна терапия с различни по вид антикоагуланти. Носила
еластични чорапи предвид установено заболяване – разширени вени. За период
около 30 дни след операцията е прилагала ангикоагулантно лечение, както и е
носила еластични чорапи предвид установено заболяване – разширени вени.
След провеждане на първата операция ищцата не е можела да движи лявата
глезенна става в пълен обем, но е движила същата във възможния обем.
Категорично необходимо при ищцата е била проведената рехабилитация след първата
операция и след втората за изцяло премахване на металните остеосинтези, за
възвръщане на пълния обем и сила на движенията на ставата.
След проведената костна операция за ищцата са налице остатъчни белези на
външната страна върху малкия пищял – белег с дължина 11см и ширина 0.5см. Над
вътрешния глезен има остатъчен кожен белег с дължина 4см. По предната страна на
глезена има много малък белег. Тези белези са трайни по вид, т.е. пожизнени и
не се влияят положително дори след проведена пластична операция. Налице е и
остатъчен намален обем на движението – повдигане на стъпалото нагоре
/екстезия/, с 10 градуса. Пострадалата се придвижва самостоятелно, без помощни
средства, с щадяща походка. Претърпяната увреда след раздвижването е довела на
ищцата първоначално периодични, а по късно спорадични болки, все по слабо
интензивни, при промяна на времето и обща преумора, които се повлияват от
обезболяващи средства. Към момента при преумора е възможна поява на оток на
меките тъкани и болки, който впоследствие отзвучава.
Съдът с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т.
2 ЗОбС и & 7, ал. 1, т. 4 ПЗР
на ЗМСМА приема, че пътният участък, където е настъпил
процесния инцидент е общинска собственост, и че ответникът не е изпълнил
задължението си да поддържа същия в изправно състояние, поради което на
основание чл. 49 ЗЗД носи имуществена отговорност за причинените на ищцата вреди.
Задължението на общината да поддържа пътищата в годно за безопасното им
ползване състояние с грижата на добър стопанин е визирано в чл.
11, ал. 1 ЗОбС. Съгласно чл. 19, ал. 1,
т. 2 и ал. 2, т. 1 от
ЗП управлението на общинските пътища е възложено на
кметовете на съответните общини, като част от тази дейност е поддръжката на
същите. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние. Същото задължение произтича и от разпоредбата
на чл. 28, ал. 1 от Наредбата на СОС за управление на общинските пътища, според
която общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане,
ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от цитираната
наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Легално определение
на понятието "поддържане на пътища" се съдържа и в & 1, т. 14 от ДР на
ЗП, който гласи, че това е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Поради изложеното по делото е доказано противоправното бездействие на
служителите на ответника, представляващо неизпълнение на нормативно възложените
им задължения да поддържат в изправност пътя, на който ищцата е претърпяла
травматично увреждане в състояние, отговарящо на изискванията на движението.
В случая ответникът противопоставя възражение, че упражняването на това
задължение е възложил по силата на договор за обществена поръчка на третите
лица, негови помагачи - „Т.Б.“ ООД и „Т.Ц.Т.“ АД, част от КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“
ДЗЗД. Това възлагане, обаче, има правно значение само във вътрешните
правоотношения между ответника и третото лице и е ирелевантно и
непротивопоставимо в правоотношението между ищеца и ответника. Ответникът
отговаря за неизпълнението на дейностите по поддържане и почистване на пътните
платна – тротоари и част предназначена за движение на автомобили, независимо
дали е възложил изпълнението на това задължение на свои служители или на трето
лице. Ив двата случая на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност като възложител за вредите, претърпени от
неизпълнението на задължението.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е пасивно
материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск, основано на
нормата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредба за управлението на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на С.О.и твърдението, че
задължение на третото лице, пред чийто търговски обект е тротоара,
непосредствено разположен до пътното платно за движение на автомобили, където е
настъпило падането, е било почистването на тротоара от лед и сняг. Действително
с цитираната разпоредба е установено в задължение на собственици и ползватели
на недвижими имоти или част от тях да почистват прилежащи на тези имоти
територии от лед и сняг, но това задължение касае само съответните прилежащите
територии, определени със скица, изготвена от кмета на района и връчена на
собствениците/ползуватели, съгласно чл. 62, т. 2 от Наредбата. При настоящия
казус от ответника не са представени доказателства за наличие на такава скица,
определяща процесният участък от тротоара, като прилежаща площ към търговски
обект на третото лице. Дори да се приеме, че тротоара непосредствено до мястото
на падане на ищцата попада в обхвата на прилежащия терен към търговския обект
на трето за спора лице, този факт не освобождава ответника от законово
възложеното му задължение да поддържа в изправно състояние тротоарите, като
част от пътното платно, /чл. 31 от ЗП/. Адресат на законовото задължение е ответникът и именно поради това той
носи и задължението за упражняване на контрола за изпълнението на дейностите по
поддръжка, превъзложени от него на третите лица с горепосочената Наредба. Т.е.
дори третите лица да се са изпълнили задълженията произтичащи от Наредбата, то
спрямо увредените лица отговорността отново е на ответника, доколкото той е
титуляр на задължението по закон и неизпълнението му е последица и от
неупражненото задължение за контрол за изпълнение от третите лица. За третите
лица в тази хипотеза възниква само административно-наказателната отговорност по
раздел І от глава 8 на Наредбата. Следователно ответникът е пасивно-материално
правно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Недоказано е останало възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, изразяващо се в движение по заледения коловоз на пътното
платно вместо по тротоара, в нарушение
на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, при движещи се по пътното платно автомобили. Установено
е, че движението по тротоара на непосредствено до пътното платно по
местонастъпване на инцидента е било невъзможно, т.к. е бил покрит със сняг и
лед и върху него са били разположени паркирали автомобили.
Поради изложеното съдът приема, че исковете са доказани по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи
по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма,
която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира
от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд
справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на
обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който
изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението,
което процесния инцидент е оставило в живота на ищеца или в конкретният случай
съобрази следното: касае се за жена на възраст 56години към датата на
инцидента. В резултат на инцидента е получила травматично увреждане:
„триглезенно счупване на лявата подбедрица“. Търпяла е болки и страдания с
голям интензитет, като лечебният и възстановителен период е продължил за 4
месеца, а след 1 година - още 1 месец, когато е била проведена втора операция
за отстраняване на металните остеосинтези. Провела е двукратно, след
оперативните намеси рехабилитация. През първите три месеца и е било забранено
извършване на силови движения в глезенната става и да стъпва с тежест на
оперирания крак. Започнала е придвижване с помощта на патерици след третият
месец. За продължителен период е била в невъзможност да се обслужва
самостоятелно за задоволяване на ежедневните си нужди, през който период е била
поставена изцяло в зависимост от помощта на трети лица. За продължителен период
не е могла да осъществява трудовата си функция, да води пълноценен социален
живот. След проведената костна операция за ищцата са налице остатъчни белези с
траен, пожизнен характер: на външната страна върху малкия пищял – белег с
дължина 11см и ширина 0.5см.; над вътрешния глезен остатъчен кожен белег с
дължина 4см.; по предната страна на
глезена малък белег. Налице е и остатъчен намален обем на движението –
повдигане на стъпалото нагоре /екстезия/, с 10 градуса. Към момента при
преумора е възможна поява на оток на меките тъкани и болки, който впоследствие
отзвучават.
При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо на
справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай
обезщетение е в размер на 50000,00лв.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на
деликта. За сумата 10000,00лв., която е разлика над присъдените 50000,00лв. до
общо претендираните 60000,00лв., представляващи претърпени неимуществени вреди
искът подлежи на отхвърляне.
Съдът намира заключението по приетата СИЕ за обективно и компетентно
дадено, поради което му дава вяра изцяло. Въз основа него приема за установено,
че за процесния период от м. 01,2017г. до м. 04,2018г. и от м. 02,2018г. до м.
04,2018г. ищцата е била в болнични общо 88 дни. При изплатени за периода
болнични общо в размер на 9325.17лв.,о разликата между нетното възнаграждение,
което би получила, ако беше работила през времето на болничните и платените
суми за обезщетение за процесния период са общо в размер на 1136.46лв.
При това положение искът за имуществени вреди представляваща разликата
между размера на получаваното парично обезщетение вместо възнаграждение за
времето на отпуск поради временна неработоспособност и размера на получаваното
трудово възнаграждение за периода от 06,01,2017г. до 07,04,2018г. и от
23,02,2018г. до 16,03,2018г., е доказана по основание и в установеният
посредством СИЕ размер от 1136.46лв.
За сумата 322.54лв., която е разлика над присъдените 1136.46лв. до общо
претендираните в размер на 1459,63лв. искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Въз основа събраните писмени доказателства и заключението по приетата СМЕ
съдът приема за доказан по основание и размер и искът за присъждане на сумата
2431,00лв. за медицински разходи за болнично лечение и консумативи за
периода от 06,01,2017г. до 04,04,2018г.
Главниците представляващи обезщетение за имуществени вреди следва да се
присъдят ведно със законната лихва считано от датата на деликта до
окончателното им изплащане.
Поради изхода от спора по главният
иск съдът следва да разгледа предявените в евентуалност обратни искове на С.О.солидарно
срещу „Т.Б.“ ООД и „Т.Ц.Т.“ АД, част от КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, в качеството
на трети лица помагачи на страната на ответника, за присъждане на платените в
полза на ищцата по главният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД суми, представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че между ответника
и третите лица са налице облигационни отношения с характер на договор за
изработка с предмет почистването и поддържането на пътищата, които са общинска
собственост през зимният сезон.
Съобразно вече изложените мотиви във връзка с изпълнението на договорните
задължения от третите лица помагачи на страната на ответника по снегопочистване
на пътното платно и изпълнение на задълженията по чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредба
за управлението на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на
територията на С.О.на третото лице, пред чийто търговски обект е тротоара,
непосредствено разположен до пътното платно за движение на автомобили, където е
настъпил процесния инцидент по почистването на тротоара от лед и сняг и въз
основа събраните доказателства съдът приема за установено, че е налице
неизпълнение на договорните задължения от страна на „Т.Б.“ ООД и „Т.Ц.Т.“ АД,
част от КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД. При това положение същите дължат в полза на С.О.изплатените
в полза на ищцата по главният иск суми, представляващи обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
инцидента.
По отговорността за разноски:
Съобразно изхода от спора по главният иск разноски се дължат в полза на
двете страни, съответно на отхвърлената и уважена част.
Претендираната от ищеца сума за разноски е в размер на 3330.00лв., от която
2390.00лв. разноски за защита от адвокат. Съдът намира за неоснователно
възражението на третите лица помагачи на страната на ответника по размера на
претендираните разноски за защита от адвокат от ищеца, т.к. същите са в
съответствие с фактическата и правна сложност на спора и извършените
процесуални действия и с предвидените минимални размери на адвокатските
възнаграждения съобразно Наредба № 1/2004г.
В полза на ищеца следва да се присъди сумата 2792.00лв., съобразно
уважената част от исковете, а в полза на ответника – сумата 49.00лв.,
представляваща сторените разноски за защита от юрисконсулт, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Съобразно изхода по спора по обратните искове в полза на С.О.следва да се
присъди сумата 2497.24лв., представляваща сторените разноски за държавна такса
по обратните искове.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, представлявана от Кмета Й.Ф., с адрес: гр.София, ул.
„******, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.К., ЕГН **********,***,
р-н „Средец“, ул. „******“, при участието на „Т.Б.“ ООД, ЕИК ******, с адрес на
управление:***, представлявано от Х.Н.Н.- управител и „Т.Ц.Т.“ АД, ЕИК ******,
с адрес на управление:***, представлявано от И.Т.Д.– управител, част от
КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, в качеството на трети лица помагачи на страната на
ответника, сумата 50000,00 /петдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди за периода от 06,01,2017г. до 04,04,2018г., както и сумата
2431,00 /две хидяли четиристотин тридесет и един/лв. за медицински разходи
за болнично лечение и консумативи за периода от 06,01,2017г. до 04,04,2018г., и
сумата 1136.46 /хиляда сто тридесет и шест, 0.46/лв., представляваща
разликата между размера на получаваното парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и
размера на получаваното трудово възнаграждение за периода от 06,01,2017г. до
07,04,2018г. и от 23,02,2018г. до 16,03,2018г., представляващи обезщетение за
имуществени вреди, претърпяни в резултат на бездействието на ответника да и
поддържа общинските пътища и тротоари и обезопаси и премахне възникналите
препятствия по тях, поради което на 06.01.2017г., около 07,30ч, в гр.София, по
ул. „Любата“ в посока бул. „Черни връх“, при околна минусова температура, при
заснежени изцяло улица и тротоар, движейки се по единствено възможното място за
ходене – образувалият се заледен коловоз от движението на колите на пътното
платно, стъпвайки настрани се подхлъзнала и в резултат получила травматично
увреждане – „триглезенно счупване на лявата подбедрица“, ведно със законната
лихва върху обезщетението за вреди считано от датата на увреждането -
06.01.2017г., до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за неимуществени вреди за сумата 10000,00
/десет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 50000,00 /петдесетдесет
хиляди/лв. до общо претендираните 60000,00 /шестдесет хиляди/лв., както и искът за имуществени вреди за сумата
322.54 /триста двадесет и два, 0.54/лв., която е разлика над присъдените
1136.46 /хиляда сто тридесет и шест, 0.46/лв., до общо претендираните 1459.63
/хиляда четиристотин петдесет и девет, 0.63/лв., представляваща разликата между размера на
получаваното парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност и размера на получаваното трудово
възнаграждение за периода от 06,01,2017г. до 07,04,2018г. и от 23,02,2018г. до
16,03,2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението за вреди считано от
датата на увреждането - 06.01.2017г., до окончателното и изплащане, на
основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ООД, ЕИК ******, с адрес на управление:***, представлявано от Х.Н.Н.-
управител и „Т.Ц.Т.“ АД, ЕИК ******, с адрес на управление:***, представлявано
от И.Т.Д.– управител, част от КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, в качеството на трети
лица помагачи на страната на ответника С.О., БУЛСТАТ ******, представлявана от
Кмета Й.Ф., с адрес: гр.София, ул. „****** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на С.О., БУЛСТАТ ******, представлявана от Кмета Й.Ф.,
с адрес: гр.София, ул. „******, сумата 50000,00 /петдесет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от
06,01,2017г. до 04,04,2018г., както и сумата 2431,00 /две хидяли
четиристотин тридесет и един/лв. за медицински разходи за болнично лечение
и консумативи за периода от 06,01,2017г. до 04,04,2018г., и сумата 1136.46
/хиляда сто тридесет и шест, 0.46/лв., представляваща разликата между
размера на получаваното парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на
отпуск поради временна неработоспособност и размера на получаваното трудово
възнаграждение за периода от 06,01,2017г. до 07,04,2018г. и от 23,02,2018г. до
16,03,2018г., представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпяни в
резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища и
тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, поради което
на 06.01.2017г., около 07,30ч, в гр.София, по ул. „Любата“ в посока бул. „Черни
връх“, при околна минусова температура, при заснежени изцяло улица и тротоар,
движейки се по единствено възможното място за ходене – образувалият се заледен
коловоз от движението на колите на пътното платно, стъпвайки настрани се
подхлъзнала и в резултат получила травматично увреждане – „триглезенно счупване
на лявата подбедрица“, ведно със законната лихва върху обезщетението за вреди
считано от датата на увреждането - 06.01.2017г., до окончателното и изплащане, изплатени
в полза на И.Н.К., ЕГН **********,*** ОБЩИНА, БУЛСТАТ ******, с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, представлявана от Кмета Й.Ф., с адрес: гр.София, ул.
„****** ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.К., ЕГН **********,***,
р-н „Средец“, ул. „******“, сумата 2792.00 /две хиляди седемстотин
деветдесет и два/лв., представляваща съдебни разноски съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА И.Н.К., ЕГН **********,***, р-н „Средец“, ул. „******“, ДА ЗАПЛАТИ на С.О., БУЛСТАТ ******,
представлявана от Кмета Й.Ф., с адрес: гр.София, ул. „******, сумата 49.00
/четирдесет и девет/лв., представляваща съдебни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ООД, ЕИК ******, с адрес на управление:***, представлявано от Х.Н.Н.-
управител и „Т.Ц.Т.“ АД, ЕИК ******, с адрес на управление:***, представлявано
от И.Т.Д.– управител, част от КОНСОРЦИУМ „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.О., БУЛСТАТ ******, представлявана от Кмета Й.Ф.,
с адрес: гр.София, ул. „******, сумата 2497.24 /две хиляди четиристотин
деветдесет и седем, 0.24/лв., представляваща сторените съдебни разноски по
уваженият обратен иск.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: