Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер /27.10.2011 год, гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІІ отд., ХХVІ с-в, в публичното заседание на тринадесети септември 2011 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Г.Б., като разгледа
докладваното от съдията адм.д. №2479 по
описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №9697/30.06.2011г по адм.д.№4725/2011г на ВАС-София, ІV отд., е
отменено решение №294/11.02.2011г по адм.д.№2809/2010г на АС-Варна, ХХХІІІ с-в,
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със
задължителни указания.
Производството е по реда на §4“л” вр. §4“в” от ПЗР ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на
И.Г.И., ЕГН **********,***, против Заповед №640/22.10.2008г на Кмета на р-н “Приморски”
при Община Варна, с която е одобрена оценката на извършени подобрения в размер
на 975лв. в част от ПИ с ид.№*** по ПКП, попадаща в НИ №*** по ПНИ на м-ст “*****”,
землище „Виница”, гр.Варна, която сума следва да бъде платена от наследниците
на бившия собственик Т.В.Т. в полза на бившия ползвател П.Д.И.. Жалбоподателят на
първо място излага, че е собственик на НИ №***, като процедурата по промяна на
вписването в регистъра към ПНИ не е приключила, и тази връзка твърди, че
неправилно в оспорената заповед е вписан бившият собственик, а не той като
заинтересована страна - в тази връзка счита, че процедурата по издаване на оспорената
заповед е следвало да бъде спряна до приключване на процедурата по вписването
му като собственик на имота, което не е сторено и е довело до съществено
нарушение. Жалбоподателят сочи и още няколко такива – пропуснат 30-дневен срок
по §31 ал.1 от ПЗР ППЗСПЗЗ; неизготвяне на оценката от техническата служба на
общината, а от друго лице; липса на номер и дата на оценката в оспорената
заповед, както и площта на имота, в която са били оценявани подобренията; липса
на оценителен протокол, от където да са видни вида и броя на оценяваните
подобрения; лишаване от право на участие на жалбоподателя като заинтересована
страна в хода на административното производство; прекомерно занижаване на
оценката, която при това не е изготвена по приложимия ред на глава седма, раздел
І от ППЗДС, освен това не включва всички съществуващи строителни подобрения. С
тези съображения настоява за отмяна на заповедта и връщане на преписката на
административния орган за провеждане на ново производство със същия предмет, и
алтернативно – увеличаване на оценката, която да включва всички съществуващи
подобрения. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Т.П. ***
жалбоподателят поддържа изцяло жалбата си, като настоява за отмяна на
оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган за
постановяване на нова такава, в която И.И. да бъде посочен като собственик на
имота, за какъвто е вписан в регистъра към ПНИ през 2011г.
Ответната страна – Кмета на р-н „Приморски” при Община
Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира
становище по същество.
В качеството на заинтересовани страни в процеса са
конституирани законните наследници на посочените в заповедта реституиран
собственик Т.В.Т. и тези на бивша ползвател П.Д.И. – И.Г.И., Д.П.Д., Б.П.Г., Ф.Т.К.,
Я.Д.Я., К. Д. Х. и Д.Я.Я.. От всички заинтересовани, редовно призовани, се явяват
Д.Я.Я. и К.Я.Х., които заявяват, че оспорват жалбата, че не носят отговорност
за бездействието на общинската администрация да впише жалб.И.И. като собственик
на имота в оспорената заповед, както и че настояват одобрената с нея оценка да
бъде оставена в сила.
След преценка на събраните в производството доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С констативен н.а.№13/10.09.1993г
на осн.§4а ал.1 и ал.2 от ПЗР ЗСПЗЗ бившият ползвател П.Д.И. е признат за собственик на вилно място
с площ 600кв.м. в кв. «Виница», гр.Варна, м-ст «Манастира», съставляващо имот
пл.№***, кВ.9-А по КП «*****-разширение», заедно с построената в него сграда. С
н.а.№128/02.12.1994г П.Д.И. и съпругата му са продали гореописания имот на М.Д.В.,
която на свой ред с н.а.№141/25.08.1995г го е дарила на жалбоподателя И.Г.И.. Последният
е оспорил заповедта за одобряване на ПНИ на м-ст «*****» в частта относно НИ №***
и НИ №*** с две възражения – че не е вписан като собственник на НИ №***, както
и относно площта и достъпа до него, и относно образуването на НИ №***. Според
заключението на назначената в хода на адм.д.№659/2006г на ОС-Варна, адм.отд.
СТЕ, НИ №*** е частично идентичен с имот пл.№*** в кВ.9-А, като съвпада по
площ, но не и по граници – конкретно южната му такава граница се различава от
описаното в легитимиращите го нотариални актове, като част от имота му е включен
към площта на НИ №***. С решение №1493/19.12.2006г по това дело и изменящото го
решение №4497/07.05.2007г по адм.д.№1758/2007г на ВАС-София, ІV отд., жалбата
на И.Г.И. против заповедта за одобряване на ПНИ е отхвърлена в частта относно
площта идостъпа до имот №*** и
образуването на имот №***, и е уважена в останалата част – относно вписването
му като собственник на НИ №*** в регистъра към ПНИ. Решението е в законна сила
от 07.05.2007г, т.е. от този момент ПНИ в часта на НИ №*** и НИ 0*** е влязъл в
сила, а И.И. е признат за собственик на първия от тях.
Със Заповед №256/21.04.2008г на Кмета на р-н «Приморски» на осн.§4к ал.7 от
ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила ПНИ на м-ст «*****», одобрен със Заповед
№ РД-06-7706-20/24-01-2006г на Областния управител на област с административен
център гр.Варна, и Решение №1404/18.09.2006г по пр.вх.№40800/14.04.1992г на
ПК-Варна, е възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от
ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на Т.В.Т. – Д.Т.Я. (наследодателка на
заинтересованите страни Я.Д.Я., К.Я.Х. и Д.Я.Я.) и заинтер. Ф.Т.К., върху
новообразуван поземлен имот с идентификационен №*** по ПНИ, с площ 623 кв.м., с
описани граници. Наследниците на Т.В.Т. са вписани като собственици на НИ №***
в регистъра към ПНИ.
Началото на настоящото административно производство е поставено със
заявление вх.№УТ-9 Д-5/18.07.2008г от Д.Т.Я. за изготвяне на оценка на
подобренията във възстановения им НИ №***. Към молбата са приложени
реституционните решение и заповед, скица от ПНИ и Експертна оценка на трайните
насаждения и строителни подобрения в имот пл.№*** по ПНИ, целия с площ 623
кв.м., в размер на 975лв, изготвена от лицензиран оценител инж.Живко Баев,
лиценз №3016 на МЗГАР-София, с приложена обяснителна записка. С оспорената в
настоящото производство заповед административният орган с делегирани правомощия
по силата на Заповед №2165/21.08.2003г на Кмета на Община Варна, е одобрил изготвената оценка в
общ размер на 975лв, съставляваща пазарната стойност на трайните насаждения и
строителните подобрения (подборно индивидуализирани и оценени в приложение №1
към Експертната оценка), която да бъде изплатена от наследниците на Т.В.Т.
(бивш собственик) в полза на П.Д.И. (трансформиран ползвател). Жалб.И.И. не е
бил уведомяван по реда на чл.26 от АПК, не е участвал в административното
производство в тази му фаза, не фигурира в заповедта, която обаче му е връчена,
макар адресирана до П.И.. Своевременно предприетото от него оспорване е
поставило началото на съдебната фаза на административното производство.
В хода на съдебното дирене по адм.д.№2809/2010г
на АС-Варна, ХХХІІІ с-в, са изготвени и приобщени две заключения на
техническата експертиза с.д.№24671/07.12.2010г и с.д.№1109/17.01.20011г на
вещите лица инж.В.В. и агроном М.И.. Оценените от вещите лица трайни насаждания,
които се намират в часта от НИ №***, попадаща в НИ №***, са представени в табличен вид и включват:
праскова – 3 бр., круша средностебленна – 1 бр., ябълка средностебленна – 4
бр., праскова – 5 бр., праскова нектарина – 1 бр., кайсия – 1 бр., слива –
2бр., лози десертни полувисоки – 8 бр., лози винени полувисоки – 24 бр., като
общата им пазарна стойност е определена в размер на 1121.12лв. по реда на Наредбата за пазарни цени (обн.ДВ
бр.107/2000г), като в заключението подборно е описана използваната методика и
прилаганите коефициенти. Разпината в съдебно заседание, в.л.М.И. е уточнила, че
разликата в нейната оценка и тази от досъдебното производство се дължи
единственно на прецизиране на вида и възрастта на трайните насаждения, довело
до изменение на единичните стойности, а използваните методики са идентични. Строителните
подобрения, намерени от вещите лица в същата част от НИ №***, са ограда от
метални колове, телена (оградна) мрежа и лозарски (бетонови) колове, чиято
пазарна стойност е определена на общо 189.20лв.
Според изричното отбелязване на експертите,оградните колове са бетонирани и не
е възможно да се демонтират, без това да доведе до промяна на предназначението
им. Разликата в нейната оценка и тази от досъдебното
производство
в.л.инж.Ванева е обяснила с факта, че стойностите са определени като за
единични бройки, а не на килограм. По отношение на площта, в която са оценявани
подобренията, вещите лица сочат, че при огледа страните са им показали белезите
от трасиране, макар че новите граници не са определени.
Съдът преценява неоспорените от
страните първоначално и допълнително заключения на комбинираната СТЕ като
обективно, компетентно и безпристрастно дадено. Съображения в кои части и с
какви мотиви възприема същото, съдът ще изложи по същество.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на доказателствата по
административната преписка, тези, ангажирани от страните в хода на
производството, както и заключенията на комбинираната СТЕ и показанията на
вещите лица в съдебно заседание, чийто съвкупен анализ не налага различни
изводи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
тя е частично основателна.
Подобренията представляват извършени от владелеца
материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд или набавяни
материали, които по този начин обективно увеличават стойността му. Те го правят
трайно годен да задоволява нужди, които в дотогавашното му състояние не е
задоволявал. След като с извършените разходи за материали и труд и полаганите
грижи добросъвестният владелец, към който е приравнен ползвателя на земеделски
земи по §4в от ПЗР ЗСПЗЗ, е предизвикал трайно обективно увеличаване в общата
стойност на имота, той има право да иска възстановяване на това увеличение:
действителният собственик се е обогатил, а добросъвестният владелец е обеднял
със стойността на вложените труд и разходи за материали в извършване на
подобренията. Съотнесено към настоящия казус гореизложеното означава, че
бившият владелец П.И., а след 1995г и приобретателят на имота и настоящ
жалбоподател И.И., влагайки труд и материални средства в периода, в който са владели
и ползватели процесната част от имота, са увеличили стойността му чрез
засаждане на трайни насаждения и изграждане на строителни подобрения. Горното
обосновава правото конкретно и единствено на жалбоподателя да получи
обезщетение за подобренията на имота, респективно – задължение на законните
наследници на реституирания собственик да му го заплатят. Изводът на съда, че
точно и единствено И.И. следва да получи обезщетението в цялост е мотивиран с
факта, че след 1995г (когато е придобил стар имот №***, част от който е включен
в НИ №***), към 2006-2008г (когато са постановени реституционните решение и
заповед в полза на наследниците на бившия собственик), както и понастоящем, той
е собственик на имота, а сторените в същия подобрения от една страна са
създадени лично от него (според възрастта на трайните насаждения), а от друга конкретно
неговият патримониум реално намалява със стойността им.
Освен горепосочените процесуални права и задължения на
страните, в конкретния казус са налице и материалноправните основания за упражняването
им – ПНИ за НИ №***, включващ част от собствения на И.И. ***-А, е влязъл в сила,
процедурата по възстановяване собствеността в полза на наследниците на бившия
собственик Т.В.Т. е приключила с влязъл в сила акт на компетентен орган –
зповед на осн.§4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ, а единият негов наследник е упражнил
редовно правото си по §31 от ПЗР ППЗСЗПП. Изрично следва да бъде посочено, че
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
пропускането на срока по §31 ал.3 от ПЗР ППЗСПЗЗ, е неоснователно. Според
константната съдебна практика този срок е инструктивен, а не преклузивен,
поради което пропускането му принципно не резултира в погасяване на правото да
се иска изготвяне на оценка на подобренията, респ. не съставлява основание за
отмяна като недопустима на заповедта, поставено по такова искане. Нещо повече –
действително в настоящия казус ПНИ в частта относно НИ №*** е в законна сила от
07.05.2007г. Реституционната заповед в полза на наследниците на Тодор Тодоров обаче
е постановена на 21.04.2008г и е влязла в сила след връчването им в по-късен
момент, от който възниква процесуалната им легитимация да задействат
процедурата по §31, а заявлението е депозирано на 18.07.2008г, т.е.в рамките на
три месеца. Не на последно място – инициираната от бившите собственици
процедура за определяне на размер на обезщетението е изцяло в полза на жалб.И.И.,
който от своя страна също е пропуснал 3-месечният срок след 07.05.2007г да иска
такава оценка, но въпреки това ще получи стойността на реално съществуващите в
тази част от имота му трайни насаждения и строителни подобрения, поради което
не може правнорелевантно да се позовава на такова процесуално нарушение, за да
иска отмяна на оспорената позитивна за него заповед.
В контекста на изложеното съдът намира, че спорът по
същество – съобразно заявеното с жалбата и становището на жалб.И.И. във всички
фази на производството - е концентриран досежно вида, броя и стойността на
подобренията, които подлежат на обезщетяване. В тази насока съдът кредитира
изцяло неоспорените от страните заключения на първоначалната и на
допълнителната СТЕ, приобщени като доказателства в хода на съдебното
производство. С тях са определени по-високи стойности както за трайните
насаждения (1121.12лв. вместо 868.41лв.), така и за строителните подобрения
(189.20лв. вместо 105.34лв.) в сравнение с тези, определени от експерта на
досъдебното производство. Разликата – според показанията на вещите лица - не се
дължи на различия в броя и вида на подобренията, а е резултат на прецизирането
им по вид и възраст; от друга страна СТЕ е изготвена от две вещи лица през
2010-2011г, и е по-актуална в сравнение с тази, изготвена от експерта на
досъдебната фаза през 2008г. Ето защо съдът намира, че действителната пазарна
стойност на всички подобрения в частта от стар имот №***, попадаща в НИ №***,
определена по реда на приложимите подзаконови нормативни актове, към
релевантния момент по чл.142 ал.2 от АПК е в размер на 1310.32лв, която сума следва да бъде присъдена в полза на бившия
собственик И.И..
Поради
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед
е незаконосъобразна в частта относно размера на определеното обезщетение, което
налага изменение на оспорения акт чрез увеличаване на оценката от 975лв. на
1310.32лв., в какъвто размер според настоящия съдебен състав е действителната
пазарна оценка на подобренията по см.§31 ал.2 т.3 ПЗР ППЗСПЗЗ.
До
този извод е стигнал и предходния състав на Административен съд-Варна с
отмененото си решение, а настоящият счита, че липсват основания за различно
произнасяне по същество – от една страна, понеже възражението в жалбата и
указанието на ВАС с отменителното решение по адм.д.№4752/2011г за определяне на
оценката по реда на §31 ал.2 т.1 от ПЗР ППЗСПЗЗ и Глава седма, размер І от
ППЗДС, т.е. чрез увеличаване на данъчната оценка на имота с 20%, са изцяло ирелевантни
към настоящото производство, в което
предмет на оценка са единствено подобренията,
а не част от имот. От друга страна
изготвената в рамките на календарната 2011г оценка на подобренията според
настоящия състав е актуална и понастоящем, поради което съдията-докладчик не е
упражнил правомощието си по чл.171 ал.2 от АПК.
В
заключение – оспорената заповед е издадена от компетентен орган с делегирани
правомощия, в необходимата за валидността му писмена форма, съдържа минимално
изискуемите с чл.59 от АПК реквизити, а в производството по издаването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В
тази насока съдът счита, че всички възражения на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, както и искането
му за отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне, са изцяло неоснователни. На първо място следва да бъде посочено,
че съществено процесуално нарушение по смисъла на АПК и константната съдебна
практика е единствено това, чието недопускане би резултирало в различно
произнасяне по същество на административния орган с оспорения му акт. В този
смисъл действително неуведомяването на жалб.И.И. за провежданото
административно производство в досъдебната му фаза, изготвянето на одобрената
оценка от експерт вместо от техническата служба на Община Варна, липсата в
заповедта на номер и дата на одобрената оценка, съотв. и площта на частта от НИ
№***, в която се оценяват подобренията, пропускането на срока за иницииране на
процедурата по оценка на подобренията, както и останалите изброени в жалбата,
несъмнено съставляват процесуални нарушения. Никое от тях обаче не е
съществено, понеже и при избягването им крайният резултат от производството –
одобряването на оценка на подобренията в съответната част от имота, би останал
непроменен. Конкретно неучастието на И.И. в досъдебната фаза на производството
действително го е лишило от възможността да упражни правата си още в този етап, която е изцяло компенсирана след
връчването на заповедта и своевременното й оспорване по съдебен ред – именно в
тази фаза на производството, в която съдът действа като инстанция по същество,
упражняването на правата и защитата на законните му интереси е реализирано активно
и в пълен обем. Категорично не може да бъде споделено становището му, че
настоящото производство е следвало да бъде спряно до приключване на процедурата
по вписването му като собственик на НИ №*** в регистъра по ПНИ – този въпрос
изобщо няма касателство към определяне на обезщетението за подобренията в НИ №***,
а включването в оспорената заповед като правоимащ на трансформирания ползвател П.И.
вместо действителния такъв И.И. съобразно легитимиращите го нотариални актове и
съдебни решения, е резултат на неправилното приложение на материалния закон,
допуснато от административния орган, чието отстраняване от самия него и то при
висящо оспорване на заповедта му по съдебен ред е недопустимо, но може и следва
да бъде коригирано от съда при постановяване на решението му – поради това не
съставлява основание за отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново
процедиране на компетентния административен орган. Впрочем възможностите за
такова произнасяне на съда са изключително лимитирани и се съдържат в чл.173
ал.2-4 от АПК, а настоящият случай е извън приложното поле на тези текстове.
Изложените
съображения за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на
оспорената заповед в конкретните й части налагат съответно изменение в тях;
липсват обаче основания за отмяната на заповедта в претендирания от
жалбоподателя смисъл.
При
този изход на делото претенцията му за присъждане на разноски е основателна и
следва да бъде уважена в размер на 224 лв., представляващи възнаграждение за
изготвянето на двете СТЕ.
Мотивиран от изложеното, на
осн.чл.172 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Заповед №640/22.10.2008г на Кмета на
р-н “Приморски” при Община Варна, с която осн.§31
ал.3 от ПЗР ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на извършени подобрения в част от ПИ ид.№*** по ПКП,
попадащи в НИ №*** по ПНИ на с.о.”*****”, землище Виница, гр.Варна, като УВЕЛИЧАВА ОЦЕНКАТА от 975 лв. (деветстотин
седемдесет и пет лв.) на 1310.32лв. (хиляда триста и десет лв. 32 ст.), която следва да бъде
заплатена от наследниците на Т.В.Т. в
полза на И.Г.И., ЕГН **********,***, вместо на П.Д.И..
ОСЪЖДА район „Приморски”
при Община Варна, представлявани от Кмета, да заплатят на И.Г.И., ЕГН **********,***, сторените
в производството разноски в размер на 224 (двеста двадесет и четири) лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
На страните да се връчат преписи от
решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: