Р Е Ш Е Н И Е №260798
09.10.2020
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети август хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15158/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър
Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт,
ет. 2 офис 4, предявена против А.О.Р., ЕГН **********,*** , с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 във връзка
с чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът черпи права от два договора.
Според изложеното, на дата 30.10.2017г,
между ответника , от една страна, и трето на спора лице, „Изи асет мениджмънт“
АД, ЕИК *********, бил сключен договор за паричен заем № ******. По силата на
договора Р. получил назаем сума от 800
лева, която се задължил да върне заедно с възнаградителна лихва в размер на
159.64 лева, на 12 равни месечни
погасителни вноски от по 79.97 лева, общо 959.64 лева. За падеж на
първата вноска била договорена датата 02.12.2017г, на последната – 28.10.2018г.
Договорено било, в случай, че кредитополучателя забави плащането на някоя от
вноските след падежната дата, той да плати „такса разходи“ за събирането на
просрочената вноска в размер на 9 лева, но не повече от 45 лева за всички
просрочени вноски. Договорено било също така, Р. , в срок от 3 дни от датата на
подписването на договора, да представи обезпечение на кредитора по един от
следните два начина - две физически лица
– поръчители, които да отговарят на определени изисквания , или банкова
гаранция в размер на цялото задължение на длъжника, която да е валидна поне 30
дни след датата на изтичането на договора. При неизпълнение на тази клауза ,
длъжникът дължал 717.84 лева , също разсрочена като част от вноските, по 59.82
лева месечно. Общата погасителна вноска станала по този начин 139.79 лева.
Обезпечение на кредитора не било представено.
Р. погасил част от задълженията си , като платил на кредитодателя 420 лева , от
които – 180.08 лева от неустойката за непредставено обезпечение, договорна
лихва – 64.99 лева , и 174.92 лева от главницата. Заради забавата в плащанията
, на същия били начислени предвидените в договора такси „разходи „ в максимален
размер от 45 лева , и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от просрочените вноски – от
датата на просрочието.Срокът на договора изтекъл на дата 28.10.2018г.
На дата 01.09.2018г вземанията на „Изи асет
мениджмънт“ АД, ЕИК *********, по
договор за паричен заем № *********
били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, чрез договор за цесия. За цесията длъжникът бил надлежно уведомен,
включително чрез приложено към исковата
молба уведомление.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, се снабдила със заповед за изпълнение на придобитото вземане , но
тази заповед , издадена по частното дело № 4958 по описа на ПРС за 2019г., била
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , при което на кредитора
били дадени от съда указания по реда на
чл. 422 от ГПК.
Затова ищецът иска да се постанови от съда
решение , с което да се осъди Р. да
заплати следните суми: 625.08 лева –
оставащата главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението в съда – 01.04.2019г до окончателното изплащане на вземането, 94.65
договорна лихва за периода от 02.03.2018г до 28.10.2018г (падеж на последната
погасителна вноска), 537.75 лева остатък
от неустойката за непредставено обезпечение, 45 лева такса разходи, и 46.42
лева – обезщетение за забава за периода
от 03.03.2018 до датата на подаване на заявлението в съда , 01.04.2019г. Моли
се и да се присъдят разноските двете дела.
Ответника оспорва исковете. Отрича
съществуването на договор, тъй като
същия не бил подписан от него, отрича и неизпълнение по договора с мотив , че всичко е платено. Нямало валидно прехвърляне на права по
договора за цесия, тъй като към датата на прехвърлянето вземането не
съществувало. Ответната страна не била уведомена за прехвърлянето на вземането.
Оспорва се съществуването на вземане за такси и разходи за събиране на
вземането, с мотив, че такива не били договорени и/или извършени. Възразява се,
че е нищожна клаузата за неустойка за непредставено обезпечение, алтернативно,
договорения размер на същата бил прекомерен
и се иска да бъде намален. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че Р. е извършил по договора плащания в общ размер
от 420 лева, с които е погасил 174.82 лева от главницата, 64.99 лева от
договорната лихва и 180.19 лева от неустойката за непредставено обезпечение.
Останали са за плащане и са били цедирани на ищеца следните суми: 625.08 лева
от главницата, 94.65 лева договорна лихва , 537.75 лева неустойка , и 45 лева такси за събиране на вземането; до
датата на цесията е начислена и лихва за
забава в размер на 11.41 лева . Няма извършвани от ответника плащания по дълга
след тази дата. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, 01.04.2019г., както и към датата на експертизата, сумата на
обезщетението за забава е 46.42 лева.
Вещото лице по проведената графологична
експертиза е на мнение, че подписите под договора за паричен заем ******** и в
предложението за сключване на договор за паричен заем на л. 10 от делото са
изпълнени от А.О.Р..
Установителен иск с правно основание в чл.
422 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 79 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск за
обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите в размер на законната лихва от датата на
подаването на ИМ в съда до окончателното изплащане на вземането , и чл. 9 от
Закона за потребителският кредит.
Исковете са допустими. Има идентичност между
вземането,заповядано за плащане в хода на частното дело № 4958 по описа на ПРС
за 2019г. , и това, индивидуализирано в
исковата молба, спазени са и сроковете
по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество:
Договора
за паричен заем под № ******** и
предложението за сключването му са представени в оригинал на л. 102 и
следващите от делото, при което съдът приема сключването му за доказано.
В самия договор има изявление на двете
страни , че кредитодателят престира чрез прихващане на старо свое вземане срещу
същия длъжник; няма пречки престацията на кредитора да бъде уговорена по този
начин. Следователно, на Р. е платена сумата от 800 лева , и доколкото договора
за заем е реален , съдът не може да отрече съществането му .
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и
за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и
срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план,
като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Съдът обаче споделя правоизключващото
възражение на ответника за недействителност -
нищожност – на клаузата на чл. 4
ал. 2 от договора, която предвижда неустойка в размер от 717.84 лева при непредставяне на обезпечение на вземанията
на кредитора по договора. Тази клауза противоречи на добрите нрави; липсата на
представени обезпечения е безспорен факт.
С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с
присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито
не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три
четвърти части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по
тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително
неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не
доказва такива преговори, следователно тази клауза е нищожна и на основанието
по чл. 146 от ЗЗП. Искът да се плати произтичащото от тази клауза задължение поради
това не е основателен и следва да се отхвърли.
Вярно е ,че според съдържанието на чл. 16
ал. 2 от договора между страните , Р. се е съгласил с тарифата за таксите на
цедент. Претендираните обаче
разходи за събиране на вземането
се изразяват според същата в „изпращането на напомнителни писма , електронни
съобщения , провеждането на телефонни разговори , посещения на адреса на
потребителя” и няма данни по делото такива да са извършени реално от страна на
цедента. Затова и искането да се установи вземане на ищецазца сума от 45лева
разходи и такси за събиренето на
вземането следва да се отхвърли.
На л. 13 от делото фигурира и копие, заверено
от страната , от рамков договор за цесия
от дата 16.11.2010 между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от
приложението към същия , че вземането на цедента против ответника е предмет на
договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора , действителен
носител на материалното право. Цесията е породила действие и в отношенията
между длъжника и цесионера , доколкото представено
е уведомление по смисъла на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите до Р.. Това уведомление не е получено, като
обратната разписка , с която е изпратено , е върната с отбелязване, че пратката
не е била потърсена. Независимо от това , уведомление за извършената цесия от
името на цесионера като пълномощник на цедента , фигурира като приложение към
исковата молба ( л. 24 от делото ), при което следва да се приеме за редовно
връчено на длъжника; в това отношение, съдебната практика последователно приема
връчването на уведомлението да е редовно.
Тук трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за
цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане на
първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но
преди длъжника да бъде уведомен за нея. Такива факти обаче отсъстват в исковата
молба, а на свой ред, вещото лице отрича извършването на плащания на първоначалния кредитор след датата на
цесията. Ищецът е легимиран като
кредитор, включително и поради факта ,че в договора за потребителски кредит е изрично предвидена възможност на
кредитора да цедира вземането си .
По размера на претенциите:
Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице по проведената счетоводна експертиза; законна лихва може да бъде
присъдена само върху сумата на главницата и възнаградителната лихва , но дори
при това положение , искът за обезщетение за забавата за периода от 03.03.2018
до датата на подаване на заявлението в съда , 01.04.2019г.е основателен в
пълния си размер от 46.42 лева, тъй като
изчисленото от съда върху горната основа обезщетение за забава надхвърля по размер претенцията.
Разноските се присъждатна ищеца пропорционално на уважената част от иска;
ответника е бил представляван от назначен от съда особен представител, собствени
разноски не е направил. Общия размер на направените от ищеца разноски ,
включително тези по частното дело за издаване на заповед за плащане, е 820 лева
; дължат се от ответника пропорционално 465.74 лева ( 820/1348.9*766.15 лева,
колкото са присъдени в полза на ищеца).
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на А.О.Р., ЕГН **********,***, че в отношенията между
страните , дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис
- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащането
на следните суми по договор № 3068672/30.10.2017г, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по частното дело № 4958/2019 год. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХV гр.с: 625.08 лева – главница, ведно със законната лихва от датата
на подаването на заявлението в съда – 01.04.2019г до окончателното изплащане на
вземането, 94.65 договорна лихва за периода от 02.03.2018г до 28.10.2018г (
падеж на последната погасителна вноска), и 46.42 лева – обезщетение за забава за
периода от 03.03.2018 до датата на подаване на заявлението в съда , 01.04.2019г
ведно със законната лихва върху главницата и възнаградителната лихва от дата 02.04.2019г.
до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ЧАСТТА, представляваща суми от 537.75 лева остатък от
неустойката за непредставено обезпечение и 45 лева такса разходи, като неоснователен.
Осъжда А.О.Р., ЕГН **********,***,, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев
№ 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис
4, сумата от 465.74 лева лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ