Решение по дело №279/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 74
Дата: 9 ноември 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Васил Анастасов
Дело: 20214300600279
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Ловеч, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214300600279 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 4/20.05.2021 г., постановена по НЧХД № 19/2021 г. Тетевенският районен съд,
трети състав е признал М. Ш. АС. ЕГН ********** от с.Градежница, обл.Ловешка, за
виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78 а от
НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, които да заплати в полза на държавата.
Осъдил е М. Ш. АС. да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на
тъжителя С. АЛЬ. М. в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, както и разноските по
делото.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. С.С. от ЛАК –
упълномощен защитник на М. Ш. АС. в предвидения от закона срок. Развиват се
съображения за това, че цитираната присъда е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при неизяснена фактическа обстановка и допуснати процесуални нарушения.
Моли съда да я отмени изцяло, като оправдае подзащитния му по обвинението по което е
осъден, излага съображения в тази връзка.
Твърди, че съдържанието на присъдата не отговаря на изискванията на НПК, тъй като в
съдебния акт липсва мястото на извършеното деяние. В тази връзка връзка сочи, че в
тъжбата е конкретизирано, че това е центъра на с.Градежница, обл.Ловешка, но в присъдата
1
този факт липсва и не може да се установи, къде съдът приема, че е извършено деянието.
Сочи, че съдът е нарушил правото на защита на подсъдимия, като без основание не е приел
веществени доказателства, с които е разполагала защитата, от които е можело да се установи
напълно неадекватното състояние - очевидно пияна, на основния свидетел на обвинението.
Твърди, че съдът не е разпитал всички свидетели - очевидци, сочени от тъжителя в хода на
ДП №177/2020 г. по описа на РУ Тетевен, което е било приложено към делото за същия
случай.
Счита, че ТРС е постановил съдебния акт, в нарушение на закона, тъй като в хода на
съдебното следствие са се събрали категорични доказателства, че от обективна страна
подсъдимият не е имал възможност да извърши престъплението, за което е осъден. В тази
връзка сочи, че от около 200 присъстващи на тържеството в с.Градежница, обл.Ловеч,
започнало на 24.07.2020 г. и приключило на 25.07.2020 г., където се твърди от тъжителя, че
му е нанесен побой, като единствено неговата майка е свидетелствала за това, че е възприела
боя върху сина си, което е в противоречие с дадените от нея показания в хода на ДП
№177/2020 г. по описа на РУ на МВР Тетевен, образувано по същия случай, като пред
разследващия орган, същата е признала, че нищо не е видяла. Изтъква, че отделно от това, в
хода на делото е било установено, че освен разпитаните свидетели, около 200 човека са
присъствали на тържество в с.Български извор, обл.Ловеч, на което подсъдимият е
присъствал на 25.07.2020 г. около и след 02.00 часа на същата дата, поради което същият не
е имал обективна възможност да е извършител на деянието.
Твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо и очевидно в противоречие с целите
на закона. Излага, че на съда е известен факта, че пострадалият С. АЛЬ. М. е подсъдим по
НОХД № 302/2020 г. по описа на PC - Тетевен, по което пострадала и конституирана като
граждански ищец и частен обвинител е А. М.а А.а, ЕГН ********** - дъщеря на
подсъдимия, за престъпление по чл.149, ал.1 от НК. Твърди, че обвинението е за деяние,
което е било извършено по времето, когато А. М.а А.а е била на 12 години, като
наказателното производство е свързано с желанието на родителите й, правозащитните
органи да разследват случая и наложат наказание, а не да търсят саморазправа.
Счита, че присъдата няма да превъзпита подсъдимия, тъй като той няма нужда от това, но
ще предизвика възмущението на жителите на с.Градежница и с.Глогово, обл.Ловеч, на
които е известно, че вече трета година се събират доказателства за стореното от С.М. спрямо
детето А. А.а, като вместо той да бъде осъден, се съди бащата на А., без да е установена
вината му.
Срещу подадената въззивна жалба е депозиран отговор от С. АЛЬ. М., в който се застъпва
становището, че постановената присъда отговаря на изискванията по чл.301 от НПК, че
същата е обоснована и правилна. Предлага на настоящата инстанция да потвърди
обжалвания съдебен акт и да им присъди сторените пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът М. Ш. АС. се явява лично и със защитника си – адв. С. от
ЛАК. Излага, че поддържа жалбата, както и заявеното от защитника му в съдебно заседание.
2
Моли съда да бъде оправдан, счита че няма никаква вина за случилото се. Изтъква, че няма
как от присъствали на тържеството 250 човека, само един да каже, че деянието е станало на
центъра и да го защити, освен майката на тъжителя.
Защитникът заявява, че поддържа жалбата на основанията изложени в нея. Счита, че при
постановяване на съдебния акт са допуснати процесуални нарушения, като в тази връзка
сочи, че в хода на съдебното следствие, съдът е пропуснал да разпита всички свидетели,
които са сочени в ДП, като и е отказал да приеме диск със запис на видеокамера и да се
направи оглед на същото. Счита, че съдът е постановил присъдата по неизяснена фактическа
обстановка. Твърди, че с оглед събраните гласни доказателства в днешното с.з. следва да се
приеме, че няма свидетел очевидец на онова, което твърди пострадалия. Изтъква, че никой
от 300 човека, които са присъствали на тържеството, с изключение на неговата майка, не
заяви да е възприел удари от страна на въззивника, спрямо въззиваемия. Счита, че
категорично е установено, че по времето, което се твърди, че е бил нанесен побоя, няма как
А. да е бил в село Градежница, тъй като по същото време е бил в село Български извор.
В заключение моли настоящата инстанция да отмени присъдата на Тетевенския районен съд
и да оправдае подзащитния му. Предлага алтернативно, ако съдът приеме, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат установени от друг състав, то да
върне делото за разглеждане от друг състав на ТРС.
В съдебно заседание въззиваемият С. АЛЬ. М., се явява лично и с повереника си - адв. К. от
ЛАК. Дава становище да бъде постановено решение, с което се потвърди като правилна
присъдата на РС -Тетевен.
Повереникът моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отхвърли
въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди присъдата като
законосъобразна, обоснована и постановена съгласно изискванията на процесуалния закон.
Сочи, че фактическата обстановка е тази, изложена в тъжбата и установена по един
безспорен начин от свидетелските показания, както на майка му, така и на мъжа, с който
живее на семейни начала и икономисана от обясненията на Атанас, който е бил до Северин,
но не желае да свидетелства. В тази насока, счита, че първостепенният съд при условията на
устност и непосредственост е имал възможността да формира своето съдийско убеждение и
това е обсъдено в мотивите, излага съображения в тази връзка.
В заключение предлага на настоящата инстанция да потвърди присъдата и да присъди на
доверителя й направените по делото разноски за настоящата инстанция.
Въззивният съд, като съобрази постъпилата жалба, отговора на жалбата, становищата на
страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства от нас и от РС – Тетевен, и
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, съгласно изискванията
на чл.313 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната инстанция счита, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, изразяващо
се в липса на мотиви, което води до отмяна на присъдата. В конкретния случай в
3
обжалвания съдебен акт липсват съображения защо съдът е приел, че показанията на
посочените от страна на подсъдимия и разпитани в съдебно заседание свидетели - Л.С.С.,
А.О.И., З.И.Й., В.А.В. са вътрешно противоречиви, като не е изложено в какво се състои
това противоречие. Като аргумент за некредитирането с доверие на цитираните гласни
доказателства решаващият съд е заявил, че същите противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал, както и, че са дадени в следващи съдебни заседания, след
разпита на съпругата на подсъдимия. Разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК задължава съда
при противоречие на доказателствените материали да изложи съображения, защо едни от тях
се приемат, а други се отхвърлят. В конкретния случай не са изложени съображения защо
Тетевенският РС приема, че горецитираните свидетелски показания са вътрешно
противоречиви и в какво се състои това противоречие (- я), дали касае времето, мястото,
механизма на извършване на конкретното деяние или дееца.
Съдът е длъжен да извърши анализ на събрания доказателствен материал, който да бъде
подробен и задълбочен, направен след съпоставяне, а правната оценката следва да се
извърши по начина, съответстващ на задължението по чл.107, ал.3 НПК, което в конкретния
случай не е налице.
Според Решение № 23/20.01.2012 г. на ВКС по н.д. № 3038/2011 г., II н.о.: „Практиката на
Европейския съд по правата на човека е константна и последователна, че вътрешните
съдилища трябва да излагат с достатъчна яснота и изчерпателност мотивите в решенията си,
което предпоставя пълноценно упражняване на правото на обжалване. Липсата на
съображения ограничава справедливостта в процеса”. В тази връзка е и Решение № 32/09.
02.2010 г. на ВКС по н.д. № 682/09 год. III н.о. .
Съобразявайки изложеното, настоящият състав приема, че решаващият съд е постановил
обжалвания съдебен акт при допуснати нарушения, което не дава възможност на въззивната
инстанция да извърши проверка и да обоснове своето решение досежно правилността на
вътрешното убеждение при решаване на въпросите за вината и да отговори на направените
пред нас възражения. Присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС – Тетевен, с оглед отстраняване на допуснатите
отстраними съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото следва
да се съобразят всички доводи и аргументи на страните за процесуални нарушения и по
приложение на закона с оглед правилното решаване на въпросите по чл.301 НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 4/20.05.2021 г., постановена по НЧХД № 19/2021 г. от Тетевенския
районен съд, трети състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Тетевенския районен съд, при което
да се отстранят допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правата на страните в процеса.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5