Р Е
Ш Е Н И Е
15.
VІІ.2019 Разград
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 25. VІ. 2019
съд
На Година
В публично заседание
в състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Секретар:
Светлана Лазарова Председател
2019 гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
48
дело номер по описа на РОС за година
съобрази
следното:
Делото е образувано по молба на
„БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр.София и с адрес за кореспонденция в гр.Разград,
ул.“Св.св.Кирил и Методий“№19
При заявени по см. на чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1, т.2 ГПК предпоставки, „БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616 предявява против Е.К.И.,ЕГН**********,***, в условията на обективното им кумулативно съединяване, искове за установяване на дължими му се в в изпълнение на договорза
потребителскикредит вземания, от които:
1/ 25 655,34лв. в изпълнение на обявена
за предсрочно изискуема по Договор за кредит
главница, дължима ведно със законна лихва от 17.Х.2018 до окончателното им
изплащане;
2/ 586,18лв. по договорена за периода от 16.VІ.2018г. - 15.Х.2018г. лихва;
3/120,00лв. дължима по кредитния
договор такса; лихвена надбавка за забава в размер на 8,00лв. за периода от 16.VІ.-15.Х.2018 и в
размер на 7,13лв за периода 16.Х.-16.Х.2018 и
4/ вземане за разноски в заповедно
производство в размер на 577,23лв., от които 527,23лв за
държавна такса и 50,00лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
За които вземания, в производството по ч.гр.д.№2027/2018г. по описа на РРС и на осн.чл.417 ГПК, в полза
на ищеца в качеството му на кредитор и
срещу ответника-длъжник по кредитен
договор, е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №4311/18.Х.2018 и изпълнителен лист.
В с.з. чрез процесуално предсавляващата го по
пълномоще-юриск.Петрова, ищецът заявява,
че поззърга иска по основание азмер.Претендира присъждане на доказано сторени в
производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.,идентично на въведените в
срок за отговор съобрагжения, чрез
начначеният му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен педставиле-адв.М.П., ответникът признава иска по основание и оспорва същия по
размер.
Обсъдени в съвкупност и във
връзка с доводите на странит, доказателствата по делото дават основание на съда
да приеме за установено следното:
При дължима преценка за допустимостта на
иска, съдът изиска служебно преписка по
ч.гр.д.№2027/2018г. по описа на РРС и установи, че конституираният с исковата
молба ответник, в качеството си на длъжник
в производството по чл.417 ГПК,
при дължимото му се връчване на
покана за доброволно изпълнение, не е установен на указания в
заявлението и доказано регистриран от
него, постоянен и настоящ адрес. Със свое Разпореждане №144/11.І.2019г. сезираният със заповедното производство съд е
уведомил заявителя „БАНКА
ДСК”ЕАД,ЕИК121830616 , за наличие на визираните в чл.415, ал.1,т.2 във вр. с
чл.47, ал.5 ГПК предпоставки и е указал срок за предявяване на иск за
установимост на вземането по реда на чл.422 ГПК. Разпореждането с дадените указания е било
редовно връчено на заявителя на
21.І.2019г Считано от тази дата,
законово определеният и предоставен за
предявяване на иска срок по чл.42 ГПК изтича
фактически на 21.ІІ.2019г.
В приложение на чгрд №2027/2018г.
на РРС се установи молба, с която на
13.ІІ.2019г. - в срока по чл.415 ГПК
заповедният съд е бил уведомен от заявителя „БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616 за предявения против длъжника Е.К.И. установителен иск. Подаването на исковата
молба е удостоверено в регистратурата
на РОС като лично предприето от представляващия ищеца на 13.ІІ.2019г.
Очертаният с исковата молба предмет
на търсената по реда на чл. 42 ГПК защита, сочи производството като родово и местно подсъдно на сезирания съд.
По делото са приложени доказателства, удостоверяващи идентичност
на регистрирания от ответника постоянен и настоящ адрес с указания в исковата
молба адрес за призоваването му, на който същият не е установен от дл.,
връчващосъдебните книжа.
При наличие на визираните в чл.47, ал.1, т.2 ГПК насъщия е
назначен особен представител.
Водим
от изложеното съдът намира, че исковата молба
е подадена в предвидения за това срок, от легитимирано по см. на чл.422
във вр. с чл.415 ГПК лице и за вземане, удостоверено като предмет на развилото
се по ч.гр.д.№2027/2018г. на РРС заповедно производство.
По отношение на претендираното до
установяване по исков ред вземане за направени в заповедното производство
разноски от 577,23лв., от които 527,23лв
за държавна такса и 50,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение, искът се явява недопустимо предявен. Съгласно, задължителната за съдилищата практика, проведена
в т.10в на ТР№4/18.VІ.2014 на ВКС –„ Разноските в заповедното
производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично
разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение - чл.
412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за
разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се
включва във формиране размера на цената на иска.” По изложените съображения, в
тази си част, като образувано по недопустимо предявен иск, производството по
делото следа да бъде прекратено.
По същество на допустимо предявените искове, съответно
на доказателствата и проведеният им във връзка с доводите на страните съвкупен
анализ, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Приложен като
доказателство на л.718 и сл. Договор за кредит за текущо потребление (ДКТП) от
20.VІ.2018г., доказва установени между страните облигационни отношения. В съдържание на същия е посочено, че на осн. ЗКИ и приетите
от него Общи условия, в качеството си на кредитодател ищецът предоставя на Е.К., кредит за текущо потребление в размер на
26 000,00лв. при насрещно поети от ответника - кредитополучател
задължения: да усвои кредита в тридесет дневен срок и да погаси същия чрез разплащателна см/ка за
срок от 10 години на равни месечи вноски, дължими на 15-то число на месеца, съгл.
двустранно подписания и считан за
неразделна част от договора погасителен план
(вж.д/во на л.26 и сл.). Размерът на вноските включва изпълнение по главница и
възнаградителна, договорена по редовен дълг лихва (вж.т.8 от ДКТП).
Съгл. предвиденото в договора, извършените в изпълнение на същия погасителни
вноски се отнасят в погашение
на главница, лихви и разноски. Възнаградителната лихва е договорено „в
променлив лихвен процент“ от 6.75% годишно или 0,02%. Размерът на лихвения процент е формиран от стойността на
6-месечния SOFIBOR при макимално предиден размер до 13,287% (вж.чл.8
от кредитния договор с препратка към чл.7
от Общите условия на банката л.21 и
сл.). Към дата на сключване на Договореният между страните ГПР е в размер на
7,51%. С подписване на договора в задължение на кредитополучателя е вменено
заплащането на и на такса, сгласно прилаганата от банката тарифа за услуги на
клиента.
В обезпечение на дължимото по
процесния договор изпълнение, с подписването му страните са предвидили и
учредили в интерес на кредитора
залог върху вземанията на
кредитополучателя.
В
изрична, постигната между сраните договорна кпауза(
т.18.2 от ОУ към ДКТП), в случай на обективирана от длъжника неизправност,
изразяваща се в просрочие, на която и да е
анюитетна вноска за повече от 90 дни,
в право на кредитодателя е
предвидена възможност да обяви непогасеното вземане изцяло за
предсрочно изискуемо. По делото се установява, че кредитополучателят е положил
саморъчно подписа си под текста на всяка
страница от ОУ, поради което съдът приема, че клаузата за предсрочната
изискуемост на вземането е с характер на индивидуално постигната между страните
договорка.
Сключеният
между страните ДПК намира своята правна
регламентация в ЗПК(ДВ, бр. 18/2010 г., в сила от 12.V.2010г.) Според дадената в чл. 9 ЗПК легална
дефиниция, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
поетото от длъжника- потребител
задължение за връщане на предоставената парична сума. Процесният ДКТП е валидно сключен, в изискуемата се съгласно чл.10 ЗПК писмена
форма.
По делото се следва за безспорно, че
въведеното в предмет на договора вземане е носимо. От приложените като
доказателства извлечения, относимо и на установеното в заключение на назначената по делото ССЕ, се
установява, че банката е изпълнила
своето задължение за предоставяне на кредита в договорения размер и условия.
Договорената сума е била усвоена от
кредитополучателя в цялост през м.ІV.2018г. В изпълнение на
поетите по договора задължения, през м.V. и м.VІ. ответникът е погасил две от дължимите анютетни
вноски в общ размер на 549,96лв., от които -273,83 са отнесени в изпълнение на
главница, 267,13лв. -в погашение на
договорена възнаградителна лихва и 9,00лв. за такса.
В заключение, назначената по делото и приета от страните, и
съда ССЕ е установила, че след 15.VІ.2018г.
ответникът не е извършвал погашения по кредита и е обективирал забава за повече
от 90 дни. С издадено на 24.VІІІ.2018г. „уведомление-покана“ (вж.л.14), банката -ищец уведомява кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради обективирана
от него забава за повече от 90 дни. Като доказателство на л.15 от делото е
приложена разписка, удотоверяваща, че
уведомлението за обявената предсрочна изискуемост на вземането е било връчено на ответника на 2.Х.2018г. на адреса,
посочен от него при подписването на договора.
Вещото лице установява, че към
тази дата, респ. към 17.Х.2018-дата на
подаденото по реда на чл.41 ГПК заявление,
размера на непогасеното и обявено за изискуемо вземане е 26 223,26лв.,
от които: 25 526,17лв. главница ; 577,09 договорна лихва запериода от
16.VІІ.2018 до 16.Х.2018, включително и 120,00лв. такса. По делото не се твърди
и не се доказва предприето от ответника, в предоставения му за това срок,
изпълнение по вменяваните му в договорна отговорност и парични по характера си
задължения.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от
правна съдът приема, че предявените в условията
на обективно и кумулативно съединяване искове са доказани по основание и до установения по
делото размер от 26 223,26лв., от които:
25 526,17лв. главница; 577,09 договорна лихва запериода от 16.VІІ.2018 до
16.Х.2018, включително и120,00лв. такса..
Основателността на предявените по изпълнение на договора осъдителни
искове се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
възникнало между страните правоотношение по договор за кредит , елемент от
съдържанието на което да е задължението на кредитополучателя по връщане на кредита- предмет на договора и заплащане на договорената за ползването му възнаградителна лихва; настъпила изискуемост
на главното и акцесорно задължение и релевирано от длъжника неизпълнение.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца . По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността -
а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва -
точно изпълнение. В случая, ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил
задълженията си по договора. Не се ангажираха доказателства, опровергаващи
настъпилата изискуемост на вземанията. Напротив. Депозираните такива
установяват по безсорен начин, че в съответствие със задълженията си по чл.60
ЗКИ ищецът е уведомил ответника за обявяването на кредита за пресрочно изискуем
, поради обективираното от него просрочие за срок по дълъг от 90 дни. Следва да се отбележи, че чл.
60, ал.2 от ЗКИ предоставя екс леге правото на банките да обявят кредита за
предсрочно изискуем, когато отделни
вноски от кредита не бъдат платени на уговорените дати за плащане.
По въпроса за
предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по
договор за банков кредит, ВКС е произнесъл задължително тълкуване в т. 18 от
ТР4/2013г на ОСГТК, в което се приема, че предсрочната изискуемост на договора
за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично
изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при
наличие на изрично уговорени или предвидени в закона обективни предпоставки. Налице
е такова, изрично волеизявление на
банката за обявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема с
адресираната до ответника и получена от него на 2.Х.2018г. покана.
При настъпване на предсрочна
изискуемост съгласно договора за кредит, остатъкът от дълга е дължим в пълен
размер. От което и на осн.чл.43 ТЗ във вр. с чл.60 ЗКИ се следва извод за
основателност и доказаност на предявения
на това основание иск.
По отношение на втория от
обективно кумулативно съединените искове съдът приема за безспорно установено,
че сочената в предмет на иска лихва е договорена като
възнаграждение за ползване на пари и
произтича от сключения на осн.чл.10 ЗПК договор за потребителски кредит. При тълкуване на обективираната
в договора за кредит, обща воля на страните, съдът приема, че последният е правопораждащия
задължението за възнаградителна лихва факт, като размерът й е определяем - в
зависимост от действащите пазарни механизми
и нормативно регламентирани за това правила. Лихвата е институт на
гражданското право и се числи към т. нар. "граждански плодове", тъй
като представлява доход, който се получава въз основа на облигационно или
търговско правоотношение във връзка с използването на вещ или капитал.
Обективното ни материално право определя лихвата или като възнаграждение - цена за временно ползване на
определена парична или вещна стойност (чл. 10, ал. 2, чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
чл. 294, ал. 1, чл.
430, ал. 2 ТЗ)
Договорните лихви, начислени за ползване в
рамките на уговорения срок по погасителен план до дата на обявената от
кредитора предсрочна изискуемост,
възлизат на 577,09лв. След този момент,
както законосъобрзно е подходил при формирането й и ищецът, възнаградителната лихва не следва да се
начислява поради отпадане на преимуществото на срока, съответно и правото на
ползване на кредита занапред. Относно
компонентите и формирането на цената на паричния ресурс, ползван от ищеца, решаващият
състав се позовава на изготвеното и прието от страните експертно
заключение .
С
оглед изхода на делото и предвид, направеното на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал.1 от ГПК
искане, отгветникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съобразно депозирания по чл. 80 ГПК списък,
включващ претенция и за дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното , Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК
ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията на „БАНКА
ДСК”ЕАД,ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в
гр.София и с адрес за кореспонденция в гр.Разград, ул.“Св.св.Кирил и
Методий“№19 и Е.К.И.,ЕГН**********,***, че в изпълнение на
Договор за кредит за текущо потребление от
20.ІV.2018г., Е.К.И.
дължи на „БАНКА ДСК”ЕАД 26 223,26лв., от
които: 25 526,17лв. главница ; 577,09 договорна лихва за периода от 16.VІІ.2018
до 16.Х.2018, включително и 120,00лв.
такса, за които вземания, в образувано на осн.чл.417 ГПК производство по чгрд №2027/2018
на РРС, в полза на БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616
и срещу Е.К.И.,ЕГН********** е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №4311/18.Х.2018 и изпълнителен лист.
Отхвърля иска за разликата до първоначалния му размер от 26 376,65лв.
като недоказан
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№48/2019г.
по опис на РОС по отношение на претендираното до установяване по исков ред
вземане за направени в заповедното производство разноски от 577,53лв., в това число и 50,00лв.
юрисконсултско възнаграждение, поради недопустимост на иска в тази му част.
Осъжда Е.К.И.,ЕГН**********,*** да залати на „БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София и с адрес за
кореспонденция в гр.Разград, ул.“Св.св.Кирил и Методий“№19 разноски по делото в размер на 2 148,84лв.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.