О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V-1749
гр.Бургас, 20.09.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в закрито заседание, на двадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от
младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1396 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен
съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е oбразувано по повод частна жалба вх. № 17341/19.04.2019
г., подадена от „Юробанк България“ АД, вписано в ТР с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванева, чрез пълномощника адв. Владимир
Павлов, с която се обжалва Разпореждане от
22.03.2019г. на БРС, инкорпорирано в Заповед №1687/2019г. в частта, в която се
отказва издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
В частната жалба се твърди, че към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е представено платежно
нареждане, което доказва по безспорен начин заплащането на претендираното от
заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 734.22 лв., а в основанието за
плащане е посочено, че представлява адвокатско възнаграждение за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника.
Твърди се, че в случая има представени
доказателства за плащане.
Поради гореизложеното се иска отмяна на обжалваното
разпореждане в частта, в която се отказва издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и да постанови ново, с което да осъди длъжниците да заплатят сума
в размер на 734,22 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
Частната жалба е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения срок и се преценява като допустима от настоящия
състав.
Производството пред първата инстанция е
образувано по заявление с вх. №8607/25.02.2019г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София,
против длъжниците В.В.Р., ЕГН:**********, с адрес: *** и втори адрес: гр.
Бургас, ж.к. Изгрев, бл.7, вх.2, ет.6, ап. 11 – кредитополучател и Д.С.П., ЕГН:**********,
с адрес: *** и втори адрес: гр. Бургас, ул. „Поп Грую“ №45 – солидарен длъжник,
за сумата от 5883,44 лв. – главница; 2429,83 лв.
– договорна лихва от 09.12.2014г. до 23.01.2019г.; 2528,47 лв. – наказателна
лихва /обезщетение за забава на просрочени плащания/ от 09.12.2014г. до
19.02.2019г.; 432,14 лв. – такси за периода 09.12.2014г. до 19.02.2019г., както
и законната лихва върху главницата, начиная от 20.02.2019г. до окончателното
плащане на вземането. Претендирани са разноските за заповедното производство,
от които: държавна такса в размер на 225,48 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 734,22 лв., съгласно приложен оригинал на платежен документ,
удостоверяващ заплатените такса и адвокатско възнаграждение. Към заявлението са
приложени преводно нареждане от 21.02.2019г. за заплащане от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД гр.София на сумата от 743,22 лв. по сметката на адв. П., с посочено
основание „Р. В. В. ********** /ЕГН на кредитополучателя/, х-р изготвяне на
заповед за изпълнение“, както и преводно нареждане от 21.02.2019г. за заплащане
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София на сумата от 225,48 лв. по сметката на
Районен съд, с посочено основание – „Р. В. В. ********** /ЕГН на
кредитополучателя/ 2% заповедно производство“.
След извършена служебна справка на
25.02.2019г., районният съд е констатирал, че по сметка на БРС не е постъпила
сумата от 225,48 лв. на дата 21.02.2019г. Посочената сума е постъпила по
сметка, която не е на районния съд. В този смисъл са дадени указания на
заявителя да отстрани горепосочената нередовност, като съобщението е получено
на 18.03.2019г. С молба от 21.03.2019г. заявителят е отстранил нередовностите,
като е приложил документ, удостоверяващ внасянето на таксата по сметка на
Районен съд Бургас – платежно нареждане от 19.03.2019г., с посочено основание
„превод ДТ ИЛ В.В.Р., второ съдене и ЕГН на длъжника“.
Районният съд е издал Заповед №1342/22.03.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
включително за част от претендираните разноски по заповедното производство – за
сумата от 225,48 лв. – държавна такса. В заповедта районният съд изрично е
посочил, че на заявителя не се следват деловодни разноски за адвокатски хонорар,
поради липсата на договор, респ. други доказателства, установяващи уговарянето
на такъв в претендирания размер, съгл.чл.36, ал.2 от ЗАдв. и ТР 6/2013 г. на
ВКС.
В заповедта е посочено, че тя подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Бургас само в частта на разноските, в двуседмичен
срок от връчването.
Заповедта е връчена на заявителя, на
12.04.2019г., видно от приложеното по делото съобщение.
Частната жалба е подадена от заявителя на
19.04.2019г. – в преклузивния двуседмичен срок.
Частната
жалба е била изпратена на БОС и по нея е образувано ч.гр.д.630/2019г.,
прекратено с Oпределение №879 от 16.05.2019г., след като въззивният съд е
установил, че в приложеното към жалбата ч.гр.д.1687/2019г. на БРС няма данни,
дали издадената по него заповед за изпълнение, вече е връчена на длъжниците, съответно дали е започнал да тече срокът по чл.414 от ГПК за
подаване от тях
на възражение против заповедта за изпълнение.
От
приложеното ч.гр.д.1687/2019г. на БРС, след изпращането му отново от заповедния
съд на БОС, съдът констатира, че издадената по делото заповед за изпълнение,
както и копие от документа, въз основа на който е издадена, са връчени от ЧСИ Делян
Николов, рег.№ 804 на КЧСИ, както следва: на солидарния
длъжник Д.С.П. на 27.06.2019г. чрез неговия работодател
„Бургасцвет-90-Танев“ ЕООД;
на В.В.Р. – кредитополучател, на 28.06.2019г. – лично.
Срещу заповедта не е подадено възражение
по чл. 414 от ГПК.
Препис от частната жалба е изпратен на
длъжниците В.Р. и Д.П.. В.П.е получил препис на 09.08.2019г. лично, а Д.П. на
29.08.2019г. чрез служител на работодателя, видно от разписките на гърба на
съобщенията. В законоустановения срок не са подадени отговори на частната жалба
от длъжниците.
С
оглед влизане в сила на заповедта за изпълнение по отношение на солидарните длъжници, съдът намира, че е налице основание за произнасяне по подадената от
заявителя частна жалба против разпореждането на БРС, с което е отказано
издаване на заповед за изпълнение за част от разноските /адв.хонорар/.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна.
За
да се присъдят съдебно-деловодните разноски на страна по спора, е необходимо кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: 1/ Страната да е направила своевременно
искане за присъждане на разноските; 2/ Те да са от категорията на посочените в
чл.78, ал.1 от ГПК съдебно-деловодни разноски; 3/ Да са реално направени или да
се фингира извършването им съгл.чл.78, ал.8 от ГПК; 4/ Да са представени
доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави
искане за присъждането им; 5/ Изходът на спора, предмет на раглеждане в
съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната,
претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в
чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК.
Съгласно
разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва
да е вписан начинът на плащане; ако е по банков път, задължително да се
представят доказателства за това, а ако е в брой - вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Настоящият
състав приема, че предпоставките по чл.78, ал.1 ГПК са налице, когато е
безспорно, че процесуално представителство в полза на страната е било
осъществено въз основа на представено пълномощно, и е безспорно, че страната
реално е заплатила на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в
посочен размер именно за осъщественото представителство пред посочената
инстанция или в съответното производство, и заплащането на адвокатското
възнаграждение е установено с
надлежни документи. Представянето на документи, в които изрично е посочено
какъв е размера на сумата и основанието за плащане, са достатъчни да
установяват постигната между страните по мандатното правоотношение
договореност. Както е посочено в т.1 от ТР № 6/2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК,
писмената форма на договора за адвокатска услуга е за доказване, поради което
представянето на подобен договор, не е единственият начин по който може да се
установява постигната между страните договореност за размера на разноските. В
този смисъл е Определение № 49 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 312/2018
г., III г. о., ГК.
В
настоящия случай, в заявлението си по чл.417 от ГПК частният жалбоподател е
направил искане за присъждане на „разноските по заповедното производство“ и е
описал като приложения пълномощно (т.1) и „документ за внесени държавни такси“
(т.5). Към заявлението не е приложен договор за правна защита и съдействие,
сключен между заявителя и Адвокатско дружество „П. и Павлова“ за процесуално
представителство по настоящото заповедно производство с уговорено в него адвокатско
възнаграждение и начин на
заплащането му, но са приложени преводно нареждане за кредитен превод, съгласно
което на 21.02.2019г. Юробанк България АД е наредил заплащане на сумата
от 734,22 лв. на „П.“, с вписано основание за плащането – „Р.
В. В.“,
ЕГН **********
/ЕГН-то на единия длъжник/
„Х-р изготвяне заповед за изпълнение“ /л.9 от първоинстанционното производство/; и Пълномощно /л.31 от първоинстанционното
производство/, съгласно което
Банката упълномощава Адвокатско дружество „П. и Павлова“ да я представляват
пред всички съдилища на територията на страната във връзка с подаване на
заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и по чл.417 от ГПК; за получават заповеди за изпълнение и изпълнителни листи; да подават
жалби, както и следващите се искови молби; да подават молби за изпълнителни
дела и пр.
При
така приложените към заявлението пълномощно и преводно нареждане за кредитен
превод, и по изложените по-горе съображения, съдът приема, че е доказано
наличието на договор за процесуално представителство между Банката-заявител и
Адвокатско дружество „П. и Павлова“ за настоящото заповедно производство, като
уговореното между страните възнаграждение е заплатената съгласно преводното нареждане сума.
Поради
несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови заплащане от солидарните
длъжници В.В.Р.
и Д.С.П. на сумата от 734,22 лв за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 22.03.2019г., инкорпорирано в Заповед № 1342 от 22.03.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.1687/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което е
отказано присъждане на съдебно-деловодни разноски за заплатен от „Юробанк България” АД,
адв.хонорар в размер на 734,22 лв., по подадено от „Юробанк България“ АД заявление срещу
солидарните длъжници В.В.Р. и Д.С.П., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Длъжниците
В.В.Р.,
ЕГН:
********** и Д.С.П., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, сумата от 734,22 лв. /седемстотин
тридесет и четири лева и двадесет и две стотинки/, представляваща направени от заявителя
съдебно-деловодни разноски в размер на платеното от него адвокатско
възнаграждение.
ИЗПРАЩА
делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение в горния
смисъл.
Определението
е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.