Решение по дело №53/2020 на Административен съд - Кърджали

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

година

29.07.2020

град

Кърджали

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Кърджалийският

административен  съд

състав

На

01.07.2020

година

В    публично    заседание    и    следния   състав:

Председател:

АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ  АЙГЮЛ  ШЕФКИ

Секретар

Мелиха  Халил

Прокурор

Росица  Георгиева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

като   разгледа   докладваното   от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

номер

53

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, против Решение №30 от 27.02.2020 год., постановено по АНД №19/2020 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което е отменено наказателно постановление №09-002340 от 27.12.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че намира постановеното съдебно решение за неправилно и необосновано, като излага две основни съображения  за това. На първо място счита, че е неправилен изводът на Ройонен съд - Момчилград, че в случая, лицето К. П. е осъществявала дейност, която не се характеризира с йерархични отношения, договорена многократност и повторяемост на дължимите операции, работно време, трудово възнаграждение, отпуски, почивки и т.н., както и счита, че тези изводи на решаващия съд не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Развива доводи в тази насока въз основа на анализ на събраните пред въззивния съд писмени и гласни доказателства. На второ място счита, че посоченият в гражданския договор предмет не може да не бъде изпълняван в рамките на конкретна длъжност, при фиксирано работно време и при уговорено месечно заплащане на трудовото възнаграждение, които били елементи, характерни за трудовото правоотношение и че именно поради изпълнението на предмета на гражданския    договор при условия, които са характерни за трудовото правоотношение, това представлява основание да бъде потърсена административнонаказателна отговорност   на търговското  дружество. Сочи, че предмет на гражданския договор е постигането на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане  на труд,  предполага  пълна самостоятелност, до получаване на крайния продукт. Счита, че макар и определяем, резултатът, който К. П. е трябвало да постигне по граждански договор №***/*** год., се изпълнява в  рамките на конкретна длъжност, работно място и работно време, при уговорено месечно заплащане на трудовото възнаграждение, което противоречи на императивната норма на чл.1, ал.2 от КТ. Също така счита, че неправилен се  явява и изводът на съда относно липсата на безспорни и категорични доказателства, които да установят, че на 01.11.2019 год., между К. П. и търговското дружество е възникнало трудово правоотношение, т.к. от събраните писмени и гласни доказателства се установявало, че между посочените страни е налице правоотношение, за което са приложими нормите на Кодекса на труда, а не нормите на Закона за задълженията и договорите. Излага и довод, че действително, административното „обвинение” не може да почива единствено и само на попълнена декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда и е необходимо то да се подкрепя и от останалите писмени и гласни доказателства,  които в случая, според касатора, в съвкупност с декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, водят до несъмнен извод, че на 01.11.2019 год., „Еко Тур 2006” ООД не е уредил съществуващото между страните правоотношение като трудово, в нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на търговското дружество. С оглед изложеното, с жоалбата касаторът моли съда да отмени Решение №30/27.02.2020 год., постановено по АНД №19/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград и вместо него да постанови решение, по съществото на спора, с което да потвърди изцяло наказателно постановление №09-002340 от 27.12.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, като правилен и законосъобразен административен акт.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Л.А., е постъпило писмено становище, в което заявява, че поддържа изцяло подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение №30 от 27.02.2020 год., постановено по АНД №19/2020 год. по описа на Момчилградския районен съд и да постанови друго, по съществото на спора, с което да потвърди така издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касация – „Еко Тур 2006” ООД *** ***, редовно призован, не изпраща процесуален представител. От упълномощения му процесуален представител – адв.М.Ч. от АК-*** е представено писмено становище, в който е заявено, че се оспорва подадената жалба и че същата е неоснователна. В становището са изложени доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение, като в същото ответникът по касация моли да бъде постановено решение, с което обжалваното решение на Момчилградския районен съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е основателна. Сочи, че първоинстанционният съд е приел, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, не е доказано по безспорен начин, поради което е отменил наказателното постановление и че по същество, съдът е кредитирал с неоправдано високо доверие представения граждански договор за лицето, което е било установено да полага труд, при проверката по работни места, извършена от Дирекция „Инспекция по труда”, за спазване на трудовото законодателство. Счита, че този единствен документ, в сравнение с останалите събрани гласни и писмени доказателства, не води до извода, че е било налице наличие на граждански договор, т.е. едно гражданско правоотношение, както и счита, че този договор е бил съставен само и единствено за нуждите на административното производство и чрез него е прикрита реално упражнявана трудова дейност, сответно, прикрито е едно реално съществуващо трудово правоотношение, изцяло във вреда на работещото лице. В този смисъл, счита за неправилен и противоречащ на събраните доказателства изводът на съда, а оттам и постановеното решение намира за неправилно. Поради това, предлага да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено процесното НП, с което е било санкционирано дружеството „Еко Тур - 2006” ООД ***, за допуснато нарушение на трудовото законодателство по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.1 от КТ.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е. нарушение на материалния закон.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №30 от 27.02.2020 год., постановено по АНД №19/2020 год., Момчилградвският районен съд е отменил наказателно постановление №09-002340 от 27.12.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Еко Тур 2006” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил от фактическа страна, че на 01.11.2019 год., около *** часа, св.Х. Ч. и св.Е. Ю. – *** при Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, извършили проверка по работни места в обект: хотелски комплекс „***” – ***, стопанисван от дружеството - ответник по касация в настоящото производство. При проверката било установено, че в кухнята на ресторанта на проверяваният обект лицето К. Ю. П. осъществява трудова дейност, в полза и за сметка на ресторанта(!?) в обекта, като правела заготовки. Бил проведен разговор с посоченото лице и последната писмено декларирала, че е наета на работа от дружеството „Еко Тур 2006” ООД и работела в обекта в условията на трудово правоотношение от 01.11.2019 год., с определено работно време от 08:00 до 15:00 часа и договорено месечно трудово възнаграждение от *** лева, без сключен трудов договор с работодателя. Прието било, че посоченото лице осъществява трудова дейност, без отношенията, които са възникнали между нея и работодателя по повод на предоставяне на работната й сила, да са били уредени със сключен между тях в писмена форма трудов договор. Проверката продължила по документи на 27.11.2019 г. в Дирекция Инспекция по труда” – град Кърджали, когато от страна на дружеството- били представени документи, а именно граждански договор №*** от  *** год., сключен между  дружеството „Еко Тур 2006” ООД и лицето К. Ю. П., с който дружеството възложило, а посоченото лице приело да изпълни определена дейност, а именно - срещу възнаграждение от ** лева, да подготви зеленчукови продукти за ** лева(!?). Проверяващите приели, че в представеният граждански договор е определен характерът на работата и трудовата функция, която посоченото лице изпълнява. Въз основа на попълнената от К. Ю. П. декларация по образец, проверяващите приели, че между същата и дружество има възникнали трудови правоотношения и с оглед липсата на трудов договор, приели също, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. По време на проверката на 01.11.2020 год. бил съставен и констативен протокол за установените лица в кухнята, сред тях и посоченото по-горе лице, като същите приготвяли заготовки за салати, както и било посочено, че в обекта няма никакви инструкции за безопасна работа и лице, което да отговаря за инструкциите. Констатациите от проверката били обективирани в КП №*** от *** год., екземпляр от който бил връчен на същата дата на управителя на дружеството. На същата дата - 27.11.2019 год., св.Ч. съставил срещу  дружеството „Еко Тур 2006” ООД и АУАН №***, в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като описал горната фактическа обстановка. Към АУАН били приложени описаните по-горе писмени материали - протокол за проверка, контстативен протокол, гр.договор №***/*** год. и декларация от К. Ю. П. по чл.402 КТ, от датата на проверката. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружество, който получил и екземпляр от него, а на 03.12.2019 год. управителят на дружеството депозирал писмени възражения срещу съставеният акт. На 27.12.2019 год., въз основа на този АУАН, АНО издал процесното НП, като възприел изцяло фактическите констатации, изложени в него и приел, че  дружеството „Еко Тур 2006” ООД е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал. 2 от КТ, поради което и на основание чл.414, ал.3 от НК, му наложил административно  наказание „имуществена санкция”, в размер на  1500 лева. Съдът е отбелязъл, че като свидетели показания са дали проверяващите Х. Ч. и Е. Ю., които възпроизвеждали възприятията си от извършената проверка и отразени в констативния протокол, АУАН и попълнената от посоченото лице - К. Ю. П., декларация по чл.402 от КТ, което лице било установено да работи в кухнята, където приготвяло заготовки за салати. Съдът е посочил, че свидетелите заявили, че в кухнята, освен посоченото лице, имало и други и всяко едно от тях попълнило декларациите със съдържанието, които те имат. Районният съд е приел, че установената в хода проверката фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства, но направените правни изводи не били съобразени с тях и това било така, защото не всяко осъществяване на възложена дейност срещу възнаграждение на определено място съставлява такава по смисъла на КТ. Съдът е посочил също, че в този смисъл не кредитира  приложената към административнонаказателната преписка декларация по смисъла на чл.402 от КТ от 01.11.2019 год., която влизала в пряко противоречие с подписания от лицето К. Ю. П. граждански договор от същата дата, с която дружеството-жалбодател възложило, а посоченото лице приело да изпълни определена услуга, а именно - срещу възнаграждение от ** лева, да подготви зеленчукови продукти за ** лева(!?), за времето до 22:00 часа на 01.11.2019 год., като в договора било посочено, също така, че възложителят предоставя на извършителя на услугата и нужното оборудване.

При така установената фактическа обстановка и след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочил е, че макар и твърде лаконично описана, фактическата обстановка в акта и в НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на жалбодателя нарушение от обективна страна, като са посочени дата и място на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушените законови норми. Съдът е посочил също, че е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение и че в НП са описнани и доказателствата, които според АНО, подкрепят административно наказателното обвинение. Предвид горното, съдът не е споделил наведените в жалбата възражения за допуснати нарушения на чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

След преценка на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че процесното НП е издадено в нарушение на материалният закон, като е изложил съображения за това. Посочил е, че с атакуваното НП, на дружеството-жалбодател е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. чл.1 ал.2 от КТ, за това, че на 01.11.2019 год., като работодател, е допуснал до работа посоченото по-горе лице, което, изпълнявало трудови функции по възложени дейности, описани в акта и в НП, без да е сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение в писмена форма. Посочил е също, че от обективна страна, съставът на това нарушение изисква деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа, без да има сключен трудов договор в писмена форма и че съгласно §1, т.1 от КТ, „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание/предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа. Според решаващия състав на районния съд, в конкретният случай, безспорни и категорични доказателства, които да установят, че към 01.11.2019 год. между К. П./лицето, посочено в НП/ и дружество-жалбоподател е имало възникнали трудовоправни отношения, по делото липсвали. Посочил е, че трудовоправните отношения предполагат йерархични отношения, договорени многократност и повторяемост на дължимите операции, работно време, трудово възнаграждение, отпуски, почивки и т.н., но в случая, доказателства в тази насока не били налице. Според съда, видно от представеният и по време на проверката граждански договор, страните подписали договор за изработка, като е посочил, че този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор/но не пречело и да в писмена форма, каквато са избрали дружеството-жалбоподател и страната по този договор/ и че договорът за изработка се счита за сключен с постигането на съгласие между страните по него, като създавал задължения и за двете страни. Посочил е също, че изпълнителят трябва да изработи нещо на свой риск, съобразно поръчката, а възложителят трябва да приеме изработеното и да го заплати и че предмет на задължението на изпълнителя било конкретен резултат, който можел да бъде постигнат чрез полагане както на физически, така и на умствен/интелектуален/ труд и че изпълнителят по договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен резултат, поради което, ако работата му не даде резултат или при невиновна невъзможност за изпълнение/чл.267 от ЗЗД/, не му се дължи възнаграждение. Съдът е посочил, че в конкретния случай, още по време на проверката по документи, бил представен сключен граждански договор за извършване на определена работа – да подготви зеленчукови продукти за 56 салати, срещу сумата от ** лева, до 22:00 часа на 01.11.2019 год. и че видно от същият, с него възложителят – дружество „Еко Тур 2006” ООД възложило, а К. П. приела да извърши услуга с личен труд – да подготви зеленчукови продукти за 56 салати срещу сумата от ** лева, до 22:00 часа на 01.11.2019 год., с оборудване на  възложителя. Посочил е също, че в договора изрично не било упоменато, къде точно ще бъде извършена услугата, но в т.2 било посочено, че възложителят предоставя на изпълнителя нужното оборудване и тъй като ставало дума за заготовки за салати и предоставяне на оборудване от възложителя, според районния съд, съвсем естествено било това да е кухнята на проверяваният обект/ресторанта на комплекса/ и точно тази уговорка и естеството на възложената услуга между страните по договора обяснявала и присъствието на това лице в проверяваният обект.

Районният съд отново е посочил в мотивите, че в АУАН и в НП било посочено, че между К. П. и дружеството-жалбодател е имало уговорено трудово възнаграждение, работно място и работно време, но безспорни и категорични доказателства в подкрепа на горното не били ангажирани, като била посочена единствено декларацията, попълнена от това лице в момента на проверката в кухнята, която декларация, според решаващия състав на районния съд и съобразно и практиката на ВАС, според него, доколкото представлява предварително подготвен образец, съдържащ елементи на трудово правоотношение, сама по себе си не била достатъчно убедително доказателство, въз основа на което да бъде направен обоснован извод за съществуването на трудово правоотношение. Съдът е счел за нужно да отбележи и това, че констатирането на лице, което извършва някаква трудова дейност, само по себе си не установявало наличието на трудово правоотношение, т.к. това би довело лишаване от смисъл на основния принцип, заложен в ЗЗД, а именно - на договорната свобода, а както бил посочил и по-горе, за да е налице такова, следвало работникът да е бил нает от работодателя да престира труд в негова полза, при определено от работодателя работно време, работно място и пр. и то срещу заплащане. Според районния съд, противното би довело и до парадокса, всяка възложена дейност да се приеме за престиране на труд по смисъла на КТ, а отношението между лицето, което извършва същата и това, което възлага изпълнението й, да се квалифицира като трудово правоотношение. С оглед на всичко изложено по-горе и приемайки липса на безспорни и категорични доказателства в подкрепа на административнонаказателното обвинение, решаващият състав на Районен съд – Момчилград е извел и окончателния си извод, че атакуваното наказателно постановление е издадено нарушение на материалния закон и че като такова, следва да бъде отменено.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, вярно е установил и възприел фактическата обстановка, като тя се споделя в пълна степен и от настоящата съдебна инстанция, но въз основа на правилно установената фактическа обстановка е направил и неправилни и незаконосъобразни изводи, кано извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали са основателни и съответно, релевираното отменително основание е налице. Следва да се добави, че като е приел, че описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение не установено от обективна страна, т.е че липсват безспорни и категорични доказателства в подкрепа на административнонаказателното обвинение, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, при неправилно приложение на материалния закон, вследствие на извършен неправилен анализ и превратна преценка на доказателствата. Отделно от това, съответствието между приетото от съда и установено от доказателствата по делото, от една страна и приетото от съда и направените от него изводи, от друга, води и до необоснованост на обжалваното съдебно решение.

В тази връзка, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи следното:

На първо място, настоящият касационен състав счита, че представеният по административната преписка граждански договор с дата 01.11.2019 год., сключен между ответника по касация „Еко Тур 2006” ООД *** и лицето К. Ю. П., установено при проверката да полага труд в ресторанта на хотелския комплекс в ***, стопанисван от дружеството, е изцяло съставен за нуждите на административно-наказателното производство и очевидно след извършване на проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали на същата дата – 01.11.2019 год., по работни места, в същия обект. В тази връзка, всички данни по делото сочат, че този договор е представен от управителя на „Еко Тур 2006” ООД на 27.11.2019 год., т.е. 26 дни след осъществяване на проверката по работни места. Логично е, в случай, че ако между дружеството и посоченото лице е бил налице сключен такъв договор от 01.11.2019 год., то същият да бъде представен по време или непосредствено след проверката по работни места, а не повече от три седмици след извършването й. Липсата на такъв граждански договор към датата 01.11.2019 год. недвусмислено се потвърждава и от съдържанието на декларацията по чл.402 от КТ, попълнена собственоръчно от К. Ю. П. и подписана от нея, в която същата изрично е отразила, че няма сключен трудов договор, но че няма сключен и граждански договор с дружеството „Еко Тур 2006” ООД ***.

На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя въведеният в мотивите на обжалваното решение извод, че в конкретния случай, между ответника по касация „Еко Тур 2006” ООД *** и К. Ю. П. са били налице облигационни отношения, произтичащи от представения в административно-наказателното производства граждански договор от 01.11.2019 година. Анализът на съдържанието на цитираният договор, което впрочем е изключително кратко и до голяма степен неконкретизирано, не разкрива характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД и това е така, тъй като т.нар. „изпълнител” по договора, по същество не приема да изработи някакъв краен продукт, респ. овеществен краен продукт, а да престира трудов резултат, изразяващ се в повтарящи се, еднотипни и многократни действия, характерни и присъщи за работата в кухнята на едно заведение за обществено хранене, каквото представлява ресторантът на хотелския комплекс, като от друга страна, описанието на услугата: „да подготви зеленчукови продукти за 56 салати”, е крайно неясно и неконкретизирано. Ноторно е обстоятелството, че в менюто на заведенията за хранене съществуват различни по наименование, вид, съдържание и грамаж салати, поради което използваният израз „56 салати” по никакъв начин не удостоверява реален и целен от страните краен резултат, респ. посоченият договор се явява с неясен предмет. В тази връзка е налице и липса на конкретизация, в какво се изразява подготовката на зеленчуковите продукти, какви са същите продукти и какво касае подготовката, която може да се изразява както в подреждане, така и в механична или термична обработка на продукти. Следва да се отбележи, че в релевантния граждански договор е използван изразът „извършване на работата” – т.1, изр.2/второ/, което е аргумент в подкрепа на извода, че между страните са били налице правоотношения, свързани с трудова дейност, а не с изработването на краен продукт. В случая липсват и доказателства, че е налице някакъв акт, с който възложителят е приел работата на изпълнителя, съгласно уговореното в т.2 от договора, като отново е използван изразът „работата”. На последно място, в подкрепа на гореизложеното, следва да се посочи, че и отразеният в договор срок за изпълнение – „до 22 часа на 01.11.2019 год.”, се явява крайно неуместен и очевидно цели да оправдае присъствието на К. Ю. П. на посочената дата в обекта на дружеството, кореспондирайки с отразеното в попълнената от лицето декларация, че уговореното работно време е от 12 до 22 часа. По изложените съображения, противно на приетото от Момчилградския районен съд, настоящият касационен състав приема, че представеният граждански договор от 01.11.2019 год. не установява наличието на облигационни отношения по договор за изработка, като посоченият в него „изпълнител” К. Ю. П., всъщност, не изработва никакъв реален продукт, определен по вид, съдържание и обем, а се касае за предоставяне на работна сила от лицето, т.е. за изпълнение на даден вид работен процес, при което се налага и изводът, че този договор е съставен за нуждите на административнонаказателното производството, за да прикрие неоформеното с писмен трудов договор отношение между страните, респ. налице е трудово правоотношение, а не облигационно, както неправилно е приел районния съд.

Така, основният извод на районния съд, а именно - че процесното административно нарушение не е доказано, се явява в противоречие със събраните в производството пред него писмени и гласни доказателства. В този смисъл, районният съд не е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, а както по-горе бе отбелязано, първоинстанционният съд е основал изводите си изцяло на съдържанието на представеният граждански договор, като не е обсъдил задълбочено останалите съществуващи по делото доказателства, които са еднопосочни и кореспондиращи по между и изцяло опровергават твърденията за наличието на облигационни отношения между страните.

В тази връзка в производството не е било спорно, че на 01.11.2019 год. К. Ю. П. се е намирала в кухнята на хотелски комплекс „***”, стопанисван от ответника по касация в настоящото производство „Еко Тур 2006” ООД, като при извършената проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, е осъществявала трудова функция, т.е. дейност – правела е заготовки, конкветно – белела е краставици. В попълнената собственоръчно декларация по чл.402 от КТ, същата е потвърдила писмено, че работи като ***, че няма сключен трудов договор, няма сключен и граждански договор, че работи с работно време от 08:00 часа до 15:00 часа, т.е. при 8-часов работен ден, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на *** лева, като в т.10 изрично и собственоръчно е вписала следното: „Още не съм получила трудов договор и уведомление, по време на работата белех краставици.”. Така, вписаното в декларацията изцяло кореспондира със съдържанието на съставения Протокол за извършена проверка с Изх.№*** от *** год. и в съставения АУАН №*** от *** год., както и с показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Ч. и Е. Ю. Посочените доказателства, взети в съвкупност, установяват наличието на трудово правоотношение между страните, с характерните за това работно време, работно място, месечно възнаграждение, конкретна трудова дейност и почивки. Касационният съд не споделя доводите на първоинстанционния съдебен състав, че попълнената писмена декларация, доколкото представлявала предварително подготвен образец, съдържащ елементи на трудово правоотношение, сама по себе си не била достатъчно убедително доказателство, въз основа на което да бъде направен обоснован извод за съществуването на трудово правоотношение. Доводът, че декларацията, като предварително подготвен образец, съдържала елементи на трудово правоотношение(!?), звучи, меко казано, нелепо и съдът в настоящия състав не намира за нужно да го коментира повече.

Безспорно декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични писмени и гласни доказателства, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и лицето, от което изхожда тази декларация, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Тази декларация се попълва собственоръчно от лицето – деклраратор и се подписва от него, като в същата ясно е указано, че за посочване на неверни данни се носи наказателна отговорност. В тази връзка следва да се посочи, че в случая няма никакви данни или дори твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните факти и обстоятелства, деклараторът К. П. е действала под натиск, при грешка, заблуда или при предварително подготвени и указани й отговори. Декларацията е попълнена собственоръчно от К. П. и подписана от нея, като именно изпълненият от нея ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение.

Отново следва да се посочи, че трудовият договор има за предмет престиране на работна сила, а договорът за изработка, услуга/поръчка/ и пр. има за предмет насрещното задължение да се извърши определена работа и се постигне определен трудов резултат, за което да бъде заплатено определено и предварително договорено възнаграждение. С други думи договорът за изработка е договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна-възложител, а последната се задължава да заплати на първата определено възнаграждение - чл.258 от ЗЗД, като при договора за услуга /поръчка/ изпълнителят се задължава да извърши определени действия, възложени му от другата страна възложител, за което да заплати възнаграждение, ако е уговорено - чл.280 и чл.286 от ЗЗД. Основната разлика между тези договори и трудовия такъв, се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр., изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат. В конкретния случай, по гореизложените съображения, според настоящия съдебен състав, е налице трудово правоотношение между „Еко Тур 2006” ООД *** и К. Ю. П., с данни за всички основни елементи на това правоотношение и със съответните конкретни параметри – работно място, работно време, възнаграждение, почивки и специфика на съответната трудова функция, т.е. налице е предоставянето на работна сила, а чл.1, ал.2 от КТ изрично повелява, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което е следвало с това лице да бъде сключен трудов договор в писмена форма. Представеният граждански договор от 01.11.2019 год. не установява наличието на облигационни отношения, поради което изложените от районния съд изводи в обратната насока, са неправилни и необосновани.

Така, предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че извършеното нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, от страна на работодателя „Еко Тур 2006” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *** - ответник по касация в настоящото производство, е безспорно доказано, поради което се налага и изводът, че търговското дружество - работодател законосъобразно е санкционирано за допуснатото нарушение на трудовото законодателство, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, като му е наложена имуществена санкция в минимално предвидения в чл.414, ал.3 от КТ размер от 1500 лева, като следва да се добави, че „Еко Тур 2006” ООД *** *** има качеството на работодател по смисъла на разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ и като такъв, безспорно се явява субект на нарушението по чл.414, ал.3 от Кодекса на труда.

След като е отменил изцяло наказателното постановление, приемайки, че не е безспорно установено и доказано извършеното административно нарушение, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, като е допуснал нарушение на материалния закон, т.е. решението е постантовено при неправилно приложение на материалния закон, съставляващо касационно основание за отмяната му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. С оглед гореизложеното касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали с изложените в нея доводи и оплаквания за основателна и доказана, поради което и обжалваното решение на Момчилградския районен съд, като незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде отменено и предвид обстоятелството, че не са установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи връщането на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд, следва настоящата инстанция да реши делото по същество, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали.

Разноски не са претендирани в настоящото производство, поради което съдът не следва да се произснася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.2/второ/ от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд

 

Р     Е     Ш     И :

                  

 ОТМЕНЯ Решение №30 от 27.02.2020 год., постановено по АНД №19/2020 год. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №09-002340 от 27.12.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Еко Тур 2006” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                             

                                                                                                             2.