РЕШЕНИЕ №
гр.
Кюстендил, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря М. Стойнева, като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. гр. д. №139/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
№1140/27.01.2020г., от Е.А., ЕГН:**********, адрес ***, против решение №22 от
09.01.2020г., постановено по гр. д. №1918/2018г. по описа на Районен съд – Дупница.
С обжалваното решение ДРС е отхвърлил
като неоснователен искът на Е.Й.А. *** за заплащане на 7457.13лв. за
администриране на правна помощ в качеството му на зам.-председател за периода
01.10.2012-18.02.2013г.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно и вместо него бъде постановен друг акт, с който
бъде уважена ищцовата претенция. На първо място намира, че не бил правилен
изводът на съда, че вземанията му били погасени с изтичане на 5-годишна
давност. Това се опровергавало от обстоятелството, че претенцията му била
заявена първоначално със заявление по чл.410 от ГПК за вземания както следва:
За периода 01.10.2012г. – 31.12.2012г.
като на 30.01.2013г. НБПП е заплатило на КАК 8180 лв. на основание чл.19 ЗПП,
във вр. с чл.28, ал.1 и ал.2 от НЗПП. Поради това намира, че вземането му е
станало изискуемо на 30.01.2013г.
За периода 01.01.2013г. – 18.02.2013г.
като на 18.04.2013г. НБПП е платило на КАК 2011 лв. на основание чл.19 от ЗПП
във вр. с чл.28, ал.1 и ал.2 от НЗПП. Ето защо, счита, че това вземане е станало изискуемо на
18.04.2013г.
Заявлението по чл. 410 от ГПК било подадено в РС-Дупница през
декември 2017г.,което според въззивника било преди изтичане на срока
по чл. 110 от ЗЗД. Била издадена и заповед за изпълнение, която била връчена на
ответника. На 22.01.2018г. получил възражение и предявил установителен иск. От
доказателствата по делото било установено, че в периодите от 01.10.2012г. до
31.12.2012г., както и от 01.01.2013г. – 18.02.2013г. бил заместник председател
на КАК и изпълняващ функциите на председател на КАК. В това качество му било
възложено да администрира служебните защити на КАК за района на гр. Дупница,
включително да обработва подадените от служебните защитници отчети за заплащане
на осъществената от тях правна помощ. Твърди, че е проверявал проверка на
отчетите, изготвял становища за заверката им и подаването им за изплащане от
НБПП. За
администрирането на правната помощ, на основание чл.19 от ЗПП във вр. с
чл.28, ал.1 и ал.2 от НЗПП всяко тримесечие
НБПП изплащала на АК сума в размер на 10% от сумата, изплатена на
служебните защитници за отчетената от тях правна помощ. Имало решение на Съвета
на КАК тази сума да се разпределяла между лицата, администрирали правната помощ
и обработвали отчетите на служебните защитници. За посочените по-горе периоди
за КАК това лице било въззивникът. За
първия период - от 01.10.2012г. до 31.12.2012г. за тази дейност на основание
чл.19 от ЗПП, вр.с чл.28 от НЗПП, на КАК била преведена сумата 8 180 лв. на
30.01.2012г. За следващия период - 01.01.2013г. – 18.02.2013г. на 18.04.2013г.
била преведена на КАК сума в размер на 2011лв. на основание чл.19 от ЗПП, вр.с
чл.28 от НЗПП. Въззивникът сочи, че въпреки осъществената от него дейност не му
било изплатено възнаграждение в размер на ½ от изплатените на КАК суми
от НБПП, за което имало решение на Съвета на КАК. Доказателствата по делото
сочели, че новоизбрания съвет на КАК решил да не бъдат изплащани тези суми.
Според свидетеля П.-П. част от съвета изразил съмнение работата по администрирането
на служебните защити да била извършена качествено, а липсвали доказателства за
лошо изпълнение, както и протокол за взето решение на Съвета на КАК за отказ за
изплащане на сумите по администрирането на отчетите. Въззивникът в жалбата си
изразява съмнение дали новоизбраният съвет на КАК има правомощие да се
разпорежда със суми, получени от същия в предходен негов мандат и дали това
решение е оповестено на членовете на КАК, с оглед възможността това решение на
основание чл. 88, ал.5 от
ЗА да бъде обжалвано. Назначената по делото пред ДРС съдебно-икономическа
експертиза била определила размера на претендираните вземания, както и
установила, че преди и след процесните периоди лицата администрирали служебните
защити и отчети са получавали суми от НБПП. Цитират се решения във връзка с
погасителната давност. Намира, че разговорите, водени от свидетеля И. били признание на
задълженията и прекъсвали давността. Твърди, че върху задълженията за
администриране на служебните защити и отчети се дължали лихви за забава и
мораторни лихви. Иска от съда да признае за установено, че КАК му дължи сума в
размер на 7 384,45 лв. за администриране на правна помощ, отчети и
становища по тях за периода 01.10.2012г. до 31.12.2012г., както и от
01.01.2013г. – 18.02.2013г., както следва: 4000 лв. главница за периода
01.10.2012г. - 31.12.2012г.; 1907,45 лв. мораторна лихва върху сумата от 4000
лв. за периода от 30.01.2013г. – датата на получаване на банковия превод от
НБПП до 28.12.2017г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в РС
Дупница; 1000 лв. главница за периода 01.01.2013г. до 18.02.2013г.; 477 лв.
мораторна лихва върху сумата 1000 лв. за периода 18.04.2013г. – датата на
получаване на банковия превод от НБПП до 28.12.2017г. – датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в РС-Дупница; законна лихва върху главницата от 5000
лв., считано от 28.12.2017г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в РС – Дупница до
окончателното и изплащане. Претендират се и разноските във въззивното
производство пред ДРС и в заповедното производство.
Съобщение
с препис от въззивната жалба е изпратена на представител на въззиваемия – адв.
Р. А. който в законоустановения срок представя отговор на въззивната жалба. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Липсвали доказателства пред ДРС
да съществува решение на Съвета на КАК за разпределяне на суми, постъпили от
НБПП, относно администриране на служебни защити и отчети. Не било доказано, че
постъпилата сума по определен способ да се е разпределяла между ангажираните в
САК лица. Твърди, че новоизбраният Съвет на КАК е взел решение да не изплаща да
не изплаща суми на въззивника. Сочи още, че било преклудирано питането дали
новоизбраният СКАК е имал правомощие да разпределя суми, постъпили в мандата на
предходния съвет. Не било налице прекъсване на давността поради признание, тъй
като свид. Димитрова е заявила пред ДРС, че незивестно кога заедно с ищеца
/сега въззивник/ била посетила кантората на св. И. – секретар на АК- Кюстендил
и била чула от последния да казва на А. „това, което ти дължим, ще ти платим
следващото тримесечие”. Тя не уточнявала периоди и суми да е чула от Иванов, а
това научила от разговор с А.. И.казал, че не помнел Д. да е идвала при него в
кантората. Отделно от това И.не би могъл да се задължи да плаща от името на
колегията суми през период на новоизбран СКАК – неговия мандат изтекъл на
17.02.2013г., а новоизбраният съвет встъпил на 18.02.2013г. Свидетелите И., П.-
П. и Р., които били членове на САК- Кюстендил през мандата, към който се
отнасял исковия период категорично били посочили, че на заседание на САК, като
колективен орган било взето решение за периода 01.10.2012г. -31.12.2012г. суми
в полза на ищеца да не се разпределят.
Причина за това било, че работата, която А. твърдял да е извършил през
първия период била осъществена от техническия сътрудник на офиса на САК-
Кюстендил в Дупница К. В.. На следващо място, парите, получени за последното
тримесечие на 2012г. били необходими за ремонт на покрива на сградата – офис на
САК- Кюстендил в Дупница. За решението на САК – Кн да не се разпределят
средства от НБПП през исковия период свидетелствали всички свидетели, с
изключение на свидетелката Д.. Наличието на такова решение се потвърждава и от
експертиза на в.л. Ш. – Решение от Протокол №14/29.09.2013г. на САК. Според
последното сумите за последното тримесечие на 2012г. следвало да се разпределят
между В.И., Б. К., Р.Д.а и К. К.а и тази сума била 3480 лв., останалите пари
щели да послужат за ремонт на покрива на посочената сграда и остатъка да бъде
внесен по сметка на КАК. САК бил взел решение с Протокол №2
от 22.02.2010г. служебните защити за Кюстендил да се разпределят от И., а за
Дупница – от адв. А., но разпределението на средства за възнаграждения се
извършвало от секретаря на АК. Това водело на извод че липса формула, по която
да се определя разпределението на парите за всяко лице, на което се дължи. Това
водело на извод, според въззиваемия, че решението на секретаря да не определи
възнаграждение на въззивника било достатъчно основание за отхвърляне на
претенцията му, отделно от изричното решение на САК- Кюстендил. Наред с това се
акцентира на обясненият на в.л. Ш., която в о.с.з. не могла да определи дали се
дължат пари на въззивника, тъй като освен че липсвала формула за определяне на
възнаграждението му, то и липсвало решение на секретаря на АК- Кюстендил за определяне
на възнаграждение на адв. А.. Въззиваемият се позовава на изтекла погасителна
давност както за главницата, така и на лихвите. Намира, че ако се приеме че на
въззиваемия се дължи, то вземането му е погасено с изтичане на давностния срок
по чл.111, б. „а” от ЗЗД – за главницата и по
чл. 111, б.”в” за лихвата. Това се извеждало от твърдението на А., че за
предходни периоди аналогични възнаграждения му били плащани на тримесечие,
което представлявало периодични плащания, които се погасявали с тригодишната
давност и се цитира ТР по ТД №3/2011г. от 28.05.2012г. на ВКС. Иска се
отхвърляне на въззивната жалба.
В
съдебно заседание страните, редовно призовани, явяват се жалбоподателят А. *** - адв. А. На първо място А. е оспорил представителната
власт на адв. Антимов като представляващ Адвокатска колегия – Кюстендил. съдът
е оставил без уважение искането на А.. В
хода на устните състезания същият иска отмяна на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски. Адв. А. иска потвърждава на съдебния акт на ДРС, сочи,
че претенцията на въззивника е погасена по давност, а също е и недоказана.
Претендира разноски, съобразно списъка за разноски.
Адв. А.и адв. А. са поискали срок за
представяне на писмени бележки по делото. Съдът е определил 10-дневен срок,
който започва да тече от деня на провеждане на откритото съдебно заседание.
Доколкото срокът е изтекъл на 26.06.2020г. и писмени бележки не са постъпили по
делото, съдът намира че може да изготви акта си без да накърни правото на
страните, които не са се възползвали от срока.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата и отговорът по нея са подадени в срок,
от надлежни страни, процесуално допустими са, заплатена е дължимата държавна
такса, поради което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Адв.
А. е депозирал в ДРС на 28.12.2017г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Адвокатска колегия – Кюстендил за сумата от
5000 лв., лихва 1997,49 лв. върху сумата от 4000 лв. за периода 30.01.2013г. до
28.12.2017г. и лихва от 477,64 лв. за периода 18.04.2013г. до 28.12.2017г.
върху сумата от 1000 лв., както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата. Паричното вземане е във
връзка с администриране на правна помощ, на основание чл.19 ЗПП във връзка с
чл.28, ал.1 и 2 от НЗПП, за два обособени периода – от 01.10.2012г.
-31.12.2012г. и от 01.01.2013г. до 18.02.2013г. Дейността А. извършвал в
качеството си на заместник-председател
на АК- Кюстендил и изпълняващ функциите на председател на АК- Кюстендил. срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение
от адв. А. Депозиран е иск от А. с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
с искане за установяване на вземането по оспорената заповед – сума в общ размер
7457,13 лв., дължима по решение на САК, във връзка с администриране на правна
помощ, обработване на отчети на служебни защитници и изготвяне на становища по
тях за изплащането им от НБПП в периода 01.10.2012г.-31.12.2012г. и в периода
01.01.2013г. – 18.02.2013г.
Пред
Районен съд – Дупница е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза,
изпълнена от в.л. Н. Ш.. В заключението си същата сочи, че преди 01.10.2012г.
са разпределяни и изплащани суми превеждани от НБПП на АК- Кюстендил на лицата
от САК, на които е било възложено администрирането на служебните защити и
обработването на отчетите на служебните защитници и предаването им в НБПП, като
за АК- Дупница бил избран адв. Е. А.. Същият за първите три тримесечия на
2012г. получил възнаграждение за извършената работа в общ размер на 3200 лв. в
заключението е посочено също, че А. не е получавал възнаграждение за последното
тримесечие на същата година. На следващия въпрос от експертизата е отговорено,
че след 18.02.2013г. са разпределяни и изплащани суми, превеждани от НБПП на
АК-Кюстендил на лицата от САК, на които било възложено администрирането на
служебните защити и обработването на отчетите на служебните защитници и
предаването им в НБПП, като за АК- Дупница е избрана адв. М. Т., която получила
възнаграждение за първите две тримесечия на 2013г. Лихвите за забава по
посочените в исковата молба периода са изчислени както следва 1907,45 лв. лихва
за забава на плащането върху 4000 лв. за
периода 30.01.2013г. /датата на банковия превод от НБПП/ до 28.12.2017г.
/датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК/, както и 477 лв. – лихва
за забава на плащането за периода 18.04.2013г. /датата на получаване на банков
превод от НБПП/ до 28.12.2017г. /депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/.
Вещото лице сочи пред съда, че за разпределяне на сумите, преведени от НБПП е
упълномощен и са делегирани права на секретаря на адвокатската колегия през
процесния период – В.И..
По
делото са представени писмени доказателства: справка от НБПП, съгласно
която за последното тримесечие на 2012г.
на АС- Кюстендил са платени 8180 лв. на 30.01.2013г., а за периода 01.01.2013г.
до 18.02.2013г. сумата е 2011 лв., изплатена на 18.04.2013г. Сумите
представляват 10% от платени адвокатски възнаграждения съгласно чл.19 ЗПП, вр.
с чл.28, ал.1 и ал. 2 от НЗПП. Представени са и две служебни бележки от Съвета
на АК- Кюстендил относно удържан данък и задължителни осигурителни вноски през
2010г. и 2012г. , както и отговор от Висшия адвокатски съвет относно изплатени парични средства по чл.19 от ЗПП за IV-то тримесечие на
2012г. и за период 01.01.2013г. до 18.02.2013г. Приложено е писмо от Висшия
адвокатски съвет до секретаря на АК- Кюстендил с напомняне за изпълнение на
указание за представяне на документи.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите В. Р.– член на Висшия адвокатски съвет, Е.Д.-адвокат, В. .И. –
адвокат и А. П. – адвокат.
Димитрова
заявява, че през процесния период е била адвокат, вписана в АК- Кюстендил. По
това време зам.- председател е бил адв. А.. Били й разпределяни служебни защити
от адв. А.. За всяка служебна защита изготвяла отчет, който предавала за
изпълнение и изплащане на адв. А., сочи че становищата по това време изготвял
той. Тя допълва, че е присъствала на разговори между адв. А. и адв. Иванов в
кантората на последния, където чула обещание от Иванов, че каквото се дължи на А.
ще бъде изплатено в следващото тримесечие. От лични разговори с А. знаела, че
дължимата дума била 4-5000 лв. за обработка на служебни защити.
Свидетелят
Радев заявява, че може би 2013г. или 2014г. е бил член на Адвокатския съвет на
Адвокатска колегия – Кюстендил. Сочи, че за сумите, постъпващи от НБПП, няма
решение, взето от САК да се разпределят между отделни членове на съвета. Не е
разглеждано решение по разпределяне на суми, постъпили от НБПП за предходната
година или предходен мандат. За настоящия мандат, започнал през юни 2017г.
съвета на КАК имала решение как да се изразходват тези средства. Радев допълва,
че през процесния период Адвокатската колегия изразходвала средства за ремонт
на покрива на сградата, където се помещавал офисът на АК- Кюстендил в Дупница.
Бил член в съвета на адвокатската колегия след адв. А.. Допълва, че лично и
персонално не винаги секретарят отговаря за финансовите въпроси, освен когато
има изрично решение в тази насока. Задължение на секретаря е да организира и
наблюдава изпълнението на задачите, но в Закона
за адвокатурата нямало текст, който да определя функциите на секретаря на
колегията.
Адв. Васил Иванов заявява, че през процесния
период бил секретар на колегията, 10% от възнагражденията по ЗПП, които се
дължат на адвокатите, които са били служебни защитници, се изплащали на
адвокатската колегия. Имало решение на колективния орган как да се разпределят
тези 10%. Разпределението ставало на принципа – сумите за колегите от Дупница
се изплащали на колегата, който е бил ангажиран с тях, за което имали решение
на Учредителното събрание на АК- Кюстендил. За последното тримесечие от мандата
на АК- Кюстендил, за което се дължали въпросните 10% на учредителното събрание
на АК- Кюстендил на новоизбрания адвокатски съвет било взето решение сумите за
Дупница да не се изплащат, а да се използват за ремонт на сградата, в която бил
офисът в Дупница на АК-Кюстендил. Имало коментари от колеги от Дупница, че А.
не се бил занимавал с отчетите и становищата, а те били изготвени от
техническия сътрудник на колегията в Дупница. И. сочи, че няма спомен адв. Д.
да е посещавала кантората му в Кюстендил.
По
делото е разпитана и адв. П.. Тя сочи, че е била два поредни мандата член на
Съвета на Адвокатската колегия-Кюстендил. Пояснява, че колегите, които са
разпределяли служебните защити са получавали възнаграждение от НБПП. На
заседание на адвокатския съвет, на което се коментирало заплащането на сумите
за адв. А. се било взело решение сумите
да не му се плащат, а парите да се използват за ремонт на офиса на АК-
Кюстендил в Дупница.
От
правна страна съдът установи следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 19 от Закона за правната помощ, вр.
с чл. 28 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За успешното му
провеждане е необходимо да се докаже, че през процесния период въззивникът е
осъществял дейност по администриране на правната помощ, съществува решение на
Съвета на Адвокатската колегия- Кюстендил или писмено съглашение между А. ***,
по силата на което за осъщественото администриране на адвокатските защити ще му
бъде изплатено възнаграждение в определен размер, както и да е налице уговорка или
ясна методика в решението или договора за начина на определяне на размера на
дължимото възнаграждение.
Въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения: по делото се доказа, че през процесните периоди 01.10.2012г. до 31.12.2012г.
и 01.01.2013г.-18.02.2013г. адв. Е.А. е бил заместник-председател на Адвокатска
колегия – Кюстендил. От показанията на свидетелите Д., П. и И.може да се
направи извод, че през процесните периоди адв. А. е бил ангажиран с
администрирането на служебните защити на адвокатите в гр. Дупница, вписани в
Адвокатска колегия – Кюстендил.
Съгласно нормата на чл. 19 от Закона за правната помощ за осъществената дейност по администриране на правната помощ адвокатските съвети получават възнаграждение от бюджета на НБПП, а видно от текста на чл. 28 от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението на адвокатските съвети по смисъла на чл. 19 от Закона за правната помощ се определя и изплаща от НБПП на всеки 3 месеца и то е в размер 10 % от сумата, изплатена на адвокатите от съответната адвокатска колегия за предходното тримесечие. Същественото в нормата е освен размера и периодичността на плащането е, че възнаграждението постъпва за адвокатските съвети. Няма дефиниция от закона, определяща, че възнаграждението следва физическите лица, които конкретно са обработили служебните защити. Това обаче може да се уговори – колегията да сключи договор за извършване на тази дейност с конкретни физически лица и да посочи размер на възнаграждението. Съгласно чл. 78, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатската колегия е юридическо лице, състоящо се от вписаните в регистрите й адвокати. Същият закон предвижда, че органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. Съгласно нормата на чл. 89, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатският съвет следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия, а според чл. 90, т. 1 от ЗА секретарят ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на адвокатския съвет и финансово-стопанската дейност. Председателят на адвокатския съвет представлява адвокатската колегия; организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет; свиква и председателства заседанията на адвокатския съвет. При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председателя. Не съществува текст в ЗА, ЗПП или НЗПП, определяща, че именно заместник – председателят на адвокатската колегия следва да изготвя администрирането на служебни защити срещу възнаграждение. Т.е. този ангажимент не следва ex lege, а въпрос на евентуално възлагане от органите на колегията на конкретно физическо лице. От друга страна, освен ако не е уговорено друго, съгласно Закона за адвокатурата председателската и заместник-председателската длъжност са безвъзмездни длъжности.
Изложената нормативна база сочи, че е вярно твърдението на въззивника, че съветът на адвокатската колегия, в това число и САК - Кюстендил, получава всяко тримесечие от годината възнаграждение за администриране на правната помощ в размер на 10% от сумата, изплатени на адвокатите от съответната колегия. От друга страна липсват законови норми пряко указващи начина за разпределяне на тази сума, а е оставена да бъде определена от органите на всяка адвокатска колегия – адвокатския съвет изпълнява бюджета на колегията, а секретарят ръководи непосредственото изпълнение на финансово – стопанската дейност. В този смисъл, за да е основателна претенцията на адв. А. следваше да съществува и да бъде представено по делото решение на адвокатския съвет, съдържаща уговорка, че през процесните периоди именно той ще е ангажиран с администрирането на служебните защити на адвокатите от Дупница, както и размерът на възнаграждението, което ще получи за тази дейност. Това обаче не е налице. Не е достатъчно разколебаните свидетелски показания на свидетелката Димитрова, сочеща, че е присъствала на разговор между А. и И. в офиса на последния в Кюстендил, където е чула репликата, че каквото се дължи на А. ще му бъде изплатено през следващото тримесечие. Това не сочи нито характера на съществуваща облигационна връзка, нито основанието, нито размер на претенцията. А. не представя по делото и договор между него и Адвокатска колегия – Кюстендил, от който да е видно някакво съглашение между страните за ангажирането му с администриране по служебни защити и съответно дължима престация от страна на адвокатската колегия. Съдът не може да цени изложеното в съдебно-счетоводната експертиза, че правомощие на секретаря на АК- Кюстендил е разпределението на средствата по администрирането на работата на АК, постъпили от НБПП, за възнаграждения на отговорниците по назначаването на служебните защитници. Макар да съществува отбелязване, че този извод следва от решение в протокол №2/22.01.2010г./, то доколкото същото не е приложено по делото съдът не може да кредитира извода на вещото лице, което не е и сред възложените му задачи.
В случая може да се приеме, че е налице договор за
поръчка /чл. 280 от ЗЗД/ между Адвокатска колегия – Кюстендил и адв. А.. При
него довереника – адв. А., се е задължил да осъществи дейност – администриране
на служебни защити, за сметка на адвокатската колегия /доверителя/, възложено
му от последния. Този договор е
едностранен, неформален. Той е безвъзмезден, освен ако не е уговорено друго.
Доказателствената тежест да установи наличието на уговорено възнаграждение е на
довереника – адв. А.. В конкретния
случай липсват доказателства да е уговорено такова към момента на сключване на
договора. Действително, съгласно съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че преди процесните периоди, по време на същите и след тях са
изплащани възнаграждения на лица от адвокатската колегия и служители от същата
за адмнинистрирането на служебни защити. Това обстоятелство, обаче, не обуславя
извод, че между АК-Кюстендил и А. е съществувала уговорка за възнаграждение при
осъществяване на работата. Това остана недоказано в хода на производството и
води до неоснователност на въззивната жалба. Доколкото съдът намира претенцията
на въззивника за неоснователна по изложените съображения, то не се дължи
изследване на обстоятелствата дали е налице изтекла погасителна давност, още
повече, че се установи липса на задължение за плащане от АК- Кюстендил. Без
правна стойност са показанията на адв. П., която предава мнението на адвокати
от колегията за качеството на осъществената дейност, с оглед на
обстоятелството, че се приема от настоящия състав, че договорът е сключен като
безвъзмезден. Оплакването на въззивника дали Съветът на АК-Кюстендил е имал
правомощие да се разпорежда със суми, получени през друг мандат, за период,
предхождащ мандата на новоизбрания съвет има няма идентичен предмет с
настоящото дело и анализи в тази насока не обслужват правния интерес на
въззивника. Дори и отговорът на този
въпрос да е, че новоизбраният състав на съвета не е имал право да се разпорежда
с тези суми, то това не води до извод, че на А. се дължат суми за
администриране на служебни защити, осъществено в мандата на предходния състав
на съвета. Не е верен доводът на въззивника, че със съдебно-счетоводната
експертиза е установен размерът на дължимите му суми – вещото лице е изчисло
размера на лихвата за забава по посочената от въззивника сума за главница и за
периоди, които също той е посочил.
Ето
защо, настоящият съдебен състав ще потвърди решение №22 от 09.01.2020г.,
постановено по гр. д. №1918/2018г. по описа на
Районен съд – Дупница като правилно.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК от въззивника се дължат
разноските, направени от въззиваемото юридическо лице – Адвокатска колегия-
Кюстендил. В хода на въззивното производство е представено пълномощно с
отбелязване, че по банков път е платена сумата от 550 лв. на адв. А. Представен
е списък с разноски, както и преводно нареждане, видно от което АК-Кюстендил е
платила на адв. А. сумата от 550 лв. направено е искане в хода на устните
състезания за заплащане на разноските. Ето защо, КОС ще осъди Е.А. *** сумата
от 550 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По
обжалваемостта:
Настоящият
иск е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. /7457, 13 лв./, поради
което не попада в ограничителния обхват на нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1,
предл. първо от ГПК. На тази база настоящото решение подлежи на обжалване в
едномесечен срок от получаване на решението чрез Окръжен съд- Кюстендил пред
ВКС, при спазване на условията по чл. 280 от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №22 от
09.01.2020г., постановено по гр. д. №1918/2018г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Е.Й.А., ЕГН:**********,***,
да плати на Адвокатска колегия – Кюстендил, ЕИК:…….. адрес: гр. Кюстендил, ул.
„….“ №…, ет…, сумата от 550 лв.
Решението подлежи на обжалване чрез КОС пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.