№ 58
гр. Шумен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20213600500258 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463, вр. чл. 435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1179/22.06.2021 год., депозирана от “Титан БКС“
ЕООД, представлявано от С.Д. - управител против протокол за разпределение на постъпили суми
по изпълнително дело № 2021*0400143 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № *, с район на действие
ШОС, от 10.06.2021 год., поправен с разпределителен протокол от 25.06.2021 год., предявен на
30.06.2021 год.
Жалбоподателят - длъжник по изпълнението твърди, че изготвеното разпределение е
неправилно и незаконосъобразно изцяло. Излага, че липсват данни по какъв начин е формиран
сборът от 9224,25 лева, представляващ удържани разноски по изпълнението, като няма конкретно
описание на извършените изпълнителни действия, което го лишава от възможността да реализира
правото си на защита. Доколкото няма данни дали разноските по изпълнението са били внесени
авансово от взискателя, счита, че същите са удържани незаконосъобразно. Моли за отмяна на
обжалваното разпределение. Моли производството по делото да бъде спряно до произнасяне на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2021 год. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят Г. СТ. Г., чрез процесуален представител адв. Д.Н.,
Адвокатска колегия - Ш., е депозирал писмено становище по жалбата, в което излага становище за
нейната недопустимост, в условие на евентуалност - неоснователност.Моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Д. З. е изложила мотиви по отношение на
обжалваното постановление, в които излага доводи за неоснователност на жалбата. На първо
място сочи, че за всички начислени такси длъжникът е бил уведомен като е получил фактури,
1
поради което счита, че не може да оспорва размера на начислените такси. Освен това излага, че
след депозиране на жалбата, е констатирала грешка при изчисленията за сума за такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ в размер на 2023,81 лева, за което е издадено кредитно известие № **********/
15.06.2021 год. към фактура № **********/ 17.05.2021 год. Сочи, че удържаните разноски в общ
размер на 7200,44 лева са сбор от следните такси: по т. 4, 5, 11, 13, 20 и 26 от ТТР към ЗЧСИ, за
които са издадени сметки и фактури, връчени на длъжника. Уточнява, че таксата по т. 4 е в размер
на 12 лева, таксата по т. 5 – 96 лева, таксата по т. 11 – 60 лева, по т. 13 – 36 лева, по т. 20 – 2237,63
лева, по т. 26 – 4758,81 лева. Релевира, че всички тези такси са авансово дължими и по закон са за
сметка на длъжника. Навежда твърдение, че грешката е поправена като за недължимо събраната
сума в размер на 2023,81 лева и постъпили междувременно 232 лева е изготвено последващо
разпределение, предявено на 30.06.2021 год. Счита, че размерът на таксата по т. 26 не следва да се
включва в същинското разпределение, доколкото ЧСИ не е страна в изпълнителното производство.
Посочената такса е възнаграждение, определено като процент от събраната сума, подлежаща на
разпределение и се приспада предварително от събраната сума. С оглед изложеното, моли
атакуваното постановление да бъде потвърдено изцяло.
С оглед разпоредбата на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, при наличието на правен интерес. Доколкото жалбоподателят е присъствал при
извършване на разпределението, то 2-седмичният срок за обжалването му започва да тече от тази
дата, а не от деня на съобщението, поради и което жалбата не е преждевременно подадена, каквито
доводи навежда взискателят.
Искането за спиране на производството по настоящото делото въззивно гражданско дело №
258 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд до произнасяне на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2021 год. на ОСГТК на ВКС е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение, поради следното:
Основанията за спиране на дадено производството са изчерпателно уредени в разпоредбата на
чл. 229 от ГПК, като твърдяното от жалбоподателя основание не е сред лимитативно изброените в
посочената по-горе правна норма.
Нито първоинстанционните, нито въззивните съдилища могат да спират производството по
делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен въпрос, който е от значение за
спора, с който са сезирани, тъй като не разполагат с такава възможност, уредена в процесуалния
закон. Единствената хипотеза за спиране на съдебно производство при образувано тълкувателно
дело е разписна в нормата на чл. 292 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, но тя е поместена в Глава
двадесет и втора от ГПК, уреждаща касационното производство и не е приложима извън него. По
този въпрос вече е имала възможност да се произнесе и Върховната инстанция с ТР №
8/07.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК. В т.1 от същото е прието, че При образувано
тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството
по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не
и във въззивната и първата инстанция При образувано тълкувателно дело пред Върховния
касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира
само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата
инстанция при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ
правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция
2
на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Предвид гореизложеното, не
е налице основание за спиране на производството, поради което искането на молителя следва да
бъде оставено без уважение.
След като се запозна с материалите по делото, настоящата инстанция съобрази от
фактическа страна следното:
Приложеното изп.д. № 2021*0400143 по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № *, с район на действие
ШОС, е образувано по депозирана от Г. СТ. Г., действащ чрез пълномощника си адв. Д.Н. от
ШАК, с приложен към нея изпълнителен лист № 7 от 08.03.2021 г. по ч.гр.д. № 650/2021 г. на
ШРС, срещу „Титан БКС“ ЕООД за заплащане на сумата 150000 лева – главница, представляваща
частична претенция за договорна неустойка н общ размер от 310000 лева, дължима поради
неспазване на срок за заплащане на такси по прекратено изпълнително дело, която неустойка е
била уговорена в споразумение между страните с нотариална заверка на подписите, ведно със
законната лихва от 05.03.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
5780 лева – разноски по заповедното производство, от които 3000 лева – заплатена държавна такса
и 2780 лева – адвокатско възнаграждение.
Съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение по молбата на взискателя, чрез
посочените в молбата способи. Наложил е запор върху всички вземания на длъжника до общия
размер на сумата 169564,74 лева, изчислена към 29.03.2021 год. (л. 120, 122, 124, 126 от ИД), както
и върху всички негови левови и валутни банкови сметки, открити при банки в страната (л. 128 –
134, л. 207 от ИД). Запорно съобщение е изпратено и до Централния регистър на особените залози
(л. 608 от ИД). Наложени са и възбрани върху 9 недвижими имоти на длъжника (л. 301 от ИД).
Извършен е опис на същите (л. 621-625 от ИД) и оценка (л. 632-642 от ИД). Насрочена е публична
продан на деветте недвижими имота, която ще се проведе от 13.06.2021 год. до 13.07.2021 год. (л.
648 и сл. от ИД).
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 17.03.2021 год.(л. 177 от ИД).
По делото са присъединени като взискатели ТД НАП - Шумен, на основание чл.458 ГПК и
като заложен кредитор „Интернешънъл Асет Банк“ АД с резолюция от 21.05.2021 год. (л. 671 от
ИД).
Извършено е разпределение на сумата от 49162, 39 лева, платени на 29.03.2021 год. от
длъжника от запор на банкова сметка в „Търговска Банка Д“ АД. В приложения на л. 373 от ИД
протокол за извършено разпределение е посочено кои вземания се погасяват и какъв е остатъкът.
Протоколът е предявен на 15.04.2021 год. (л. 616 от ИД)
Видно от приложените отчети по сметка и нарочно изготвеното удостоверение изх. № 12113/
02.06.2021 год. (л. 711 от ИД) на 29.04.2021 год. е постъпила сума в размер на 67130,82 лева (отчет
по сметка № 83, л. 627 от ИД), на 20.05.2021 год. е постъпила сума в размер на 56919,93 лева
(платежни нареждания на л. 667-668 от ИД), на 04.06.2021 год. е постъпила сума в размер на
42626,26 лева (отчет по сметка № 104, л. 715 от ИД) или по специалната сметка на ЧСИ са
постъпили суми в общ размер на 166677,01 лева от наложен запор на вземането на длъжника от
Община Каварна, което е обременено с особен залог в полза на присъединения кредитор
3
„Интернешънъл Асет Банк“ АД.
Тъй като събраната сума е недостатъчна за покриване на задължението, ЧСИ е предприел
действия по разпределението й, като в обжалвания пред настоящата инстанция втори
разпределителен протокол от 10.06.2021 год., предявен на 11.06.2021 год., е разпределил сумата,
както следва: 1) 9224,25 лева – такси по ТТР към ЗЧСИ за извършени изпълнителни действия, от
които такса по т. 4 (за връчване на призовка за предявяване на разпределение на „Интернешънъл
Асет Банк“ АД) в размер на 12 лв. с ДДС; такса по т. 5 (за връчване на призовки за предявяване на
разпределение и уведомления за присъединяване на „Интернешънъл Асет Банк“ АД) – 96 лева с
ДДС; такса по т. 11 (за присъединяване на кредитора „Интернешънъл Асет Банк“ АД) – 60 лева с
ДДС; такса по т. 13 (за изготвяне и предявяване на разпределение) – 36 лева с ДДС; такса по т. 20
– 2237,63 лева с ДДС; такса по т. 26 – 6782,62 лева с ДДС; 2) 157452,76 лева – за изплащане на
привилегировано вземане на „Интернешънъл Асет Банк“ АД на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
След депозиране на настоящата жалба частният съдебен изпълнител е разгледал
изпълнителното дело и е констатирал, че е налице грешка по отношение на удържаната такса по т.
26 по ТТР към ЗЧСИ. След извършено преизчисление съдебния изпълнлител установил, че таксата
по т. 26 следва да бъде в по-малък размер, а именно 4758,81 лева. Изготвен е счетоводен протокол
от 15.06.2021 год., с който съдебният изпълнител е посочил констатираната грешка, отразил е
подробно и по пера размера на дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ, посочил е методът на
изчисление на дължимата такса по т. 26 от Тарифата (л. 738 от ИД). Сумата в размер на 2023,81
лева, удържана в повече с разпределителния протокол от 10.06.2021 год., предявен на 11.06.2021
год., е била възстановена, което е видно от представеното по делото Кредитно известие №
********** от 15.06.2021 год. към фактура № ********** от 17.05.2021 год. (л. 737 и 664 от ИД).
С последващ разпределителен протокол от 25.06.2021 год., предявен на 30.06.2021 год.
възстановената сума от 2023,81 лева, както и постъпилата междувременно сума в размер на 232
лева (л. 722 от ИД), платена от длъжника от запор на банкова сметка в „Търговска Банка Д“ АД
(общо 2255,81 лева), е разпределена, както следва: 1) 132 лева – за такси по ТТР към ЗЧСИ,
подробно описани по пера; 2) 2023, 81 лева - за изплащане на привилегировано вземане на
„Интернешънъл Асет Банк“ АД на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД; 3) 100 лева – на ТД НАП Шумен
на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
Предмет на настоящото производство е разпределителния протокол от 10.06.2021 год.,
предявен на 11.06.2021 год., като жалбоподателят го атакува изцяло. Настоящият съдебен състав
намира, че тъй като разпределителният протокол от 25.06.2021 год., предявен на 30.06.2021 год. е
пряко свързан с атакувания, същият следва да бъде взет предвид при постановяване на съдебното
решение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Разпределението е акт, с който съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, в какъв ред следва да стане това и какви суми се полагат за пълното или
частично изплащане на всяко едно от тях. Тази специфична функция налага проверка за
законосъобразност, различна от предвидената за принудителните изпълнителни действия и затова
4
правилата на чл. 435 ГПК не намират приложение тук, т.е. при обжалване на разпределението не
могат да бъдат обсъждани предходни изпълнителни действия, които не са били обжалвани по реда
на чл. 435 ГПК. Разпределението представлява констатация за подлежащи на изплащане на всеки
от взискателите суми. В производството по чл. 460 ГПК предметът включва съпоставката между
легитимацията на всеки от кредиторите, размерът на техните вземания, последователността на
удовлетворяването им съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.
На първо място, жалбоподателят изцяло не е съгласен с извършеното с разпределителен
протокол от 10.06.2021 год., предявен на 11.06.2021 год., разпределение на постъпилите суми.
В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че по специалната
сметка на ЧСИ са постъпили суми в общ размер на 166677,01 лева от наложен запор на вземането
на длъжника от Община Каварна, което е обременено с особен залог в полза на присъединения
кредитор „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Тази обща сума е правилно изчислена от съдебния
изпълнител с оглед приложените писмени доказателства, а именно: отчет по сметка № 83, л. 627
от ИД, от който е видно, че на 29.04.2021 год. по сметката на съдебния изпълнител Община
Каварна е внесла сума в размер на 67130,82 лева по процесното изпълнително дело, платежни
нареждания на л. 667-668 от ИД от 20.05.2021 год., от които се установява, че е постъпила сума в
размер на 56919,93 лева, внесена от Община Каварна и отчет по сметка № 104, л. 715 от ИД, от
който е видно, че на 04.06.2021 год. по сметката на съдебния изпълнител по процесното
изпълнително дело е внесена сума в размер на 42626,26 лева от Община Каварна. Първите 2 суми
са отразени в изготвеното удостоверение изх. № 12113/ 02.06.2021 год., третата сума, доколкото е
постъпила след издаване на удостоверението, не е отразена в същото, но е взета предвид при
изготвяне на обжалвания разпределителен протокол.
Разпределяйки постъпилите суми, съдебният изпълнител се е съобразил с нормата на осн. чл.
136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, предвиждаща право на предпочитателно удовлетворение на вземанията,
обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти. В случая,
от материалите по делото безспорно се установи, че вземането на длъжника към третото
задължено лице – Община Каварна е обременено с особен залог в полза на присъединения заложен
кредитор „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Не е спорно, а и от писмените доказателства се
установява, че на 19.11.2015 год. между Община Каварна (възложител) и длъжника (изпълнител) е
сключен договор с предмет: сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от
населените места на територията на община Каварна със срок на действие 5 години (19.11.2020
год.) и обща стойност на договора 3119849,95 лева без ДДС. Няма спор и по въпроса, че вземането
по този договор е заложено по реда на ЗОЗ в пълния му размер, заедно с принадлежностите му.
Особеният залог е учреден в полза на присъединения заложен кредитор „Интернешънъл Асет
Банк“ АД и обезпечава негово взимане, произтичащо от Договор за предоставяне на кредит
овърдрафт по разплащателна сметка с рег. № ДЗ-098-*********-244 от 24.02.2020 год. Договорът
за особен залог на вземане е вписан в Централния регистър на особените залози под №
2020022502259. За тези обстоятелства е налице и признание от страна на длъжника, обективирано
в депозирано от последния Уведомление до Община Каварна вх. № РД-15-1426/ 17.06.2020 год. (л.
311 от ИД).
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че съдебният изпълнител правилно е
разпределил сумата в размер на 157452,76 лева, постъпила от Община Каварна (след удръжка на
5
дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ) именно на заложния кредитор.
На второ място, жалбоподателят счита, че разноските в размер на 9224,25 лева – такси по ТТР
към ЗЧСИ за извършени изпълнителни действия са неправилно разпределени в полза на ЧСИ, с
аргумент, че същите не били уточнени по пера, което на практика го лишавало от възможността да
реализира правото си на защита, освен това нямало данни дали същите са събрани авансово от
взискателя или са били удържани впоследствие с разпределителния протокол.
По така наведените възражения, съдът намира следното:
Действително, таксите по тарифата не са уточнени по пера в атакувания разпределителен
протокол, това обаче не е самостоятелно основание същият да бъде отменен от съда. Съдът намира
за неоснователно наведеното от длъжника твърдение, че тъй като удържаните такси не били
уточнени по пера, бил лишен от възможността да реализира правото си на защита. Още повече, че
от материалите по делото се установява, че всички сметки и фактури, касаещи процесните такси от
Тарифата, са били доведени до знанието на длъжника най-късно на 15.06.2021 год., т.е. преди
депозиране на частната жалба жалбоподателят се е запознал с тях. Към уведомление изх. № 11536/
21.05.2021 год., връчено на длъжника на 15.06.2021 год. (л. 727 от ИД) съдебният изпълнител е
приложил сметки по чл. 79 от ЗЧСИ и издадените към тях фактури, както следва: сметка №
**********/ 17.05.2021 год., ведно с фактурата към нея (л. 628-629 от ИД); сметка № **********/
19.05.2021 год., ведно с фактурата към нея (л. 665-666 от ИД) и сметка № **********/ 20.05.2021
год., ведно с фактурата към нея. Т.е. длъжникът е имал възможност да се запознае с размера на
таксите по т. 26 и т. 20 от Тарифата. С придружително писмо изх. № 12920/ 15.06.2021 год. (л. 729
от ИД), на същата дата на представител на длъжника е връчена и сметка № ********** от
26.05.2021 год., ведно с фактурата към нея (л.687-688 от ИД), в които е посочен размерът на
таксите по т. 4,5,11,13 и 26 (остатък) от Тарифата. С оглед направените от съдебния изпълнител
уточнения в становището към частната жалба, както и приложените писмени доказателства
(включително пред въззивния съд), настоящият съдебен състав намира, че не са налице неясноти
относно определянето на размера на дължимите такси по изпълнението. Макар и извън атакувания
разпределителен протокол таксите са описани по пера, посочени са размерите и основанието на
всяка една такса, платена в хода изпълнителното производство.
Неоснователно е и възражението, че таксите по ТТР към ЗЧСИ следва да бъдат внесени
авансово от взискателя, а събирането им направо от длъжника е незаконосъобразно. Съгласно
приетото в т. 11 на ТР № 2/ 2013 год. от 26.06.2015 год. по т.д. № 2/ 2013 год. на ВКС, ОСГТК,
събирането на такси в хода на принудителното изпълнение, а не при образуване на изпълнителното
дело не съставлява нарушение на чл. 33 от Тарифата. Ако взискателят не е внесъл авансово
дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК,
когато длъжникът отговаря за тази такса. Изпълнителното действие не е опорочено, поради
невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Действително, съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 6 от ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато
не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, но извършените въпреки
това изпълнителни действия не са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не
може да бъдат отменени по жалба срещу тях. Прекратяването на производството, поради
невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, а в чл. 79,
ал. 2 ГПК изрично е уредена другата възможност: когато таксите по изпълнението не са внесени от
6
взискателя, те да бъдат събрани от длъжника.
В настоящия случай таксите по изпълнението не са събрани авансово от взискателя, поради
което съдебният изпълнител ги е удържал от разпределяната сума.
В тази връзка следва да се отбележи следното:
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с право на предпочитателно удовлетворение се ползват
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по
чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски. Касае се за специална привилегия, която не винаги е първа по ред, тъй
като тя е противопоставима само на тези от присъединените кредитори, които се ползват от
отделните разноски и не за разноски по изпълнителното дело, а за разноски по подготовката и
осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично вземане, т.е. на отделен
изпълнителен способ (т. 6 от ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС). Доколкото, както беше
посочено по-горе, невнасянето от взискателя на авансово дължима такса за определено
изпълнително действие, не рефлектира върху законосъобразността на извършването му, няма
пречка съдебният изпълнител да удържи тези такси от длъжника, както е направил в настоящия
случай. Независимо дали дължимите такси са внесени авансово от взискателя или не, те
представляват разноски по принудителното изпълнение и се дължат от длъжника, поради което и в
настоящия случай приложение следва да намерят мотивите по т. 6 от ТР № 2/2013 год. на ОСГТК
на ВКС. Съдебният изпълнител има качеството на привилегирован кредитор по отношение на
разноските, направени по осъществяване на конкретния изпълнителен способ, постъпленията по
който се разпределят, а именно: наложения запор върху вземания на длъжника от Община
Каварна, което е обременено с особен залог в полза на присъединения кредитор „Интернешънъл
Асет Банк“ АД. Такива разноски са таксата по т. 4 (за връчване на призовка за предявяване на
разпределение на „Интернешънъл Асет Банк“ АД) в размер на 12 лв. с ДДС, по т. 5 (за връчване на
призовки за предявяване на разпределение и уведомления за присъединяване на „Интернешънъл
Асет Банк“ АД) – 96 лева с ДДС, по т. 11 (за присъединяване на кредитора „Интернешънъл Асет
Банк“ АД) – 60 лева с ДДС и по т. 13 (за изготвяне и предявяване на разпределение) – 36 лева с
ДДС от ТТР към ЗЧСИ.
По отношение на таксата по т. 20 от Тарифата:
Таксата по т. 20 е изчислена за опис на недвижимо имущество на длъжника, което е изнесено
на публична продан, но сумата, която се разпределя с атакувания разпределителен протокол не е
постъпила от публичната продан на тези имоти, а от наложения запор върху вземания на длъжника
от Община Каварна, което е обременено с особен залог в полза на заложния кредитор
„Интернешънъл Асет Банк“ АД. Поради това не може да се приеме, че тази такса се ползва с право
на предпочитателно удовлетворение. Тази такса ще бъде включена в разпределението на
постъпленията от публичната продан на описаните недвижими имоти. Ето защо, остатъкът от
разпределената за такси по ТТР към ЗЧСИ сума в размер на 2237,63 лева (такса по т. 20 от
Тарифата) следва да се прибави към сумата от общо 157452,76 лева (по пункт 1 от атакуваното
разпределение), представляваща привилегировано на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД вземане на
заложния кредитор и същата следва да се разпредели в размер от 159690,39 лева (или общо от
двата разпределителни протокола в полза на заложния кредитор следва да се разпределят общо
7
161714,20 лева).
По отношение на таксата по т. 26 от Тарифата:
Видно от намиращия се на л. 738 от ИД счетоводен протокол от 15.06.2021 год., както и от
представения пред въззивния съд разпределителен протокол от 25.06.2021 год., съдебният
изпълнител е констатирал грешка при изчисление на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Същият е
извършил преизчисление и е установил, че дължимата такса по т. 26 от Тарифата не е в размер на
6786,62 лева, както неправилно е изчислил в атакувания протокол, а е в размер на 4758.81 лева,
като подробно е описал методиката за изчисляването на тази такса. Разликата от 2023,81 лева,
неправилно удържани за такса по т. 26 от Тарифата, съдебният изпълнител е разпределил изцяло
на заложния кредитор с разпределителния протокол от 25.06.2021 год.
Съгласно т. 26, б. е) от Тарифата за изпълнение на парично вземане над 100000 лева се дължи
такса върху събраната сума в размер на 5220 лева + 2% върху горницата от 100000 лева. Съгласно
забележката към горецитираната разпоредба, при частично събиране на вземането таксата се
определя за целия дълг, но се начислява част, съответстваща на събраната сума. В случая няма
спор, че вземането на заложния кредитор възлиза на 661623,67 лева. Т.е. таксата е равна на 5220
лева + 2% от 561623,67 лева. С включено ДДС дължимата такса върху цялото вземане на банката е
в размер на 19742,96 лева, както правилно е преизчислил съдебният изпълнител (5220 + 11232,47 =
16452, 47 лева; ДДС върху тази сума е 3290,49 лева или общо 19742.96 лева). Правилно е изчислен
и коефициентът на събраната сума. При изчисляването му съдебният изпълнител е съобразил, че
за да изчисли събраната сума, от общия размер на постъпленията следва да извади дължимите
такси по тарифата.
В съдебната практика трайно е застъпено становището, че таксата по т. 26 от Тарифата е
възнаграждение за извършената от ЧСИ дейност, изразяваща се в събиране на паричното вземане
на взискателя. По своята правна същност е пропорционална такса и не се дължи авансово от
взискателя (т. 29, б. Б от Тарифата). Безспорно таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ има ред по чл. 136,
ал.1, т.1 ЗЗД и правилно е удържана от съдебния изпълнител.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното разпределение следва да
се отмени в частта, с която е разпределена сумата от 2023,81 лева – такса по т. 20 от ТТР към
ЗЧСИ. На осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза на взискателя следва да се разпределят още
2023,81 лева.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Титан БКС“ ЕООД, представлявано от С.Д. -
управител за спиране на производството по в. гр. дело № 258 по описа за 2021 год. на Шуменски
окръжен съд до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2021 год. на
ОСГТК на ВКС.
8
ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 1179/22.06.2021 год., депозирана от “Титан БКС“ ЕООД,
представлявано от С.Д. - управител разпределение, извършено с разпределителен протокол,
предявен на 11.06.2021 год., по изпълнително дело № 2021*0400143 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. №
*, с район на действие ШОС, от 10.06.2021 год., поправен с разпределителен протокол от
25.06.2021 год., предявен на 30.06.2021 год. само в частта, с която е удържана сумата от 2237,63
лева – такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ, като вместо това постановява:
Сумата от 2237,63 лева по изпълнително дело № 2021*0400143 по описа на ЧСИ Д. З. с рег.
№ *, с район на действие ШОС, получена от постъпления от наложен запор върху вземане на
длъжника „Титан БКС“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Ш... по договор от
19.11.2015 год., сключен между Община Каварна, от една страна в качеството й на възложител и
длъжника, от друга страна в качеството му на изпълнител, с предмет: сметосъбиране и
сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на територията на община
Каварна, което вземане е обременено с особен залог в полза на заложния кредитор „Интернешънъл
Асет Банк“, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, ДА СЕ ИЗПЛАТИ на заложния кредитор
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С..
ПОТВЪРЖДАВА разпределителния протокол в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване съгласно чл.463, ал.2 от ГПК, в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9