П Р О Т
О К О Л
гр. Хасково, 27.09.2019 година
Хасковският административен съд …………….………...... в публично съдебно
заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова ..……….....……………………………..
и
прокурора Делчо Лавчев ……..…………………..………………....…………….……..…
сложи
за разглеждане и.адм.дело № 714 по описа за 2019 година
................…………..
докладвано
от Председателя
….......………....…...…….………..……...……………………
На именното повикване в 11.00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Ю.К.С., редовно призован за
днешното съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. А.Х., с призовка
връчена на 01.07.2019 г., се явява лично и с адв. Х., надлежно упълномощен по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, редовно призован
за днешното съдебно заседание, с призовка връчена на 04.07.2019 г., се представлява
от адв. Х. Х., с пълномощно по делото.
Съдът докладва постъпил от ответника
отговор на исковата молба с вх. №5055/05.08.2019 г.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, редовно призована за днешното съдебно заседание, с
призовка връчена на 25.06.2019 г., се представлява от прокурор Делчо Лавчев.
АДВ. Х.: Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ.
Х.: Възразяваме
да бъде даден ход на делото. Както надлежно сме изяснили в отговора на исковата
молба, имаме съображения за нередовност на исковата молба и недопустимост на
иска, които поддържаме и в днешно съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Ход на делото.
Съдът намира, че ход на делото в днешно съдебно
заседание не следва да бъде даден, а производството по делото следва да бъде
прекратено и делото следва да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд
по следните съображения:
Предмет на настоящото производство е предявената
искова претенция от Ю.К.С. против БНБ, с правно основание чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.4, §3 от Договора на ЕС. С исковата молба се моли да бъде
осъден ответникът БНБ да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 14 244.36 лв. /четиринадесет хиляди двеста
четиридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляващо
обезщетение в размер на законната лихва за забавеното плащане на гарантираните
вземания /депозити/ в размер на 196 000.00 лв. /сто деветдесет и шест
хиляди лева/ за периода от 30.06.2014 г. до 17.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението от датата на причиняване на вредата – 30.06.2014 г.,
до окончателното изплащане на обезщетението, както и да бъде осъден ответникът
БНБ да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер
на сумата от 5 000.00 лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 30.06.2014 г., представляващи обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради забавено плащане на
гарантираните вземания /депозити/, в размер на 196 000.00 лв. /сто
деветдесет и шест хиляди лева/ за периода от 30.06.2014 г. до 17.03.2015 г.
Също така са въведени твърдения, че забавата в изплащане
на гарантирано вземане на ищеца е резултата от бездействието на БНБ да вземе
решение в изпълнение на задълженията, произтичащи от чл.1, §3, т.1 от Директива
94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, приложима с директен ефект като
право на ЕС в областта на изплащането на гарантирани депозити.
Съдът като съобрази, че съгласно чл.79, ал.9 от ЗКИ,
БНБ и нейните органи, както и оправомощените от тях лица, не носят отговорност
за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако не са действали
умишлено, приема, че тази регламентация на отговорността на БНБ е в
противоречие с обективната, безвиновна отговорност на държавата по чл.1, ал.2
от ЗОДОВ за вреди, причинени от административните органи при и по повод
административна дейност.
Съдът счита, че доколкото в производството ще се изследва
въпросът за вината, то отговорността е по чл.45 от ЗЗД, която се реализира по
реда на общия гражданскоправен път за вреди от непозволено увреждане.
По изложените съображения предявеният спор е подсъден
на Софийски районен съд, съобразно разпоредбата на чл.105, ал.1 от ГПК, на
който делото следва да се изпрати за продължаване на съдопроизводството.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
въпросите кой е компетентният съд, който следва да разгледа исковата молба с
правно основание чл.4, §3 от Договора на ЕС, с която се търси реализиране на
отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС и кой е приложимият
процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4, §3
от Договора на ЕС, са предмет на тълкувателно дело №2 от 2015 г. на Общото
събрание на съдиите от гражданска и търговска колегия на ВКС, Първа и Втора
колегия на ВАС.
Производството по тълкувателното дело е висящо, но
съгласно Тълкувателно решение №8/07.05.2014 г. по тълкувателно дело №8/2013 г.,
ОСГК, при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос,
производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на
основание чл.292 от ГПК, а не и във въззивната и
първата инстанция.
Съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните
решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
власт. В този смисъл и по идентични спорове е налице формирана съдебна практика
на различни състави на ВАС: Определение №2918 от 10.03.2017 г. по адм.дело
№1697/2017 г. на трето отделение; Определение №8723 от 05.07.2017 г. по
адм.дело №7405/2017 г. на осмо отделение и Определение №653от 18.01.2017 г. на
първо отделение.
В последното определение изрично е
пояснено, че когато правният въпрос „засяга родовата подсъдност на първоинстанционния
съд, последният разполага с възможността по чл.135, ал.2 от АПК да изпрати
делото за разглеждане на надлежния съд, но не и да спре производството на
основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Ако съдът, на който делото е изпратено,
също намери, че то не му е подсъдно, следва да го изпрати на съставите по ал.3,
респективно ал.4 от чл.135 АПК, които от своя страна могат да преценят, че са
налице основанията за спиране съобразно Тълкувателно решение №8/2014 г. на
ОСГТК на ВКС – при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен
въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната
инстанция на основание чл.229 от ГПК.“
В последния смисъл е налице също съдебна
практика, например Определение №74 от 17.11.2017 г. по адм. дело №57/2017 г. на
смесен петчленен състав на ВКС и ВАС; Определение №40 от 30.04.2018 г. по адм.
дело №17/2018 г. също на смесен петчленен състав и др.
По изложените съображения предявеният спор
е посъден на Софийски районен съд, на който делото следва да се изпрати за
продължаване на съдопроизводството.
Водим от горното и на основание чл.135,
ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по адм. дело №714/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково.
ИЗПРАЩА
делото
за разглеждане по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Заседанието приключи в 11.09 часа.
Протоколът се изготви на 27.09.2019 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар: