Решение по дело №191/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                            20.03.2019 година                 град С.З.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

        

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 11.02.                                                                                        2019 година                                                

В открито заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: Диана И. 

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 191 по описа за 2018 година

за да се произнесе, съобрази:

 

         Производството е образувано по искова молба на К.Д.К., ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, чрез адв. М. ***.) „М.” ООД -  гр. С.З.*** „М.”, ЕИК: ***; 2.) А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** и 3.) А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** с правно основание на предявения иск чл. 422. във вр. чл.415 от ГПК и цена 85 897,17евро (168 000,26лв).

В исковата молба се твърди, че между ищеца К.Д.К., като кредитор от една страна и ответниците – „М.” ООД ЕИК:***, като главен длъжник, и А.А.А. ЕГН:********** и А.А.А. ЕГН:**********, като солидарни длъжници, от друга страна, е подписан Договор за спогодба от 28.10.2014г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 4629 от 28.10.2014г. на Нотариус Х.С., с район на действие PC С.З., рег. № 121 на Нотариалната камара, по силата на който страните по спогодбата са договорили начина и условията за изплащане на дивидент в размер на        122 710,05 евро, който дивидент от ответника и главен длъжник - „М.” ООД, се задължил да заплати на кредитора К.Д.К.. Посочва се, че тази сума е чистата величина след данъчното облагане с данък дивидент при източника, т.е. при „М.” ООД.

„М.” ООД чрез своя управител А.А.А. се задължило да изплати сумата на 120 месечни вноски по цитирана в договора за спогодба банкова сметка *** К.К., като била изрично уговорена хипотеза на предсрочна изискуемост - че при пълно или частично неплащане в срок на която и да е от погасителните вноски, продължило повече от 4 месеца, кредиторът К.Д.К. има право с едностранно изявление до длъжника „М.” ООД да направи целия остатък от дълга предсрочно изискуем.

Посочва се, че като гаранция за изпълнение на задълженията на длъжника „М.” ООД по спогодбата, договорът за спогодба е подписан и от съдружниците в ответното дружество - А.А.А. и А.А.А., в качеството им на солидарни длъжници.

Твърди се, че от м.януари 2015г. до м.януари 2017г. дружеството „М.” ООД заплатило на ищеца К.К. 25 пълни месечни вноски, последната от които за м. януари 2017г. През м. февруари и март 2017г. имало само частични плащания, след което плащанията спрели.

В резултат на забавянето и неплащането, което продължило повече от 4 месеца, и на основание чл.2 изр.пето от Договор за спогодба, кредиторът К.К., на 30.06.2017г. отправил едностранно изявление до длъжника „М.” ООД, с което направил остатъка от дълга предсрочно изискуем. Вследствие на което поканил длъжника „М.” ООД в седмодневен срок да заплати целия остатък от дълга. Посочва, че изявлението е връчено по седалището на „М.” ООД съгл. чл.50 ал.1 и ал.3 от ГПК на 07.07.2017 г. чрез Силвия Шунанова, помощник нотариус при Нотариус А.К.с район на действие PC С.З. и рег. № 309 на Нотариалната камара. Твърди се, че длъжникът „М.” ООД и солидарните длъжници не са изпълнили задължението си за плащане на остатъка от дълга към кредитора К.К.. За сметка на това след получаването на нотариалната покана ответниците отправили молба същият да не предприема съдебни и изпълнителни действия, срещу което обещали цялото задължение да му бъде доброволно платено най-късно до януари 2018г. Ищецът посочва, че това обещание, макар и устно дадено, го е мотивирало да не прави допълнителни разходи за принудително изпълнение и да даде на длъжниците възможността доброволно да изпълнят задължението си. Определения от длъжниците срок за окончателно плащане - м. януари 2018г. изтекъл, но ищецът не получил удовлетворяване на вземането си.  Въпреки това от февруари до април 2018г. двукратно били провеждани дълги срещи и разговори, като до резултат не се стигнало. Посочва се, че  след настъпването на предсрочната изискуемост на цялото вземане, първият ответникът все пак е извършил плащания, които ищецът коректно е съобразил като размер при заявяване на претенцията си по заповедното производство.

Ищецът твърди, че на 25.04.2018г. е подал до Районен съд С.З. Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, за дължимата от ответниците - длъжника „М.” ООД и от солидарните длъжници А.А.А. и А.А.А., в условията на настъпила, съобразно договореностите, предсрочна изискуемост на цялото задължение, сума от 85 897,17 евро, въз основа на документа за дълга с нотариална заверка на подписите, доброволно подписан от тримата ответници - Договора за спогодба от 28.10.2014г. Претендирал и законната лихва върху просрочената главница, считано от заявяването - на 25.04.2018г., до пълното погасяване на задължението.

По подаденото заявление в Районен съд С.З. било образувано ч.гр.дело № 2036/2018г. по описа на съда, по което била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1134 / 30.04.2018г. и изпълнителен лист, съгласно които ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 85 897,17 евро - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за спогодба от 28.10.2014г. с нотариална заверка на подписите, рег. №4629 от 28.10.2014г. на Нотариус Х.С., с район на действие PC С.З., рег. №121 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 7020,01 лева, представляващи разноски по заповедното производство - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3660 лв. и 3360,01 лв. платена държавна такса.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2036/2018г. по описа на Районен съд С.З., по искане на ищеца пред ЧСИ Г. И., с район на действие ОС С.З. е образувано изп.дело № 20187650401430, по което съдебният изпълнител е връчил на ответниците покана за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за изпълнение, издадена от Районен съд С.З. по ч.гр.дело № 2036/2018г. Против цитираната заповед за изпълнение ответниците са подали възражение на 17.05.2018г. с твърдение за недължимост на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Ищецът посочва, че е бил уведомен за постъпилото против издадената от Районен съд С.З. по ч.гр.дело № 2036/2018г., Заповед за незабавно изпълнение № 1134/30.04.2018г., възражение на длъжниците - на 11.06.2018г. Предвид постъпилото възражение на ответниците против издадената Заповед за незабавно изпълнение № 1134/30.04.2018г. счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който да бъде установено със сила на присъдено нещо вземането му против ответниците „М.” ООД А.А.А. и А.А.А., за което е издадена от Районен съд С.З. по ч.гр.дело № 2036/2018г., процесната заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът излага съображения, че вземането му против тримата ответници произтича от следното каузално правоотношение:

В дружеството „М.” ООД имало натрупана през годините на неговото съществуване неразпределена печалба. Ищецът твърди, че е в „М.” ООД от самото създаване на фирмата през 1995г., когато тя била учредена от неговия брат Димчо Д.К. в партньорство с Милан Кьосев. През първите седем години от съществуването на фирмата като съдружник фигурирал Димчо К., но всъщност делът, който формално фигурирал на името на Димчо К., всъщност бил на ищеца К.К. във вътрешните отношения между двамата. Затова през 2002г. Димчо Д.К. прехвърлил официално дела си на ищеца К.К.. За съдружник втория ответник А.А.А. бил приет, при това с миноритарен дял от 20%, едва през 2006г. В този смисъл ищецът твърди, че има принос към формирането на печалба в дружеството още от момента на неговото създаване, а втория ответник се появява като миноритарен съдружник на 11 -тата година от съществуването на фирмата. И едва през есента на 2010 година с напускането на третия съдружник Трендев, втория ответник станал паритетен съдружник с ищеца. Твърди, че печалбата се е трупала в „М.” ООД през всичките тези години и не е била разпределяна до есента на 2014г., когато ищецът се готвил да напусне като съдружник. Преди това обаче поставил въпроса с разпределението на печалбата, натрупана през годините. Вторият ответник тогава, съобразявайки приноса на ищеца към натрупването на тази печалба, съобразявайки също, че неговия принос към нея е значително по-малък, самият той предложил (видно от протокола с решение на ОС на съдружниците) разпределението да бъде непропорционално на моментното съотношение на дяловете, което към датата на разпределението на печалбата вече било равно, но било така само за последните 4 години, а през предходните 15 години (спрямо 2010г.), втория ответник - или изобщо не е бил съдружник, или е бил миноритарен такъв. Ето защо той предложил и било договорено неравно на моментното съотношение на дяловете разпределение на натрупаната през годините печалба, което обаче било справедливо, защото отчитало продължителността и обема на усилията на ищеца за нейното натрупване, още повече, че разпоредбата на чл.133 ал.1 предл.2-ро от ТЗ изрично позволява това.

Ищецът твърди, че договорът за спогодба с нотариална заверка на подписите всъщност е предшестван от нарочно взето решение на Общо събрание на съдружниците на „М.” ООД от 28.10.2014г. Това решение било взето в съответствие с разпоредбата на чл.137 ал.1 т.3 от ТЗ и чл.133 ал.1 предл.2-ро от ТЗ, като страните са се възползвали от свободата, която законът в чл.133 ал.1 предл.2-ро от ТЗ дава с възможността да бъде уговорено несъразмерно участие в печалбата, несъответстващо на моментното дялово съотношение.

Едва когато ищецът предявил правата си, започнало отстъпление от ясните до този момент принципни решения на ОС, облечени в протокола от 28.10.2014г., като съдружника А.А. подписал възражение, че подлежащата на разпределение печалба не се дължи.

Излагат се съображения, че цитираното решение на общото събрание на съдружниците от 28.10.2014г. е взето единодушно (със 100% от капитала) и не е обжалвано, съответно се е превърнало в окончателно, неоттегляемо и изпълняемо решение на Общото събрание на дружеството. Твърди се, че това решение е и правопораждащия юридически факт за поемането на задължението с договора за спогодба.

Нещо повече - видно от съдържанието на самото решение на ОС на съдружниците от 28.10.2014г., подлежащата на разпределение печалба била 330 000лв., а гласуваният за разпределение в полза на ищеца К.К. дивидент е в размер на бруто 252 631,58 лв., като при източника, т.е. при „М.” ООД, бил удържан данък дивидент в размер на 5% (или 12 631,58 лв.), който данък в законоустановения срок би следвало и да е внесен. Ищецът следвало да получи чистата сума от 240 000 лв., която в договора за спогодба е превърната в ЕВРО по фиксинга на БНБ - 122 710,05 евро. Превръщането в евро било договорено доброволно между страните предвид продължителния период за изпълнение на задължението.

Ищецът излага съображения, че по причина, че се взело решение за разпределение на печалбата (съгласно протокола от 28.10.2014г. в 9,30ч.), същият бил спокоен, че трудът му като съдружник през годините ще бъде възмезден (макар за по-дълъг период от време) и затова се съгласил да прехвърли дяловете си като съдружник на втория и третия ответници. Това станало с нарочно взето решение на Общо събрание на съдружниците на „М.” ООД, проведено половин час след първото - на 28.10.2014г. в 10,00ч.

Както решенията по протокола от 28.10.2014г. в 9,30ч. не били обжалвани и породили своето действие, така и решенията по протокола от 28.10.2014г. в 10,00ч. не били обжалвани и породили своето действие - въз основа на тях втория ответник вписал в ТР напускането на ищеца като съдружник, съответно приемането на третия ответник като съдружник в „М.” ООД.

Ищецът подчертава, че установил отчуждителни действия на ответниците по отношение както на имущества на „М.” ООД, така и на самите тях като физически лица. Това окончателно го мотивирало да предприеме съдебни процедури под страх от неудовлетворяване.

Поради гореизложеното и на основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК, ищецът моли съда да  постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците: 1/„М.” ООД - град С.З., ул.”Индустриална”, Бетонов център „М.”, регистрирано в ТР с ЕИК: ***, представлявано от управителя А.А.А.; 2/А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** и 3/А.А.А., ЕГН;**********, адрес: ***, че същите дължат солидарно на К.Д.К., ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, сумата от            85 897,17 евро - осемдесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и седемнадесет евроцента — главница, представляваща незаплатения остатък от общо договорения с Договор за спогодба от 28.10.2014г. с нотариална заверка на подписите, рег.№4629 от 28.10.2014г. на Нотариус Х.С., с район на действие PC С.З., рег.№121 по НК, сключен между ищеца К.Д.К., от една страна и ответниците - „М.” ООД като главен длъжник, А.А.А. и А.А.А., като солидарни длъжници, от друга страна, дълг с размер от 122 710,05 евро, представляващ задължение за заплащане на дивидент от печалбата на „М.” ООД - гр.С.З., дължим на ищеца въз основа на решение на Общото събрание на съдружниците на „М.” ООД състояло се на 28.10.2014г. от 9,30ч., ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за заплащането на която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1134/30.04.2018г. по ч.гр.дело № 2036/2018г. по описа на Районен съд С.З..

Претендира разноските по делото.

В изпълнение на изискванията на чл.127 ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка ***: *** при ***

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от тримата ответници, с който вземат становище по предявения иск.

Посочват, че предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК - положителен установителен иск за размера на дължимата сума. Посочват също така, че позовавайки се на предсрочна изискуемост на договора за спогодба от 28.10.2014год., ищецът е поискал по реда на чл.417 от ГПК издаването на заповед за незабавно изпълнение в размер на сумата                       85 897.17евро. Във връзка с това е образувано гражданско дело №2036/2018год. по описа на Районен съд С.З., по което е издадена заповед за незабавно изпълнение №1134/30.04.2018год. и във връзка с това е издаден изпълнителен лист за солидарна отговорност от всички ответниците по настоящото дело, ведно със съответните законни лихви и разноски .Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20187650401430 по описа на ЧСИ-Г.И., гр.С.З..

След узнаването на тези обстоятелства, ответниците подали възражение против заповедта за незабавно изпълнение и направили искане за спиране на изпълнението по чл.420 от ГПК. Искането за спиране на изпълнението било оставено без уважение по частно гражданско дело №2036/2018год. от Районен съд - С.З..

Във връзка с подадена от ответниците частна жалба, с Определение № 777/09.07.2018год., Окръжен съд С.З., по частно търг.дело№1199/2018год., отменил Определение №1473/28.05.2018год., постановено по ч.гр.дело №2036/2018год. по описа на РС-С.З., като било постановено спиране на изпълнението по изпълнително дело №1430/2018год. по описа на ЧСИ Г. И..

Ответниците излагат съображения, че съгласно чл.133 от ТЗ, за разпределението на печалбата не се изисква преценка за приноса на съответния съдружник в дейността на дружеството, а се изхожда единствено и само от броя на дяловете, с които се участва в капитала на дружеството. Ето защо считат, че твърденията за принос на отделни съдружници са неоснователни.

Що се отнася до решението на общо събрание на дружеството от 28.10.2014год. -,,М.”ООД, С.З., посочват, че същото е изменено от общото събрание на дружеството, проведено на 25.05.2018год. Твърди се, че в случая се касае за частична нищожност на договора за спогодба от 28.10.2014год.

В този смисъл ответниците посочват, че твърденията на ищеца, че първоначалното решение на общото събрание въпреки своята явна незаконосъобразност и нищожност в частта му за разпределение на печалбата, правилно представлява основание за изменение на това решение от общото събрание, проведено на 25.05.2018год.

Считат, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че ответниците са се съгласявали да заплащат сумата по заповедта за незабавно изпълнение след като са подали подробно възражение против претенцията на ищеца в исковата молба.

Позовават се на чл. чл.133, ал.2 от ТЗ, съгласно който не се дължат лихви върху дяловете, поради което претенциите за лихви от страна на ищеца са незаконосъобразни.

Ответниците оспорват предявеният установителен иск за сумата в размер на 85 897.17евро /168 000.26лв./ поради следното:

Представеният договор за спогодба от 28.10.2014год. гр.С.З. в частта му, касаеща изплащане на печалба от минали години на съдружниците на дружеството - „М.”ООД, гр.С.З. е частично нищожен, тъй като е нарушен чл.133 от ТЗ.

Съдружникът - К.Д.К. е напуснал дружеството по свое желание и незаконосъобразно му е определено от общото събрание целия размер от 240 000лв. подлежащ на разпределение да бъде получен от него, като е лишен от съответния дял на неразпределената печалба другия съдружник на дружеството - А.А.А..

Посочват, че от представения баланс за 2014год. се установява, че към датата на напускане на съдружника - 28.10.2014год., общо неразпределената печалба възлиза в размер на сумата от 332 000лв. видно от счетоводния баланс на дружеството за 2014год. и извлечение от счетоводна сметка 122.

В случая, в нарушение на закона незаконосъобразно е предвидено ищецът да получи цялата сума в размер на 240 000лв. подлежаща на разпределение, без да е съобразено с правата на другия съдружник.

На 25.05.2018год. е взето решение на общо събрание на съдружниците, с което фактически е изменено първоначално взетото решение на 28.10.2014год. Съгласно решението от 25.05.2018год. е взето решение сумата в размер на 240 000лв. да се разпредели на 100 дяла, колкото е капитала на дружеството или на един дял се полага неразпределена печалба в размер на 2400лв. Следователно на съдружника - К.Д.К. се полага неразпределена печалба за 50 дяла или сумата от 120 000лв. , а останалата част от 120 000лв. се полага на другия съдружник - А.А.А., който също притежава 50 дяла.

Твърди се, че това е задължение на дружеството към напусналия съдружник - К.Д.К., като негов действителен дължим размер от процесната неразпределена печалба, който му се полага съгласно ТЗ. По отношение на срокът за плащане на дивидентите за 10 години, е оставен в сила с новото решение на общото събрание от 25.05.2018год. Считат също така, че тези задължения следва да се изплатят в лева, а не в евро, тъй като това е платежната единица при разплащане на задълженията в страната, ето защо следва да се приеме, че самото задължение е в лева, тъй като в баланса не е предвидено разплащане в евро. Това показва, че произходът на вземането е в лева.

Ответниците молят да се има предвид, че от разпределената печалба на напусналия съдружник - К.Д.К. в размер на 120 000лв., която се полага съгласно изискванията на ТЗ, той е получил досега общо - 72 000лв. , следователно остатъкът, който му се дължи е в размер на 48 000лв. Тъй като е определено с решението на общото събрание от 28.10.2014год., изплащането на печалбата да се извърши в 10 годишен срок с помесечни вноски, то следва да се приеме, че досега при дължима сума от 120 000лв., изплатената до момента сума в размер на 72 000лв. покрива дължимите суми за 72 месеца или следователно вноските по спогодбата са изплатени от ответниците до 15.01.2021год., което означава, че същите предсрочно са изплатили тези вноски за печалбата и следователно необоснавана е тезата на ищеца, че ответниците са в забава и дължат сумите, предмет на исковата претенция.

Ответниците считат, че твърдението на ищеца, че е налице предсрочна изискуемост на цялата сума е неоснователно, тъй като дори са предплатили действително дължимите месечни вноски до 15.01.2021год. При това положение, с платените до сега вноски не само няма просрочие и забава, но има надплащане на изплатените от тях месечни вноски. Твърдят, че не са изпаднали в забава, тъй като са надплатили в пъти над сумите, за които се претендират в исковата молба.

Заявяват, че относно частичната нищожност на договора за спогодба от 28.10.2014г. предявяват насрещен иск съгласно чл.367 ал.4 от ГПК, който молят да бъде приет за съвместно разглеждане с предявения положителен установителен иск.

Ответниците правят искане съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират направените разноски.

 

На основание чл. 367, ал. 4 от ГПК по делото е депозиран насрещен иск от:  1.) „М.” ООД,  гр.С.З., ***, ЕИК : ***, представлявано от А.А.А.; 2.)А.А.А., ЕГН********** с постоянен адрес:***;  3.) А.А.А., ЕГН ********** *** - всички действащи чрез адв. И.И.П. ***, съдебен адрес:***, *** против К.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:******  с цена на иска 10 000лв. - частичен иск от общ иск в размер на 120 000лв.

 В насрещната искова молба се посочва, че предявеният първоначален иск е на основание чл.133 от ТЗ. Сключения договор за спогодба от 28.10.2014год. на основание чл.133 от ТЗ е свързан с разпределяне на печалби на дружеството от минали години на напусналия съдружник - К.Д.К..

Твърди се, че това споразумение е нищожно в частта му, с което е било предвидено сумата в размер на 240 000лв./представляваща част от общата неразпределена печалба от минали години в размер на 330 000лв./ да бъде получена само от ответника по насрещния иск. Посочва се, че в случая се касае за нарушение на реда и начина за разпределяне на печалбата от минали години в дружеството. Този договор - споразумение от 28.10.2014год. е в грубо нарушение на чл.133 от ТЗ, а именно: С договора от 28.10.2014год, незаконосъобразно, на ответника по насрещния иск му е разпределено да получи сумата в размер на 240 000лв. от печалбата, включително и дела, полагащ се на другия съдружник - А.А.А.. Именно в тази част, ищците по насрещния иск считат, че договорът се явява нищожен.

Излагат се съображения, че съгласно решение от 25.05.2018год. на общо събрание на съдружниците на дружеството, сумата определена за разпределение в размер на 240 000лв. следва да се разпредели на 100 дяла, колкото е капитала на дружеството или на един дял се полага неразпр.печалба в размер на 2 400лв, следователно на съдружника К.Д.К. се полага неразпределена печалба за 50 дяла или сумата от 120 000лв., а останалата част от 120 000лв. се полага на другия съдружник - А.А.А., който също притежава 50 дяла от капитала на дружеството. Твърди се, че това е задължение на дружеството към напусналия съдружник К.Д.К., като негов действителен дължим размер от процесната неразпределена печалба, който му се полага съгласно ТЗ. Ето защо, следва да се приеме, че е дадена цялата печалба в размер на 240 000лв., определена за разпределение само на единия съдружник - К.Д.К., ответник по насрещния иск.

Твърди се, че по този начин съдружника - А.А.А. е лишен от правото на печалба, която е подлежала на разпределение между съдружниците по смисъла на чл.133 от ТЗ, за сметка на което се обогатява ответника по насрещния иск.

По този начин договорът за спогодба досежно сумата в размер на 120000лв. се явява нищожен, тъй като е в противоречие на закона. След като е констатирана тази незаконосъобразност е било проведено на 25.05.2018год. Общо събрание на съдружниците, което е извършило изменение на незаконосъобразното решение на общото събрание от 28.10.2014год. По този начин фактически се променя размера на месечната вноска по споразумението договор от 28.10.2014год., като 120 вноски следва да бъдат не по 1022.58 евро, а по 1 000лв. /хиляда лева/ месечно.

Твърди се, че правилно общото събрание от 28.10.2014год. от 9.30 часа е определило от общата печалба в размер на 332 000лв. да се разпредели част в размер на 240 000лв. По този начин е взето предвид, както възможността на дружеството да покрива част от загубите, така също и да погасява кредити и едновременно с това да осигурява нормална производствена дейност на дружеството.

Ето защо, подлежащи на разпределение от печалбата са част, както се изисква от ТЗ, а именно на разпределение е подлежала не цялата печалба от 330 000лв, а сумата в размер на 240 000лв. В тази насока е отчетено действителното финансово положение на дружеството да се задели този резерв и неговата сезонност.

Ищците по насрещния иск посочват, че иска, който предявяват се отнася до обща претенция в размер на 120 000лв. и частичен иск в размер на 10 000лв./десет хиляди лева/.

Получавайки целия размер, подлежащ на разпределение според решението на общото събрание от 28.10.2014год. фактически - напусналия съдружник К.Д.К. незаконосъобразно и при условията на неоснователно обогатяване получава и полагащия се дял от 120 000лв., което е в нарушение на чл.133 от ТЗ - относно реда и начина за разпределение на печалбата в дружествата за ограничена отговорност.

По смисъла на чл.133 от ТЗ, съдружникът притежаващ дялове от капитала на дружеството при разпределяне на печалбата има правата, които неговия дял притежава върху печалбата. Тези права не могат да бъдат отнети, тъй като са гарантирани от Търговския закон. Следователно правото да получи част от печалбата произтича от притежаваните дялове. В случая двамата съдружници са притежавали равни дялове по 50 броя и следователно правата им са били равни.

Ищците молят да се има предвид, че от разпределената печалба на напусналия съдружник - К.Д.К. в размер на 120 000лв., която се полага съгласно изискванията на ТЗ, той е получил досега общо - 72 000лв., следователно остатъкът, който му се дължи е в размер на 48000лв. Тъй като е определено с решението на общото събрание от 28.10.2014год., изплащането на печалбата да се извърши в 10 годишен срок с помесечни вноски, то следва да се приеме, че досега при дължима сума от 120 000лв., изплатената до момента сума в размер на 72 000лв. покрива дължимите суми за 72 месеца или следователно вноските по спогодбата са изплатени от ищците до 15.01.2021год., което означава, че същите предсрочно са изплатили тези вноски за печалбата и следователно необоснована е тезата на ответника, че са в забава и дължат съобразно това цялата сума на печалбата.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че от подлежащата на разпределение сума от 240 000лв. /като част от печалбата/, ответникът по насрещния иск - К.Д.К., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, като притежател на 50 дяла е имал право да получи печалба в общ размер на 120 000лв, а не на сумата от 240 000лв., както е по договора за спогодба от 28.10.2014год., в която част същия е нищожен и в противоречие с чл.133 от ТЗ.

Ищците по насрещния иск отново посочват, че предявяват частичен установителен иск от общия размер на 120 000лв., а именно в размер на 10000лв., за която сума договорът също се явява частично нищожен.

Претендират разноските по делото.

Депозирана е допълнителна искова молба от ищеца по първоначалния иск К.Д.К., с която заявява, че поддържа изцяло изложените в първоначалната искова молба факти и обстоятелства.

Посочва, че нормата на чл.133, ал.1, изр.2-ро от ТЗ е диспозитивна и позволява отклонение от принципа за разпределение на дивидент съразмерно на притежаваните дялове.

Пояснява, че видно от досието на „М.” ООД в ТР, дяловото участие на съдружниците е било различно през годините и че само за последните няколко години то е било равно между ищеца и първия ответник - физическо лице. Посочва, че до 28.10.2014г., когато се е разпределила неразпределената печалба, преди това не е била разпределяна печалба между съдружниците. Т.е. на 28.10.2014г. се е разпределила печалба, натрупана в период, в който А.А. не е бил съдружник, а такъв е бил ищецът.

С това пояснява мотива за така взетото решение на ОС на съдружниците. Това решение отчело мажоритарния принос на ищеца във формирането на печалбата през всичките години, през които е бил съдружник, а А. не.

Обръща също внимание, че не е била разпределена цялата натрупана печалба, а само част от нея, и че А. останал съдружник в дружеството, приемайки на мястото на ищеца сина си за съдружник и така тази неразпределена печалба останала само на тяхно разположение.

Във връзка с възражението на ответниците по първоначалния иск, че ищецът претендира лихви пояснява, че не претендира лихви върху дела си (което чл.133 ал.2 от ТЗ забранява), а претендира законната лихва върху договорения за изплащане дивидент предвид настъпилата предсрочна изискуемост вследствие неизпълнение спрямо договорените падежи.

Относно представеното решение на ОС от 25.05.2018г., с което се отменя решението на ОС от 28.10.2014г. за разпределение на дивидент заявява следното:

Оспорва решението от ОС на ответника от 25.05.2018г. като антидатирано.

Твърди, че взетото решение на ОС от 28.10.2014г. 9,30ч. е породило своето действие и правни последици. То не е обжалвано от никой от съдружниците и в този смисъл е получило стабилитет. Въз основа на него е сключена и процесната спогодба с нотариална заверка на подписите на страните, представляваща по естеството си договор с изразена съвпадаща воля на страните. Изразената от страна на „М.” ООД воля се базира на това решение на ОС. Тази воля не може да бъде оттеглена. Затова и така взетото решение за разпределение на дивидент на 28.10.2014г. не може да бъде променяно, защото се е превърнало в неоттегляемо, породило правните си последици волеизявление. В този смисъл решението на ОС на съдружниците от 25.05.2018г., дори формално да е взето така, както е описано, то не може да промени последиците на вече взетото решение на ОС от 28.10.2014г. 9,30ч., като в тази връзка излага подробни съображения.

Относно твърдението за нищожност на така взетото решение за разпределение на дивидент от 28.10.2014г. 9,30ч., ищецът взема следното становище:

Счита, че решението не е нищожно, защото то не е взето в противоречие с императивна правна норма. То не нарушава закона. Разпоредбата на чл.133 ал.1 изр.2-ро от ТЗ, която се твърди, че е нарушена, представлява диспозитивна правна норма, която създава препоръчително, а не задължително правило за поведение, от което правните субекти могат и да се отклонят и това е допустимо по разпоредба на самия закон: ...„Те имат право на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено”. Твърди се, че в случая е уговорено друго по проста причина: разпределя се печалба, натрупана от създаването на фирмата (1995г.) до 2014г., т.е. за минали периоди, когато ответниците А. и А., или въобще не са били съдружници, или само А. е бил, но само миноритарен съдружник с дялове едва 20% от капитала на дружеството. След като законът позволява на правните субекти да се отклонят от препоръчителното правило за поведение, то нарушение на закона те, субектите, не консумират. А след като липсва нарушение на закона, липсва и нищожност или незаконосъобразност на процесното решение за разпределение на дивидент от 28.10.2014г. 9,30ч., което е и основанието за подписването на нотариално заверената спогодба за начина и сроковете на изплащане на дивидента на ищеца.

Ищецът заявява, че оставя без коментар твърденията, че му се дължали само 120 000лв. като дивидент, при това при печалба на дружеството от 332 000лв. Без коментар оставя и твърдението, че уж мажоритарната част от нея била платена.

Посочва, че вземането, което се стреми да установи с настоящия иск, произтича от нотариално заверената спогодба от 28.10.2014г., а в нея са заложени точни суми и коректни срокове. Заложена е и хипотеза на предсрочна изискуемост, която е настъпила.

Относно оспореното от ответниците твърдение за настъпила предсрочна изискуемост с аргумента, че: „...дори сме предплатили действително дължимите месечни вноски до 15.01.2021г”, ищецът пояснява, че договорената с нотариално заверената спогодба от 28.10.2014г. предсрочна изискуемост е уредена в чл.2 изречение последно (пето) на спогодбата. А съгласно третото изречение на чл.2 месечните вноски се заплащат само по посочената в спогодбата банкова сметка *** К. в „***” АД.

Ищецът посочва какво удостоверява извлечението от банковата сметка в периода 01.01.201 7г. - 26.06.2017г., а именно:

-        на 16.01.2017г. първият ответник нарежда вноската за м.януари 2017г. Платената сума била 2000лв., което отговаря на 1022,58 евро, дължими ежемесечно по спогодбата. Посочва, че това е последният месец с коректно изпълнение преди поредицата от пет месеца неизпълнение.

-        на 15.02.2017г. липсва плащане. Посочва, че е налице едномесечно закъснение за плащане, представляващо пълно неизпълнение за м. февруари 2017г.

-        на 15.03.2017г. липсва плащане, но на 17.03.2017г. постъпва

сумата 1000лв., която е половината от реално дължимите 1022,58 евро. Следователно било налице второ       едномесечно       закъснение за плащане, което е частично неплащане по смисъла на чл.2 изр.5-то от спогодбата за втори пореден месец - м.март 2017г. Още повече, че на това плащане в средата на март основанието е „вноска по спогодба м.февруари 2017г.”

-        на 13.04.2017г. липсва пълно плащане, но постъпва сумата от

1000лв., която също е половината от реално дължимите 1022,58 евро. Следователно е налице трето       едномесечно       закъснение за плащане, което е частично неплащане по смисъла на чл.2 изр.5-то от спогодбата за трети пореден месец - м.април 2017г. Още повече, че на това плащане в средата на април основанието е „вноска по спогодба м.март 2017г.”

-        за м.май 2017г. изцяло липсва плащане. Следователно е нелице четвърто едномесечно закъснение за плащане - м.май 2017г.

-        за м.юни 2017г. също изцяло липсва плащане. Следователно е налице пето едномесечно закъснение за плащане - м.юни 2017г.

Ищецът подчертава, че съобразно договорката в спогодбата, като форма на неизпълнение се приема и непълното изпълнение: „При пълно или частично неплащане в срок“. А такава форма на неизпълнение била допусната в два от тези пет месеца.

В резултат на тези неизпълнения, които според ищеца попадат в хипотезата за предсрочна изискуемост, същият отправил с нотариална покана чрез нотариус А.К., с което направил предсрочно изискуем целия остатък на дълга. Нотариалната покана е връчена на 07.07.2017г. и още тогава можел да пристъпи към събиране на цялото задължение по реда на чл.417 от ГПК. Твърди, че са го възпряли молбите на ответниците-физически лица и обещанията им, които ищецът е описал в първоначалната искова молба.

За обосновка на хипотезата на предсрочна изискуемост твърди отрицателен факт - неизпълнение на месечните задължения за плащане в периода февруари-юни 2017г. и го удостоверява с извлечение от сметката си, посочена като единствен способ за редовно плащане, съобразно чл. 2 изр.3-то от спогодбата. Ако ответниците твърдят положителния факт на изпълнението си за този период, то счита че тяхна е доказателствената тежест да го установят. Посочва, че до момента твърдения в тази посока ответниците не правят.

Ищецът посочва, че неизпълнението удостоверява и по още един начин: с представения от ответниците Аналитичен регистър на „М.“ ООД по Сметка 425 „Задължения за съучастия” от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. Счита, че от първия ред ясно личи последното коректно плащане от 16.01.2017г. Твърди, че липсва плащане за февруари 2017г., защото не е отбелязано такова с февруарска дата. На осми ред е частичното плащане през март 2017г., което е форма на неизпълнение. На девети ред е частичното плащане през април 2017г., което също е форма на неизпълнение. Твърди, че плащания през месеците май 2017г. и юни 2017г. липсват. Следователно счетоводните записи на самия ответник удостоверяват хипотезата на предсрочна изискуемост на задължението, на която се позовава ищеца (чл.182 от ГПК).

Ищецът посочва, че се представя протокол от ОС от 28.10.2014г. 9,30ч., в който установил некоректност и затова бил изготвен представения от него с исковата молба протокол от ОС от 28.10.2014г. 9,30ч. Съдружникът А. в качеството си на избран от общото събрание секретар- протоколист, имал грижата да унищожи некоректния екземпляр, от който ищецът не получил копие, но явно не го е сторил, щом пише „Вярно с оригинала” върху копие от некоректния. Ищецът посочва, че като напускащ съдружник получил само екземпляра, който представил на съда с исковата молба. В този смисъл ищецът излага подробни съображения в какво се изразява некоректността на представения от ответниците протокол.

Ищецът твърди, че представения от ответниците „актуален” дружествен договор също съдържа некоректности, които ищецът подробно описва.

Относно представения от ответниците като писмено доказателство документ, озаглавен „ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ НА ФИРМА „М.” ООД с цифри за реализирана печалба през годините 2014, 2015 и 2016г., взема становище, че записаните в този документ данни на реализирана през годините печалба дават основание за извода, че „М.” ООД работи „на печалба”, както впрочем е било и в предходните години. Това означавало, че дружеството си покрива всички задължения и обслужва кредитите си и след като го направи, остава положителна резултативна величина, наречена печалба. Посочва, че загуба не е отбелязана в документа. Счита, че този извод опровергава твърденията на ответниците за лошо финансово състояние на дружеството и невъзможност на същото да покрива задълженията си.

Относно твърдението на ответниците, че „М.” ООД изпълнява обществени поръчки ищецът твърди, че това обстоятелство не отговаря на истината.

Посочва, че „М.” ООД е длъжник на бюджета, видно от представения от самите ответници протокол от ОС от 25.05.2018г., в който на първа страница долу е записано - задължения: „Към НАП: 21 780 лв.” А фирми, които имат задължения към бюджета не могат да бъдат изпълнителни на обществени поръчки по разпореждане на ЗОП. Счита, че това е пореден опит за спекулация по същия начин, както се твърди, че диспозитивната разпоредба на чл.133 ал.1 изр.2-ро от ТЗ била нарушена.

 

Депозиран е писмен отговор по насрещен иск от К.Д.К., с който ответникът по насрещния иск заявява, че същият е недопустим. Твърди, че частични могат да бъдат само осъдителните искове. Установителните и конститутивните искове не могат да се предявяват като частични. Поради тази причина ако ищците искат установяване нищожност на създадено с ответника по насрещния иск на 28.10.2014г. правоотношение (с процесния договор за спогодба) на стойност 122 710,05 евро, то точно това е и цената на иска им - 122 710,05 евро. Счита, че изкуствената конструкция, че искът бил предявен за 10 000 лв. е изцяло неприложима. Правоотношението или е нищожно или не е. То не може да бъде нищожно за 10 000 лв., а за 230 000 лв. да не е, защото правоотношението е едно-единствено, а не са налице сноп от права, от които част да са нищожни, а друга - действителни. Счита, че правото на дивидент е едно. Други права договорът за спогодба не урежда.

В този смисъл насрещния иск има за цена стойността на регулираното със спогодбата правоотношение -122 710,05 евро.

Счита, че така предявения иск противоречи на закона по смисъла на чл. 26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД. Противоречи и на смисъла и на предназначението на иска за нищожност на правоотношение поради противоречие със закона.

Твърди, че тъй като не е внесена дължимата държавна такса от 4% върху цената на атакуваното като нищожно правоотношение (която в случая е 9600лв.), то ИМ по насрещния иск се явява нередовна на основание чл.128 т.2 във вр. с чл. 127 ал.1 т.3 от ГПК. Моли съда да укаже на ищците по насрещния иск тази нередовност на предявения насрещен иск.

Ответникът по насрещния иск твърди, че същият се явява и неоснователен. Посочва, че ищците твърдят противоречие със закона, като сочат и законовата норма, с която твърдят, че е допуснато противоречие - чл.133 от ТЗ. Т.е. твърди се наличието на хипотезата на чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД.

Излага съображения, че по начало противоречие със законова норма е възможно само ако нормата създава императивно, безалтернативно правило за поведение, което страните по договора са нарушили. В случая, обаче, нормата на чл.133 ал.1 изр.2-ро от ТЗ е диспозитивна - тя позволява „уговаряне на друго" за разлика примерно от изр.1-во на ал.1 и ал.2, които са императивни и не позволяват уговаряне на друго.

Процесната спогодба не е допуснала нарушение на чл.133 ал.1 изр.1-во от ТЗ, нито на чл.133 ал.2 от ТЗ, които са императивни. То е сключено в съответствие с диспозитивната норма на чл.133 ал.1 изр.2-ро от ТЗ, която позволява да се уговори разпределение на печалбата несъразмерно на моментното дялово съотношение в капитала на дружеството.

Още повече, че мотивът е ясен - разпределя се печалба, натрупана за минали периоди, когато ищците - физически лица, или въобще не са били съдружници, или само единия от тях е бил, но само миноритарен съдружник с дялове едва 20% от капитала на дружеството.

Взето е решение на общото събрание на съдружниците в съответствие, а не в противоречие с разпоредбата на чл. 133 ал.1 изр.1 от ТЗ.

Посочва, че взетото решение на ОС от 28.10.2014г. 9,30ч. не е обжалвано от никой от съдружниците и в този смисъл е породило правните си последици. Въз основа на него е сключена и процесната съдебна спогодба с нотариална заверка на подписите на страните. Това решение на ОС на съдружниците не може да бъде променяно - то се е превърнало в неоттегляемо, породило последиците си волеизявление. В този смисъл решението на ОС на съдружниците от 25.05.2018г. не може да промени последиците на вече взетото решение на ОС от 28.10.2014г. 9,30ч. Ответникът по насрещния иск оспорва решението от ОС на ответника от 25.05.2018г. като антидатирано.

 

Постъпила е допълнителна насрещна искова молба от „М.“ ООД, А.А.А. и А.А.А., с която ищците по насрещния иск заявяват, че поддържат същия и вземат становище по въпросите, повдигнати в отговора на ответната страна.

Ищците считат, че неправилно и незаконосъобразно в отговора се поддържа становището, че нормата на чл.133 от ТЗ била диспозитивна по отношение разпределянето на дивидентите от минали години. Считат, че това становище противоречи на самата разпоредба на чл.133 от ТЗ.

Посочват, че ответникът не е взел предвид разпоредбата на чл.117 от ТЗ, където изрично е посочено, че капиталът на дружеството се разпределя по дялове, които не могат да бъдат по-малки от определената сума в Закона. Сумата на дяловете трябва да бъде равна на капитала. Съгласно чл.127 от ТЗ, всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, който се определя съобразно дела му от капитала.

В конкретния случай, предмет на делото, към момента на вземане на решението на общо събрание от 28.10.2014год. — 9.30 часа съдружниците са взели решение за частта от дивидентите, предмет на разпределението. Само в този случай, може да се приеме, че в тази част нормата е диспозитивна, тъй като по волята на съдружниците се определя частта от дивидентите останали от минали години, които се разпределят от общото събрание. В останалата част, разпоредбата на чл.133 от ТЗ е императивна и тя се отнася до начина и условията за разпределение на тези дивиденти. Така например, задължително след като е определена от общото събрание сумата за разпределение на дивидентите, те следва да се разпределят между дяловете в дружеството. В случая, съдружникът А.А.А. е притежавал - 50% от дяловете и останалата част от 50% е била на съдружника - К.Д.К.. Всеки от тях по силата на разпоредбата на чл.133 от ТЗ, като притежател на дяловете е придобил съответното право да получи дивиденти от така определената от общото събрание сума. Вярно е, че в чл.133 от ТЗ е дадена възможност общото събрание, да уговори друго, но такава уговорка няма в решението. Ищецът - А.А.А., в качеството на съдружник е притежавал правото да получи съразмерната сума, полагаща се съобразно дяловете му.

Твърдят, че никъде в решението на общото събрание от 28.10.2014год. -9.30часа не е посочено, че същият съдружник прехвърля правата си да получи съответната част от дивиденти, нито има някакви мотиви в тази насока.

Посочват, че е недопустимо по силата на чл.133 от ТЗ, само един съдружник да получава цялата сума от дивидентите, приета за разпределение, при положение, че не е приета „друга уговорка” по смисъла на чл.133 от ТЗ със съответна обосновка.

Ето защо, ищците по насрещния иск твърдят, че това решение е нищожно, тъй като нарушава реда и условията за разпределяне на печалбата определен императивно с чл.133 от ТЗ.

Твърди се, че няма последващ акт, с който правото на съдружника  А.А.А. да получи съответния дивидент да се прехвърли на другия съдружник — К.Д.К.. С решението на общото събрание е следвало да се разпределят дивидентите между съдружниците и съответния съдружник може да прехвърля правата си на трето лице.

Считат, че разпоредбата на чл.133 от ТЗ, в частта си за определяне размера на сумата, която да се разпредели като дивидент е диспозитивна разпоредба в тази част, тъй като зависи от волята на съдружниците.

Що се отнася до останалата част- за начина и условията и правата на дяловете, за определяне размера на дивидента е императивна норма в тази част, тъй като не е предвидено друго разпределение освен по дялове съобразно капитала на дружеството.

Считат за незаконосъобразно становището на ответника с отговора по насрещния иск относно правата и задълженията, които произтичат от дяловете в капитала на търговското дружество, а също и относно покупко-продажбата на дружествените дялове. Както е посочено и в чл.129 от ТЗ, при продажба на дружествените дялове, се прехвърлят съразмерно и всички права и задължения, и други правоотношения, които има дружеството с ограничена отговорност.

Излагат съображения, че не може да се приеме, че след продажбата на дяловете, стария съдружник - продавач запазва някои права по този договор, след като в самия договор за покупко-продажба изрично се сочи, че новият съдружник, който придобива дяловете придобива и всички права и задължения, които произтичат от закупените дялове, като част от капитала на дружеството.

Следователно, обстоятелството, което се сочи в отговора, че част от периода, в който е набирана печалбата, купувачът не е бил съдружник е без значение, тъй като са прехвърлени всички права и задължения и фактически отношения, които притежават дяловете, предмет на сделката.

Не случайно, в чл.129 от ТЗ е предвидено, изрично, тези сделки да се извършват само с нотариална заверка. Ако се приеме, противното би означавало, да се създаде несигурност в отношенията между съдружниците в търговското дружество и да се наруши правната сигурност.

С продажбата старият съдружник - продавач, прехвърлил всички права, които притежават дяловете, предмет на сделката.

Ето защо считат, че възражението на ответника с отговора, че печалбата била набирана и преди придобиването на дяловете е без никакво правно значение, тъй като всички тези права на дяловете, предмет на сделката, фактически са прехвърлени на новия съдружник.

Изложени са съображения, че е неправилно становището в отговора на ответника, че в настоящото производство с насрещния иск не може да бъде предявен частичен иск. Сочат, че договорът споразумение от 28.10.2014год. е дългосрочен и има сила в продължение на 10 години.

Освен това, се касае за осъдителен иск, предмет на делото.

Ищците по насрещния иск считат, че няма никаква законна пречка, нито има задължителна практика на ВКС, която да бъде пречка за предявяване на частичен иск. Уточняват, че предявеният частичен иск се отнася за спора, свързан със задължението през 2017год.

Посочват, че несъстоятелно и незаконосъобразно в тази насока се явява становището на ответника, че ищците са просрочили годишните вноски за 2017год. и по този начин той е превърнал цялото вземане за 10 годишния период в изискуемо.

Твърдят, че не само няма налице просрочие, но са предплатили вноски, тъй като са оспорили с отговора си и с насрещния иск действителния размер на дължимите вноски по договора-споразумение от 28.10.2014год.

Посочват, че предявеният частичен иск е за сумата 14 400лв. /представляваща 12 месечни вноски по 1200лв. месечно/ за 2017год. при общо задължение в размер на 120 000лв., като частичният иск, представлява средство за защита на част от дължимата сума.

Становището на ответника, че в случая частичния иск е недопустим е неоснователно, тъй като няма пречка да се предяви част от общ иск, какъвто е случая от дължими 120 000лв. общо да се претендира за определения период, а именно 2017год. за съответната част. С това ще се установи, с разглеждането на частичния иск и общо дължимата сума, която може да бъде предмет на отделен иск. Ответникът не е съобразил, че всъщност претенцията му е парична и че тя е разпределена за продължителен период за 10 години на 120 месечни вноски.

Ответникът не сочи, каква е законната пречка да се предяви насрещния иск в конкретния случай. Това възражение, е неоснователно и ищците молят насрещния иск да бъде приет за разглеждане, тъй като е своевременно предявен и се отнася до осъдителен иск и за определен период от време.

С оглед на гореизложеното, ищците уточняват петитума на насрещния иск както следва: Молят съдът да признае за установено, че от полагащата се за разпределение обща сума 240 000лв. /двеста и четиридесет лева/ като част от печалбата, ответникът по насрещния иск - К.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, като притежател на 50 др.дяла има право да получи по чл.133 от ТЗ, печалба в общ размер на 120 000лв. за периода 2014год. — 2024год. вкл, а за 2017год. при настоящия частичен иск сумата в размер на 14 400лв. по договор за спогодба от 28.10.2014год., в която част договорът е нищожен и в противоречие с чл.133 от ТЗ.

Ищците посочват, че с допълнителната насрещна искова молба, предявяват частичен иск в размер на 14 400лв. /от 01.01.2017год. до 31.12.2017год., от общ размер от 120 000лв. /за посочения 10 годишен период от началото на 2015год. до 15.12.2024год. Претендират разноските  по производството във връзка с предявеният насрещен иск.

Депозиран е допълнителен отговор по първоначалния иск от ответниците „М.“ ООД, А.А.А. и А.А.А. с който вземат становище по допълнителната искова молба.

Изразяват несъгласие против становището на ищеца по чл.133 от ТЗ.

Считат, че тази норма има диспозитивен характер само и единствено досежно определяне частта от печалбата, която следва да се разпредели като дивиденти между дяловете от капитала на дружеството.

Излагат съображения, че що се отнася до реда и условията на разпределение, те са посочени изрично в Закона, че разпределението следва да се извърши от общоприетата сума за разпределение по дялове и да се определи на тази основа размера на дивидента, който следва да получи всеки съдружник. Посочват, че се касае за основен принцип, който се прилага във всички търговски дружества. Действително е посочен израза вкл.133 ал.1 изр.2-ро от ТЗ —„ако друго не е уговорено”, но за да се приложи тази възможност е необходимо в учредителния договор да са посочени и други критерии, освен дяловия капитал, по които следва да се прави разпределение на печалбата. Считат, че такова е граматичното и логическо тълкуване на този текст от Закона.

Посочва се, че в дружествения договор на „М.” ООД, С.З., който е действал през 2014год., няма предвидени други критерии за разпределение на дивидентите и не съществува уредба за начина и реда на разпределение на чистата печалба. Следователно, неправилно и в нарушение на чл.133 от ТЗ, с решението от 29.10.2014год. 9:30 часа. фактически се разпределя цялата печалба на единия съдружник — К.Д.К..

При това положение считат, че твърденията на ищеца, че нормата на чл.133 от ТЗ е диспозитивна са неправилни и незаконосъобразни. Посочват, че в закона и учредителния договор, никъде не е предвиден друг ред за разпределение на печалбата. Ето защо, следва да се приложи законоустановения ред в чл.133 от ТЗ.

Считат за неправилно становището на ищеца относно претенцията му за лихва, като посочват, че в чл. 133, ал.2, изрично е предвидено, че не може да се уговарят лихви за дяловете на съдружниците. Ето защо, начислените лихви, във връзка с изплащането на дивидентите не се дължат. Още повече, че е налице предсрочно плащане, а не както се твърди от ответната страна - забава, която превръща цялото вземане в изискуемо.

Ответниците по първоначалния иск посочват, че в допълнителната искова молба се оспорва решението на общото събрание, проведено на 25.05.2018год., с което се изменя решението на общото събрание от 28.10.2014год. -9.30часа относно разпределение на печалбата. Поддържа се, че решението от 28.10.2014год. независимо, че е нищожно и постановено в противоречие със Закона, било произвело действие и представлява стабилизиран акт. Заявяват, че считат това становище за неправилно, тъй като няма никаква пречка по Търговския закон, общото събрание да изменя и допълва своите решение с последващ акт на Общото събрание.

Поддържат становището си, че решението на общото събрание от 28.10.2014год. — 9.30 часа е нищожно, тъй като противоречи на чл.133, ал.1 от ТЗ. Няма предвидена друга уредба за разпределение на печалбата, освен тази по чл.133 от ТЗ.

Посочват, че няма друга уредба за разпределение на печалбата, предвидена в учредителния договор. Отбелязват, че учредителния договор се регистрира преди изменението на Търговския закон от съда, а след това от търговския регистър, което е гаранция за законосъобразност на акта. В случай, че се предвидят незаконосъобразни разпоредби в учредителния акт или в последващите допълнения, тяхната незаконосъобразност се контролира от регистриращия орган.

В учредителния акт на дружеството, няма друга уредба, която да дава възможност на общото събрание да предостави цялата печалба само на един съдружник, който притежава 50% от дяловете, а другия съдружник, който има същите дялове да бъде лишен от печалбата.

Без значение е, че печалбата е натрупана през предходни години, когато е имало други съдружници и друго съотношение на притежаваните дялове.

Посочват, че съществен момент в този случай е, кога е извършено разпределението с решение на общото събрание и каква част е определена. Това е така, тъй като при продажбата на дружествените дялове с нотариална заверка на договора се прехвърлят всички права и задължения и фактически и правни отношения, които се съдържат в дяловете, представляващи капитала на дружеството. Още повече е безспорно, че търговските дружества са капиталови дружества.

Ответниците по първоначалния иск твърдят, че е налице предплащане на вноските, с оглед фактическото задължение за изплащане на чистата печалба, а не предсрочна изискуемост на целия дълг. Във връзка с това, е без правно значение представеното банково извлечение от „Пощенска банка”АД за изплатени 2 вноски.

Относно твърдението на ищеца, че е проявена некоректност относно размера на разпределената печалба, вземат становище, че изрично е посочено, че в решението на общото събрание от 28.10.2014год. по точка първа, Общото събрание определя сумата от 240 000лв. за разпределение като чиста печалба от минали години от общ размер на тази печалба към 31.12.2013год. в размер на 330 000лв.

Това определяне разпределение на част от печалбата не цялата от 330000лв., а част от нея а именно 240 000лв. е в духа и смисъла на чл.133 от ТЗ. Предвидено е да подлежи на разпределяне само част от печалбата и то определена с решение на общото събрание на дружеството.

Считат, че няма некоректност нито в решението, нито в твърденията, които са в съответствие с тези решения.

Що се отнася до данък дивидент, то той се дължи от получателя- съдружник на дивидента, а не от дружеството. Няма несъответствие и некоректност и в представения актуален дружествен договор. Посочват, че ищецът не спори, че към момента на разпределяне на печалбата той е притежавал 50 % от дяловете, а останалите 50% ги е притежавал съдружника — А.А.А..

Посочват също така, че ищецът твърди, че всъщност била набрана печалбата през годините 2014, 2015 и 2016год. След като той е напуснал през 2014год. реализираната печалба след него е настъпила поради подобряване ръководството на бетоновия център и разширяване на потребителите на бетонови изделия.

Относно твърдението, че печалбата към 2014год., когато общото събрание е взело решението си е набирана през предходни години, посочват, че ищецът не взема предвид какви кредити са ползвани от банки през тези периоди и какви задължения са останали по тези кредити към края на 2014год. Твърдят, че ако е бил направен този анализ, щяло да се установи, че дружеството, не е в такова състояние, каквото го сочи ищеца.

Считат, че неправилно ищецът твърди в допълнителната искова молба, че ответниците по първоначалния иск не са имали право на обществена поръчка. Посочват, че този въпрос се решава от съответните компетентни органи и по законоустановения ред в Закона за обществените поръчки. Не е имало никакви пречки ответниците да бъдат подизпълнители на фирми, спечелили обществена поръчка, тъй като тяхната дейност е спомагателна.

С допълнителния отговор по първоначалния иск, ответниците правят възражение за прихващане на предсрочно изплатените от тях вноски, свързани с действителния размер на задължението.

Правят искане съгласно чл.373 от ГПК, съдът да се произнесе по създаденото правоотношение, свързано с разпределяне на печалбата от 28.10.2014год., съответно изменено и допълнено с решение на общото събрание от 25.05.2018год. и разпоредбата на чл. 133 от ТЗ и чл.53 от учредителния договор - било ли е налице разпределяне на печалбата по равно съобразно дяловете на съдружниците?

Твърди се, че ищецът не се е съобразил, че дяловете в едно търговско дружество, каквото е процесното съдържат в себе си — права, задължения, фактически отношения от членски и имуществен характер.

Излагат се съображения, че неслучайно в ТЗ, при разпределяне на печалбата се основава на дяловете, тъй като в тях се съдържа правото да се получи дивидент — тоест чиста печалба, реализирана от минали години. Ето защо капиталът на едно търговско дружество, задължително се разпределя в дялове и тяхното разпореждане задължително става с договор по реда на чл.129 от ТЗ и задължително се извършва нотариална заверка. Ето защо, съдружникът, собственик на дялове има права, които се съдържат в тези дялове и представляват част от целия капитал. Нещо повече, дяловете са и наследяеми. Едно от правата, които се съдържат в дяловете, е това да получи съответен дял от печалбата. Ето защо, без значение е през кои периоди е натрупана тази печалба, тъй като правата се съдържат в дяловете, които съставляват капитала на дружеството. Тази уредба в ТЗ, гарантира правната сигурност и законосъобразното уреждане на взаимоотношенията между съдружниците в търговските дружества.

 

Постъпил е допълнителен отговор от К.Д.К., с който взема становище по допълнителната насрещна искова молба.

Относно твърдението, че нормата на чл.133 от ТЗ не била диспозитивна, посочва следното: Тъй като ищците по насрещния иск ползват постоянно формулировката „чл.133 от ТЗ", то за яснота и прецизност счита, че трябва да им бъде пояснено следното: в чл.133 от ТЗ има две алинеи в три изречения. Първото изречение на първа алинея и единственото изречение на втора алинея са императивни правни норми. Но второто изречение на ал.1 е диспозитивна правна норма. Това уточнение е необходимо защото осъзнато или не, ищците по насрещния иск навсякъде говорят „ан гро" само за чл.133 ТЗ без да диференцират, че в този законов текст са намерили място три законови правила - две от които императивни, но третото - диспозитивно.

Посочва, че досега ответниците и ищци по насрещния иск твърдели, че нормата е само императивна. Едва в допълнителната насрещна искова молба правят „отстъпление" като признават диспозитивния характер на тази норма, но някак си се стремят да ограничат диспозитивното действие на нормата за свои цели. Това личало от изложените от тях, но неправилни и незаконосъобразни разсъждения на тема, че нормата уж била диспозитивна, но в крайна сметка тя пак била императивна щом ставало въпрос за дялово съотношение.

Твърди се, че в решението на общото събрание от 28.10.2014г. 9,30ч. ясно се казва каква част от печалбата се разпределя. Т.е. ясно е, че не се разпределя цялата печалба и че една много голяма част от нея остава за бъдещо разпределение, при което предварително е ясно, че напускащият съдружник К.К. няма да участва, защото напуска дружеството и прехвърля дяловете си.

Всъщност съдружниците са уговорили точно това: по-стария по стаж съдружник (с повече „съдружнически стаж в дружеството") преди да напусне същото да получи онази част от печалбата, която съдружниците са преценили че е справедливо отражение на неговия принос в нейното формиране през годините. А останалата част от печалбата остава на оставащия съдружник А.А. и на новоприетия такъв на мястото на напускащия К..

Т.е. именно това „друго", което законът допуска да бъде уговорено, по описания по-горе начин са уговорили съдружниците в хипотезата на чл.133 ал.1 изр.2-ро от ТЗ в цитирания протокол от общо събрание на съдружниците, проведено на 28.10.2014г. 9,30ч, И това решение се явява адекватно на приноса на всеки от гласувалите за това решение съдружници при формирането на печалбата през годините.

А в протокола от общо събрание на съдружниците от 28.10.2014г., 10:00ч, те са уговорили съдружникът К.К. да прехвърли дяловете си на съществуващ съдружник А.А. и на новоприеман съдружник А.А.. Връзката между двете решения е повече от прозрачна (още повече че събранията макар и две отделни следват едно след друго на една и съща дата и на едно и също място) - явна е волята на съдружниците, напускащият съдружник К. преди напускането си да получи частта от печалбата не съразмерна на моментното съотношение на дяловете в дружеството, а съразмерна на приноса му като дългогодишен съдружник, бил такъв в периоди, в които А. изобщо не е бил съдружник, или макар да е бил такъв, то налице са периоди, в които К. е имал двойно по-голямо дялово участие в капитала от съдружника А..

За да се вземе това решение не е било необходимо „да се прехвърля правото за получаване на дял", както се твърди в допълнителната насрещна искова молба.

В този смисъл решенията на ОС на съдружниците от 28.10.2014г. 9,30ч. и от 28.10.2014г.10.00ч. са допустими и правно валидно взети. И не страдат от нищожност, както твърдят ищците по насрещния иск.

Неоснователно ищците по насрещния иск се опитват да направят някакво разделение на нормата на чл.133 ал.1 изр.2-ро от ТЗ - докъде била диспозитивна и откъде нататък императивна. Нормата е една единствена и няма как да има двойнствен характер, както твърдят ищците по насрещния иск. Тя е само диспозитивна.

Относно твърдението на ищците по насрещния иск, че не можело да се съобразява периода на натрупване на неразпределената печалба с дяловото участие на съдружниците в различни моменти от историята на дружеството, освен момента на вземането на решението за нейното разпределение, ответникът по насрещния иск посочва, че такава забрана в закона няма. Съдружниците при вземане на решението за разпределение на печалбата могат да вземат предвид различни по характер и значимост фактори и точно тази свобода им дава закона - да уговорят нещо различно от съразмерността, която произтича от моментното съотношение на дяловете им.

Относно твърдението, че бил допустим частичен иск за нищожност ответникът взема становище, че всъщност с допълнителната насрещна искова молба под формата на „уточнение" на петитума на иска се предявява нов по характера си насрещен иск. И размерът е друг и вида на иска е сменен - твърди се, че е предявен осъдителен иск за сумата от 14400лв. (стр.4-та горе от ДНИМ), т.е. само за сумите през 2017г., а предходният НИ бил предявен за установяване и прогласяване на нищожност на „договор-спогодба" с цена на частичния иск 10 000лв. Съответно се довнася държавна такса.

Счита, че моментът на предявяването на насрещен иск е много точно посочен от закона като срок - чл.367 ал.4 от ГПК го фиксира - в „срока за отговор" на първоначалния иск. В случая ищците по НИ са пропуснали възможността да заявяват нов иск с параметри за 2017г., каквото действие се опитват да предприемат сега на по- късен етап на процеса. Затова ответникът моли съдът да не приема новата цена и новата формулировка на искането на ищците по насрещния иск. Твърди, че те са преклудирани като възможност.

Същевременно поддържа твърденията си, че е недопустим частичен иск за нищожност на „договора-спогодба". Този договор си има финансови параметри и когато се атакува неговата действителност, то цената на иска е именно финансовия размер, третиран от договора-спогодба. А той е 252 631,58 лв., следователно цената на иска за нищожност е сумата от 252 631,58 лв. И върху тази цена на иска се дължи държавната такса от 4%, за да бъде разгледан.

Поддържа тези възражения и моли съдът  да не приема за съвместно разглеждане в настоящия процес насрещния иск, наречен частичен.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

От приложеното ч.гр. д. № 2036/2018г. на РС – С.З. е видно, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 414 от ГПК, в полза на ищеца К.Д.К. е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1134/30.04.2018г. и изпълнителен лист, като ответниците “М.” ООД, А.А.А. и А.А.А. са осъдени солидарно да заплатят сумата 85897,17 евро – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за спогодба от 28.10.2014г. с нотариална заверка на подписите от 28.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 7020,01лв.  – разноски по заповедното производство. Против така издадената от Районен съд – С.З. заповед за незабавно изпълнение е постъпило възражение от “М.” ООД, А.А.А. и А.А.А. на 11.06.2018г. Подаването на възражението формира правният интерес у ищеца да предяви настоящия иск, с който да поиска от съда да бъде установено присъденото вземане по издадената от районния съд заповед за изпълнение на парично задължение.

По делото не е спорно, че ответното дружество “М.” ООД е учредено и вписано в регистъра през 1995г., като ищецът е приет за съдружник през 2002г. Вторият ответник А.А.А. е приет за съдружник през 2006г. Не е спорно също така, че на 28.10.2014г. в гр. С.З. е проведено извънредно Общо събрание на съдружниците на “М.” ООД, като на събранието са присъствали и двамата съдружници – К.Д.К. и А.А.А.. На събранието е присъствал и третият ответник А.А.А., който е подал молба за приемане като съдружник. Събранието се е провело при дневен ред: Вземане на решение за разпределяне на дивидент на съдружник и вземане на решение за условията за изплащане на дивидент. От протокола за провеждане на това извънредно Общо събрание е видно, че съдружникът А.А.А. е предложил на подалия молба за напускане на дружеството досегашен негов управител и съдружник К.Д.К. да се разпредели дивидент след облагане с данък в размер на 240 000лв. от неразпределената печалба на дружеството, която към 31.12.2013г. е в размер на 330 000лв. Това предложение единодушно е одобрено от съдружниците и е оформено като решение на Общото събрание. По т.2 от дневния ред съдружникът А.А.А. е предложил дивидентът да се изплати на съдружника при условия, които да не затрудняват дейността на дружеството, като събранието единодушно е решило определения дивидент за изплащане в размер на 240 000лв. да се изплати за срок от десет години на равни месечни вноски с падеж на всяка вноска петнадесето число на всеки месец. С оглед на дългият срок, съдружникът А.А.А. и подалият молба да приемане като съдружник А.А.А. декларират, че при всяка възможност ще изплащат задължението за дивидент към К.К., така че това да се извърши в три годишен срок. Също така, с оглед на дългия срок за изплащане на дивидента целият му размер е решено да се превалутира в евро по официалния курс на БНБ, като размерът който следва да се изплати е 122710,05 евро, като следва да се изплати на 120 месечни вноски в размер на 1022,58 евро. В т. 2.2 от протокола от това събрание е решено също така, че при пълно или частично неплащане в срок на която и да е от погасителните вноски продължило повече от четири месеца, К.Д.К. има право с едностранно заявление до дружеството да направи целия остатък от дълга предсрочно изискуем. Взето е решение, с което се задължава и упълномощава управителят А.А. да подпише договор за спогодба с К.Д.К. с нотариална заверка на подписите, в която да се уговори задължението за изплащане на дивидента, неговия размер, сроковете и начините на плащане, поемане на солидарна отговорност от А.А. и А.А. за пълното изпълнение на задължението. На последно място е взето решение А.А. и съдружникът, който ще бъде приет да предприемат необходимите правни и фактически действия за отпадане на  солидарната отговорност на досегашния управител и съдружник К.К. към “Райфайзенбанк /България/” АД във връзка с отпуснати на дружеството кредити. Представен е и протокол от проведено извънредно Общо събрание на съдружниците на “М.” ООД от 28.10.2014г. На това извънредно Общо събрание, проведено в по – късен час на същия ден са взети решения за приемане на А.А.А. за съдружник за прехвърляне на дружествените дялове от К.Д.К. на А.А.А. /10 дяла/ и от К.Д.К. на А.А.А. /40 дяла/. Взето е решение за прекратяване на членството на К.Д.К. като съдружник, освобождаването му като управител на дружеството, а също така и за освобождаването му от отговорност за дейността му като управител на дружеството. Гласувани са и промени в дружествения договор.

Въз основа на решението на извънредното ОС на съдружниците на “М.” ООД за разпределяне на дивидент на съдружник и условията за неговото изплащане е подписан на същата дата 28.10.2014г. договор за спогодба с нотариална заверка на подписите, в който договор са възпроизведени решенията на събранието на съдружниците. В договора е уговорен размера на дивидента, който следва да се изплати на К.Д.К. - 122710,05 евро, както и срока на изплащането му - на 120 месечни вноски по 1022,58 евро и падежа на всяка вноска. Уговорено е, че при пълно или частично неплащане в срок на която и да е от погасителните вноски продължило повече от четири месеца К.Д.К. да има право с едностранно изявление да дружеството да направи целия остатък от дълга предсрочно изискуем. Управителят А.А. и съдружникът А.А. са встъпили като солидарни длъжници при условията на чл. 101 ЗЗД в задълженията на длъжника “М.” ООД.

Не е спорно, че от месец януари 2015г. до месец януари 2017г. “М.” ООД е заплатило на ищеца 25 пълни месечни вноски последната за месец януари 2017г. През месец януари и март 2017г. е имало само частични плащания, след което плащанията са преустановени. С оглед на забавяне на плащането и на основание взетите решения на събранието на съдружниците и договор за спогодба, ищецът на 30.06.2017г. е отправил едностранно заявление до дружеството, с което е направил остатъкът от дълга предсрочно изискуем. След което е поканил дружеството да изплати целият остатък от дълга, като това изявление е връчено по седалището на дружеството на 07.07.2018г. чрез помощник нотариус при нотариус А.К..

Правото на съдружник да получи дивидент е регламентирано в разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба съдружниците имат право само на част от печалбата, съразмерна на дяловете, ако друго не е уговорено. В дружествения договор на “М.” ООД не е уговорен друг ред и начин за изплащане на част от печалбата. Правото на дивидент е имуществено субективно право на съдружника да получи част от реализираната печалба съразмерно на участието му в капитала. За да може да се реализира това право е необходимо да е изтекла финансовата година, да е приет годишния счетоводен отчет и да е налице решение на Общо събрание на съдружниците. В настоящия случай се разпределя печалба, реализирана през изминали години, приемани са годишните счетоводни отчети, които са обявявани в търговския регистър, налице е и решение на Общо събрание на съдружниците от 28.10.2014г. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ Общото събрание е компетентния орган в дружеството с ограничена отговорност, който приема годишния отчет и баланс, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. Следователно това е и органът, който по смисъла на чл. 133, ал. 1, изр. 2 от ТЗ може да уговори друго, различно разпределение на печалбата, извън хипотезата, в която тя се разпределя съразмерно на дяловете. Съдът намира, че нормата на чл. 133, ал. 2, изр. 2 от ТЗ има диспозитивен характер, тъй като допуска събранието на съдружниците да реши нещо различно от това печалбата да се разпределя съразмерно на дяловете, или както е изразено в нормата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 от ТЗ да уговори друго. В случая с решението на събранието на съдружниците от 28.10.2014г е уговорено друго разпределение на печалбата, а не съразмерно на дяловете, като това решение е предложено от съдружника А.А.А., който сега с отговора на исковата молба и с предявения от него и другите ответници насрещен иск твърди, че решението на извънредното общо събрание на съдружниците е нищожно по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречало на нормата на чл. 133 от ТЗ. Решенията, взети на извънредното Общо събрание на съдружниците за разпределение и изплащане на дивидент на тогавашния съдружник К.К. не са нищожни, тъй като разпоредбата на Търговския закон, която установява начина на разпределяне на печалбата не е императивна и този начин на разпределение на печалбата е от компетентността на Общото събрание. В случая решението е взето с единодушие, въз основа на тези решения е подписан и нотариално заверен договор за спогодба, който възпроизвежда решенията на събранието на съдружниците. Този договор за спогодба е изпълняван без възражения в продължение на две години и едва през 2018г. във връзка с подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е направено възражение за недължимост на сумите. Въз основа на това решение на извънредно Общо събрание на съдружниците е взето и следващо решение за освобождаване на съдружника К.К. и прехвърляне на притежаваните от него дружествени дялове. Никой от съдружниците не е упражнил правото си да обжалва така взетите решения на Общото събрание на съдружниците, което недвусмислено говори, че такава е била волята на съдружниците и от тези решения са произтекли всички свързани с тях правни последици.

Ответниците посочват, че правото на дивидент било преминало в новия собственик на дялове. Това твърдение не може да бъде споделено, тъй като правото на дивидент, като част от дяловете е различно от вземането във връзка вече с разпределен дивидент. Преобретателят придобива право за получаване на бъдещи, но не и на разпределени преди прехвърляне на дяловете дивиденти. Не може да се приеме с оглед уговореното и в двете събрания на съдружниците, че К.К. е продал с дяловете си и правото да получи и определения дивидент. Разпределеният преди напускането му като съдружник дивидент е негово облигационно вземане съгласно решенията на събранието на съдружниците и нотариално заверения договор за спогодба.

Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер така, както е предявен със законната лихва до окончателното изплащане, за които суми е издаден заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2036/2018г. по описа на Районен съд – С.З..

Неоснователен и недоказан е предявеният от “М.” ООД, А.А.А. и А.А.А. насрещен иск, с който се иска да се признае за установено, че от подлежащата на разпределение сума от 340 000лв. /като част от печалбата/ ответникът по насрещния иск К.Д.К., като притежател на  50 дяла а е имал право да получи печалба в общ размер на 120 000лв., а не на сумата 240 000лв., както е по договора за спогодба от 28.10.2014г., в която част същият договор бил нищожен, тъй като противоречи на чл. 133 от ТЗ. С допълнителна насрещна искова молба се уточнява, че този иск е предявен частично в размер на 14 400лв. от общ размер от 120 000лв.  Съдът не споделя доводите на ищците по този насрещен иск, че договорът за спогодба е нищожен, тъй като противоречи на чл. 133 от ТЗ, като съображения в тази връзка бяха изложени по – горе.

Следва да се остави без уважение и направеното с допълнителния отговор на първоначалната искова молба от “М.” ООД, А.А.А. и А.А.А. възражение за прихващане на предсрочно изплатени вноски, свързани с действителния размер на задължението. Това възражение за прихващане произтича от същата теза на ответниците, че е следвало дивидента да бъде разпределен по равно между съдружниците и във връзка с това се иска връщане на предсрочно изплатени суми. Както беше посочено по – горе съдът приема, че събранието на съдружниците е законно проведено, имало е право да вземе решението за изплащане на дивидент на съдружника К.К. и сключения с оглед на това събрание договор за спогодба, които не противоречат на чл. 133, ал.1 изр. второ от ТЗ.

 С този допълнителен отговор на първоначалната искова молба ответниците са поискали съгласно чл. 373 ГПК съдът да се произнесе по създаденото правоотношение, свързано с разпределяне на печалбата от 28.10.2014г., съответно изменено и допълнено с решение на ОС от 25.05.2018г. и разпоредбата на чл. 133 от ТЗ и чл. 53 от Учредителния договор по въпроса: Било ли е налице разпределяне на печалбата по равно съобразно дяловете на съдружниците?

Съгласно чл. 373 , ал. 2, изр. второ от ГПК, в срока за допълнителен отговор ответникът може да поиска от съда да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

По отношение на това искане, имащо характер на инцидентен установителен иск съдът намира, че то следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като било ли е налице разпределение на печалбата по равно, съобразно дяловете на съдружниците не е правоотношение оспорено в допълнителната искова молба. Ищецът по първоначалния иск поддържа своята теза, че разпределения дивидент от събранието от 28.10.2014г. е извършено съгласно разпоредбите на закона и дружествения договор. Никъде той не твърди, че това разпределение е извършено съразмерно на дяловете, а че Общото събрание на съдружниците е имало право да уговори друг вид разпределение на печалбата, както е и сторено. В този допълнителен отговор ответниците се позовават на решение на ОС на “М.” ООД от 25.05.2018г. С това решение съдружниците А.А. и А.А. изменят решението на ОС на съдружниците от 28.10.2014г. Съдът намира, че това решение на може да  предизвика желаните от ответниците правни последици, тъй като то е проведено приблизително четири години по – късно след решенията на събранието от 28.10.2014г. и не може да бъде противопоставяно на ищеца К.К., тъй като към момента на провеждането на това събрание той отдавна вече не е съдружник.

По отношение на искането по чл. 373, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не е налице правен интерес ответниците да отправят това искане, тъй като не е налице оспорване от страна на ищеца по въпроса било ли е налице разпределение на печалбата по равно, съобразно дяловете на съдружниците. Поради това, това искане следва да бъде оставено без разглеждане и в тази част да бъде прекратено производството, като съдът констатира, че е пропуснал да осъди ответниците за този иск да внесат 30лв. държавна такса по сметка на Окръжен съд – С.З., за което следва да бъдат осъдени с решението.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса в размер на 3360лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 5668лв. Ответниците правят възражение за прекомерност на начисленото адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение, макар и да надвишава незначително минималният размер по Наредбата не следва да бъде намалявано, тъй като спорът представлява правна и фактическа сложност и освен това е осъществена защита и по предявения насрещен иск в рамките на първоначално договореното възнаграждение.

 

Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „М.” ООД -  гр. С.З.*** „М.”, ЕИК: ***; А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** и А.А.А., ЕГН:**********, адрес: ***, че дължат солидарно на К.Д.К., ЕГН:**********, с постоянен адрес:*** сумата 85 897,17 евро /осемдесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и седемнадесет евро цента/ - главница - представляваща незаплатен остатък от общо договорения с договор за спогодба от 28.10.2014г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4629/28.10.2014г. дълг с размер от 122 710,05 евро, представляващ задължение за плащане на дивидент от печалбата на “М.” ООД – гр. С.З., дължим въз основа на решение на ОС на съдружниците, състояло се на 28.10.2014г. от 09:30ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за заплащането на която сума е издадена заповед за незабавно изпълнените № 1134/30.04.2018г. по ч.гр.д. №2036/2018г. по описа на Районен съд – гр. С.З..

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.” ООД -  гр. С.З.*** „М.”, ЕИК: ***; А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** и А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** насрещен иск, с който се иска да се признае за установено, че от полагащата се за разпределение обща сума от 240 000лв, като част от печалбата, ответникът К.Д.К., ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, като притежател на 50 дяла има право да получи печалба в общ размер от 120 000лв. /за периода 2014г. – 2024г./, частично предявен за сумата от 14 400лв. за 2017г. по договор за спогодба от 28.10.2014г., в която част договорът е нищожен, тъй като противоречал на чл. 133 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „М.” ООД -  гр. С.З.*** „М.”, ЕИК: ***; А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** и А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** с допълнителния отговор от 30.10.2018г. възражение за прихващане на предсрочно изплатени вноски по договор за спогодба от 28.10.2014г.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от „М.” ООД -  гр. С.З.*** „М.”, ЕИК: ***; А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** и А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** с допълнителния отговор от 30.10.2018г. искане съдът да се произнесе по създадено правоотношение, свързано с разпределение на печалбата от 28.10.2014г., изменено и допълнено с решение на ОС от 25.05.2018г. и разпоредбата на чл. 133 от ТЗ и чл. 53 от Учредителния договор, а именно: “Било ли е налице разпределение на печалбата по равно, съобразно дяловете на съдружниците?” и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

 

ОСЪЖДА „М.” ООД -  гр. С.З.*** „М.”, ЕИК: ***; А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** и А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** да заплатят държавна такса  в размер на 30 лв. /тридесет лева/ по сметка на Окръжен съд – С.З..

 

ОСЪЖДА „М.” ООД -  гр. С.З.*** „М.”, ЕИК: ***; А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** и А.А.А., ЕГН:**********, адрес: *** да заплатят на К.Д.К., ЕГН:**********, с постоянен адрес:*** направените по делото разноски общо в размер на 9 228лв. /девет хиляди двеста двадесет и осем лева/.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му, а в частта за прекратяване на производството, която има характер на определение, в едноседмичен срок от съобщението пред ПАС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: