РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1728 Година 02 ноември 2022 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен Съд – Пловдив, І
отд., XIV състав
на 02 ноември 2022 година
в закрито заседание
в следния състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията частно административно
дело № 2491 описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл. 34, ал. ДОПК вр. с § 2 от ДР на
ДОПК и чл.145 и сл АПК.
Производството пред Административен съд – Пловдив е започнало по жалба
на „Кемикъл Дистрибюшън“ ЕООД Пловдив, с ЕИК *********, с адрес гр.
Пловдив, ул.“Любен Каравелов“ № 2, ап.5, представлявано от управителя В.М.М.., против
заповед № Р-16001622002078-023-001 от 05.09.2022 г., издадена от И.К.К.
– началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с която е спряно ревизионното
производство, започнало със ЗВР № Р-16001622002078-020-001 от 26.04.2022 г.
В жалбата си счита, че заповедта за спиране на образуваното
ревизионно производство е неправилна и незаконосъобразна, противоречащо на
разпоредбите на ДОПК. Твърди се, че ревизията е могла да бъде спряна още в
началото, за да се открие административна процедура по обмен на информация
между компетентните органи на Република България и Република Гърция. Твърди се, че производството не е с
фактическа сложност – касае се за една фактура, издадена от жалбоподателя към
гръцко дружество. Посочва, е на основание чл.34, ал.1, т.2 ДОПК ревизионното
производство се спира, след представяне на удостоверение, издадено от органа,
пред когото е образувано другото административно, наказателно или друго съдебно
производство. В случая има открита процедура по обмен на информация между
България и Гърция, а такова удостоверение, издадено от гръцката администрация,
не е представено. Счита също, ме е нарушена нормата на чл.34, ал.8 ДОПК, тъй
като спирането не съдържа максимално допустимия срок за спиране по закон – да 8 месеца. Посочва, че заповедта
за спиране значително затруднява търговската им дейност, тъй като с
постановление на налагане на предварителни обезпечителни мерки е възбранен
инвестиционен имот с балансова стойност от 240 000 лв. за задължение на
стойност от 47050,26 лв., поради което дружеството е лишено от оборотни
средства. Освен това за периода на ревизията е бил издаден предходен АУПДВ, с
което сумата по тази фактура и ме била призната за възстановяване. Като друго
самостоятелно основание за отмяна на оспорваната заповед за спиране на
ревизионното производство се сочи липсата на мотиви, на основания защо издателя
на оспорвания административен акт счита, че ревизионното производство следва да
бъде спряно. Моли да се отмени процесната заповед за спиране на ревизията.
От страна на ответника - началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния представител юрк. М.С. в
нарочно становище по делото /л.16/ намира жалбата за неоснователна, а изводите
на административния орган за правилни и законосъобразни. Посочва,
че спирането е наложително с оглед необходимостта да бъде получена информация
от данъчната приходната/ данъчната администрация на друга държава членка по
отправено запитване на основание чл. 7 от Регламент на ЕС904/2010. Подчертава,
че с оглед проверката за изпълнението на особените изисквания на ЗДДС и ППЗДДС
от страна на ревизираното дружество е необходимо да бъдат събрани обективни
данни относно данъчното третиране на декларираните от дружеството доставки за
периодите, предмет на ревизията, и че изискваната информация от гръцката
данъчна администрация е от съществено значение за изхода на ревизионното
производство и за законосъобразното определяне на задълженията на ревизираното
дружество. Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След като направи по отделна и съвкупна
преценка на доказателствата събрани по делото, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Жалбата е подадена от лице, легитимирано
за това с правен интерес и в срок, което я
прави допустима за разглеждане по същество.
Със заповед за възлагане на ревизия ЗВР №
Р-16001622002078-020-001/ 26.04.2022 г., връчена на 28.04.2022г., изменена със
ЗВР № Р-16001622002078-020-002/ 26.07.2022 г., връчена на 28.07.2022г. е
възложена ревизия на „КЕМИКЪЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД с ЕИК ********* за
установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода
01.03.2022. до 31.03.2022 г. И двете заповеди са връчени по електронен път.
По повод ревизионното производство от ревизираното лице са
изискани писмени документи и обяснения, като се установява, че през ревизирания
период м. 03/2022г. „КЕМИКЪЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД е декларирало осъществени
вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, за установяването
на които следва да бъдат представени съответните документи по чл.45, т.1, т.2 и
т.2, "а" от ППЗДДС. С цел обективното установяване на фактите, които
в хода на ревизията не са били подкрепени с надлежни доказателства, от страна
на административния орган е направено запитване към АПИ относно посочените в
справката превозни средства, с които се твърди да е била осъществена доставката
на стоките. Видно от представените доказателства към административната преписка
с писмо от 27.07.2022 г. от Централно управление на НАП до ТД на НАП – Пловдив
/л.27 по делото/ е направено
потвърждение за изпращането на молбата за административно сътрудничество по
данъчната/приходна администрация на Гърция в съответствие с чл.7 от Регламент
904/ 2010 г., изготвена от приходната администрация на 26.07.2022 г. Посочено
е, че настоящото уведомление се счита за такова по смисъла на чл.34, ал.1, т.2
от ДОПК. Представено е и самото запитване за обмен на информация – л.34 и сл.
по делото.
Съдът намира за неоснователни твърденията както за липсата на
мотиви в издадения административен акт, така и за липсата на уведомление, че
такава процедура е била стартирана.
В оспорваната заповед за спиране на ревизионното производство като
основание за спиране е посочена нормата на чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК -
образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е
от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от
органа, пред когото е образувано. От доказателствата, съдържащи се в преписката
по издаване на оспорваната заповед по безспорен начин се установява,че
действително за изясняване обективно и пълно всички факти, които са от значение
за данъчното облагане на ревизираното дружество са предприети от страна на
приходната администрация действия за получаване на информация от данъчната /
приходната администрация на друга държава членка, съобразно чл. 7 от Регламент
на ЕС 904/2010 - в конкретния случай за получаване на такава информация от
данъчната администрация на Република Гърция. Следователно налице е
административно производство,което е от значение за изхода на ревизионното
производство.
Относно твърдението на жалбоподателя, че дори и да се приеме, че е
налице основание по смисъла на чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК то за изпълнение на
това изискване е необходимо да бъде представено удостоверение за наличие на
такова производство, издадено от гръцките власти, съдът намира този довод за
несъстоятелен. Касае се за административно производство, образувано от
българските данъчни власти, и те са тези, които следва да удостоверят наличието
на такова административно производство. Какъв ще е резултатът от това
административно производство зависи от гръцките данъчни власти не е нелогично и
недопустимо да се изисква те да издават документ,посредством който да
установяват издаване на удостоверение за наличието или липсата на
административно производство, което се образува от български административен
орган при упражняване на неговите правомощия. Необходимо и достатъчно
условие,за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК за
спиране на ревизионното производство е наличието на доказателства за започнало
производство по обмен на информация между държави членки на ЕС съобразно
Регламент 904/2010 г., каквито доказателства безспорно са налице в настоящия
случай.
Несъстоятелен е и вторият доводи, навеждан от жалбоподателя за
незаконосъобразност на оспорваната заповед за спиране на ревизионното
производство, а именно - липсата на мотиви в оспорвания административен акт. В
обжалваната заповед се съдържат както фактически, така и правни основания за
издаването й . Посочването на правното основание за спиране представлява
правната аргументация на издателя на административния акт за издаването му.
Освен това няма пречка мотивите на един административен акт да се съдържат в
друг документ, стига да е посочен ясно и конкретно този документ и той да
представлява част от преписката по издаване на конкретния административен акт. При
липсата на нормативни изисквания относно минималното съдържание на мотиви,
респективно задължителното включване на определени реквизити или инкорпориране
на всички фактически и правни основания за издаване на един административен акт
вътре в самия него, излагането на част от фактическите основания в отделен
документ не е порок,поради което и може да се приеме за основателен довода на жалбоподателя,
че оспорваната заповед за спиране на ревизионното производство не съдържа мотиви.
По отношение на срока, за който е спряна ревизията с оспорваната
заповед,съдът намира, че възможността за спиране на ревизионното производство в
хипотеза на висящо производство по обмен на информация с друга държава е
изрично предвидена в ДОПК по аргумент от разпоредбата на чл. 34, ал. 8 ДОПК.
Същата предвижда, че когато производството е спряно във връзка с висящо
производство по обмен на информация с друга държава, срокът на спирането не
може да е по-дълъг от 8 месеца. Поради това, макар и да не е посочил изрично
този срок, той произтича от закона – до приключване на образуваното
административно производство в другата държава, но не повече от осем месеца.
Съдът намира за ирелевантни в това производство твърденията на
дружеството относно налагането на предварителни обезпечителни мерки и
евентуалните вреди, които биха били причинени в резултат от налагането на
такива мерки. Необходимо е ясно и недвусмислено да бъде посочено, че е
предвиден специален ред за защита за жалбоподателя при евентуално налагане на
обезпечителни мерки и че ако действително счита,че налагането на такива
обезпечителни мерки е незаконосъобразно, своевременно да упражни предоставените
му от закона правни възможности и обжалва същите.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав счита, че заповедта за спиране е законосъобразна, а жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на
спора и претенцията на страните за присъждане на разноски, такива се следват на
ответника по делото за осъществената юрисконсултска защита. На ответника ще
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ето защо
и поради мотивите,изложени по – горе Административен съд –
Пловдив –
І отд., ХІV състав :
О П Р Е Д
Е Л И И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кемикъл Дистрибюшън“ ЕООД
Пловдив, с ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, ул.“Любен Каравелов“ № 2, ап.5,
представлявано от управителя В.М.М.., против заповед № Р-16001622002078-023-001
от 05.09.2022 г., издадена от И.К.К. – началник сектор при ТД на НАП – Пловдив,
с която е спряно ревизионното производство, започнало със ЗВР №
Р-16001622002078-020-001 от 26.04.2022 г.
ОСЪЖДА „Кемикъл
Дистрибюшън“ ЕООД Пловдив, с ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, ул.“Любен
Каравелов“ № 2, ап.5, представлявано от управителя В.М.М.., да заплати на Национална агенция
за приходите, ТД на НАП – Пловдив сумата
от 100 /сто/ лева разноски за осъществената юрисконсултска защита.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :