Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2021
град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд девети
касационен състав
на двадесет и осми октомври година две хиляди двадесет и първа
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
секретар Пенка Михайлова
прокурор Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №1866 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод касационна жалба на „Мит“ ЕООД, ЕИК *****, адрес гр. Варна, *****,
представлявано от Т.С.Ц. чрез процесуалния му представител адв. И.Я.Г. срещу
Решение № 339/12.07.2021 г. по НАХД № 2165/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО изцяло Наказателно постановление №
23-0000055/25.01.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на „Мит“ ЕООД на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000.00 /три хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че решението
е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че не е изяснено обстоятелството, в какво точно качество е наказано
дружеството. Навеждат се и твърдения за несъставомерност на деянието, тъй като
преди датата на нарушението дружеството е било уведомило ОО“АА“, че ще извършва
превози само за собствена сметка. Твърди, че съгласно Директива 2003/59,
картата за квалификация е второстепенен документ, който не е задължителен.
Молбата към съда е за отмяна на решението на въззивната инстанция, както и
отмяна на процесното НП.
В съдебно заседание, касатора
редовно призован, не се явява, не се представлява. Процесуалният му
представител е депозирал подробни писмени бележки, с които се поддържа жалбата
на сочените в нея основания. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се
явява, не се представлява. В депозираните срещу касационната жалба възражения
се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява
мнение за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището
на страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане.
Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348,
ал.1,т. т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
За да се произнесе по спора ВРС е
намерил от фактическа страна, че санкционираното дружество притежавало Лиценз на Общността
за превоз на товари №6903. Със Заповед изх. №1026/08.08.2020г., издадена от
управителя на дружеството, било наредено да се извърши транспорт за собствена
сметка на авточасти по маршрут Варна- Словакия-Чехия-Варна с час на тръгване
11,40ч. на 08.08.2020г., с автомобил, собственост на дружеството, от шофьор М.И.П.
. Посоченото лице притежавало карта за квалификация на водача № Р027021/2012г.,
но срокът й на валидност бил до 28.01.2017г. Въпреки това водачът извършил
разпоредения му превоз с товарен автомобил „Mercedes 416 CDI“, с рег.№ В 5694
СТ.
Впоследствие в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ -Варна от св.К.Н.К. - ст. инспектор при РД
„АА“-гр.Варна била извършена комплексна проверка на превозвача „МИТ“ ЕООД, в
хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези
констатации на 09.11.2020г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало управление на
товарен автомобил от категория N 2, с който е извършен международен превоз на
товари за собствена сметка, с водач М.И.П. , без същият да притежава валидна
карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.9
от ЗАвП. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството; бил
предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива били депозирани в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия
орган. Въз основа на съставения акт на 25.01.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за
нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Тази фактическа обстановка ВРС, І
състав е приел за установена въз основа
на събраните по делото доказателствени средства – писмените, приложени към
преписката, и гласни – показанията на
допуснатите свидетели. Като е приел нарушението за безспорно установено,
въззивният съд е потвърдил НП.
Постановеното
решение е правилно.
Настоящият състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати, нито процесуални нарушения, нито нарушения на
материалния закон.
Не се споделят възраженията за
липса на нарушение, както и за неправилна квалификация на деянието наведени в
касационната жалба.
В чл.2, ал.1 от Наредба №41/2008
г. на МТ изрично е посочено, че водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават
карта за квалификация на водача. Същевременно в чл.96г, ал.1 от ЗАвП е
предвидено наказание за лице, което назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
В тази връзка съдът намира
определената от АНО квалификация за правилна.
Не се споделят възраженията на
касатора досежно тълкуването на Директива 2003/59. Цитираните от касатора
разпоредби от директивата водят до точно обратния на неговия извод, а
именно, че всяка държава членка трябва
да прикрепи по някакъв начин хармонизираният код на Общността определен за да
удостовери, че конкретният шофьор притежава УПК, което удостоверява неговата
начална квалификация или продължаващо обучение. Всяка държава членка има
възможност да избере дали това удостоверяване следва да стане в самото СУМПС на
водача или да се удостоверява с карта за квалификация на водача, както е приела
Република България. При всички положения и в самата директива е прието, че
квалификацията на водачите следва да се опреснява на определен период от време,
тъй като е предвидено в удостоверителния документ да се посочва „датата на
изтичане на кода“. Казано друго яче, с изтичане на срока на картата на водача,
той представа да отговаря на изискванията на директивата за необходима
квалификация.
Предвид горните съображения следва да се приеме, че
обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци.
Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и
направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че следва да осъди дружеството да заплати на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, сумата от 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал.2 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 339/12.07.2021 г. по НАХД
№ 2165/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Мит“ ЕООД, ЕИК *****, адрес гр.
Варна, *****, представлявано от Т.С.Ц. да заплати на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80/осемдесет лева/лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.