Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 15.02.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря Петър Петров, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТРАКИЕВ в.гр.д.№ 896/2017г. по описа
на съда за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и
следващите от ГПК.
С Решение
№ 1721/13.10.2017 г. Плевенски районен съд по гр. дело № 8481/2016 г. по описа
на същия съд е осъдил на основание е отхвърлил предявените от Л.Х.Б. ЕГН **********,*** срещу ЧПТК „***“ ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с. ***, област Плевен, представлявано от
управителя си Х.К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 59 ЗЗД, вр. чл.89 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 19 726, 63 лева, представляващи стойност на извършени от ищеца подобрения в отдаден от
ответника под наем недвижим имот и неговото преобразуване от столова в магазин,
от които: за изхвърляне на строителни отпадъци от помещенията и почистване на 127.73
кв.м. - сума в размер на обща стойност от 592,67 лв.; Двукратно боядисване с
латекс на 184,56 кв.м. - сума в размер от 771.46 лв; Фина варова мазилка с
пастообразна смес на 99 кв.м. - на обща
стойност от 476,19 лв.; /Вътрешна варова мазилка по бетоновите тавани в
столовата на 108,25 кв.м. - сума в размер от 860,59 лв.; Фина гипсова мазилка с
дебелина до 3 мм с готова смес по тавана в търговската зала от 108,25 кв.м. -
на обща стойност от 636,51 лв. Зидария с газобетонни блокчета с дебелина 175 мм на 33 кв.м. на обща стойност от 936.54 лв;
Настилка от гранитогрес на лепило на 78,56 кв.м. на обща стойност от 2 179,25
лв.; облицовка с гипсокартон на метална конструкция - директно закрепена на
184,56 кв.м, на обща стойност от 2 701,96 лв.;Разбиване на неармиран бетон с
ел. къртач ВиК на 14.09 кв.м. на обща стойност от 163,02 лв.; Поставяне на
ПВЦ-тръби-муфени с фасонни части Ф 110/2.2-66 кв.м. на обща стойност от 1
345,08 лв.; Вътрешна водопроводна инсталация с ППР-тръби ф20 мм за студена вода
на 36,2 кв.м. на обща стойност от 201,27 лв.; Вътрешен водопровод с ППР-тръби
ф20 мм за топла вода на 12,45 кв.м. на обща стойност от 74,33 лв.; Тоалетна
седалка-полупорцеланова, бяла, с пластмасово казанче-1 бр. на стойност от
133,81 лв.; Тоалетна мивка-среден формат-1 бр. на стойност от 63,30 лв.;
Водомер за студена вода 3 куб.м.-1 бр. на стойност от 33,24 лв.; Стенна
смесителна батерия за мивка-1 бр. на стойност от 47,54 лв; Ръчно изработване на
улеи от 40/20 до 50/40 в тухлена зидария за поставяне на кабели - 52,4 кв.м. на обща стойност от 394.05 лв.;
Доставка и полагане на ПВЦ-тръби ф32 под мазилката-52.4 кв.м. на обща стойност
от 214,32 лв.;Доставка и изтегляне по тръбите на проводник ПВ 2x2.5 кв.м.-52.4
кв.м. на обща стойност от 77,55 лв.; Доставка и монтаж на разклонителна
кутия-кръгла за ГК-11 бр. на обща стойност от 30.03 лв.; Доставка и монтаж на
луминисцентно осветително тяло на таван - 10 бр. на обща стойност от 131.40 лв;
Монтаж на ел.табло до 0,5 кв.м. без таблото-1 бр. на стойност от 36,40 лв;
Монтаж и свързване на дефектнотокова защита до 0.63А-4 бр. на обща стойност от
10,52 лв.; Монтаж на оборудвано табло ТЕМО /7-5/-1 бр. на стойност от 153,30
лв; Монтаж на метална защитна врата с каса-1 бр. на стойност от 522 лв.; Такси
за изготвяне на архитектурен проект и план за преустройство с промяна на
предназначение-2 850 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба.
Осъдил е Л.Х.Б. ЕГН **********,*** да заплати на ЧПТК „***“
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, област Плевен,
представлявано от управителя си Х.К. сумата от 2287,00 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Л.Х.Б. чрез адв. И.А. ***,
които считат същото за неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че
съдът е задължен да следи служебно за активната легитимация, която е абсолютна
процесуална предпоставка. Като е отхвърлил иска позовавайки се на липса на легитимация
у ищеца, като носител на спорното право съдът е постановил едно
незаконосъобразно решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че е следвало още с доклада да бъдат дадени указания за
доказателствена тежест в тази насока и липсата им води до процесуални
нарушения. Моли се решението да бъде отменено. В съдебно заседание се прави
искане и за обезсилване на решението, като процесуално недопустимо и връщане на
делото да нова разглеждане. Претендира се присъждането на деловодни разноски.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата ЧПТК „***“ с.*** –
ответник в първата инстанция. В него се навеждат доводи за неоснователност на
предявената жалба и законосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди
се, че изводите на съда са изцяло правилни, тъй като искът не е доказан по
своето основание. Заявява се, че съдът своевременно е разпределил
доказателствената тежест и не са сопуснати твърдяните процесуални нарушения.
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Правилно въз основа на представените по делото писмени доказателства
Рс-Плевен е приел за установени следните фактически положения:
От представеният по делото НА №117, том VІ, рег. №6567, дело №512 от
2001 г. се установява, че въззиваемата кооперация е собственик на помещенията,
по отношение, на които се претендират подобрения.
Установява се от сключения на 01.05.2006 г. договор за наем между ЧПТК
„ ***“ с. ***, като наемодател и ЕТ „***“,
представлявано от Л.Х.Б., в качеството си на наемател, че страните са се
договорили наемодателят да отдаде под наем на наемателя две помещения, находящи
се в мазата на административна сграда, находяща се в центъра на с. ***,
представляващи столова от 116 кв.м. и помещение – кухня със сервизни помещения
от 87 кв.м. със срок на договора за наем от 10 години и месечен наем в размер
на 150 лева месечно. В договора за наем страните са постигнали съгласие, че
наемателят се задължава да заплаща за своя сметка всички данъци и такси,
свързани с привеждането на столовата и кухненските помещения в търговски обект.
Наемателят се е съгласил и, че всички подобрения, направени по обекта на
договора през периода на ползване на обекта са за негова сметка.
Видно е от представения по делото приемо – предавателен протокол от
12.05.2006 г., че между страните по договора за наем е съставен такъв, в който
е посочено, че при предаване на обекта наемателя се е съгласил след изтичане на
договора за наем да върне три уреда, отразени като неработещи.
От представеното по делото Уведомление от 17.06.2009 г. се установява
и, че ответникът е уведомил наемателя, че след взето решение на УС договорът за
наем се увеличава на 260 лева, считано от 01.07.2009 г.
Установява се и от представения по делото Анекс от 21.11.2011 г.,
сключен между страните по делото, че въз основа на решение на УС на дружеството
наемодател сключеният договор за наем от 01.05.2006 г. се прекратява по взаимно
съгласие и без страните да имат претенции една към друга по отношение на
недвижимите имоти.
Видно е от представения по делото договор за наем от
21.11.2011 г., сключен между ответника по делото в качеството си на наемодател
и „***“ ЕООД, в качеството си на
наемател, че ЧПТК „***“ е отдало под наем за срок от 5 години магазин за
хранителни стоки, находящ се в УПИ ІV, кв. 9, по плана на с. ***, с месечен
наем от 260 лева.
Видно е от представения по делото проект за преустройство на столова в
магазин за хранителни стоки в Административна сграда в с. ***, в частта относно ВиК, че съгласно същия е
предвидено, че захранването в магазина с вода ще стане от съществуващия
водопровод в сградата, след общия водомер, като през помещение, съседно на
санитарния възел мине вертикален клон на сградната водопроводна инсталация и
отклонението от него ще бъде от ПЕВП тръби от 20 мм. Предвидено е, че
водопроводната инсталация ще се изпълни от ППР тръби, като хоризонталната
разводка ще се изпълни скрито в улеи, под мазилката. По отношение на
канализационната инсталация е предвидено, че новите санитарни прибори ще се
включват в съществуващ вентилируем вертикален клот от ф10 мм. на сградната
канализация, минаващ през съседното на санитарния възел помещение, като
отводноте тръби от приборите ще бъдат от PVC тръби.
Установява се от приложения по делото проект за преустройство на столова
в магазин за хранителни стоки в Административна сграда в с. ***, в частта относно електро, че съгласно същия е
предвидено, че ел. захранването на обекта, ще се осъществи от ново ел. табло,
което ще се монтира на фасадата на административнта сграда, а на подходящо
място вътре в помещението ще се монтира разпределително ел. табло, което ще се
захранва с кабел, положен по фасадата и вътре в склада по стена на РVC канал.
Предвидено е, че ел. инсталацията ще бъде скрита, като ще се монтират луминисцентни
осветителни тела и контактите ще бъдат тип „шуко“.
Видно е от приложения по делото
проект за преустройство на столова в магазин за хранителни стоки в
Административна сграда в с. ***, в
частта относно архитектура и констр., че съгласно същия е предвидено какъв ще е
обектът, предмет на преустройството, както и какво ще представлява новото
помещение.
Видно от Удостоверение, издадено от община Плевен, че ответникът, в
качеството си на възложител/собственик на строеж „хранителен магазин“, находящ
се в УПИ 4, кв.9, по плана на с. *** е внесъл в общината на основание чл.52,
ал.4, и §4, ал.1, т.4 от ЗКИР, във вр. с чл.116, ал.1 и чл.175, ал.5 на ЗУТ
необходимата документация; Разрешение за строеж №402/21.08.2006 г. за
преустройство на част от столовата; както становище от НВРС, РВМВС гр.
Плевен, че проектната документация,
отговаря на изискванията на наредба №7/08.04.2002 г.; становище от Регионалната
инспекция по опазване и контрол на общественото здраве гр. плевен, от която се
установява, че инвестиционният проект съответства на хигиенните норми и
изисквания, като са дадени и предписания какво да се изпълни до завършване на
обекта; Удостоверение за въвеждане в експлоатация, от което се установява, че
преустроеният магазин за хранителни стоки е въведен в експлоатация.
Установява се от представения по делото Договор за прехвърляне на
търговско предприятие от 15.01.2010 г., че Х.Б.М. е продал на Л.Х.Б.
търговското си предприятие с фирма ЕТ „*** – Христо Минчев“, като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения за сумата от 500 лева, като
правоприемника ще осъществява дейността си и ще се подписва като ЕТ „***- Л.Б.“.
По делото е депозирано и пълномощно, от което се установява, че Хр. Б.,
в качеството си на управител на ЕТ „Б.
-44- Христо Минчев“ е упълномощил ищеца да го представлява пред редица държавни
органи, сред които и съдът.
Видно е от депозирания по делото Договор за прехвърляне на търговско предприятие
от 01.12.2012 г., сключен между ЕТ „***- Л.Б.“, чрез управителя си Л.Б., в
качеството си на продавач и „***“ ЕООД, в качеството си на купувач, че
продавачът е продал на купувача собственото си търговско предприятие, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, ведно с фирмата. В
договора страните са договорили, че купувачът се задължава да встъпи в правата
и да изпълнява с грижата на добър търговец задълженията по всички договорни и
законови правоотношения, по които търговското предприятие, предмет на продажба
е страна.
Установява се от приложения по делото Приемо – предаватален протокол от
02.11.2016 г., че „***“ ЕООД е предал на ответника по делото, отдаденият под
наем недвижим имот, а именно: магазин за хранителни стоки, ведно със сервизни
помещения, находящ се на приземен етаж в административна сграда, в с. ***.
Спорен
както пред първата, така и пред настоящата инстанция е въпросът дължи ли
кооперацията-собственик на имота обезщетение за подобренията, които са направени
в него на физическото лице Л.Б.?
За да
отхвърли предявения иск РС-Плевен е приел, че Л.Б., като физическо лице не е
носител на правото, което претендира да бъде защитено, защото то е преминало
върху „***“ ЕООД, като част от търговското предприятие на едноличния търговец
ЕТ „***- Л.Б.“. Тези изводи на първоинстанционния съд са изцяло правилни, а
оплакванията в жалбата са неоснователни.
Несъмнено
е, че физическото лице Л.Б. е предявило настоящия иск в това си качество, като
изрично е посочил, че е бил регистриран, като ЕТ и е имал сключен договор за
наем на помещение, собственост на кооперацията, в което е извършил подобрения и
претендира тяхното заплащане.
С
доклада по делото – определение №248/18.01.2017г. съдът изрично е указал –
л.66, че ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да докаже: „че
е налице твърдяната от него активна процесуална легитимация, даването на
имуществена облага без да е налице правно основание за това наличие на
обедняване от негова страна“ и т.н.
Изцяло неоснователни са направените в тази насока възражения в жалбата, че
съдът не е изпълнил задълженията си да разпредели доказателствената тежест.
Изрично, точно и ясно е посочено, че Б. следва да докаже твърдяната от него
активна процесуална легитимация, т.е., че претендира защита на нарушено негово,
като физическо лице право. Въззивникът е продължил да твърди това в хода на
цялото производство.
Недоказването
обаче на този факт или опровергаването му от друг факт е основание за
отхвърляне на иска. Правилно РС-Плевен е отграничил материалното от
процесуалното право на иск. Процесуалното право на иск се характеризира с това,
че дава право на субекта сезира правоохранителния орган – съдът с иск за защита
на свое твърдяно право. Материалното право на иск предпоставя наличието на това
нарушено право в патримониума на предявилия иска. Съдът следи служебно за
абсолютната процесуална предпоставка – активна процесуална легитимация въз
основа на изложените в исковата молба твърдения, но по въпроса дали лицето
подало иск за защита пред съд на едно свое право е негов носител и дали това
право е нарушено по начина по който твърди се произнася с решението по същество
на спора. Ако Л.Б. не изразяваше съпричастност към правото, което твърди, че му
е нарушено съдът следваше да прекрати производството поради недопустимост на
иска. Тъй като обаче той твърди, че е носител на това право /това се опитва да
докаже и с представяне на писмени доказателства пред въззивната инстанция,
макар, че е настъпила преклузия/ районният съд е длъжен да разгледа спора по
същество и да се произнесе по основанието на иска – принадлежи ли правото на
физическото лице Л.Б. и нарушено ли е то от въззиваемата кооперация, както и
каква защита следва да получи.
Именно
поради тази причина съдът изрично е указал на въззивника, че следва да докаже твърдяната активна
процесуална легитимация.
От
представените доказателства обаче се установява, че Л.Б. в качеството си на ЕТ
„***- Л.Б.“, е продал на „***“ ЕООД, собственото си търговско предприятие, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, ведно с фирмата. В
договора страните са договорили, че купувачът се задължава да встъпи в правата
и да изпълнява с грижата на добър търговец задълженията по всички договорни и
законови правоотношения, по които търговското предприятие, предмет на продажба
е страна. При тези данни изцяло правилен е изводът на съда, че правото да
претендира заплащането на извършените подобрения в наетото помещение на
кооперацията, заедно с всички други права, които е придобил в качеството си на
едноличен търговец е преминало върху „***“ ЕООД, като част от търговското
предприятие. Ако не беше прехвърлено предприятието, а само заличен едноличния
търговец то тогава това право щеше да премине върху физическото лице Л.Б., тъй
като имуществото на едноличния търговец и физическото лице са едно и също. След
като физическото лице Л.Б. не притежава правото, чиято защита претендира,
поради факта, че го е прехвърлил на трето лице, то неговият иск за защита на
това право е недоказан по своето основание.
Абсолютно
точно и ясно е направеното от РС-Плевен разграничаване на абсолютната
предпоставка активна процесуална легитимация и материална легитимация, като
първата касае правото да претендираш защита, а втората да докажеш, че това
твърдяно право ти принадлежи.
Изложените
съображения водят на единствения правилен правен извод, че ищецът – въззивник
не е носител на правото, чиято защита претендира и поради това няма как да я
получи. Затова и искът му се явява недоказан по основание и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед
на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на
Плевенски районен съд е валидно, допустимо, обосновано на доказателствата по
делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото
изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид
подробността и обстоятелсвеността на изложените към първоинстанционното решение
мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
Съобразявайки
изхода на процеса и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК Л.Х.Б. следва да заплати на ЧПТК „***“
направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв. за настоящата
инстанция, съобразно предстванения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 1721/13.10.2017
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 8481/2016 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Л.Х.Б. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
ЧПТК „***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, област
Плевен, представлявано от управителя си Х.К. сумата от 2400
лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: