РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. Бургас, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120104132 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Ю. Н. Р. против С. А. Д.
искова молба, с която се моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 7 500 лв. - главница по запис на заповед от 19.09.2017 г. с
падеж 17.03.2019 г., сумата от 7 500 лв. - главница по запис на заповед от 19.09.2017 г. с
падеж 17.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2022 г. до
окончателното им изплащане, които вземания са предмет на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 16/2022 г. на БРС. Претендира се и
осъждане на ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в
исковото производство. Ищецът твърди, че на 19.09.2017 г. ответникът е издал в негова
полза запис на заповед, с която се е задължил да плати процесните главници на
горепосочените падежни дати. Твърди също така, че записът на заповед е бил издаден във
връзка със сключен между страните на 19.09.2017 г. договор за заем в размер на 30 000 лв.,
като ищецът е предал заемната сума в деня на сключване на договора и в него е записано, че
служи и като разписка за предаването, респективно получаването й. Ответникът е следвало
да върне заемната сума на четири вноски по 7 500 лв., с падежи 17.03.2018 г., 17.09.2018 г.,
17.03.2019 г. и 17.09.2019 г., като от първите две вноски са били върнати общо 1 550 лв., а
вторите две суми не са върнати от ответника. В съдебно заседание се явява процесуален
1
представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от
ТЗ, вр. 463, ал. 1 от ТЗ, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът
е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че никога не е искал заемни средства от
ищеца, както и че сумата от 30 000 лв. никога не му е била предавана от ищеца. Не оспорва
подписите си върху записа на заповед и договора за заем, но твърди, че същите са били
положени под въздействие и по принуда от ищеца - като компенсация за претърпяни от
ищеца загуби в резултат на неосъществен бизнес-проект между ищеца и трето лице, с което
последният е бил свързан от ответника. С допълнителна молба от 19.12.2022 г. ответникът е
заявил, че предявява възражение за унищожаемост на договора за заем и на записа на
заповед, поради сключването/подписването им при заплашване от страна на ищеца, като е
посочил, че на датата на подписването им е бил отведен с кола на ищеца, в която са
пътували и други *** граждани и недвусмислено му е било обяснено, че трябва да подпише
документите, като това поведение на ищеца е породило основателен страх у ответника и той
ги е подписал. По отношение на представеното банково извлечение от сметката на ищеца
ответникът заявява, че същото удостоверява изплащането от ответника на суми за
лизингови вноски за автомобил, който е бил купен на лизинг от дружество на ответника, но
е бил ползван от ищеца, след което му е бил прехвърлен. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответника, не са ангажирани доказателства, въпреки
допуснатите му такива.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 16/2022 г. по описа на БРС, с издадената по това
дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК е разпоредено С. А. Д. да заплати на Ю. Н. Р. сумата от 7 500 лв. - главница по запис на
заповед, издаден на 19.09.2017 г. с падеж 17.03.2019 г., сумата от 7 500 лв. - главница по
запис на заповед, издаден на 19.09.2017 г. с падеж 17.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 04.01.2022 г. до окончателното им изплащане, както и
1 094,34 лв. - разноски по делото.
По ч.гр.д. № 16/2022 г. по описа на БРС е представен оригинал на запис на заповед
от 19.09.2017 г., с който издателят С. А. Д., лично и като едноличен собственик на капитала
на „Д. ПРОПЪРТИ КОНСУЛТАНТС“ ЕООД, безусловно се е задължил да заплати на
поемателя Ю. Н. Р. или на негова заповед сумата от 30 000 лв. на следните падежи: 7 500
лв. в срок до 17.03.2018 г., 7 500 лв. в срок до 17.09.2018 г., 7 500 лв. в срок до 17.03.2019 г.
и 7 500 лв. в срок до 17.03.2019 г. В записа на заповед са посочени мястото на издаването
му, както и мястото на плащане на задължението. Записът на заповед е подписан от
издателя, като ответникът не спори, че именно той го е подписал. Съдът намира, че така
представеният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички
2
задължителни реквизити по ТЗ.
Като доказателство по делото е представено копие на Договор за паричен заем от ***
г., сключен между Ю. Н. Р. (заемодател) и С. А. Д. (заемател), в чл. 1 на който е посочено,
че заемодателят предоставя в собственост и по искане на заемателя сумата от 30 000 лв. В
чл. 2 на договора е записано, че заемната сума се предава от заемодателя на заемателя в деня
на подписване на договора, като същият, подписан от тях, служи за разписка за предаването,
респективно получаването на сумата, като съгласно чл. 3 сумата е била предадена в брой.
В чл. 5 на договора за заем са уговорени начина и падежите за връщане на заемната
сума, а именно: 7 500 лв. в срок до 17.03.2018 г., 7 500 лв. в срок до 17.09.2018 г., 7 500 лв. в
срок до 17.03.2019 г. и 7 500 лв. в срок до 17.03.2019 г., т.е. налице е пълна идентичност
както между посочените в записа на заповед и в договора за заем суми, така и между броя и
размерите на погасителните вноски по записа на заповед и по договора за заем.
Горепосоченият договор за заем е подписан от двете страни по него, като в отговора
си ответникът изрично е признал, че го е подписал.
В отговора си ответникът е направил възражение за недействителност на записа на
заповед и на договора за заем - под формата на унищожаемост, като твърди, че е подписал
двата документа при заплашване от страна на ищеца. Същият обаче не е ангажирал никакви
доказателства в подкрепа на това свое възражение, въпреки дадената му възможност за това,
поради което съдът намира, че възражението е недоказано, съответно не е налице
унищожаемост на записа на заповед и на договора за заем на соченото от ответника
основание. С оглед на това следва да се приеме, че записът на заповед и договорът за заем
са породили правните си последици.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е получил заемната сума от
30 000 лв., тъй като в случая самият договор за заем има характера на разписка за
предаването на сумата и подписвайки го, ответникът е удостоверил факта на получаване на
сумата.
Като доказателство по делото е представено извлечение от банковата сметка на
ищеца, от което е видно, че ответникът му е превел следните суми: на 20.10.2017 г. – 400
лв., на 15.12.2017 г. – 800 лв. и на 14.02.2018 г. – 350 лв., като ищецът заявява, че тези суми
са му преведени в изпълнение на задължението на ответника по договора за заем, т.е. че
чрез тези действия е признато задължението му по договора. Ответникът е оспорил това
твърдение на ищеца и от своя страна е заявил, че платените суми представляват лизингови
вноски за автомобил, без да е конкретизирал основните белези на така твърдяното
договорно правоотношение, нито предмета на същото. Освен това, въпреки дадената му
възможност в тази насока, ответникът не е представил никакви доказателства в подкрепа на
това свое твърдение, с оглед на което съдът намира, че същото е недоказано.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан,
тъй като от представените от ищеца доказателства се установи, че процесният запис на
заповед е редовен от външна страна, както и че той е бил издаден във връзка със сключен
3
между страните договор за заем от 19.09.2017 г., в изпълнение на който ищецът е предал на
ответника и последният е получил сумата от 30 000 лв., т.е. установи се и твърдяното от
ищеца каузално правоотношение, като от своя страна ответникът не доказа нито едно от
защитните си твърдения. С оглед на това съдът намира, че ответникът е следвало да плати
на ищеца посочената в записа на заповед сума – на четири вноски, дължими на посочените
в ценната книга падежи. По делото липсват доказателства за плащане на процесните две
вноски от по 7 500 лв., дължими на 17.03.2019 г. и на 17.09.2019 г., поради което съдът
намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан в частта относно
главниците.
Предвид установената забава на ответника и на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД същият
дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главниците, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 04.01.2022 г. до
окончателното им изплащане, което сочи на основателност на предявения установителен
иск по чл. 422 от ГПК и в частта относно присъдената лихва, поради което същият следва да
бъде уважен изцяло.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство, които са в размер на 1 304,07 лв., както и разноските в заповедното
производство в размер на 1 094,34 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Д., ЕГН **********, от гр.
Д***, ул. ***, че същият дължи на Ю. Н. Р., гражданин на Р** Ф**, роден на **** г. в гр.
М**, притежаващ международен паспорт тип „*“, код на държавата „***“, номер ******,
издаден на **** г. от МВД ****, с адрес на постоянна регистрация: Р*** Ф**, гр. М**,
ул.******, с БУЛСТАТ **** и адрес в РБ***: гр. С***, общ. Н***, поч. к-с ******, сумата
от 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лв.) - главница по запис на заповед, издаден на
19.09.2017 г., с падеж 17.03.2019 г., сумата от 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лв.) -
главница по запис на заповед, издаден на 19.09.2017 г., с падеж 17.09.2019 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2022 г. до окончателното им изплащане,
които вземания са предмет на Заповед № 41/05.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16/2022 г. по
описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, от гр. Д***, ул. ***, да заплати на Ю. Н. Р.,
гражданин на Р** Ф**, роден на **** г. в гр. М**, притежаващ международен паспорт тип
„*“, код на държавата „***“, номер ****, издаден на **** г. от МВД ****, с адрес на
постоянна регистрация: Р** Ф**, гр. М**, ул. ****, с БУЛСТАТ **** и адрес в РБ***: гр.
С***, общ. Н***, поч. к-с ******, сумата от 1 304,07 лв. (хиляда триста и четири лв. и седем
4
ст.), представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, както и сумата от 1 094,34 лв. (хиляда деветдесет и четири лв. и тридесет и
четири ст.), представляваща направените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5