Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На девети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова 2. М.И.а-Даскалова
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. И.а-
Даскалова КНАХД №1220 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на К.П.Б. ***
против Решение №665/16.04.2020г. на Районен съд-Варна, постановено по НАХД №508/2020г.,
с което е потвърдено НП №509/28.10.2019г. на Зам. Кмета на Община Варна, с което
за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50лв. на основание чл.178е от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че Решението е
незаконосъобразно. Поддържат се оплакванията за невярно отразяване на датата на
съставяне на фиша. Твърди се неправилно процедиране със залепване на фиша на
предното стъкло на автомобила, без да се установи самоличността на нарушителя,
който се качил в него. Поддържа се твърдението, че автомобилът е бил управляван
от сина на жалбоподателя Б., както и че се доказало, че МПС не е пречело на
движението на живущите до входа на блока, че паркирането на тротоара е станало
късно през нощта, когато не е имало никакво движение на хора и се наложило, тъй
като се превозвал багаж в багажника на
автомобила, а в радиус на десетки метри нямало свободно място за нормално
паркиране. Освен това се твърди, че наложеното наказание на фиша не
съответствало на съставеното НП. Поддържа се, че нарушението било с явна
незначителност на обществената опасност и в случая следвало да се приложи чл.28
от ЗАНН. Претендира се отмяна на
Решението на ВРС и отмяна на НП. В съдебно заседание касаторът и представителят му поддържат
жалбата и доводите в нея и молят да бъде уважена.
Ответната страна – Община Варна чрез
юрисконсулт депозира писмено възражение със становище за неоснователност на
жалбата. Намира Решението на ВРС за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с приложимия материален закон. ВРС обсъдил всички събрани
доказателства и достигнал до правилните изводи, че са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за случая, че АУАН и НП са издадени с необходимото
съдържание и в срок, в съответствие с изискванията на ЗДвП и ЗАНН. Нарушението
било правилно описано и правно квалифицирано, което било констатирано и от ВРС.
Изтъква, че в подаденото възражение касаторът посочил, че сам е паркирал
автомобила си пред тротоара пред входа на ул.“Средна гора“№6, поради което било
безспорно и правилно установено авторството и ангажирана с НП неговата отговорност
за нарушението. За първи път в касационната жалба Б. започнал да твърди
различна фактическа обстановка, което било недопустимо. Правилно ВРС преценил,
че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и не попада
в приложното поле на чл.28 от ЗАНН, предвид установеното от доказателствата, че
за неправилно паркираният автомобил пред входа на блока е бил подаден сигнал, тъй
като бил там 30-40 минути и пречел на входа на блока и правел невъзможно
паркирането на МПС в гаража на този адрес. С доводи за неоснователност на
оплакванията се излагат съображенията за липса на основания по чл.348, ал.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна, а Решението на ВРС да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на Община Варна на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура–
Варна намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Изтъква, че в
АПК има забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция. Предлага
жалбата да бъде оставена без уважение, а Решението на ВРС - да бъде оставено в
сила.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди
неправилно приложение на закона от ВРС.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение.
Във връзка с искането за отмяна на
Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид
чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е
налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на
материалния закон бе извършена въз основа на установеното от предходната
инстанция, че около 01.30часа на 05.10.2019г. в отдел „Общинска полиция“ при ОД
на МВР-Варна постъпил сигнал за паркиран автомобил пред вход и гараж на
ул.“Средна гора“ №6. На място при посещение на адреса двамата полицаи
установили л.а. Нисан с рег.№***, който бил
паркиран върху тротоара и създавал пречки за преминаването и достъпа на
пешеходци до жилищния вход и до гаража. Установено е от ВРС, че за това нарушение
на чл.94, ал.3 от ЗДвП длъжностните лица съставили фиш за налагане на глоба в
размер на 100лв. на собственика на автомобила- К.П.Б.. Последния депозирал
срещу фиша възражение, по повод на което на 10.10.2019г. за нарушението му бил
съставен АУАН, който му бил връчен за подпис и в който посочил, че ще депозира
възражения. ВРС установил, че във фиша погрешно е посочена като дата на
нарушението - 04.10.2019г., тъй като не съставилият го полицая не отчела, че се
касаело за ранните часове на следващия ден - 05.10.2019г. За допуснатата грешка
в преписката е приложена докладна записка, в която е заявено, че нарушението е
извършено и установено на 05.10.2019г. От доказателствата в преписката е видно,
че фиша е анулиран при издаване на АУАН за нарушението, както и че в него вярно
е посочено, че 05.10.2019г. е датата на нарушението. ВРС установил, че в
постъпилото писмено възражение от Б. доводите срещу АУАН били за несъответствие
на датата на нарушението в него с датата посочена във фика, което считал за
недопустимо и за основание за отмяна на акта. ВРС установил, че възражението е
преценено като неоснователно и въз основа на АУАН на 20.10.2019г.
административно-наказващият орган издал НП №509/28.10.2019г., с което за извършеното
на 05.10.2019г. около 01.30часа нарушение изразяващо се в паркиране на л.а.
Нисан с рег.№*** на тротоар в гр.Варна, на ул. Средна гора, срещу №6, с което
са създадени пречки за преминаването и
достъпа на пешеходци до жилищния вход и достъпа до гараж, собственика му К.П.Б.
виновно е нарушил чл.94, ал.3 от ЗДвП, за което на основание чл.178е от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 50лв.
Правилно ВРС установил, че АУАН и НП
съдържат необходимите реквизити; че в обстоятелствената част на НП е възприета правилно
установената и описана в АУАН фактическа обстановка свързана с нарушението; че
с връчването му и с оглед съдържанието му привлеченото към отговорност лице –
собственика на неправилно паркираното МПС е имал възможност да разбере в какво
е обвинен и да организира защитата си. Правилно ВРС посочил, че своевременно
преди издаването на АУАН е констатирана допуснатата грешка при посочване на 04.10.2019г.
като дата на нарушението във фиша, поради това, че съставителят не е отчел, че
вече е бил настъпил 05.10.2019г. Правилно и законосъобразно в Решението ВРС е
посочил, че в случая поради постъпилите възражения фиша е анулиран, съобразно
приложимата в случая специална уредба в ЗДвП
и за нарушението е съставен АУАН, с който започва административнонаказателното
производство, приключило с издаването на процесното НП. Основателно и
законосъобразно ВРС отчел, че датата на нарушението 05.10.2019г. правилно е
установена и еднозначно посочена както в АУАН, така и в НП. Поради това
неоснователни са оплакванията и доводи в касационната жалба за отмяна на НП
поради несъответствие на посочената в него дата на нарушението с тази, посочена
в анулирания фиш. Тъй като фиша е анулиран и за нарушението е съставен АУАН и в
последствие е издадено НП от лица, за които от даказателствата по делото се
установява, че притежават правомощия и компетентност за съставяне на акт и
налагане на глоба за нарушение на ЗДвП състоящо се в паркиране на МПС на тротоара
на общинска улица в град Варна. Поради това правилно ВРС отхвърлил като
неоснователни направените в тази насока оплаквания от жалбоподателя с искане за
отмяна на НП.
Привлечения към отговорност собственик на
МПС и представителят му са могли да опишат какво различно твърдят за мястото на
нарушението, за организацията на движението и паркирането там, ако считат, че е
било разрешено паркирането на това място на тротоара. Правилно ВРС установил,
че жалбоподателя не оспорва, а е заявил, че е паркирал автомобила си на
тротоара, пред входа на сградата и не е твърдял на това място да е било
разрешено паркирането. Правилно ВРС преценил като законосъобразно посочено, че
в случая не е била налице хипотезата предвидена в чл.94, ал.3 от ЗДвП, при
която е допустимо паркиране на тротоара на МПС с допустима максимална маса до
2,5 тона, но само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Поради това правилно е
потвърдено НП издаденото на основание чл.178е от ЗДвП, който предвижда налагане
на наказание глоба от 50 до 200лв. на този, който паркира ППС на тротоари в
населените места извън разрешените за това места.
При установеното от доказателствата, че за
паркирания на тротоара автомобил е подаден сигнал с оплакване, че пречи за
достъпа до сградата на този адрес и установеното при посещението на място от
полицейските служители, че се касае за л.а. Нисан с рег.№***, при който
отсъства лицето, което го е паркирало и който е собственост на К.П.Б., правилно
е процедирано по реда в чл.186 ал.3 от ЗДвП като е издаден фиш за неправилно
паркирано МПС в отсъствие на нарушителя, в който случай фишът по закон е
предвидено, да се издава на собственика на МПС и първият екземпляр от фиша му
се изпраща, а към МПС да се закрепи уведомление с определено съдържание. В
съответствие с чл.186 ал.2 от ЗДвП на собственика Б. е съставен АУАН, а в
последствие е издадено НП, тъй като е оспорил фиша, но не е посочил друго лице
да го е управлявало и паркирало. Изрично в чл.188 ал.1 от ЗДвП е регламентирано,
че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. След като във възраженията срещу фиша
и срещу АУАН Б. не е оспорил, че е собственик на МПС и не е посочил да го е бил
предоставил на друго лице, а твърдял, че той го е паркирал на тротоара, законосъобразно
с АУАН и НП на него е наложена глобата за нарушението. Правилно в Решението са
съобразени нормите на ЗДвП, определящи лицето, чиято отговорност се ангажира за
нарушението. След като собственика на МПС-то , с което е извършено нарушението К.Б.
до издаване на НП, а и пред ВРС е твърдял, че лично е паркирал автомобила си на
тротоара на 05.10.2019г., неоснователно за първи път в касационната жалба твърди
друго- че сина му е паркирал автомобила и издалите фиша следвало като видели,
че млад човек се качил и потеглил с колата да го спрат и да му връчат фиша. Шом
на място до съставяне на фиша на собственика на МПС не е имало лице, което да е
установено като извършител на нарушението, при издаден вече фиш на собственика
на МПС и залепено уведомление процедурата е финализирана и органите не са имали
задължение да проверяват и установяват кое е лицето, което потегля с МПС, нито
да ревизират фиша. Това, че едно лице предприема управление на неправилно
паркирано МПС не доказва, че то го е паркирало, а и не може да се деррогира описаната
законова процедура в ЗДвП, която е задължителна за длъжностното лице, съставило
фиша, описана по-горе.
Неоснователни са оплакванията в
касационната жалба, че за конкретното нарушение е следвало да се приложи чл.28
от ЗАНН, тъй като съставлявало маловажен случай. С оглед установеното, че
автомобилът е бил паркиран на тротоара половин час и повече, а проверката е по
постъпил сигнал с оплакване, че се препятства преминаването и достъпа до
сградата на ул.“Средна гора“№6, обществената опасност на нарушението не е явно
незначителна. То не е извършено поради изключително спешни и свързани с
опазване на нечий живот и здраве обстоятелства, поради което правилно не е
приложен чл.28 от ЗАНН, а е издадено НП, с което е наложена минималната глоба от
50лв., предвидена в чл.178е от ЗДвП. Тя е съответна на нарушението и достатъчна
за постигане на целите, за които се налага, поради което правилно НП е
потвърдено като законосъобразно издадено .
Не се установи
наличие на основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК за отмяна, поради касационната
жалба следва да бъде отхвърлена, а Решението на ВРС - да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, своевременно
направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК,
приложим на основание чл.63, ал.5 във вр. с ал.3 от ЗАНН касаторът К.П.Б. следва
да заплати на ответната страна Община Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, определено с оглед чл.27а от НЗПП във вр.
с чл.37 от ЗПП, при отчитане на фактическата и правна сложност на спора.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №665/16.04.2020г. постановено
по НАХД №508/2020г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА К.П.Б. с ЕГН ********** *** да
заплати на Община Варна сумата от 80лв./осемдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.