РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _28.02._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _тридесети януари_ 2020 г. в състав:

 

                 Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _673_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

В РС – Левски е постъпила искова молба от Г.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Ралица Рачева от ПАК срещу Главна  дирекция Гранична полиция МВР, с цена на исковете 1896.98 лв.

В исковата молба се твърди, че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09. 2019 г. ищецът е работил на длъжност младши инспектор в Стационарен пост за техническо наблюдение в гр. Белене към ТПУ – Свищов при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Русе. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.З от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била осем часа дневно и четиридесет часа седмично.

Твърди се също, че редът за организацията, разпределянето и отчитането на работното време, както и за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешни работи. В процесния период действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./ обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощният труд в дневен, които са били уредени в отменени подзаконови нормативни актове /Наредба №81213-407 от 11.08.2014г/.  Позовава се на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Предвид това, следвало да бъде приложена по аналогия общата законодателна разпоредба относно наличието и заплащането на нощен труд.  Това била разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, според която реално отработените от ищеца часове нощен труд, следвало да бъдат преизчислени с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди се, че за процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019г. ищецът е положил нощни дежурства общо в размер на 1728 часа/. Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд било регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощният в дневен труд нямало нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. Счита, че в конкретния случай, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1728 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 247 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка, която била в размер на 6.87 лв., за 247 часа труд му се дължала сумата от 1696.89лв.

Навежда довод, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Поради което за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до датата на подаване на ИМ се дължала законна лихва.

Моли съда да осъди ответника Главна дирекция „Гранична полиция” да заплати на Г.П.М., ЕГН ********** на основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1696.98 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2016 г. до 30.09. 2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване на ИМ в размер на 200лв.

Претендират се направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

В отговора на ИМ депозиран в РС – Левски, ответникът изразява становище, с което оспорва така предявените искове по основание и размер.

Не оспорва обстоятелството, че през периода 15.10.2016 – 30.09.2019г. ищецът е бил служител на МВР, като с Акт за встъпване от 16.04.2015 г., съставен на основание Заповед №3282з-913/16.04.2015г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР, е встъпил в длъжност старши полицай в група „Охрана на държавната граница” на ГПУ Свищов при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Русе към Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР и приложимият закон, уреждащ това служебно правоотношение е ЗМВР, който се явявал специален ЗДСл и КТ.

Счита исковата молба за неуточнена, като навежда подробни съображения. Твърди, че на ищеца е заплащан положеният от него нощен труд с увеличението от 0,25лв., съгласно заповеди №8121з-791/14.10.2014г. и №8121з-1429/23.11.2017г., както и положеният от него извънреден труд.

Прави искане съдът да задължи ищеца да уточни исковата молба и да предостави на ответника възможност да ангажира допълнителни доказателства, в случай, че твърди, че му се дължи възнаграждение за друг труд (извън нощния, извънредния и труда на официални празници).

Счита, че не е налице твърдяната в исковата молба празнота в нормативната уредба, относима спрямо служебното правоотношение на М., която да обоснове препращане по аналогия към Кодекса на труда и НСОРЗ. Правни изводи за това черпели от съдебната практика, от приложимите нормативни актове и от правната теория.

Навежда довод, че в МВР има три категории служители, служебното положение на които е регламентирано в три различни закона. Позовава се на чл. 142. от ЗМВР,според който (1) Служителите на МВР са: 1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. (4) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. (5) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.

Съображенията на ответника са, че държавните служители в МВР, чиито статут се урежда със ЗМВР, били специфична категория служители, извършващи специфични дейности (чл.6, ал.1 от ЗМВР) със специфична насоченост - защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и noжарнa безопасност и защита на населението (чл.2, ал.1 от ЗМВР). За изпълнение на тези специфични дейности била създадена и специална организация на работния процес, а именно работни смени с различна продължителност, със смесване на дневно и нощно работно време, при големи температурни разлики, при опасни за здравето условия и т.н., поради което служебните им отношения се уреждали от специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Специална била и уредбата за полагане на нощен и извънреден труд.

Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът полагал труд на 12-часови смени, включително и през нощта (22.00 - 06.00 часа). Работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, а от ал. 5 на същата разпоредба било видно, че работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени.

Позовава се на нормата на чл. 176 от ЗМВР, според която брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения било и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1,т. 3 от ЗМВР. Сочи, че основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Според текста на чл. 3, ал. 3, при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Твърди се в отговора на исковата молба, че ищецът основавал претенцията си на Наредба за структурата и организацията на работната заплата (Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.), като в чл. 2 от същата бил посочен нейният обхват. Съгласно ал.2 „ Наредбата се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. Според текста на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, същата била приложима, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай, установява КТ – 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. Счита, че в тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилагала разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Навежда довод, че за служителите в МВР, за които се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа (арг. чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР).

В подкрепа на становището за наличие на специалния (различен от работещите по КТ) статут на служителите в МВР по чл.142, ал., т.1 се позовава на изложеното от проф.д. ю. н. В. М. в писмената му консултация от 27.09.2019г., която с оглед на това, че не е публикувана и общодостъпна, прилага към настоящия отговор.

В отговора ответникът цитира становища, поместени в интернет сайтовете на МТСП и ciela, съдържащи разяснения по въпроса кога следва да се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Прави извод, че в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и служителите действително работели извън установеното за тях работно време.

Ответникът цитира разяснение на МТСП от 19.10.2009 г. във връзка с чл. 140, ал. 2 от КТ, според което „При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период", поради което прави извод, че с оглед характера на служебното правоотношение на М. и създадената организация на работа в МВР, разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ била неприложими  спрямо  неговото  служебно  правоотношение,  което  правело неоснователна претенцията му по главния и акцесорния иск.

Позовава се на мотивите и на съдебно решение № 405/04.11.2019г. на Окръжен съд - Русе, произнесено по гр.дело №548/2019г. (в сила от 04.11.2019г.)

          Изводи за неоснователност на исковата молба, ответникът черпи и при съпоставяне на искането му за заплащане на извънреден труд с правните норми съдържащи уредбата на полагането, отчитането и заплащането на този вид труд – чл. 143 от КТ, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. - чл. 18. (1); чл. 22. (1) от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., според която отработеното време включвало: 1. работните часове в рамките на редовното работно време; 2. времето за хранене; 3. времето за физиологични почивки; 4. времето за провеждане на професионално обучение; 5. времето за инструктаж:, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед; 6. времето за отдих; 7. времето от уведомяване до приключване на фактически извършената работа по време на разположение; 8. работа извън редовното работно време; 9. времето на дежурство; 10. времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж:, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМВР; 11. времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции.

Посочва, че в този смисъл бил и чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент е на Съвета от 4.03.2003 г.

Твърди се в отговора на исковата молба, че часовете които биха се получили чрез преизчисляването на положения нощен труд по реда на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ, не били включени в изчерпателно изброените в чл.22, ал.1 хипотези. Работата при тези хипотези пораждала задължение за работодателя да заплати на служителя съответното възнаграждение.

Изводи за неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР се съдържали и в трайната съдебна практика на Районен съд - Ловеч и на Окръжен съд – Ловеч, подробно изброена.

          Ответникът навежда довод, че с оглед характера на служебното правоотношение на ищеца относно изчисляването и заплащането на положения от него труд, следвало да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

          Мои съда да се произнесе с решение с което да отхвърли исковете с правно основание чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, подадени от ищеца, срещу Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР, като недоказани както по основание, така и по размер.

Претендира направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

На основание чл. 214 от ГПК от страна на ищеца е направено изменение на иска, като иска по чл. 179, ал.1, вр. чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР се счита предявен за сумата от 1657.66 лв., а по чл.86, вр. чл. 84 от ЗЗД – за сумата от 234.21 лв.

          Съдът приема за безспорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ГДГП – София, възникнало на основание ЗМВР, като е заемал длъжността младши инспектор в СПТН – Белене към ТПУ – Свищов, при РДГП – Русе.

Безспорно е, че ищецът е полагал труд на смени при 12/24 –часов режим, съгласно утвърдени графици и при сумарно отчитане на работното време, включително и през нощта.

Установява се от представените копия на платежни бележки за процесния период, че ищецът е полагал труд при режим на нощна смяна от 22:00 до 06:00 часа, като работното време се е изчислявало сумарно, като ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд.

          От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, допълнена в с.з., което заключение е компетентно, пълно, обосновано, се установява, че за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.. ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд, който не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е бил заплащан своевременно по 0.25 лв. на час.  Вещото лице разяснява, че нощният труд, приравнен в дневен, с коефициент 1.143 се равнява на 1920.24 часа, като за разликата 240.24 часа се изчислява брутно трудово възнаграждение в общ размер на 1657.66 лв., изчислено със средна ставка 6.90 лв. без увеличение от 50%, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. За целия процесен период ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на това допълнително възнаграждение.

          Ищецът е държавен служител на МВР, поради което е приложима разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР, според която на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., за полагане на труд и за времето на разположение.

          Алинея 2 на същата разпоредба гласи, че  условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

          Разпоредбата на чл. 187, ал.3 от ЗМВР гласи, че редът за организацията и разпределянето на работно време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,  времето за отдих и почивките на държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

          Разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение. Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

          Съгласно чл. 143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното работно време.

          Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа месечно при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

 През процесния исков период са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. И в трите наредби са налице идентични разпоредби, според които „При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”.

В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014 г. действала в периода 19.08.2014г. – 02.08.2016г. е   предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

          След отмяна на посочената наредба са издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.

          Същите обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.

          Налице е празнота в закона, като съдът намира за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.

          Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

       Увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ. Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

          Съдът не споделя аргумента на ответника, че нощният труд на служителите на МВР не следва да се преизчислява с посочения коефициент, доколкото максималната продължителност на и на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не 1.143, както при нормална продължителност на нощния труд от 7 часа. Това би довело до поставянето на служителите на МВР в по – неблагоприятно положение.

          При наличието на непълнота специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, чиято разпоредба на чл. 9, ал.2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

          Предвид изложеното съдът намира, че следва да по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ и отработените от ищеца часове нощен труд да бъдат преизчислени с коефициент 1,143.

          От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 се равняват на 1920.24 часа. Положеният от ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен в увеличения размер.

От заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално положените такива и преизчислените с коефициент 1.143 – 240.24 часа не е било заплатено възнаграждение.

Съдът намира за неоснователен наведения от ответника довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения труд е било изцяло и своевременно изпълнено.

Преизчисляването на нощните часове с коефициент 1.143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер не изключва заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0.25 лв. Съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд - в увеличен размер и допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд. Тези принципи са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ – чл. 8 и чл. 9, ал.2 и са дължат на различно основание.  

В решение №14/27.03.2012г. на ВКС по гр.д. 405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е с оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително възнаграждение  за нощен труд – 0.25 лв. на час.  

По делото е безспорно установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са били увеличени със съответния коефициент и за така увеличените часове не е било заплатено възнаграждение, то не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него нощен труд.

От представените платежни бележки за изплатено на ищеца трудово възнаграждение се установява, че за съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил начислявано възнаграждение, в което не са били отчетени и заплатени часовете нощен труд, които се явяват разлика между реално отработените такива и увеличеният им размер след преизчисляване с коефициент 1.143.  

За тези часове исковата претенция се явява основателна и доказана. По отношение на размера на претендираното вземане съдът взе предвид заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която разликата между реално положените часове труд и преизчислените с коефициент 1.143 е 240,24 часа, което съобразно изчислената от вещото лице часова ставка възлиза на сума в размер на 1657,66 лв., поради което за тази сума искът следва да бъде уважен така както е предявен.

С оглед уважаване на главната искова претенция основателна се явява и акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

 

          По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД

В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си е направил изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 234.21 лв.

Установява се от заключението на вещото лице, че лихвата за забава възлиза в размер на 234.21 лв.

Ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да изплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи до датата на исковата молба, съдът приема, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения след изменението размер.

По отношение разноските по делото:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски.

От страна на ищеца е представен списък на разноски, както и договор за правна защита и съдействие, според който платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху уважената искова претенция в размер на 75.67 лв., както и направените разноски за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза в размер на 150.00 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” МВР, с адрес: гр. С*********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР,вр. с чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1657,66 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.10.2016г. - 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 234.21 лв.  

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” МВР, с адрес: гр. С*********, ДА ЗАПЛАТИ Г.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600.00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция” МВР, с адрес: гр. С**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд – гр.Левски, сумата 75.67 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 150.00 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: